Р Е Ш
Е Н И Е
№
3326 08.10.2018
година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VIII
граждански състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ при участието на секретаря
ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5008 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ. Ищцата Д.Д.Д. от с. ***, моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 18 800
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди следствие
претърпяно на 29.01.2016 год. ПТП с автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, собственост и управляван от
лицето ***, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Ответникът
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София оспорва иска по основание и
по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, както и възражение за прекомерност на
претендирания от ищцата размер на обезщетението и моли съда, ако приеме иска за
доказан по основание – да го отхвърли частично до пълния предявен размер. Претендира
разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Както се установява от събраните по делото
писмени доказателства – и особено от протокол за ПТП от 29.01.2016г. изготвен
от служител при РУ-Труд при ОД на МВР-Пловдив, на 29.01.2016г. около 07.30 часа
на път *** между с. *** и гр. *** водачът на МПС л.а. „Форд“,
модел „Фокус“ рег. № ***, - ***, при движение с несъобразена с пътните условия
скорост, при десен завой загубил контрол над автомобила, завъртял се на пътното
платно и се преобърнал в крайпътен канал, от което ПТП пострадала ищцата
Д.Д.Д.. Видно от приложената по делото
застрахователна полица № BG/22/*** от 03.06.2015г. процесният л.а. „Форд“, модел „Фокус“
рег. № *** е бил застрахован при ответното дружество по застраховка ГО на
автомобилистите по време на настъпването на описаното по-горе ПТП. От епикриза
из: *** на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, се установява, че ищцата е била
приета за болнично лечение в периода 29.01.2016г.-02.02.2016г. В документа е
отбелязано като препоръка пациентът да носи шийна яка за още 7 дни.
С оглед
направеното признание от страна на пълномощника на ответника – адв. *** в
съдебното заседание по делото на 27.06.2018г., съдът приема за безспорно
установено в отношенията между страните, че по молба на ищцата е образувана
щета при ответното дружество по повод посочения инцидент, следствие на което
ответникът е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 1 200
лева. От показанията на разпитаната по делото в съдебното заседание на
27.06.2018 г. свидетелка *** се установява, че инцидентът е станал през януари
месец 2016 г., докато ищцата е пътувала за работа, а автомобилът е бил управляван
от брата на свидетелката, който загубил управление върху автомобила, като
ищцата се возила на предната дясна седалка. След инцидента ищцата е имала
проблем с врата, с един прешлен и известно време носила яка. Имала и
наранявания по главата. Била в болница известно време- според свидетелката
около два-три дни. Един месец след инцидента ищцата изпитвала болки, които
продължили и след това. Към настоящия момент ищцата все още имала страх когато
се вози в кола и много намалявала скоростта. Още изпитвала болки по врата и
главата при понижение на температурите. Съдът кредитира показанията
на тази свидетелка като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства,
събрани по делото. Както се установява от заключението от 28.08.2018 г. на вещото
лице по САТЕ, лекият автомобил „Форд“, модел „Фокус“ рег. № *** е оборудван с
въздушни възглавници за водача и пътника и обезопасителни колани на предните
седалки. Според вещото лице предпазните колани намалявали с около 30%
загиналите, тежко и леко ранените при ПТП. Коланите били изключително полезни
при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч. Тогава коланите
предотвратявали множество средни и тежки травми - черепно-лицеви, удари на
главата в стъклото и рамката над него. 88 % от участвалите в произшествия,
възникнали при такива скорости, не били получили никакви травми. При
удар коланите намалявали близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото
тяло. От заключението от 25.06.2018 г. на вещото лице по СМЕ М.Б. при
възникналото ПТП на ищцата са били причинени контузия на главата и шията,
мозъчно сътресение, контузия на гръдно-поясната област, контузия на дясната
тазобедрена става. Описаните травматични увреждания са били причинени от
действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху такъв и е
възможно по начин и време да възникнат при реализиране на механизма на
процесното ПТП. Оздравителният процес е траел около 20 - 25 дни при
благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него - за каквито не са
налице писмени и гласни доказателства по делото. Според вещото лице в
приложената медицинска документация по делото не се намират данни за
травматични увреждания, характерни при поставен обезопасителен колан.
Обезопасителният колан имал ефективно действие при челни удари и при скорост до
60 км. в час. При странични удари действието на обезопасителният колан било
сведено до минимум, поради факта, че същият бил три точков и не пазел тялото от
странично изхлузване от него или странични движения на тялото. Също така
коланът не спирал движенията в шията нито ги ограничавал. При така описаният
механизъм на ПТП ефективността на колана била нищожна, така че същият по
никакъв начин не би предотвратил получаването на описаните травматични
увреждания.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като
обективно, компетентно, установяващо релевантни за спора факти, а именно
претърпените от ищцата вреди, причинната връзка между настъпилото ПТП и
вредите, както и продължителността на обичайния оздравителния процес.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По силата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ -
понастоящем чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ - респективно по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на
вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за възстановяването им. От събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установи, че в резултат на ПТП, настъпило по механизма
описан в исковата молба, ищцата е получила травматични увреждания- контузия на
главата и шията, мозъчно сътресение, контузия на гръдно-поясната област,
контузия на дясната тазобедрена става. Също така страните не спорят, а и от
представената застрахователна полица № BG/22/*** се установява, че към датата
на настъпване на произшествието, за автомобила, при управление на който е
предизвикан инцидента е имало валидна Застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество и последното отговаря за вредите причинени на други лица по
време на действието й. Освен това, по делото е безспорно, че ищцата е предявила
пред ответника претенция за заплащане на обезщетение на претърпените от
инцидента вреди, във връзка с която последният й е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1 200 лева.
Съдът намира, че заплатеното от страна
на ответника обезщетение не е достатъчно, за да компенсира претърпените от
ищцата неимуществени вреди вследствие на настъпилото произшествие.
Съобразявайки изложените факти относно вида на получените увреждания и
свързаните с тях страдания, младата възраст на ищцата – 21 години, и преди
всичко, изхождайки от общественото разбиране за справедливост по смисъла на
чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от ищцата е 3 700 лева, като съдът намира за
недоказани твърденията на ответника, че продължителността на оздравителния
процес била в резултат на неспазване от страна на ищцата на лекарските
предписания и необходимите рехабилитации, доколкото по делото липсват данни на
ищцата да са назначени рехабилитационни процедури, а от показанията на св. ***
се установи, че ищцата е спазвала лекарските предписания, като е носила шийна
яка.
Възражението на ответника, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради непоставянето
на обезопасителен колан при пътуването й в автомобила преди процесния инцидент
съдът намира за неоснователно, доколкото, както вече бе посочено, съгласно
заключението на СМЕ при описаният механизъм на процесното ПТП ефективността на
колана била нищожна, така че същият по никакъв начин не би предотвратил
получаването на описаните травматични увреждания и дори да се приеме, че ищцата
не е била с поставен обезопасителен колан при пътуването си в процесното МПС,
то това обстоятелство не би повлияло на
интензивността и характера на получените увреждания, поради което не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.Д..
Доколкото по делото е безспорно, че
ответникът вече е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер от
1200 лева, искът следва бъде уважен за сумата от 2 500 лева, заедно със
законната лихва от датата на увреждането – 29.01.2016 г., като за разликата над
този до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли като такъв.
С оглед на изхода от спора и съобразно
уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски
за производството по делото в размер общо на 524 лева – следващата се част от
платената ДТ за образуване на делото, депозит за СМЕ, такси за банков превод и
адвокатско възнаграждение.
С оглед на изхода от спора и съобразно
отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответното дружество
разноски по съразмерност в размер на 245 лева – платени депозити за САТЕ и за
СМЕ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от *** *** и ***, със съдебен адрес:***, площад „***“ № ***,
вх.***, ет.***, адв. ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Д.Д.Д., ЕГН **********, от с. ***, **** обл., ул. „***“ № ***, със съдебен адрес ***, адв. ***, СУМАТА 2 500 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие ПТП,
настъпило на 29.01.2016 г. на път *** между с. *** и гр. ***, ВЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 29.01.2016 г., до окончателното й
изплащане на вземането, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 524 лева, КАТО за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 18 800 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.498, ал.3 от КЗ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с посочените
ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ
НА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с посочените ЕИК, седалище и
адрес на управление, Законни представители И съдебен адрес, разноски по
съразмерност за производството по делото В
РАЗМЕР НА 245 лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.