Р Е Ш Е Н И Е
№92./26.09.2019г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 433/19г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.
Образувано е по жалби на „В. К.“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано
от синдика И.М. против решение № 181/17.07.2019г., постановено по в.гр.д. №
442/2019г. на ОС - Добрич, с което е оставена без уважение жалбата на
дружеството срещу извършено от ЧСИ с рег. № ..по изп.д. № 20167370400793
разпределение от 23.05.2019г. на сумата от 282 744.94 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, основани на аргументи по съществото на спора. Твърди се
също така, че съдът не се е произнесъл по всички наведени възражения срещу
атакуваното разпределение, в частност относно начислените от ЧСИ лихви върху
главното вземане на взискателя „Българо-американска кредитна банка“ АД /“БАКБ“
АД/. Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на окръжния съд и
постанови друго, с което да бъде извършено разпределение на процесната сума по
сочения от жалбоподателя начин.
В срока по чл.276 ГПК са постъпили писмени отговори от взискателите „БАКБ“
АД и Община Балчик, в които се изразява становище за неоснователност на
жалбата.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството по в.гр.д. № 442/2019г. на ОС – Добрич е образувано по жалба
на настоящия жалбоподател, с която същият е обжалвал Постановление от
23.05.2019г. на ЧСИ Т., рег. № …, по изп.д. № 20167370400793, с което чрез
помощник съдебен изпълнител е извършено разпределение на сумата от
282 744.94 лева. Оспорванията досежно законособразността на същото са, че
неправилно в размера на вземането на основния взискател „БАКБ“ АД са включени и
лихви за просрочие, начислени за периода след одобряване списъка на приетите в
несъстоятелността вземания, както и че незаконосъобразно в това производство са
удоволетворени вземане на взискателя за разноски по изпълнението, вземане на ЧСИ
за такси, както и като привилегировано вземане на Община Балчик за местни
данъци и такси. Счита се, че вземането на „БАКБ“ АД следва да е само в размер
на сумата от 539 122.66 лв., колкото е размерът на приетото вземане в
одобрения списък на приетите вземания по т.д. № 5/2018г. на ОС – Варна, а
всички останали вземания за лихви и разноски по изпълнението, вкл. и в полза на
ЧСИ, както и това на Община Балчик следва да бъдат удоволетворени в
производството по несъстоятелността. Досежно задължението към Община Балчик за
местни данъци и такси пред настоящата инстанция се поддържа тезата, че
отредената с разпределението за този взискател сума от 5 743.63 лева
следва да покрие само главницата, без натрупаните лихви за просрочие, а
остатъкът от 277 001.31 лева следва да бъде разпределен за погасяване на
главницата, съобразно приетото в несъстоятелността вземане на „БАКБ“ АД, без
лихви.
Производство по изп.д. № 20167370400793 по
описа на ЧСИ Л. Тасева е образувано на 23.06.2016г. по молба на взискателя „БАКБ“ АД против
„В. К.“ ЕООД, въз основа на издаден по ч.гр.д. № 5845/2016г. на РС – Варна, на
основание чл.418 ГПК изпълнителен лист за принудително събиране на подробно
посочени в изпълнителния титул суми, дължими по договор за банков кредит от
22.02.2007г. и присъдени разноски за заповедното производство.
След връчване на ПДИ са предприети действия по
удоволетворяване на вземането – наложени са запори и възбрани върху имуществото
на длъжника, насрочени са публични продани, част от които са реализирани.
На основание чл.458 ГПК присъединени по право като
взискатели са Държавата, чрез НАП и Община Балчик.
С молба от 14.12.2017г. първоначалният взискател
„БАКБ“ АД е уведомил съдебния изпълнител, че вземането по договора за кредит е
обезпечено с учреден в негова полза особен залог на търговско предприятие от
02.03.20017г. и че е пристъпил към изпълнение срещу отделни активи от
търговското предприятие, което обстоятелство е вписано в Централния регистър на
особените залози с рег. № 2015060802657, като на основание чл.456 ГПК вр. чл.10
ал.2 ЗОЗ е поискал да бъде конституиран по изпълнителното дело и като взискател
с обезпечено по реда на ЗОЗ вземане, възлагайки осребряването на заложеното
имущество на ЧСИ. Спор относно тези обстоятелства не е налице, а същите са установени
и от представените с коментираната молба писмени доказателства.
Междувременно, в хода на изпълнителното производство,
с решение № 612/24.07.2018г., постановено по т.д. № 5/2018г. на ОС – Варна
срещу длъжника „В. К.“ ЕООД е открито производство в несъстоятелност. С
определение № 806/01.03.2019г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на
синдика на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник, като
вземането на „БАКБ“ АД към тази дата е определено в размер на 539 122.66
лева.
С оглед на така отпочнатото производство по
несъстоятелност и на основание чл.638 ГПК принудителното изпълнение въз основа
на първоначалния изпълнителен титул е спряно, а впоследствие и прекратено.
Същото е продължило въз основа на вписаното заявление за пристъпване към
изпълнение от заложния кредитор, на основание изричната разпоредба на чл.43
ал.1 вр. ал.4 ЗОЗ. В резултат на това са продължени действията по извършване
публична продан на недвижими имоти и движими вещи, съставляващи част от актива
на търговското предприятие, предмет на договора за особен залог и именно
постъпилата от продажбата на три недвижими имота и съвкупност от движими вещи
/оборудване за ресторант на к-с „С. енд лав“/ сума в общ размер на
282 744.94 лева е предмет на обжалваното разпределение от 25.03.2019г.
Жалбоподателят не оспорва правото на „БАКБ“ АД да се
удоволетвори в рамките на продължилото изпълнително производство по реда на
ГПК. Спорните въпроси са дали съдебният изпълнител е обвързан от размера на
обезпеченото вземане на този взискател, приет в производството по
несъстоятелността, в частност може ли да начислява лихви за забава върху
главницата от това вземане, вкл. и за периода след одобряване на списъка с приетите
вземания, могат ли в това производство да се удоволетворят вземанията му за
разноски по изпълнението, както и на други взискатели, в т.ч. и ЧСИ, които
вземания са с привилегия по чл.136 ГПК пред това на заложния кредитор.
Настоящият състав намира, че принудителното
изпълнение, развиващо се по реда на ГПК и започнало преди откриването на
производството по несъстоятелност спрямо длъжника, е самостоятелен способ за
удоволетворяване на заложния кредитор. Последният разполага с правната
възможност на преценка дали да събере вземането си в рамките на
несъстоятелността, ползвайки се от цялото имущество на длъжника, включено в
масата на несъстоятелността или да продължи изпълнението по започналото
индивидуално събиране /арг. от чл.43 ЗОЗ/, в който случай ще се удоволетвори
само от заложеното имущество. С оглед на това и доколкото в Търговския закон
няма изрични разпоредби, то следва да се приеме, че съдебният изпълнител, на
когото на основание чл.10 ал.2 ЗОЗ вр. чл.18 ал.4, предл. второ ЗЧСИ е
възложено събиране на обезпеченото с договора за особен залог вземане по реда
на ГПК не е обвързан от приетия размер на същото в производството по
несъстоятелността. Именно поради тази самостоятелност, в рамките на
изпълнителното производство няма пречка да бъдат начислявани законни лихви за
забава върху главницата, вкл. и за периода след откриването на производството
по несъстоятелността, още повече, че съгласно изпълнителното основание
/договора за залог, л.2535 от изп.д./ в обезпеченото вземане се включват и
вземанията за лихви, както и тези за разноски по изпълнението. Поради това и
доводите на длъжника, че вземанията за лихви и за разноски по изпълнението
следва да се удоволетворят в производството по несъстоятелността са
неоснователни.
Неоснователни са и твърденията, че за дължимите такси
по т.26 от ТТЗЧСИ съдебният изпълнител, както и присъединеният по право
взискател – Община Балчик вр. вземанията й за местни данъци и такси досежно
продадените недвижими имоти също следва да се удоволетворят в общото
производство по несъстоятелността.
При извършването на разпределението съдебният
изпълнител е длъжен да съобрази наличието на вземания, ползващи се с привилегия
пред вземането на заложния кредитор съгласно приложимата в настоящото
изпълнение разпоредба на чл.136 ЗЗД. В същото време, както в Закона за
особените залози, така и в ТЗ липсват норми, дерогиращи същата и предвиждащи,
че при открито производство по несъстоятелност в рамките на продължаващото
индивидуално принудително изпълнение подлежи на удоволетворяване само вземането
на заложния кредитор. Поредността на удоволетворяване на вземанията, очертана в
чл.722 ТЗ също не намира приложение, именно поради различния съдопроизводствен
ред, приложим при индивидуалното принудително изпълнение по реда на ГПК и този
при изпълнение срещу масата на несъстоятелността.
При така дадените отговори и предвид липсата на
оплаквания относно размера на начислените в полза на основния взискател такси и
разноски по изпълнението, респ. таксата по т.26 от Тарифата, настоящият състав
намира, че законосъобразно ЧСИ е разпределил от подлежащата на разпределение
сума в ред първи сумата от 6 537.69
лева, включваща 1 614.20 лв. направени разноски по изпълнението в полза на
„БАКБ“ АД и 4 923.49 лв. такса по чл.26 от Тарифата върху събраната сума.
Законосъобразно като ползващо се с привилегия по
чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД е удоволетворено и
вземането на Община Балчик в общ размер на 5 743.63 лв. за дължим местен
данък върху продадените имоти, вкл. и лихва за забава. Последното, като
акцесорно вземане също попада в реда на чл.136 т.2 ЗЗД.
Остатъкът от 270 463.62 лева, който е по-малък от
размера на вземането на заложния кредитор следва изцяло да бъде отнесен за
погасяване на дълга му. Непосочването с каква част от тази сума погасява
вземането за лихва и каква главницата, не е порок, обуславящ
незаконосъобразност на разпределението, предвид нормата на чл.76 ал.2 ЗЗД и
изричното посочване в мотивната част на разпределението размерите на главница и
начислени лихви.
По изложените съображения извършеното от ЧСИ разпределение
е правилно и законосъобразно.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция
с тези на ОС – Добрич, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25а ал.3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и направеното искане от взискателя
Община Балчик жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА № 181/17.07.2019г., постановено по в.гр.д. №
442/2019г. на ОС - Добрич.
ОСЪЖДА „Варна Капитал“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, представлявано от
синдика И.М., с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Община Балчик сумата от 50 /петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл.78 ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.