Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.09.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
AПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
при секретаря Ваня Костадинова и с участието на прокурор Г. Мойсев като разгледа докладваното от съдия Д. ВНОХД № 86 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 45/10.10.2019г. по н.о.х.д. № 3816/2017г. по описа на СНС-4 състав, подсъдимият Ю.Р.Т. е бил признат за виновен в това, че:
I. В периода от месец октомври 2011год. до 27.03.2013год. в гр.С., ръководил организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК - с участници Н.Б.М. и Х. Л.С. – участник до месец октомври 2012год., като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3 , пр.2, т.1, вр. ал.1, пр.2 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, същевременно подсъдимият е бил признат за невинен да е извършил престъплението по чл.321, ал.3 , пр.2, т.1, вр. ал.1, пр.2 от НК като ръководител в организирана престъпна група заедно с участника Г.Д.А. като на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан досежно участието в организирана престъпна група с посоченото лице.
II. За това, че в Р. Б., гр. С.
в периода от месец декември 2011год. до 14.03.2013год. при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК извършил повече от две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при
една и
съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като извършител в качеството
си на управител на дружеството „А.Б.С.
Ф.“
ЕООД, ЕИК и като лице, което осъществява фактически дейност и
функции на дружеството „А. Б.К.“
ЕООД, ЕИК , в съучастие с Х.Л.С. –
помагач до месец октомври 2012
год., избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в
особено големи размери общо 3 093 779,20лв., както следва: за „А.Б. С.Ф.“ ЕООД 2 358 616.53лв. и
за „А. Б. К.“ ЕООД
735 162.67лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като
при воденето на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание – отчетни
регистри - дневници за покупките и продажбите на „А.
Б.
С.
Ф.“ ЕООД, ЕИК ,
съгласно чл. 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл. 113 ал.1 т.3 от ППЗДДС, в
които отразил данъчни фактури по доставки с
право на пълен данъчен кредит, без да са
налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС /в
дневник за покупките/, както и данъчни фактури за
извършени вътрешнообщностни доставки
/ВОД/ на стоки –
автомобили, подлежащи на облагане със ставка 0%, без да са налице доставки
по смисъла на чл.7 от ЗДДС /в
дневник за продажбите/; отчетни регистри - дневници за покупките на „А. Б. К.“
ЕООД, ЕИК съгласно чл. 124 ал.1 т.1 от ЗДДС и чл. 113 ал.1 т.3 от ППЗДДС, в които
отразил данъчни фактури по доставки с право
на пълен данъчен кредит, без да
са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС /в дневник за покупките/ и потвърдил неистина в подадени декларации,
които се изискват по силата на чл. 125 ал.1 от ЗДДС и чл. 116 ал.1 от ППЗДДС
пред ТД на НАП – гр. С. и приспаднал неследващ се
данъчен кредит със седемнадесет отделни деяния- поради
което и на основание чл. 54 от НК вр. чл. 303 НПК и е бил осъден на „Лишаване
от свобода“ за срок ШЕСТ ГОДИНИ за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
т.6, т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК като на основание чл. 45 НК не налага кумулативно предвиденото
наказание КОНФИСКАЦИЯ, тъй като виновният не притежава имущество, предмет на
това наказание / видно от приложените по делото справки от Агенция по
вписванията и СДВР –„Пътна полиция“/.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Ю.Р.Т. е било определено едно общо най-тежко наказание от наложените му наказания, а именно наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, като не е било присъединено кумулативно предвиденото наказание КОНФИСКАЦИЯ, тъй като подсъдимия не притежавал имущество, предмет на това наказание.
На основание чл. 57, ал.3, вр.ал.1, т.2;вр. чл.58, т. 3 ЗИНЗС, е бил определян ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП.
Подсъдимият Х.Л.С. е бил признат за виновен в това, че:
I. В периода от месец октомври 2011год. до месец октомври 2012год. в гр.С. участвал в организирана престъпна група, ръководена от Ю. Р. Т. и с участник Н.Б. М. като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, същевременно подсъдимият е бил признат за невинен да е извършил престъплението по чл.321, ал.3 , пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК като участник в организирана престъпна група заедно с участника Г.Д.А. като на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан досежно участието в организирана престъпна група с посоченото лице.
II. За това, че
в Р.
Б.,
гр.С.
в периода от месец декември 2011год. до месец октомври
2012год. като
помагач, в съучастие с Ю. Р.Т. – извършител в качеството му
на управител на дружеството „А.
Б.С.Ф.“
ЕООД, ЕИК , умишлено го улеснил чрез
съвети и разяснения да извърши
при условията на продължавано престъпление
повече от две деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите, да избегне установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери общо 1 732 262,62 лв. за „А. Б. С. Ф.“ ЕООД, представляващи
дължим данък върху добавената стойност, да бъдат съставени при
воденето на счетоводството документи с невярно съдържание – отчетни регистри -
дневници за покупките и продажбите на „А. Б.
С.
Ф.“
ООД, ЕИК , съгласно чл. 124, ал.1 т.1 от
ЗДДС и
чл.113,
ал.1,
т.3 от ППЗДДС, в които да бъдат отразени данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на
чл.6 от ЗДДС /в дневник за
покупките/,както и данъчни фактури
за извършени вътрешнообщностни доставки /ВОД/ на
стоки – автомобили, подлежащи на облагане със ставка 0%, без да са налице
доставки по смисъла на чл.7 от ЗДДС /в дневник за продажбите/ и да бъде потвърдена неистина в подадени
декларации, които се изискват по силата на чл. 125,
ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал.1 от ППЗДДС пред ТД на НАП –гр.С.
и да бъде приспаднат неследващ се данъчен кредит, с десет отделни деяния- поради
което и на основание
чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,т.6, т.7, вр. 20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден
на „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, като на основание чл. 45 НК не е било наложено
кумулативно предвиденото наказание КОНФИСКАЦИЯ, тъй като виновният не
притежавал налично имущество, предмет на това наказание /видно от приложените по делото справки от Агенция по вписванията и
СДВР –„Пътна полиция“/.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Х.Л.С. е било определено едно общо най-тежко наказание от наложените му наказание, а именно наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, като не е било присъединено кумулативно предвиденото наказание КОНФИСКАЦИЯ.
На основание чл. 57, ал.1, т.3; чл.58, т.3 от ЗИНЗС е било определено изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от открит тип.
Подсъдимата Н.Б.М. е била призната за виновена в това, че: В периода от месец октомври 2011год. до 27.03.2013год. в гр.С. участвала в организирана престъпна група, ръководена от Ю. Р.Т. с участник Х.Л. С. /до месец октомври 2012год./, създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК и чл. 54 от НК е била осъдена на „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, същевременно подсъдимата е била призната за невинна да е извършил престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр.ал.1, пр.2 от НК като участник организирана престъпна група заедно с участника Г.Д.А. като на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан досежно участието в организирана престъпна група с посоченото лице.
На основание чл. 66 ал.1 НК е било отложено изтърпяването на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Подсъдимият Г. Д. А. е бил признат за невиновен за това, че в периода от месец октомври 2011год. до 27.03.2013год. в гр.С. участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК - структурирано трайно сдружение на три или повече лица, ръководена от Ю. Р.Т. и с участници Н. Б. М. и Х.Л.С. – участник до месец октомври 2012год., създадено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК.
Срещу присъдата е постъпил протест от Специализираната прокуратура с искане осъждане на подсъдимия Г.Д.А. и увеличаване наказанието на подсъдимия Х.Л.С., а по отношение на подсъдимата Н.Б.М. се иска да бъде отменено приложението на чл.66 от НК, с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция.
Въззивни жалби срещу присъдата са подали: адв.Г.М.- защитник на подсъдимия Ю.Т.; адв. П. П.-защитник на подсъдимата Н.М.; адв. З.Л.-защитник на подсъдимия Х.С..
Допълнително писмено изложение за допълване на доводите по жалбата е подала адв. Г.М.- защитник на подсъдимия Ю.Т..
В жалбата си адв. Г.М. е направила искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан подзащитния й подсъдим Ю.Р.Т., като алтернативно са направени искания за: връщане на делото на СП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство; връщане на делото на друг състав на СНС на основание чл. 335,ал.2, вр. чл.334, т.1 от НПК или намаляване на наложеното наказание с твърдението, че същото е явно несправедливо, като се иска приложение на чл.66 от НК. В подаденото допълнение към жалбата си адв. Г.М. излага подробни аргументи с твърдения за пороци в ОА, липса на мотиви на първоинстанционната присъда, превратен и непълен анализ на доказателствата по делото. В жалба си адв. П. П. прави искане за отмяна на присъдата и постановяван на нова, с която да бъде оправдана подсъдимата Н.Б.М.. Сочи се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалба си адв. З.Л. твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимия Х. Л. С. и да бъде признат за невинен.
В хода на съдебните прения представителят на АСП счита, че присъдата на първоинстанционния съд, следва да се отмени в частта й, в която е оправдан подсъдимия Г.А., като сочи че в тази си част присъдата е неправилна и необоснована, твърди, че и по отношение на този подсъдим са събрани достатъчно доказателства, за осъждането му за повдигнатото му обвинение по чл.321 от НК, като предлага да му се наложи наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“. Същевременно според държавното обвинение наложеното от първата инстанция наказание на подсъдимата Н.М. не било справедливо, тък като неправилно е приложен институтът на условно осъждане по чл. 66 от НК, сочи се, че при отлагане изпълнението на наказанието на подсъдимата, не биха могли да се постигнат целите на специалната и генералната превенция. В заключение представителят на АСП предлага да се уважи протеста изцяло.
В хода на съдебните прения пред апелативния съд адв. Г.М., адв. З.Л. и адв. П. П., защитници на подсъдимите, излагат доводи в насока нарушения при оценка на доказателствата - изопачаване на доказателствата по делото и свързаното с това нарушаване на правилата на формалната логика; липсата на анализ на доказателствата по делото; не обсъждане на обясненията на подсъдимите; неправилно и необосновано кредитиране на свидетелски показания депозирани в досъдебната фаза на процеса; като обобщен вид възраженията по този пункт се отнасят до дейността на решаващия съд по оценка на доказателствата и в този смисъл касаят обосноваността на атакуваната присъда.
Защитата предлага свой доказателствен анализ, съобразно който иска от въззивната инстанция да отмени присъдата и постанови нова с която да оправдае подсъдимите.
В условията си адв.Г.М., адв. З.Л. и адв. П. П. искат отмяна на първоинстанционната присъда с връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Защитата излага редица доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като се акцентира, върху липсата на мотиви, тъй като същите са с декларативно съдържание, без да съдържат анализ, че части от мотивите представляват буквален препис на съдържанието на обвинителния акт, че не е отговорено на нито едно от защитните възражения и че се констатират вътрешни противоречия в тях. Защитата претендира за допуснато нарушение на правилата относно задължението в мотивите да се посочи кои факти въз основа на кои доказателства се приемат за установени и да се обсъдят противоречията между доказателствата.
Също така се излагат и доводи за допуснати нарушения в присъдата на СНС, като се акцентира върху липсата на елемент от състава на престъплението по чл.321 от НК и по какъв начин и съответно, чрез кое престъпление е била постигната съставомерната користна цел.
Адвокат Н.Д. сочи, че присъдата по отношение на неговия подзащитен - подсъдимия Г.А. е обоснована и правилна и моли да бъде потвърдена. Излага доводи, че липсва осъществено престъпление извършено от подсъдимите, сочи че липсва умисъл за осъществяване на деянията и предлага да бъдат оправдани всички подсъдими.
Подсъдимите Ю. Т., Н.М. и Х.С., молят да бъдат оправдани. Подсъдимият Г.А., моли да бъде потвърдена оправдателната му присъда.
Въззивният съд, проверявайки атакуваната присъда във връзка със становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка на основание чл.314 от НПК, констатира основание налагащо нейната отмяна.
Първостепенната съдебна инстанция е постановила съдебния си акт в отклонение от изискванията на чл. 305, ал. 2 – ал. 4 НПК, в която процесуална норма е обективирана законодателната воля за установен стандарт на присъдата като форма и съдържание.
На първо място е налице ненадлежно и неясно изразена правораздавателна воля касаеща престъпното деяние по по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1, пр.2 от НК, за което е признат за виновен подсъдимия Ю. Т. и за деяниято по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1, пр.2 от НК, за които са признати за виновни подсъдимите Н.М. и Х.С.. В коментираните осъдителни диспозитиви на присъда № 45/10.10.2019г. не е посочен съсътавомерен белег на престъпното деяние по чл.321 от НК, а именно престъпленията, които според първоинстанционния съд са били целени от инкриминираната престъпна група. Според легалната дефиниция по чл.93, т.20 от НК, за да е налице ОПГ лицата следва да се сдружат, с цел извършване на престъпления, за които се предвижда наказание повече от три години „лишаване от свобода“. Липсата на съставомерен белег от състава на престъплението, води до неясна воля на съда за това, за какво точно са били осъдени подсъдимите. Още повече, че в случая е налице и изискването залегнало в легалната дефиниция - целените престъпления да са наказуеми с повече от три години „лишаване от свобода“ и липсата на конкретно посочено такова, прави невъзможна проверката, дали същото е наказуемо с предвидения в закона минимален размер на санкцията, обуславяща неговата съставомерност. Не посочването на предварително дефинираната цел на групата, не позволява и проверка, дали е наличие и квалифициращия белег, за които са осъдени подсъдимите - „групата да е създадена с користна цел“- принципно преследвана, чрез целените престъпления, в случая не посочени в диспозитива на присъдата. Въпросният пропуск се определя като съществено процесуално нарушение, тъй като е ограничил правата на подсъдимите да разберат, за какво точно престъпление са осъдени, а също така, неясната воля на съда не може да бъде проверена от въззивната инстанция, предвид коментирания порок в диспозитива на присъдата.
Също така следва да се посочи, че при осъждането на подсъдимите Ю.Т. и Н.М.,
за престъплението по чл.321 от НК, за периода от месец октомври 2012г. до
27.03.2013г., престъпната група, според диспозитива на присъдата е била с
ръководител Ю.Т. и единствен участник подсъдимата Н.М. /доколкото за другия
участник- подсъдимия Х.С. е инкриминиран само периодът от месец октомври 2011г.
до месец октомври 2012г./. Според легалната дефиниция по чл.93, т.20 от НК, за
да е възможна ОПГ е необходимо от обективна страна наличието на три или повече
лица, които да са съгласували волята си за постигане на предварително
дефинираната цел. Според диспозитива на проверявания съдебен акт, в периода от
месец октомври 2012г. до 27.03.2013г. инкриминирана ОПГ е с един ръководител и
един участник, което е в противоречие с приетата от съда фактическа обстановка,
в която е посочено и че през този период съществува ОПГ със всички елементи от
обективна и субективна страна и съответния персонален състав от поне три лица. В
тази си част съдебният акт е с неясна и ненадлежно изразена правораздавателна
воля, доколкото се констатира посоченото противоречие между диспозитината и
фактологичната част на акта. Липсват мотиви защо СНС приема, че в периода месец
октомври 2012г. до 27.03.2013г. е съществувало ОПГ и кое лице е третия участник
в същото.
В мотивите на присъдата липсва посочване на каквито и да е установени от първостепенния съд фактически констатации относно инкриминираната деятелност свързана с невярно водене на счетоводството за фирма „А. Б. С. Ф.“ ЕООД за вътрешно общностните доставки подлежащи на облагане със ставка 0%, за сделки с фирмите „Т. Ц. Б.“ и „M. P. O.“ за данъчния период месец август 2012г., за което са признати за виновни подсъдимите Ю.Т. и Х.С. и за фирмата „С. Й. Ч. А.“ за данъчния период месец октомври 2012г., за което е признат за виновен подсъдимия Ю.Т.. За тези два данъчни периода и за конкретните вътрешно общностни доставки по фактури за фирма „Т. Ц. Б.“, с № / 2012 год. с данъчна основа 58 674.90 лв.; за фирма M. P. O. V. F. с № /2012 год. с данъчна основа 23 469.96 лв. и за фирма „С. Й. Ч. А.“, V. R. с № / 2012 год. с данъчна основа 15 255.47 лв. и с № /2012 год. с данъчна основа 14 864.31 лв., е прието, нарушение на чл.7 от ЗДДС- липса на доставки, изхождайки от диспозитива на присъдата. Същевременно обаче в мотивите си СНС е изложил единствено за двата данъчни периода установените обстоятелства за нарушенията по чл.6 от ЗДДС, а именно, че при воденето на счетоводството на дружеството „А. Б. С.Ф.“ ЕООД, е налично невярно документиране и отразяване в дневниците за покупките по ЗДДС на фактури с невярно съдържание /с посочен доставчик „Б. И. енд П.“/, което е довело до приспадане на неследващ се данъчен кредит. Реципрочно обаче в мотивите си СНС не е изложил какви фактически обстоятелства, относно това защо е приел за доказано и нарушението по 7 ЗДДС относно вътрешно общностните доставки подлежащи на облагане със ставка 0%. Общото изписване на приетите за доказани факти, без да е разграничена спецификата и разликите между тях, а и липсата на каквито и да приети за установени факти от съда свързани с елементите на състава на престъплението при тази форма на нарушение на данъчното законодателство, води до липса на мотиви за тази квалификация на престъплението, което е недопустимо /л.43, 44 и л.46, 47 от мотивите на СНС/.
Не е извършен и надлежен анализ на доказателствата, което прави и невъзможна проверката на волята на съда относно тяхната оценка. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че кредитира показанията на свидетеля Т. А. Т. дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л.63 и 64 от мотивите/, които взаимно си противоречат, без да са обсъдени по какъвто и да е начин съществените противоречия в тези показания- насочени към авторството на деянието по чл.255 от НК относно подсъдимия Ю.Т. и използваните при извършването му търговски дружества. Като след приобщаването им свидетелят не е потвърдил прочетените показания и е дал разяснения защо ги е депозирал в този вид. Буди недоумение факта как съда кредитира едновременно взаимно противоречащи си показания на един и същ свидетел, без да излага аргументи за констатираните и от самият него съществени противоречия. Този подход на СНС за липса на обсъждане на противоречията между депозираните пред съда и в хода на ДП показания приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК е приложен и по отношение на свидетелите А. П. С. /л.61- от мотивите/, А. С. Я. /л.61- от мотивите/, Е. Ц. А. /л.65 от мотивите/, И. М. Р./л.65 от мотивите/, Р. Б. С. /л.65 от мотивите/ и тези на свидетеля М.Н.Г., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетените на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК /л.59 последен абзац от мотивите/. Декларативното приемане или отхвърляне на определени доказателствени средства без техния анализ, когато самият първоинстанционен съд е констатирал противоречие в съдържанието им сочи единствено за липсата на нужния стандарт на анализ на доказателствения материал, върху който съдът е градил изводите си, което се приравнява на липса на мотиви.
Също така, както се сочи от
защитата
на подсъдимите - липсва анализ на обясненията на подсъдимите. Известно е, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена природа - гласно доказателствено
средство и средство за упражняване правото на защита, в тази връзка същите като
всяко гласно доказателствено средство събрано и приобщено по надлежния
процесуален ред, следва да бъдат подложени на съответен анализ, а не
декларативно да бъдат приемани за недостоверни, цялостно или части от тях,
както е подходил проверявания съд. В настоящия случай относно обясненията на
подсъдимите Ю. Т.,
Н.М. и Х.С. СНС се е задоволил да посочи: „Тези обяснения съдът счита за
защитна версия, не ги кредитира относно изявленията, че движението на стоките
между фирмите е било реално и е кореспондирало със съставеният документооборот.
Въпросните обяснения не се подкрепят от останалите събрани доказателства:
свидетелски показания, ВДС, изготвени чрез експлоатация на СРС, писмени
доказателства, съдебно счетоводни и графически експертизи“ /л. 66 от мотивите/.
Тези съждения на първоинстанционния съд, не могат да се приемат за анализ на
обясненията на подсъдимите, които в случая са подробни и в тях се изнасят
твърдения за основни факти свързани с предмета на доказване, както и за
субективни и обективни признаци на състава на чл.321 от НК, така и за деянието
по чл.255 от НК. Дори в тези изключително кратки аргументи се установяват
несъответствия с останалата част на мотивите, доколкото в тях никъде не са
обсъждани и приемани за достоверни съдебно графически експертизи /л.67-77 от
мотивите/, като между впрочем и такива не са изготвяни или приобщавани в хода
на съдебното производството. Следва също така да бъде отчетено, че декларативно
некредитираните от СНС обясненията на подсъдимите не са изолирани от всички
доказателства по делото както твърди първоинстанциония съд, тъкмо обратното- по
делото са налице две групи доказателствени източници съдържащи противоречиви
факти по основните подлежащи на установяване факти,
в тази връзка и задължение на съда е да изложи аргументи защо приема едната
група доказателства за достоверна, а друга не.
Задължителен елемент на мотивите на съдебния акт е правната оценка на формираните, въз основа на анализ на доказателствения материал, констатации от фактическо естество и тяхното подвеждане към конкретно приложим престъпен състав от очертаните в особената част на Наказателния кодекс. В тази връзка са резонни и възраженията на защитата, че мотивите по делото в частите излагащи приетите за установени от първоинстанционния акт фактически обстоятелства, са препис на обвинителния акт, с добавени единствено откъси от записаните при експлоатацията на СРС разговори и известни съкращения- без да са изложени каквито и да е съждения въз основа на какви доказателства извън коментираните СРС са били установени фактическите положения по делото. Тази констатация се отнася както за изложените фактически положения, касаещи инкриминираното ОПГ, така и изложените приети за доказани от СНС обстоятелства касаещи деянията по чл.255 от НК.
АСНС намира, че изложените
съображения по фактите и по правото от проверявания съд са приравнени на липса
на мотиви. СНС е допуснал нарушения на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107,
чл. 301 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Тези норми задължават съда, след като направи
внимателна проверка на всички събрани доказателства, да вземе решение по
вътрешно убеждение, което следва да е основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В
тази връзка съдът следва да посочи в мотивите си кои обстоятелства приема за
установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани и проверени
посредством допустимите по НПК доказателствени средства. Следва да се изложат
аргументи и за това на кои доказателства се дава вяра и на кои не, и поради
какви причини, а при противоречия между доказателствените материали да изложи
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Съдът не може да
игнорира и декларативно да изключва от доказателствената маса едно или друго
доказателствено средство /както е подходено по настоящото дело/. Всичко това
води до извода, че в мотивите си първоинстанционния съд на практика не е извършил
анализ на доказателствата по делото.
На следващо място е необходимо да се посочи, че СНС не е изложил каквито и да е мотиви, защо е уважил приетия за съвместно разглеждане граждански иск и защо е бил уважен в този размер.
По същия начин първоинстанционният съд, не е изложил и никакви мотиви свързани с разпореждането му с веществените доказателства, единствено декларативно е посочено кои се отнемат, връщат и т.н.
Липсата на
каквито и да е мотиви и в тези части на присъдата, води до невъзможност
въззивната инстанция да провери правораздавателната воля на СНС във връзка с
гражданския иск и веществените доказателства по делото, а такива се дължат,
доколкото според разпоредбата на чл.301, ал.1, т. 10 и т. 11от НПК, съдът е
длъжен в присъдата, съответно в мотивите към нея си да обсъди и тези въпроси.
С оглед така изложеното АСНС приема, че СНС е допуснал нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 и т. 2 пр. 1 от НПК, а именно нарушаване на процесуалните права на подсъдимите, да разберат за кое точно престъпление са осъдени и липса на мотиви, което има за своя последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В случай, че въззивният съдебен състав се произнесе по съществото на обвинението, като отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, лишава страните от една пълноценна във всякакъв план инстанция по фактите и правото, което е процесуално недопустимо. В този смисъл и Решение № 20 от 2.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1686/2014 г., II н. о., НК – според което „ въззивната инстанция поначало действа като контролно-решаваща, като е значително ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, защото разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения. Това не означава, че въззивното производство може да замести първоинстанционното, нито че въззивният съд всякога има правомощията на "втора първа инстанция". Като такава въззивният съд процедира само при надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт. В предвидените от закона хипотези, въззивната инстанция задължително връща делото за ново разглеждане, защото има отстраними процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да поправи“. В конкретния случай АСНС не може да отстрани допуснатото от СНС нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено от първата инстанция, при новото разглеждане на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл.334 т.1 и чл. 335, ал.2 вр. чл.348, ал. 3, т.1 и т. 2 пр. 1 от НПК от НПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 45/10.10.2019г. по НОХД № 3816/2017г. на Специализирания наказателен съд, 4- ти състав.
ВРЪЩА делото на СНС за ново
разглеждане от друг състав от стадия на разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.