Р Е Ш Е Н И Е № 470
13.12.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора П. Георгиев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
к.а.н.д. №402 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63,
ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С решение №113/12.07.2021г., постановено
по анд № 1494/20212г., РС Стара Загора потвърдил наказателно постановление /НП/
№ 349а-88/15.04.2021г., издадено от директора на ОДМВР Стара Загора, с което на
И.С.Т. ***, ЕГН ********** на осн. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето била
наложена административна санкция „глоба” в размер на 300 лева и осъдил И.Т. ***
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Недоволно от решението останало административно
наказаното лице, което го обжалва в срок с довод, че същото било постановено в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила. Мотивира следните конкретни доводи:
1.
неоснователно РС приел за несъществено разминаването между посочения в НП номер
на АУАН и този, който бил съставен на наказаното лице, както и различни били
датите, на които се сочело, че бил издаден АУАН. Оспорват се доводите, които изложил
въззивният съдебен състав в тази насока, като се твърди, че на наказаното лице
не бил връчван АУАН с допълнително изписания регистрационен номер. Недопустими
било добавянето на нови данни в акта. Заключава се, че независимо от
идентичността в описание на деянието, то следвало само на формална основа да се
отмени НП, защото в случая в акта били вписани две различни дати на издаването
му, което било недопустимо и съществено опорочавало особеното производство,
както и с оглед последиците, които законът свързвал с оглед чл.34 от ЗАНН.
2.неоснователно
РС приел, че дадената от органа правна квалификация на нарушението по чл.209а
от ЗЗдр., покривала хипотезата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Цитираната
разпоредба била бланкетна, т.е. в хипотезата й липсвало пълно описание на
признаците от състава, което налагало запълването й с други законови състави,
които регламентирали дължимото поведение. В този случай органът не цитирал
заповедта на министъра на здравеопазването, към която се препращало в
разпоредбата на чл.209а от ЗЗдр. и която уреждала инкриминарините противоепидемични
мерки. Органът визират т.1.7 от Заповед №РД-01-675/25.11.2020г., която била
посочена в обстоятелствената част на НП, но не при правната квалификация на
деянието, именно тя установявала конкретни задължения.Било налице непълнота в
дадената правна квалификация, което съществено нарушавало правото на защита на
засегнатото лице да разбере повдигнатото против него административно
наказателно обвинение. На трето място се коментира, че неоснователно РС не
обсъдил доводите на наказаното лице, че заповедта на министъра на
здравеопазването била общ административен акт, не можела да попълва бланкетна
разпоредба на закона, с който се санкциноирало поведението на даден субект по
наказателен или административно наказателен път, защото препращащата норма
можело да бъде попълнена само с
разпоредба от нормативен характер, въвеждаща задължително правило за поведение.
Дори и да се приемело, че въпросната заповед имала характер на нормативен
административен акт, то отново не можело да служи за попълване на бланкетна
законова норма, защото тези актове не се обнародвали в ДВ и пр. В допълнение се
сочи и, че РС не обсъдил събраните в хода на производството гласни
доказателства, а от показанията на полицейските служители се установявали много
различия относно съществени елементи на
твърдяното нарушение. Ето защо се счита, че не било установено по безспорен
начин самото нарушение, което също било пречка за упражняване правото на
защита. Оспорва се и изводът на РС, че не намирал приложение текстът на чл.28
от ЗАНН и се мотивират конкретни доводи, чрез които се претендира приложимостта
на тази разпоредба. Претендират се и разноските пред двете съдебни инстанции.
Касаторът, редовно призован за с.з., не се
явява и не се представлява. Прилага по делото списък на разноските, ведно с
доказателство за тяхното изплащане.
Ответникът по касация, редовно призован,
не изпраща представител. Депозира по делото отговор по касационна жалба, в
който се сочи, че решението било правилно, законосъобразно и обосновано.
Безспорно се установявало нарушението, нарушителят и неговата вина, а
издаденото НП отговаряла на императивните изисквания на ЗАНН. Излагат се
доводи, чрез които се опровергават възраженията на касатора, изложени в
касационната му жалба. В заключение се прави възражение за прекомерност на
разноските за един адвокат, ако такива се претендират, както и се прави искане
за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на ОП Стара Загора дава
заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да потвърди процесното НП, съставът на
РС приел за безспорно установена пред него описаната в НП фактическа
обстановка, а именно, че на посочената дата, време и място наказаното лице се
намирало в магазин /закрито обществено място/ без да имал поставена маска за
еднократна или многократна употреба. Съдът кредитирал изцяло показанията на
разпитаните свидетели. Приел и, че АУАН и НП били издадени от компетентни
органи. Въззивният съд приел, че безспорно се доказвало пред него извършване на
нарушение по чл.209а от ЗЗдр. съдът коментирал, че въпросната заповед на
министъра на здравеопазването, която се цитирал в НП била правило за поведение,
което следвало да се спазва и това било така и към датата на нарушението. В
решението съдът мотивирал, че с т.1.7 от въпросната заповед, която била
издадена на осн. чл.63, ал.1 от ЗЗдр., подробно се описвало къде /на кои места
и в кои помещения/ лицата следва да носят задължително защитна маска, която да
покрива устата и носа. Нямало спор, че в конкретния случай лицето не изпълнило
това предписание. Деянието било квалифицирано като неизпълнение на въведената с
т.1.7 от заповедта противоепидимична мярка по чл.63, ал.5.4 от ЗЗДр. РС
мотивирал и извод, че така посочената правна квалификация на нарушението по
чл.209а, ал.1 от ЗЗДр. имплицитно включвала в себе си и съставът на нарушението
и така се изпълвал императива на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Въззивният съд извел
извод, че в конкретния случай не намирал приложение чл.28 от ЗАНН, тъ й като
липсвали обстоятелства по чл.93 от НК. В заключение РС приел за напълно
неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушаване на правото му защита,
с оглед твърдението му за различни номера на АУАН, като мотивирал и своите
доводи.
Преди всичко следва да се посочи, че
касаторът по никакъв начин не мотивира с конкретни доводи наведеното касационно
основание – допуснати съществени нарушения на производствени правила, в
смисъла, който се влага в чл.348, ал.3, вр. с ал.1, т.2 от НПК, поради което и
то не следва да се обсъжда. В действителност всички доводи на касатора засягат
правилността на решението и обосноваващи касационно основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК
Касационната инстанция намира, че това
основание не е налице по отношение на жаленото решение на РС Стара Загора, като
изцяло споделя изводите му, че липсват допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждане на конкретното АНП, че се доказва по несъмнен начин
извършено от обективна и субективна страна нарушение на чл209а от ЗЗДр., за
което на дееца е наложено минималното предвидено наказание. В жаленото решение
подробно се мотивират доводи в тази насока, вкл. и по отношение навеждания и
пред този съд оплакване за разминаване в номерата и датата на АУАН, който се
сочи в НП и този, който се представя с преписката. Тъй като тези доводи са
изцяло правилни, не се налага тяхното преповтаряне. Същественото е, че в
издадения и връчен на нарушителя АУАН се съдържа конкретна дата на нарушението,
която изцяло съвпада с тази, която се сочи в НП, както и е налице пълен
идентитет между описанието на нарушението /на обстоятелствата по негово
извършване/ и дадената му правна квалификация, така както се сочат в акта и в
постановлението. Много коректно и правилно РС сочи, че номерът, който в
последствие администрацията издател на АУАН въвежда допълнително, по никакъв
начин не съставлява задължителен реквизит по см. на ЗАНН, още по-малко
наличието на друг регистрационен номер, поставен върху бланката на акта води до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице, защото по никакъв начин на
го лишава от възможността да разбира в какво точно деяние, съставляващо
административно нарушение се обвинява че е извършва, чрез издадения АУАН.
Същият му е надлежно връчен, няма подадено възражение против констатациите в
него, т.е. в пълна степен се спазват императивните правила на ЗАНН, които са
гаранция за правото на защита на наказания.
Не се споделят доводите на касатора, че
конкретното нарушение съставлява маловажен случай. Дори и фактът, че
нарушението става в един късен час на денонощието, когато обикновено няма
струпване на много хора, то противоправното деяние се извършва в закрито
обществено място /магазин/ и то по време, когато епидемиологичната обстановка в
страната е изключително усложнена, предвид развитието на т. нар. втора вълна на
епидемията от Ковид-19, през която всекидневно новоустановените случаи на заразата
надхвърляха 4000 души ежедневно, а смъртните случаи, които официално се
обявяваха, бяха от по около 180-200 човека ежедневно. Що се отнася до съжденията на касатора относно правната
характеристика на заповедта на Министъра на здравеопазването и изведените на
тази плоскост доводи, настоящата инстанция намира за уместно да посочи
следното: от съществено значение в случая е, че с разпоредбата на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ се санкционира неизпълнението на съответната противоепидемична мярка, а
не неизпълнението на заповедта, с която тази мярка е въведена. Освен това
заповедта на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични
мерки е общ административен акт. Така в решение по канд № 292/2021г., по описа
на този съд, се сочи, че „в разпоредбите на чл.63, ал.1 и 2 от Закона за
здравето, респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия
закон в съответните редакции, са регламентирани само компетентността на
определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за
това. Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти
във връзка с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Непосочването
на някоя от тези норми в НП при изрично отразяване коя въведена
противоепидемична мярка не е спазена от привлеченото към отговорност лице /в
случая т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г на Министъра на здравеопазването
със съответните и изменения и допълнения и със словесно възпроизвеждане на
съдържанието на точката/ не се отразява на формалната законосъобразност на
санкционния акт. Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето се явява
и нарушената законова разпоредба, и съдържаща санкцията за това неправомерно
поведение ….. … заповедта на министъра на
здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки представлява общ
административен акт като този характер произтича от същността на акта, а не от
новата ал.11 на чл.63 от Закона за здравето, която само внася яснота по този
дискусионен въпрос.“.
Ето защо изцяло неоснователни си явяват изразените
доводи от касатора, че чл.209, ал.1 е
бланкетна норма, която препраща към друга, която обаче не се визирала в НП и
поради това същото е незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова.
Горното обуславя извод за неоснователност на
касационната жалба, а въззивното решение следва да се остави в законна сила. От
ответника по касация се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
намира за процесуално допустимо и основателно, като го определя в размер от 80
лева.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №113/12.07.2021г., постановено
по анд № 1494/20212г., РС Стара Загора.
ОСЪЖДА И.С.Т. ***, ЕГН-********** да
заплати на ОДМВР Стара Загора разноски за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.