РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Царево, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20232180200213 по описа за 2023 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от И. П. А., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 23-0302-000058 от 17.07.2023 год. на
Началника на РУ- Царево, с което на И. П. А., ЕГН **********, на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000,00 лв. лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца и на основание Наредба I-2539 на МВР, му се отнемат 12 контролни
точки, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на
административно наказателното производство, в хода на което е издадено
обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с
материалния закон. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени
атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
1
упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата, редовно уведомени, не изпращат
представител.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се
актосъставителят.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2023 год. актосъставителя- служител в РУ- Царево,
изпълнявал контрол на автомобилния транспорт, в района на РУ- Царево.
Около 01,20 часа на същата дата, полицейския служител спрял за проверка
автомобил, като при проверката установил, че същия се управлява от
жалбоподателя. На жалбоподателя било поискано да бъде извършена
проверка за наличие на алкохол, с техническо средство, като скалата на уреда
отчела 1,53 промила. Констатираното нарушение, мотивирало
актосъставителя, да състави акт за установяване на административно
нарушение № 067882 от 02.07.2023 год. в който било описано извършеното
нарушение ясно, точно и изчерпателно. АУАН бил връчен на жалбоподателя
лично и приет от него без възражения. На жалбоподателя бил даден талон за
медицинско изследване и същия дал кръвна проба. Съгласно заключението на
химическата експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта на водача, била
1,20 промила. Наказващият орган- Началника на РУ- Приморско, въз основа
на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано, но не по същия като в АУАН
начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
и санкционирано на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя- полицейски служител- които кредитира изцяло. Същите са
обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по
делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
2
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда констатира следното:
При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното
наказателното постановление, административно- наказващият орган е
допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура. В хода
на съдебното следствие, процесуалният представител на жалбоподателя
представи като писмено доказателства екземпляра от АУАН, връчен на
жалбоподателя. Видно от така връчения екземпляр, АУАН е изцяло нечетлив.
Според съда, предоставения екземпляр от акта изобщо не може да бъде
разчетен, което води до невъзможност да бъде изградена ефективна защита
срещу акта, като това е съществено процесуално нарушение. Според съда,
връчването на нечетлив и неясен акт за установяване на административно
нарушение поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере какво
нарушение му се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни
признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства,
констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при
подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка,
а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Връчване на нечетлив
препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което
съставлява нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Жалбоподателят не може да
прецени дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това,
описано в съставеното въз основа на акта за установяване на
3
административно нарушение наказателно постановление. В
случая жалбоподателя е бил изправен пред невъзможността да упражни
правото си на защита веднага след съставянето на АУАН, тъй като му е бил
връчен нечетлив екземпляр от същия. За пълнота следва да се отбележи, че в
разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН са регламентирани различни процесуални
правила и задължения на актосъставителя, при което изпълнението на едно от
тях (примерно това, регламентирано в ал. 1) не би могло да санира
нарушаването на друго такова (примерно това по ал. 5). За законосъобразното
провеждане на административнонаказателното производство следва да бъдат
спазени всички разписани от закона процесуални задължения. В този смисъл
и след като в нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН е вменено задължението на
актосъставителя да връчи на нарушителя препис от акта, то неизпълнението
на това задължение безспорно съставлява процесуално нарушение. За яснота
следва да се отбележи, че нормата указва връчване на „препис“, а не на
екземпляр от АУАН, като израза „препис“ съгласно Тълковния речник е
преписан текст на документ. В случая, от екземпляра на АУАН въобще не би
могло да се различи текст, който да се прочете, т.е. липсва връчен препис на
АУАН. От друга страна следва да се отчете и до колко това нарушение –
връчването на нечетлив АУАН- е съществено процесуално нарушение и
доколко ограничава правото на защита на нарушителя. В този смисъл следва
да се посочи, че АУАН очертава предмета на обвинението от гледна точка на
обективните елементи на нарушението – време, място и начин на извършване,
както и участието на нарушителя в него. Невъзможността на обвиненото лице
да се запознае не само с вида на вмененото му административно нарушение, а
и с цялата описана в АУАН фактическа обстановка, в следствие на връчения
му нечетлив екземпляр се приравнява като последица с невръчване на препис
от акта на нарушителя. Отговор на въпроса, доколко това нарушение е
съществено такова може да се намери и в т. 11 от Постановление №
10/28.09.1973 год. на Пленума на Върховния съд, съгласно което при
подписването на акта, на нарушителя задължително се връчва препис от него
- чл. 43, ал. 5 ЗАНН. Това изискване на закона има важно значение с оглед
защитата на посочения като нарушител. В заключение съда намира за нужно
да отбележи наличието и на обилна съдебна практика, която приема
връчването на нечетлив екземпляр на АУАН за съществено процесуално
нарушение, в т.ч. и на Административен съд Бургас, Решение №
4
1036/03.08.2020г. по КАНД № 1250/2020 г., Решение № 1026/12.07.2021 г. по
АНД № 1269/2021 г.както и Решение № 93/29.04.2015 год. по КНАХД №
76/2015 год. на Административен съд Кюстендил, Решение №
1929/11.10.2019 год. по КНАХД № 2200/2019 год. на Административен съд
гр. Пловдив и др.
По изложените съображения, съдът счита, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0302-000058 от 17.07.2023
год. на Началника на РУ- Царево, с което на И. П. А., ЕГН **********, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000,00 лв. лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца и на основание Наредба I-2539 на МВР, му се отнемат 12
контролни точки, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5