№ 74
гр. Шумен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Д.а
при участието на секретаря Галина Св. Г.
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Гражданско дело №
20213600100487 по описа за 2021 година
Делото е образувано по молба на Д. АТ. С., ЕГН **********, действаща чрез
пълномощника адв. Д. Д. от ШАК срещу Д. ИВ. Т., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че е майка на ответника. До петнадесетгодишна възраст същият се
развивал нормално, бил послушно дете, сравнително затворен, не общувал с други деца.
През м. януари 2019 г. настъпила внезапна и бърза промяна в поведението му. Станал много
напрегнат, раздразнителен и конфликтен, на моменти бил словесно и физически агресивен,
особено към майка си. Същевременно започнал да споделя, че чува гласове, че в него се е
вселил демон, който му казва какво да прави. Почти спрял да ходи на училище, поради
което бил изключен от учебното заведение. След като разбрал, че е изключен, ответникът се
прибрал в дома си и изпотрошил с брадва по-голяма част от покъщнината. Тогава ищцата се
обърнала към полицията. При пристигане на полицаите ответникът оказал яростна
съпротива, обиждал и бил агресивен. След инцидента, на 21.03.2019 г. бил настанен по
спешност в ІV детско-юношеска психиатрия към УМБАЛ „ Св. Марина „, гр. Варна, с
приемна диагноза: Оостро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми.
След обстойни прегледи и изследвания му била поставена диагноза Синдром на Аспергер.
На 10.04.2019 г. бил изписан от болничното заведение. Въпреки желанието на ищцата да го
върне към нормалността, ответникът отказвал да посещава училище, затворил се в себе си, а
състоянието му започнало да се редува от тъмни и светли периоди. Докато в светлите
периоди бил сравнително спокоен, в тъмните периоди същият ставал силно раздразнителен
и агресивен, както вербално, така и физически, саморазговарял се, често имал налудничаво
поведение, крещял без причина, твърдял, че в него се е вселил демон, който му казва какво
да прави. С поведението си ставал опасен както за собственото си здраве, така и за здравето
1
и живота на близките си. Ищцата престанала да работи и се отдала изцяло на грижи за сина
си, с оглед спазването стриктно на предписаната му медикаментозна терапия. След ново и
силно обостряне на състоянието му, на 04.08.2020 г. ответникът постъпил на дневен
стационар в ІV детско-юношеска психиатрия към УМБАЛ „ Св. Марина „, гр. Варна, от
където бил изписан на 03.09.2020 г.. С ЕР № 2663/06.10.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ –
Шумен бил освидетелстван с 80 % трайно намалена работоспособност, с водеща Сиагноза
синдром на Аспергер и заключение: генерализирано разстройство на развитието с тежки
нарушения на социалните и комуникативни умения, затрудняващи адаптацията и
функционирането. С оглед преосвидетелстване пред ТЕЛК, на 15.11.2021 г. му било
изготвено психологично изследване от клиничен психолог, със заключение: Налице е
изразена дисхармония по отношение на основните параметри на развитие. Може да се
обобщи, че се касае за юноша с изразени трудности в инициирането и поддържането на
социални взаимоотношения, буквалност и едностранчивост при възприемане на словесната
информация, ексцентричност, обърканост и своеобразие на съжденията, които имат
первазивен характер на фона на високо интелектуално функциониране. Позовавайки се на
изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, по силата на което да постави Д.
ИВ. Т. под пълно запрещение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Д. ИВ. Т. не е депозирал отговор на
исковата молба.
Предявеният иск, имащ за правно основание чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС е
заведен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС, а исковата молба –
отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
При изслушване на ответника съдът установи, че същият има ориентация за
средата, събитията и хората, които участват в тях. Установява контакт. Има адекватно
поведение, отговаря точно на поставените му въпроси. Ориентиран е правилно относно
собствената си личност и тази на близките си, както и за събитията, които съпътстват
живота му. Има ясна представа за време и място. Възпроизвежда коректно събития от
миналото. Във връзка с поставените му въпроси, ответникът въвежда като особена
характеристика на психичното му състояние и емоционални преживявания наличието на
неперсонифицирани и неодухотворени същества, чието присъствие е определящо за
неговото поведение, възможности за справяне с бита, реализацията му в живота и
общуването му с околните, като заявява с категоричност, че макар да не са желани от него,
тези същества са част от ежедневието му и диктуват почти всички негови действия.
По същество, от изявленията на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното:
От приложените по делото удостоверение за раждане и медицински документи се
доказва, че ответникът е на 19 години. През периода 21.03.2019 г. - 10.04.2019 г. постъпил
по спешност на лечение в ІV ДЮП при УМБАЛ „ Св. Марина „, гр. Варна, където му била
поставена диагноза „ Синдром на Аспергер „. През м. май 2019 г., след преглед от
психиатър му била поставена диагноза „ Полиморфно психотично разстройство с
2
шизофренни симптоми „. През м. септември 2019 г., след преглед при психиатър била
потвърдена поставената му диагноза „ Синдром на Аспергер „. През периода 04.08.2020 г. –
03.09.2020 г. бил лекуван във връзка с посоченото заболяване в ІV ДЮП при УМБАЛ „ Св.
Марина „, гр. Варна. Във връзка със същото заболяване, с ЕР № 2663/06.10.2020 г. на ТЕЛК
при МБАЛ – Шумен му била определена 80% намалена трудоспособност, за срок до
01.10.2021 г.. През периода 03.12.2021 г. – 07.01.2021 г. бил на лечение в ДПБ „ Царев брод
„.
От показанията на разпитаният по делото свидетел И.С.С. / съпруг на ищцата / се
изяснява, че ответникът живее с майка си и съпруга й. Когато бил 16 годишен предизвикал
инцидент, при който потрошил с брадва стаята си. Поради тази причина бил настанен в
УМБАЛ „ Св. Марина „, гр. Варна, където му била поставен диагноза „ Синдром на
Аспергер „ и предписано лечение, което той спазва и досега. Оттогава ответникът имал
светли и тъмни периоди, като в светлите периоди си стоял в стаята, обикалял и си говорел
нещо. В тъмните периоди ставал агресивен и близките му изчаквали да отмине момента и да
се успокои. От както му била поставената диагнозата, ответникът не посещавал училище, по
цял ден си стоял в къщи и излизал на разходка само вечер, придружаван от майка си.
Постоянно твърдял, че вижда демони и разговарял с тях. Избягвал контакти с лица, извън
домашните му. Не участвал в културни, масови и др. мероприятия. Не контактувал с
връстници. Бил хаотичен в поведението и желанията си. Не бил в състояние да си подбере
облекло според сезона и атмосферните условия навън, да си приготви храна и да си
подрежда стаята, да пазарува и да заплаща сметки, поради което се налагало да бъде
обгрижван от майка си и свидетеля.
От изслушаната по делото СПЕ, се установява, че при ответника не се установяват
данни за наследствена обремененост и психични разстройства, пренатална патология,
отклонения и изоставане в ранното развитие, педиатрични и инфекциозни болести. Отричат
се хронични болести със соматичен, невродегенеративен и ендокринен профил, общ и
черепно-мозъчен травматизъм, интоксикации, безсъзнателни състояния, значили оперативни
намеси. Съобщава се за еднократно конвулсивно състояние в детска възраст. Овладяването
на умения за самообгрижване и постигането на контрол на тазовите резервоари са били в
нормалните възрастови рамки. От ранна възраст е наблюдавана ограничена потребност от
социална комуникация без това да е оценявано като патологична степен на изява.
Училищната адаптация била добра, но се отбелязва отсъствие на достатъчен интерес,
усърдие и последователност. Дебютът на клиничнозначима симптоматика е бил в средна
пубертетна възраст с изяви на раздразнителна слабост до дистрофия, възбудни прояви и
агресия към майката, слухови халоцинации с императивна характеристика. Настъпила
училищна дезадаптация. По време на тежък агресивен епизод с разрушителни действия
имал неадекватно поведение, странна реч, оказал съпротива на органите на реда и бил
настанен на стационарно лечение. По време на лечебния процес са констатирани
коментиращи и императивни халюцинации, налудни изживявания за овладяност и
въздействие, разстройства на аза. Приета е диагностична оценка Синдром на Аспергер. На
3
фона на предписаната и поддържана медикаментозна терапия с атипичен антипсихотик и
тимостабилизатор, през следващата година, поради частична дестабилизация ответникът
отново бил хоспитализиран в полустационарно отделение, със симптоми на социално
оттегляне, монологичност, непродуктивно поведение. Клинично регистрирани са вътрешно
напрежение, нарушен очен и словесен контакт, липса на критичност, емоционално-волева
неустойчивост, аутизмена симптоматика. Терапията не е променяна. В края на миналата и
началото на настоящата година е реализирана трета хоспитализация, повод за която са
отново опасения от агресивни или автоагресивни действия, поради изживявания за
овладяност. При лечебното третиране с невролептик, коректор и тимостабилизатор са
подобрени подредеността и кооперативността на поведението. При извършената актуална
психиатрична оценка, експертът е констатирал актуални вербални императивни
халюцинации, изживявания за контрол и овладяност, засилен дигитален тремор.
Извършената корекция на терапията е обусловила субективно усещане за подобрение,
редуциран тремор, спад на вътрешното напрежение, намаляване на честотата и
интензивността на слуховите халюцинации и налудностите за овладяност и контрол.
Персистира инсомния. Неконкретизирани параноидни изживявания определят ограничения
периметър и времеви диапазон на пребиваване извън дома. Обективното психично
изследване установява: известна психомоторна ретардация, редуцирана мимика, леко
изразен дигитален тремор, емоционално нивелиране, задоволителен очен и словесен
контакт, понижена вокална модулация, запазена ориентация, мисловен процес със забавена
скорост, налични структурни разкъсвания, паралогия. Необходимост от стимулиране в
интервюто, адекватно начало при отговор на въпрос, но с постепенна тангенциална
трансформация при разясняване и потъване в блуждаещи описания на психопатологични
феномени, изразени нарушения на асоциативния поток, цялостна херметичност на
съдържанието. Остатъчни слухови халюцинации, понякога с императивен характер,
изживявания за въздействие и овладяност, азови нарушения, поведение с аутизмени черти –
своеобразно организирано, непродуктивно, зависимо от грижи, с отсъствие на потребност от
социална комуникация. Данни за параноидни интерпретации. Болестно модифицирани
когнитивни функции. Диагнозата на освидетелствания – „ Синдром на Аспергер „ е
потвърдена трикратно. В дефиренциалнодиагностичен план е възможно повдигане на
хипотеза за процесно заболяване от шизофренния кръг, която може да бъде защитена само
при по-продължително проследяване на случая. И двата вида упоменати психични
разстройства имат продължителен във времето ход, резултатите от съвременните лечебни
въздействия са недостатъчно благоприятни, постигнатите ремисии нямат задоволително
качество. Изразените преморбидни личностови дефицити обикновено се задълбочават,
психопатологичните феномени водят до девиации във възприемането на себе си, околните и
заобикалящата среда. Несъответните афективни отговори, нарушената комуникация,
идиосинкразията на поведението, често създават недоверие и враждебност между болния и
околните, водещи до непренебрежим потенциал за конфликти и агресивни или
автоагресивни актове. Аутизменото потъване в собствен свят, слабо кореспондиращ или
напълно изолиран от реалния, често води пълна дезинтересираност спрямо събитията,
4
духовните и материални ценности на реалния живот. Обикновено контактът с
действителността представлява задоволяване на първични нужди, посредством осигурени от
референтни близки средства и условия. „ Синдромът на Аспергер „ представлява душевна
болест по смисъла на чл.5 от ЗЛС, увреждаща в значителна степен способността на болния
да се грижи за своите работи. Своеобразието на психичния му живот създава пречки той да
извършва правилни съждения и да взима поведенчески решения. Породи гореописаните
специфики на заболяването освидетелстваният Д.Т. не може да се ориентира и адаптира
пълноценно в реални житейски ситуации, което му пречи да защитава в пълна степен
имуществените си интереси.
Становището на прокурора е, че от събраните в хода на процеса доказателства се
установява наличие на кумулативно изискуемите от закона предпоставки за поставяне на
ответника под пълно запрещение.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно ППВС № 5/1979 г. и трайно установената съдебна практика, предмет на
иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в
съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест
или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете
изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето.
Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на
лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние (респ. -
слабоумието).
В конкретния случай, от заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ,
възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява,
че, заболяването на ответника – „ Синдром на Аспергер „ покрива критериите за „ душевна
болест „ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС, поради което съдът приема за доказано наличието
на медицинския критерии по чл.5 от ЗЛС.
Касателно юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните
по делото доказателства, достига до извод, че, вследствие заболяването му, при ответника са
налице негативна личностова промяна, нарушена семейна, социална и трудова адаптация,
дезорганизационно поведение и невъзможност за полагане на адекватни грижи за опазване
на собственото му здраве и живот. Въпреки спазването на предписаната терапия и
обгрижването му от страна на неговите близки, поведението му е силно повлияно от
психопатологичната продукция, която е с хроничен ход. Болестно видоизменените
когнитивни капацитети и психопатологичните деформации увреждат дефинитивно
способността му за трудова, семейна и социална адаптация, респ. за водене на независим
живот. Заболяването му ограничава в значителна степен способността му да се грижи за
своите работи и да защитава интересите си. В съответствие с горното, заключава, че, поради
душевната му болест Т. е неспособен да прави адекватна оценка за условията на средата и
последиците от неговите и на другите действия, за отстояване и постигане на конкретни
5
цели, за защита на себе си и своите интереси, както и за самостоятелно и пълноценно
участие в гражданския оборот, което налага извод, че не е в състояние без чужда помощ да
се грижи за себе си и своите работи.
Поради изложеното, намира, че са налице кумулативно изискуемите медицински и
юридически критерии за поставяне на ответника под запрещение.
Доколкото, според експерта душевната болест на ответника е изразена в степен,
която му отнема възможността да осъзнава и ръководи действията си и се грижи за себе си,
счита, че същият следва да бъде поставен под пълно запрещение, поради което
разглежданата молба е основателна и следва да се уважи.
Водим от горното,
РЕШИ:
ПОСТАВЯ Д. ИВ. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Ш. под пълно
запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община – Шумен, за определяне настойник на лицето,
по реда на гл. ХІ от СК.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6