№ 8
гр. гр. София , 10.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Красимира Х. Райчева
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Георги В. Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20211010600093 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.270, ал.4 от НПК.
Делото е образувано по частен протест на прокурор при СП и частни
жалби на защитниците на подсъдимите Г.И. и Т.С. против протоколно
определение от 23.02.2021г. по НОХД № 3298/2017 г. на СНС, 2 състав, с
което в производство по чл.270 НПК са изменени мерките за неотклонение на
подсъдимите Г.И. и Т.С. от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“,
съответно в размер на 100 000 лева и 50 000 лева. Това решение е взето с
мнозинство - съдия и двама съдебни заседатели от петчленния състав, като
двама от членовете му са останали на особено мнение.
Мнозинството от съдебния състав е приело, че нищо от материалите по
делото и от личното поведение на подсъдимите не сочи, че ако спрямо тях
бъде взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, те биха се укрили или
извършили престъпление. Акцентирано е на продължителния период от
време, през който подсъдимите са били с мерки за неотклонение „задържане
под стража“ и „домашен арест“. Посочва се, че по делото няма данни
подсъдимите да са правили опити да се укрият или да извършат
престъпление, докато са били с тези мерки за неотклонение.
1
На особено мнение е останал един от съдебните заседатели, който е
изразил становище, че предвид изтеклия продължителен срок на действие на
мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ и по
отношение и на двамата подсъдими, поради липсата на възможност да внесат
парични гаранция в определените от мнозинството високи размери, следва да
бъде взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка“.
На особено мнение е останал и председателят на съдебния състав и
докладчик по делото, според който искането за изменение на мерките за
неотклонение на двамата подсъдими в по-леки се явява неоснователно, тъй
като са налице всички законови предпоставки за продължаване на
задържането под формата на „домашен арест“, като именно тези процесуални
ограничения се явяват съобразени с всички обстоятелства по чл.56, ал.3 от
НПК и по отношение на двамата подсъдими. В мотивите към особеното
мнение на председателя на състава и докладчик по делото е отчетена
фактическата сложност на случая, предвид броя на подсъдимите, обема на
доказателствените материали, на свидетелите, на вещите лица, броя на
обвиненията, поради което, според съдията-докладчик, срокът на действие на
наличните мерки за неотклонение на подсъдимите се явява разумен.
С депозирания частен протест се иска отмяна на определението, с което
са изменени мерките за неотклонение на подсъдимите Г.И. и Т.С. от
„домашен арест“ в по-леки, като се излагат аргументи за продължаващо
наличие на реална опасност от укриване и извършване на престъпление и от
двамата подсъдими, базирани на тежестта и характера на повдигнатите
обвинения и обремененото съдебно минало на подсъдимия И.. Изтъкнато е
още, че сроковете на действащите мерки за неотклонение се явяват разумни, а
липсата на укриване и извършване на престъпление у подсъдимите се дължи
именно на ограниченото им свободно предвиждане, обезпечено от
действащите мерки за неотклонение, което според прокурорът превратно е
изтълкувано от съда като отпадане на тези опасности. Посочено е също, че
подобно искане на обвиняемите е било отхвърлено от съда преди по-малко от
месец, като до момента не е настъпила съществена промяна на
обстоятелствата.
С въззивната жалба от адв. Р.П. - защитник на подсъдимия Г.И., се иска
2
отмяна на определението на СНС в частта, с която е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия от „домашен арест“ в „гаранция в пари“ в
размер на 100 000 лева, като му бъде наложена мярка за неотклонение
„подписка“. Алтернативно се иска намаляване на размера на паричната
гаранция, който да бъде съобразен с наличните по делото данни за имотното
състояние на подсъдимия. Във въззивната жалба се излагат аргументи, че не е
налице реален риск от извършване на престъпление от подсъдимия И., нито
от укриване. Изразява се несъгласие с определения размер на паричната
гаранция, предвид материалното и семейно състояние на подсъдимия, който
от 2016 г. е трайно изолиран от обществото и е осуетена възможността му за
реализиране на доходи. Акцентира се също върху дългия срок на
продължилото задържане.
С депозираната частна жалба от адв.И.Й. - защитник на подсъдимия
Т.С., се иска намаляване размера на определената гаранция от 50 000 лева до
размера на 5 000 лева, или определяне мярка за неотклонение „Подписка“.
Излагат се аргументи за несъответствие на определената гаранция от 50 000
лева с имущественото положение на подсъдимия, като се посочва, че това се
явява непосилна за внасяне парична сума. Акцентира се също на
демонстрираното коректно и добросъвестно процесуално поведение на
подсъдимия С. в хода на наказателното производство. Изтъква се още, че
единствено характерът на обвиненията не може да послужи като основание за
продължаващо задържане, включително с „домашен арест“ близо 4 години.
По делото е постъпило и възражение от адв. И.А. - защитник на
подсъдимия Т.С., против частния протест на СП. Във възражението се
посочва, че съдебните заседания по делото нито веднъж не са били отлагани
по вина на някой от подсъдимите. Не се споделя твърдението в протеста, че
делото е с фактическа и правна фактическа сложност. Излагат се твърдения,
че е „разклатено“ обоснованото предположение за участие на подсъдимия в
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Твърди се, че няма
реален риск от укриване и извършване на престъпление от подсъдимия.
Отново се посочва, че размерът на гаранцията от 50 000 лева се явява
непосилна за изпълнение от подсъдимия С..
Въззивният съд, като се запозна със съдържанието на протеста, жалбите
3
и с възражението, намира, че протестът и жалбите са процесуално допустими,
а разгледани по същество протестът е основателен, а жалбите следва да бъдат
оставени без уважение.
Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен
акт против десет лица, сред които и подсъдимите Г. М. И. и Т. С. С.,
конкретно за Г.И. за престъпления по чл. 321, ал.3, т. 2, вр.ал.2 от НК; по
чл.116, ал.1 т. 6, пр. 1, т. 10, вр. с чл.115, вр.чл.18 и по чл.339, ал.1 от НК; а за
Т. С. С. за престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК и по чл.116, ал.1,
т.6, пр.1 и т.10, вр.чл.115 от НК. Всяко от тези престъпления е наказуемо с
„лишаване от свобода“.
Безспорно, според ЕКЗПЧОС, както и според вътрешното ни
законодателство, за да е налице мярка за неотклонение „задържане под
стража” по отношение на подсъдим, следва да е налице обосновано
предположение за авторството на престъпленията, за които е обвинен. Според
въззивния състав, от материалите по делото може да бъде направено
обосновано предположение за вероятна съпричастност и на двамата
подсъдими към престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. От
съда не се споделят изложените във възражението на адв. А. аргументи в
обратната посока. Предвид характера на настоящото производство,
въззивният състав ще се въздържи от какъвто и да било коментар на
събраните по делото доказателства.
АСНС в този състав е на мнение, че СНС неоснователно е изменил
мерките за неотклонение на подсъдимите Г.И. и Т.С. от „домашен арест“ в
„гаранция в пари“, след като е констатирал добросъвестното им процесуално
поведение, докато те са били с мерки за неотклонение „задържане под
стража“ и „домашен арест“ и е обявил, че няма сведения през това време те да
са правили опити да се укрият или да извършат престъпление. От въззивната
инстанция се споделят логичните възражения, изложени в протеста, че
лишаването от право от свободно предвижване на подсъдимите, неминуемо
ограничава опасността от укриване и извършване на престъпление от тях,
като обективно ги намалява. Това обаче е естествен резултат от действащата
спрямо тях мярка за неотклонение, а не от реално намален риск от
извършване на престъпление, свързан с личността им.
4
Напълно невярно е изложеното от мнозинството от състава на СНС, че
нищо от материалите по делото и от личното поведение на подсъдимия Г.И.
не сочи, че ако спрямо него бъде взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“, то същият би извършил престъпление. Когато става дума за лице,
обвинено в опит за умишлено убийство, а наред с това и за още две
престъпления, едното от които - участие в ОПГ в продължение на повече от
три години, за която се твърди, че е създадена с цел извършване на
престъпления, засягащи различни обществени отношения, включително и
отвличания, при това евентуално осъществено в изпитателния срок на
предходно осъждане, няма как разумно да се поддържа, че не съществува
риск от извършване на престъпление. Очевидно е, че се касае за подсъдим с
висока степен на обществена опасност, за който определеното процесуално
ограничение е напълно адекватно на повдигнатите му обвинения, всички
данни за личността му и продължилото до момента задържане.
Що се касае до подсъдимия Т.С., то при налични срещу него обвинения
за умишлено убийство с причиняване на пет огнестрелни наранявания, в
изпълнение на решение на ОПГ, както и за твърдяното участие в ОПГ, за
повече от три години, за която се твърди да е създадена с цел извършване на
престъпления, засягащи различни обществени отношения, включително и
отвличания, то исканата от него и защитникът му мярка за неотклонение
„подписка“ или „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, се явява
абсолютно непропорционална на целите на мерките за неотклонение, които
следва да бъдат съобразени освен с всичко друго и със степента на
обществена опасност на престъпленията, за които са повдигнати обвинения.
Предвид направените неколкократно категорични твърденията на подсъдимия
и неговия защитник, че определената мярка за неотклонение „гаранция в
пари“ от 50 000 лева се явява непосилна за него, а „гаранция“ в по-нисък
размер според АСНС би била не несъразмерно леко процесуално ограничение
с оглед наличните обвинения, то адекватната мярка за неотклонение към
настоящия момент спрямо този подсъдим се явява „домашен арест“.
Въззивният състав не споделя защитните доводи, проектирани и във
формирания от мнозинството от съдебния състав на първостепенния съд
извод за това, че срокът на задържане на подсъдимите под формата на
„домашен арест“ се определя като неразумен. АСНС споделя становището,
5
изразено в особеното мнение на председателя на съдебния състав и докладчик
по делото, застъпено и в протеста на прокурора от СП, че разумността на
срока на задържане се преценява както с оглед фактическата и правна
сложност на делото; фазата, в която се намира; тежестта и степента на
обществена опасност на престъпленията, за които са повдигнати обвинения.
Видно е, че делото, което се води срещу десет подсъдими, някои от които с
повече от едно обвинение за тежки умишлени престъпления с продължителен
инкриминиран период, множество свидетели и вещи лица, може да бъде
преценено като такова с фактическа и правна сложност. Заседанията се
насрочват през сравнително кратки периоди от време /веднъж или два пъти
месечно/, а въпросът с мерките за неотклонение на същите двама подсъдими
се е разгледал преди месец, от когато не са настъпили съществени изменения
на обстоятелствата.
АСНС намира за правилно, изразеното в особеното мнение на
председателя на съдебния състав и докладчик по делото, споделено и в
протеста на СП, че искането за изменение на мерките за неотклонение на
двамата подсъдими в по-леки се явява неоснователно, тъй като са налице
всички законови предпоставки за продължаване на задържането под формата
на „домашен арест“, като именно тези процесуални ограничения се явяват
съобразени с всички обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от НПК и по отношение на
двамата подсъдими. Предвид горното, протестираното определение следва да
бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.02.2021г. по НОХД №
3298/2017 г. на СНС, 2 състав, с което в производство по чл.270 НПК е
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Г.И. от „Домашен арест“ в
„Парична гаранция“ в размер на 100 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия Г.И. за изменение
мярката му неотклонение от „Домашен арест“ в по – лека.
6
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.02.2021г. по НОХД №
3298/2017 г. на СНС, 2 състав, с което в производство по чл.270 НПК е
изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Т.С. от „Домашен арест“ в
„Парична гаранция“ в размер на 50 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия Т.С. за изменение
мярката му неотклонение от „Домашен арест“ в по – лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7