Р Е Ш
Е Н И Е
№ 201
гр. Перник, 11.12.2023 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия
Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 181 по описа
за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.С.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез процесуалния му представител адвокат Р.З. ***, срещу Решение № 342 от 26.09.2023 г.,
постановено по АНД № 1006 по описа за 2023
г. на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 23-3796-000050 от 26.05.2023
г., издадено от началника на Второ районно управление (РУ) към Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което на К.С.М.,
за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 5,
ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени
административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лв. (петстотин лева) и административно наказание „лишаване
от право“ да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от 6 (шест) месеца.
В касационната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно – постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и явно
несправедливо. Излагат се доводи за: липса на задълбочено обсъждане от страна
на районния съд на аргументите, изложени в жалбата; неустановени от районния
съд съществени пороци на НП поради изложена в същото неясна и противоречива
фактическа обстановка; неяснота относно обстоятелствата по извършване на
нарушението; нарушаване на правилата на чл. 2 и чл. 22 във вр. с чл. 27, ал. 4
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(Наредба № 1 от 19.07.2017 г.) Моли съда да отмени първоинстанционното решение
и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 29.11.2023 година
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Р.З. *** - пълномощник, който поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като сочи че молбата му
следва да се счита за такава, по чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 29.11.2023 година съдебно заседание ответникът – началник на
Второ РУ при ОДМВР – Перник,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на
29.11.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален
закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд
за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Доводите за това
са следните:
С НП № 23-3796-000050 от 26.05.2023 г., началникът на Второ РУ към ОДМВР –
Перник, е наложил на К.С.М. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и административно наказание
„лишаване от право“ да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за това, че на 01.05.2023 година, в 07:04 часа, в гр. Перник,
кв. „Църква“, на ул. „Владайско въстание“, с посока на движение от Кметството,
ул. „Димитър Благоев“, към ул. „Юрий Гагарин“, управлява собствения си лек
автомобил „ТОЙОТА ЯРИС“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта 0.52
‰, установена с експертна справка № 57/2023 г.,
с което е извършил административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с
решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърдил като законосъобразно.
За да постанови оспорения съдебен акт районният съд, въз основа анализ и
оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства е приел за
безспорно установено от фактическа страна, че на процесните дата и място
служители на Второ РУ – Перник към ОДМВР – Перник, са спрели автомобил с рег. №
****, управляван от К.С.М.. На последния е извършена проверка с техническо
средство „Алкотест-Дрегер“ 7510, с индивидуален № 0050, в резултат на която са
отчетени показания за наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача над
0.5 на хиляда, а именно 0.61‰. На водача е издаден талон за медицинско
изследване № 106413, връчен му срещу подпис в 07:45 часа на същата дата,
съдържащ предписание да се яви до 45 минути в УМБАЛ „Рахила Ангелова“, гр.
Перник. Предписанието е изпълнено и в срок от водача, като в 08:15 часа му е
взета кръвна проба в посоченото лечебно заведение, за което е съставен протокол
за медицинско изследване. Въз основа на така взетата проба е извършено
химическо изследване от експерт в НТЛ – ЕКД на ОДМВР – Перник, за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта на К.М., резултатите от което са
обективирани в експертна справка № 57/11.05.2023 г. Извършени са два броя химични анализи на
предоставената кръвна проба и е установена крайна концентрация на алкохол
0.52‰. Този резултат е потвърден и от изготвената експертна справка за
определяне на концентрацията на алкохол № 72/13.06.2023 г., възложена с писмо
рег. № 3796р-9452/12.06.2023 г. Прието е от районния съд, във връзка с доводите
на жалбоподателя, свързани с действията по изследване на кръвната проба, че в
случая не е било налице основание за повтаряне на изследването, тъй като
резултатите от отчетената крайна
концентрация на алкохол в кръвта на водача (отчетена до втория знак след
десетичната запетая включително) не се различават с повече от 0.10 на хиляда,
поради което не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна районният съд, в
резултат на извършената проверка за законосъобразност на производството е приел
от правна страна, че не са налице основания за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание – при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, същите са издадени от компетентни за това
органи. Прието в решението е също и, че материалният закон е приложен правилно
– описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административно нарушение е осъществено от
жалбоподателя от обективна и от субективна страна, за което правилно и
законосъобразно са наложени административни
наказания в законоустановените предели.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
По доводите в касационната жалба:
Неоснователни са доводите на касатора, свързани с липса на обсъждане на
съображения в жалбата пред първата съдебна инстанция, за наличие на пороци на наказателното
постановление. Настоящата инстанция, споделя крайния извод на районния съд, че
при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Ще
се посочи във връзка с доводите в касационната жалба, отнасящи се до неяснота
на обстоятелствената част на наказателното постановление, че действително, в
него е описано както предявеното с АУАН управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта на водача 0.61‰, установена с техническо средство, така и
концентрация на алкохол в кръвта на водача 0.52‰, установена с химическо
изследване, обективирано в експертна справка № 57/2023 г. Този начин на
посочване на концентрацията на алкохол обаче, по разбиране на състава в случая не
представлява съществен порок на НП, тъй като санкционната разпоредба на чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП определя като наказуемо състоянието на водач на МПС с установено
наличие на концентрация на алкохол в кръвта в границите над 0.5 на хиляда и до
0.8 на хиляда. Каквото е и предявеното с АУАН, възприето от наказващия орган в
НП административнонаказателно обвинение. В този смисъл всяко показание в
посочените граници е съставомерно за отговорността по чл. 174, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. И двете описани в НП стойности попадат в
границите по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Освен това, водачът се е възползвал
от възможността да оспори резултатите от извършения химичен анализ на взетата
кръвна проба, като видно е от приложените по делото доказателства повторният
анализ е потвърдил резултатите от първоначалния такъв. С оглед на това се
приема, че за него е било ясно коя именно е приетата за съставомерна от
наказващия орган концентрация на алкохол в кръвта, за която е административно
наказан, т. е. наказаното лице не е бил лишен от възможността да разбере
обвинението и да се защити срещу него. Не на последно място, на водача са
наложени минималните по размер и срок, предвидени кумулативно административни
наказания „глоба“ и „лишаване от право“,т. е. наказаното лице не е лишен и от
правото да получи освен законосъобразно, също справедливо наказание за
извършеното противоправно деяние.
Без основание във връзка с горното
са и доводите на защитата на касатора, нескрепени с конкретни съображения, свързани
с нарушаване на правилата на чл. 27, ал. 2 и чл. 22 във вр. с чл. 27, ал. 4 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. Ако се приеме, че доводите се отнасят до изложеното пред
районния съд оплакване, свързано с наличие на разлика между резултатите от
двукратния анализ на пробата при всяко от двете извършени химически изследвания
на кръвната проба на водача, споделят се изцяло мотивите, обосновали тази част
на обжалвания съдебен акт – не е налице разлика с повече от 0.10 на хиляда при
резултати до 1 на хиляда, поради което и не е била налице хипотезата на чл. 22,
ал. 2, изр. последно от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за повтаряне на изследването. Неправилно интерпретира защитата на
касатора и резултатите от извършените две изследвания на кръвната проба на
водача – не е налице разлика между първото и повторното изследване, два пъти
по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2. Установена и при двете изследвания е
концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0.52‰. Предвид това не е било налице
основание и за възлагане извършването на изследване на контролната проба в
друга лаборатория, от трима специалисти.
По приложението на материалния
закон:
Касационният съд споделя и изводите в решението за правилно приложен от
наказващия орган материален закон. Безспорно установеният по делото факт на
управление на МПС от касатора, на посочените дата и място, към посочения час и
при сочените обстоятелства – с концентрация на алкохол в кръвта 0.52‰, покрива
от обективна и субективна страна именно приложения с НП административнонаказателен
състав, наказуем в кумулация с две административни наказания – „глоба“ и
„лишаване от право“ на управление на МПС, наложени от наказващия орган
законосъобразно както в нормативно установените предели, така при съобразяване
с правилата на чл. 27 от ЗАНН. Включително съобразено е правилото, установено в
ал. 3 на цитираната разпоредба за съобразяване на тежестта на наказанията с
наличието на смекчаващи/отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно
наложени са наказания в минимален размер/срок.
Във връзка с изложеното доводите в жалбата, преценени като твърдения за
наличие на касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, са напълно
неоснователни – вмененото нарушение е доказано по безспорен начин, съответно
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора. Достигнал до тези
фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Такива не се
претендират, поради което и не се дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 342 от 26.09.2023 г., постановено по АНД №
1006 по описа за 2023 г. на Районен съд
– Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/