О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, ……………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на тридесети октомври,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
Мл.
с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА
ВНЧД № 3717 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 вр. чл. 341, ал.
2 от НПК.
Делото
е образувано по жалба на К.И.С. срещу определение от 26.08.2020 г. по НЧД № 8995/2020
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав, с което е
отменено постановление от 24.06.2020 г. на прокурор в Софийска районна
прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 373/2019 г. по описа на СГП-СО, пр. пр. №
34626/2019 г. по описа на СРП, образувано за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност, немотивираност и поради това
незаконосъобразност на обжалваното определение. Релевирани са доводи, че в
обжалвания съдебен акт се съдържа неоснователен укор към прокуратурата за това,
че по делото не е разпитана в качеството на свидетел дъщерята на обвиняемия и
пострадалата А.-С.– М.С.. В тази връзка са наведени аргументи, че към момента
на инкриминираната дата М.С. е била на 7 години, а към настоящия момент е на 10
години. Твърди се, че провеждането на неин разпит би довело до ненужен и
недопустим стрес и притеснение за детето. Изразява се становище, че
първоинстанционният съд е допуснал недопустимо вмешателство във вътрешното
убеждение на прокурора като е посочил, че не е на мнението на държавния
обвинител за това, че доказателствата по конкретния наказателноправен спор не
са достатъчни за формиране на обоснован извод относно съпричастността на
обвиняемия към предявеното му обвинение. Изразява се несъгласие с констатацията
на първоинстанционния съд, че предвид установената икономическа зависимост на
пострадалата от обвиняемия е житейски логично повече от една година и седем
месеца от инкриминираната дата св. А.-С.и св. Ж.да депозират молба пред
компетентните органи в Република България за твърдените от тях закани. В тази
връзка се посочва, че през времето, когато св. А.-С.е живяла съвместно с обвиняемия
в Лондон двамата са водели нормален семеен живот, свидетелката е сезирала
компетентните органи по множество други поводи, както и че след завръщането и в
България по нейно собствено решение през 2019 г. същата е започнала добре
платена работа и е имала възможност да сезира компетентните органи за твърдените
от нея закани. Изразява се съгласие с констатацията на първоинстанционния съд,
че делото пред Софийския районен съд по реда на Закона за защита от домашното
насилие няма непосредствено пряка връзка с настоящото наказателно производство,
но процесуалното поведение на съпругата на обвиняемия - св. А.-С., която е оттеглила молбата си за
защита от домашно насилие, изразявало нейното субективно отношение към
обвиняемия С. и липса на основания за твърдяното от нея, но определено от
жалбоподателя като несъществуващо, домашно насилие. Посочва се, че на
процесната дата 05.12.2017 г. жалбоподателят е имал срещи в София, пътувал е за
Лондон, носейки лекарства за съпругата си и до късно вечерта е подготвял
презентация. С оглед изложеното се моли съдът да отмени обжалваното определение
и да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство
като правилно, мотивирано и законосъобразно.
По
делото са постъпили и възражение, депозирано от А.С.А.-С.и Л.П.Ж., чрез техния
повереник адв.Г., срещу подадената жалба, както и становище на жалбоподателя,
че възражението е недопустимо.
След като се запозна с подадената жалба, постъпилото
възражение и становището на жалбоподателя във връзка с него, както и с атакуваното
определение на СРС, отмененото постановление на СРП и доказателствата,
приложени по делото, въззивната инстанция намира следното:
Иницииралата настоящото производство жалба
е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от страна по делото, имаща правен интерес и е подадена в
преклузивния седемдневен срок по чл. 243, ал. 4 НПК.
Доколкото в НПК не се съдържа
ограничение заинтересованите лица да депозират преди закритото заседание по чл.
243, ал. 8 от НПК свое писмено становище, в което да изложат доводите и
възраженията си срещу подадената жалба, настоящият състав намира възраженията
на жалбоподателя за недопустимост на депозираното от А.С.А.-С.и Л.П.Ж.възражение
срещу жалбата за неоснователни.
Наказателното производство по ДП
№ 373/2019 г. по описа на СГП-СО, пр. пр. № 34626/2019 г. по описа на СРП е
образувано за това, че на неустановена точна дата на месец декември 2017 г., в
гр. Лондон, Обединено кралство Великобритания, в жилище на адрес ул. „********са
отправени закани за убийство по отношение на Л.П.Ж., ЕГН: ********** и дъщеря и
А.С.А.-С., ЕГН: **********, като в присъствието наС.Ж.е съборена върху леглото
и са и казани думите „Няма да те ударя, ще те убия, първо теб, после дъщеря ти“
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
На
16.12.2019 г. в качеството на обвиняем е привлечен К.И.С., ЕГН: ********** за
това, че на 05.12.2017 г. в гр. Лондон, Обединено кралство Великобритания, в
жилище на адрес ул. „********се заканил с убийство по отношение на тъща си Л.П.Ж., ЕГН: **********
и съпругата си А.С.А.-С., ЕГН: **********, съборил Л. Ж.върху леглото, вдигнал
едната си ръка, свита в юмрук, и и казал думите „Няма да те ударя, ще те убия,
първо теб, после дъщеря ти, ще ви убия“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 НК.
С
постановление от 24.06.2020 г. на прокурор в Софийска районна прокуратура на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено наказателното производство по
ДП № 373/2019 г. по описа на СГП-СО, пр. пр. № 34626/2019 г. по описа на СРП.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е отменил
постановлението за прекратяване на наказателното производство като необосновано.
Въззивният съд споделя възприетата от
първоинстанционния съд и прокуратурата подробно описана в постановлението за
прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка, но не споделя
фактическите констатации на прокуратурата по отношение на обстоятелството, че
от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
осъществяването на деянието, за което е повдигнато обвинение на обвиняемия С.,
а именно, че на
05.12.2017 г. в гр. Лондон, Обединено кралство Великобритания, в жилище на
адрес ул. „********се заканил с убийство
по отношение на тъща си Л.П.Ж., ЕГН: ********** и съпругата си А.С.А.-С., ЕГН: **********,
съборил Л. Ж.върху леглото, вдигнал едната си ръка, свита в юмрук, и и казал
думите „Няма да те ударя, ще те убия, първо теб, после дъщеря ти, ще ви убия“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Настоящият състав намира, че разследването по
делото е извършено обективно, всестранно и пълно, но прокурорът е допуснал
логическа грешка при анализа и оценката на доказателствения материал, поради
което е допусната и грешка във връзка с изводите за фактите по делото.
На първо място в постановлението за прекратяване
на наказателното производство е прието, че по делото са налице две взаимоизключващи
се твърдения – тези на двете пострадали свидетелки, които твърдят, че на
02.12.2017 г. в Лондон обвиняемият се е заканил да ги убие и твърденията на
обвиняемия С., че на същата дата не е имало никакъв конфликт между тях и той до
късно е работил, подготвяйки се за презентацията си на следващия ден, поради
което обвинението почивало на показанията на двете пострадали свидетелки –
майка и дъщеря, като е посочено, че е налице невъзможност да бъдат събрани
други доказателства. В постановлението на прокуратурата не са обсъдени
останалите налични по делото доказателствени материали, които напълно
кореспондират с показанията на двете пострадали свидетелки. В подкрепа на
извода, че на инкриминираната дата подсъдимият е отправил закана за убийство по
отношение на тъща
си Л.П.Ж.и съпругата си А.С.А.-С. са показанията на св. Д.С., според които на 06.12.2017 г
свидетелката. се е чула със св. А.-С., която и е разказала, че обв. С. е
посегнал на майка и – св. Ж.и ги е заплашил с убийство. Показанията на
посочената свидетелка се подкрепят от предоставената от нея и приложена по делото
писмена кореспонденция от 06.12.2017 г., осъществена между нея и св. А.-С.. От
обстоятелството, че тази кореспонденция е проведена в деня, следващ този на осъществяването на твърдяната от св. А.-С.закана,
както и че същата е озаглавена „Моля те ползвай този мейл ако чи се случи
нещо“, биха могли да се направят съответни констатации, че описаното от
свидетелката заканване е било такова, което би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. Отправянето на инкриминираните заплахи от подсъдимия
към съпругата му и нейната майка се доказва и от показанията на св. Г.И., която
е психолог, провел беседа с малолетната дъщеря на св. А.-С.и обв. С. – М.С..
Според показанията на свидетелката Г.И. при проведения разговор детето, последното е разказало, че е
чуло обв. С. да казва в жилището им в гр. Лондон, че ще убие майка му и баба му
– пострадалите лица Ж.и А.-С.. Тези доказателства и доказателствени средства не
са посочени и обсъдени в постановлението на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство нито по отделно, нито в тяхната съвкупност и са
изцяло игнорирани при мотивирането на постановлението на прокуратурата. С оглед
изложеното настоящия състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че
е налице необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Констатираната необоснованост на
постановлението на Прокуратурата за прекратяване на наказателното производство
не е резултат от непълнота на доказателствения материал, а от обстоятелството,
че съдържащите се в постановлението изводи обективно не съответстват на
събраната и проверена по делото доказателствена съвкупност. В този смисъл не се
явява наложително провеждането на разпит на малолетната дъщеря на св. А.-С.и обв. С. – М.С., предвид изтеклия от инкриминираната дата период от време, възрастта на
детето, както и наличния по делото доказателствен материал, на база на който
прокуратурата би могла да базира своите констатации при осъществяване на
правомощията си във връзка с наказателното производство.
Настоящият състав не констатира твърдяното
в жалбата вмешателство на първоинстанционния съд във вътрешното убеждение на
прокуратурата. Този извод следва от използваната в мотивите на обжалваното
определение формулировка, че ако прокуратурата смята, че събраните по делото
доказателства са недостатъчни, би могла да инициира и събирането на
допълнителни такива. Вътрешното убеждение на прокурора не се накърнява от посочването,
че първоинстанционният съдебен състав не счита събраните по делото
доказателства за недостатъчни, тъй като тази преценка на съда произтича от отменителното
му правомощие при проверката му за законосъобразност на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в случай, че разследването е
необективно, формално и едностранно, да отмени постановлението и да върне
делото на прокурора на основание съществено процесуално нарушение.
На следващо място настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд, че изтеклият период от
инкриминираната дата до подаването на жалбата, макар и малко по-дълъг от година
и седем месеца, е житейски логичен с оглед съществувалата икономическа
зависимост на св. А.-С.от подсъдимия. Настоящият състав намира за неоснователи
доводите на жалбоподателя, че пострадалата св. А.-С.е имала възможност да
сигнализира за случая компетентните органи в по-ранен момент, тъй като при
завръщането си в България е започнала добре платена работа и не се е намирала
във финансова зависимост от обвиняемия. Обстоятелството, че пострадалата
свидетелка е подала сигнал за описаните от нея закани в един по-късен момент е
обяснимо с оглед факта, че между нея и обв. С., въпреки влошаването на
взаимоотношенията им, е продължило съществуването на сключен между тях
граждански брак,двамата имат общо дете, към датата на инкриминираното деяние тя
действително се е намирала в икономическа зависимост от него и са обитавали
общо семейно жилище в Лондон, а след завръщането и в България е започнала
работа при негов клиент, който си е търсел служител и с когото се е договорила
да започне работа, срещайки го по повод познанството между него и обвиняемия, а
служебното и правоотношение е било прекратено при възникнал конфликт между нея
и обвиняемия С..
Въззивният съд намира за правилни и
съдържащите се в мотивите на обжалваното определение констатации, че
оттеглянето на подадената от св. А.-С.молба за защита от домашно насилие по
друго производство не би могло да бъде индиция за недостоверност на изложеното
от двете пострадали лица относно случилото се на 05.12.2017 г. Това е така, тъй
като в случая става дума за две различни производства, отнасящи се за различни
по време и място на извършване деяния, както и предвид обстоятелството, че по
делото са налице множество проекти за споразумения между обвиняемия и
пострадалата А.-С.за уреждането на имуществените и неимуществени последици от
брака им, включително приложена по делото кореспонденция между тях, в която се
обсъжда и оттеглянето на молбите по заведените от страна на пострадалата А.-С.две
граждански дела.
В
заключение, поради всички изложени по-горе съображения и аргументи,
настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, петнадесети въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 26.08.2020 г. по НЧД № 8995/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 96 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.