№ 4694
гр. София, 30.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110105134 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
С Определение от 01.11.2023 г. по гр.д. № 13503/2023 г. на СГС е разделено
производството по предявени трудови претенции, изпратени на по компетентност на
Софийски районен съд, от иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, първоначално предявен изцяло
за сумата в общ размер на 25 973 лв., който бил уточнен като частичен с молба от
15.11.2023 г., връчена на ответника, подал отговор на исковата молба, в размер под
25000 лв., поради което с Определение от 16.11.2023 г. по гр.д. № 13503/2023 г. на СГС
било допуснато изменение на размера на иска по чл. 49 ЗЗД като иск за сумата от 5000
лв. – частичен иск от сумата в общ размер на 25 973 лв. и делото изпратено и в частта
по иска по чл. 49 ЗЗД също на Софийски районен съд.
Предявен е иск от П. С. С., ЕГН: **********, адрес: *******, срещу
***********, ********, адрес: *********, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. - частичен иск (съгласно
уточнителна молба от 15.11.2023 г. на ищеца) от сумата в общ размер на 25 973 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 19.08.2019-
01.11.2022 г., ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че през целия тригодишен период на изпълнение на
задълженията й по трудов договор от 19.08.2019 г. с ответника изпитвала болки и
страдания при наличие на конкретно заболяване поради липсата на здравно
осигуряване, притеснявала се ежемесечно за своевременно получаване на трудовото си
възнаграждение и заплащане на средства за квартира, транспорт, прехрана, лекарства,
облекло, тоалети и хигиена. Работодателят й проявявал нездрав интерес от социалната
и здравната несигурност в Кралство Белгия и Кралство Испания, където ищецът
изпълнявал трудови задължения като командирован, което карало ищецът да изпитва
1
стрес, колебания и страх с оглед на същите несигурности.
В срока по чл. 131 ГПК, преди връчването на уточнителна молба от 15.11.2023
г. на ищеца, с която уточнява, че е предявил частичен иск в съответен размер,
ответникът оспорва допустимостта на иска, тъй като ищецът разполагал с иск по чл.
200 КТ и липсвало конкретно лице, което да й е причинило твърдяното увреждане,
както изисквал специалният деликтен състав на чл. 49 ЗЗД. Сочи, че липсват
доказателства за твърдените вреди. Било житейски и правно необосновано предвид
продължителността на трудовоправната връзка между страните – 3 години,
твърдението на ищеца за болки и страдания, притеснения и социална и здрава
неосигуреност, след като ищецът получавал трудово възнаграждение изцяло за целия
период на договора, както и допълнителни плащания за наем и разходи, а и
допълнителни доходи от чуждестранно белгийско дружество Унидад БВ, от което
също била наета. Оспорва размера на иска като прекомерен, тъй като целта на
претендираното обезщетение е да обезщети, а не да обогати. Ответникът не е взел
становище по горната уточнителна молба относно частичното предявяване на иска.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
- противоправно поведение на натоварени от ответника работници/служители
при или по повод изпълнението на възложената работа;
- настъпването на твърдените неимуществени вреди;
- вида, характер и размер на причинените вреди;
- причинната връзка между противоправното поведение и причинените вреди;
- вината на конкретните служители/лица, на които е възложена работата, се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД;
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил вменените му от закона
задължения с дължимата грижа по отношение на поведението на своите служители,
както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения,
а в условията на обратно доказване и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Приложените към исковата молба и нейния отговор доказателства следва да
бъдат приети като относими към предмета на спора.
Искането на ищцата за допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства е допустимо,
относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-психологическа
експертиза следва да уважено, тъй като е необходимо за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, като ищецът следва да конкретизира задачи, по
които да работи поисканата от него експертиза.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 3-дневен срок от съобщението да представи нарочна молба
с поставени въпроси по поисканата от него съдебно-психологическа експертиза.
Неизпълнението на указанията в срок влече отмяна на акта относно допускане
на експертиза и по преценка глоба за неоснователно отлагане на делото, при
положение че по вина на ищеца експертизата не бъде изготвена и приета в първото
открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА ОСЗ на 26.02.2024 г. от 12,30 ч, за когато да се призоват страните с
връчване на препис от настоящия акт.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.
ПРИЛАГА гр.д. № 13503/2023 г. на СГС.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че трудовият договор между страните е бил
действащ за периода 19.08.2019-01.11.2022 г.
ДОПУСКА съдебно-психологическа експертиза, изпълнима от вещо лице Е. В.,
което след преглед на данните по делото и личен преглед на ищцата да отговори на
въпросите по допълнително подадена от ищеца молба, при депозит от 300 лв., вносим
от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
Неизпълнението на указанията за внасяне на депозит влече отмяна на акта
относно допускане на експертиза.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице да пристъпи към изготвяне на заключение след
подаване на горната молба с въпроси от ищеца.
ДОПУСКА разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане за
установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
Неявяването на свидетеля в първото съдебно заседание без доказани
уважителни причини влече заличаване на свидетеля и налагане на глоба за
неоснователно отлагане на делото.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на съдебния секретар в деня на всяко ОСЗ да изготвя справки дали са
живи всички страни - физически лица по делата.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
3
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4