С присъда № 15/19.03.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 9/2008 година, Ардинският районен съд е признал Велин Соколов Димитров от с.Падина, общ. Ардино за невиновен в това, че на 11.07.2007 година в местността „Бели брези” край гр. Ардино, повредил телефонна линия /междуселищен магистрален кабел ТЗБ 19х4х1.2/ на стойност 1 644.84 лева, собственост на БТК- район Кърджали и с това прекъснал съобщенията по нея, като деянието е извършено по непредпазливост, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 347, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявеният от БТК АД гр. София граждански иск против Велин Соколов Димитров от с.Падина, общ. Ардино с цена 1 644.84 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. По отношение на веществено доказателство- парче кабел, 16 см, съдът се е разпоредил да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Ардино, с който присъдата се протестира като необоснована. Събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства изяснили по един несъмнен начин участието на подсъдимия Велин Соколов Димитров в извършеното престъпление. Фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, не се различавала от доказателствата събрани на съдебното производство. Мотивите на първоинстанционния съд за несъставомерност на извършеното деяние по чл.347,ал.2, във вр. с ал.1 от НК били неправилни. Престъплението по чл.347, ал.1 от НК се характеризирало с два момента: с повреждане на телефонна линия и с прекъсване на съобщенията. Всички тези характеристики били безспорно установени в настоящето наказателно производство. Анализирайки състава на чл.347, ал.1 и ал.2 от НК, се стигало до безспорния извод относно разграничението на умишлените деяния по ал.1 и непредпазливите по ал.2 от текста. Настоящият случай попадал под хипотезата на непредпазливите деяния. Деянието на подс. Димитров било непредпазливо, под формата на небрежност. При извършване на деянието субектът не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, че те ще настъпят. В наказателно- правната теория се боравело с още едно понятие на непредпазливостта, а именно професионалната непредпазливост, свързана с незнание или немарливо изпълнение на съответното занятие или дейност. Незнанието се отнасяло до специалните правила за безопасно упражняване на занятие или дейност. Видно от събраните доказателства по делото се установявало, че именно поради това, че подс.Димитров не знаел правилата, извършил деяние, с което ги нарушил. В този случай подс.Димитров не можел да се позове на незнанието на особените правила, като причина за това, че не е предвидил резултата. Същият бил длъжен и могъл да ги научи при получаването на информация от съответните служби. Незнанието на специалните правила не водело до това, че субектът не предвижда възможното настъпване на общественоопасните последици, когато е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, поради това, то било свързано с формирането на небрежност, като форма на непредпазливост. Анализирайки всички тези обстоятелства по делото, съдът можел да стигне до обоснования извод за виновността на подс. Димитров в извършеното престъпление. Предвид изложеното се предлага на въззивния съд да отмени Присъда № 15/19.03.2008 г. по н.о.х.дело № 9/2008 г. на Районен съд-Ардино и да признае подс.Велин Димитров за виновен, като му наложи справедливо наказание за извършеното престъпление. С протеста се предлага на съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен и да го осъди по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали поддържа въззивния протест. Гражданският ищец, чрез процесуалния си представител, счита протеста за основателен. Моли гражданският иск да бъде уважен така, както е предявен. Подсъдимият лично и чрез защитника си оспорва въззивния протест. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: Въззивният протест е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. При изяснеÝи напълно от фактическа страна обстоятелства по делото, и след преценка на събраните в проведеното съдебно следствие доказателствени материали, първоинстанционният съд е достигнал до единствения възможен, правилен, обоснован и законосъобразен извод, а именно, че деянието, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Велин Соколов Димитров от с.Падина, общ. Ардино, не съставлява престъпление по чл. 347, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, поради несъставомерност от субективна страна. По делото безспорно е установено следното: подс. Димитров, след пенсионирането си, работел като булдозерист към фирма „Брезите” АД- гр. Кърджали. На 11.07.2007 година през деня, с верижна машина /булдозер/ Т- 170, която управлявал, подсъдимият прокарал горски път под квартал „Горичево” в гр. Ардино. След приключване на работата, трябвало да премести машината на друг обект- в с.Червена скала. Заедно с подсъдимия, за да му показва къде да работи и за да осъществява контрол, бил и св. Георги Мардов- началник- клон Ардино към „Брезите” АД- Кърджали. Двамата тръгнали, като подсъдимият управлявал булдозера, а свидетелят вървял пеша пред него и му показвал откъде да мине. За да не прокарват машината през асфалта с цел да не го разбие поради тежестта й, решили да преминат през черен горски път, който бил трудно проходим, поради пропадане и на места обрасъл пот дървета и храсти. Преди да тръгнат по този път, свидетелят се свързал по телефона със св. Митко Бойков Младенов- Директор на Държавно лесничейство- гр. Ардино, за да го попита дали могат да преминат по този път. Св. Младенов казал на св. Мардов, че могат да го използват, като му казал също така булдозерът да пуска греблото и да разчиства пътя на местата, където е непроходим. Свидетелят сочи също така, че не му било известно по този път да минават телефонни кабели, както и че нямало поставена сигнализация за такива в района на пътя, поради което и не предупредил св. Мардов, че трябва да се движат с повишено внимание. Така, подс. Димитров управлявал булдозера, като св. Мардов вървял отпред и му показвал откъде да мине. При преминаване по участък от пътя, обрасъл с храсти и подраст, подс. Димитров пускал греблото и ги разчиствал. В един такъв участък, без обозначения за преминаването на телефонен кабел, подсъдимият разчистил пътя, като без да разберат със св. Мардов, при работата с греблото, прекъснал магистралния телефонен кабел, захранващ линията Ардино- Млечино- Горно прахово- Боровица. По този начин била прекъсната телефонната връзка между посочените населени места. В протокол за оглед на местопроизшествие от 11.07.2007 година било вписано, че кабелът е положен подземно, в силно пресечен горски терен. Вдясно от горския път, в посока гр. Ардино- ТК „Белите брези”, в ската се намерил прекъснат кабел, стърчащ един метър. Посочено е, че горският път е с ширина три метра и се виждат пресни следи от тракове на верижна машина. От писменото заключение на съдебната оценителна експертиза, приета от първоинционния съд като доказателство, се установява, че стойността на причинената щета вследствие прекъсването на магистрален телефонен кабел, захранващ линията Ардино- Млечино- Горно прахово- Боровица, възлиза на 1 644.84 лева. Горната фактическа обстановка се възприема въз основа на събраните в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие доказателствени материали: от обясненията на подсъдимия Димитров, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото свидетели Георги Димитров Мардов, Митко Бойков Младенов и Ердинч Фикретов Хамзов, които съдът възприема изцяло като еднопосочни, последователни и безпротиворечиви; от писменото заключение на съдебната оценителна експертиза № 282/13.12.2007 година и показанията на вещото лице инж. В.Димитров, които съдът кредитира; както и от писмените доказателства по делото- протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум от извършен оглед, характеристика, свидетелство за съдимост за подс. Димитров рег. № 843/21.12.2007 година, издадено от Районен съд- Ардино, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Цялата доказателствена съвкупност установява непротиворечива фактическа обстановка такава, каквато е възприета и описана от двете съдебни инстанции, и въз основа на която се налагат и съответните правни изводи за неставомерност на действията на подсъдимия като престъпление по чл. 347, ал.1 от НК. В тази връзка първоинстанионният съд е направил правилният, обоснован и законосъобразен извод, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, при което подсъдимият нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, като в този смисъл деянието е невиновно, поради което се налага оправдаването му. В тази насока, освен изложените от първоинстанционния съд доводи, следва да бъдат добавени и следните съображения. От фактическа страна по делото е установено, че в горския участък, през който е преминала верижната машина, управлявана от подсъдимия и се е наложило разчистването на пътя с греблото, при което е бил прекъснат телефонния кабел, не са били поставени обозначения, предупреждаващи, че на това място е положен и преминава такъв, налагащо повишено внимание, който безспорен факт е приет включително в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въз основа на тези факти се очертава основния спор по делото - бил ли е длъжен и могъл ли е подсъдимият да предвиди настъпването на общественоопасните последици, въпреки, че не ги е предвиждал, т.е. дали е налице непредпазливо деяние, или фактите навеждат на извод за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, изключващо вината. За да се приеме, че е налице последното е необходимо деецът да се е съобразил с предписанията на правнорегламентирана дейност, която осъществява при управлението на верижната машина през местност, в която са положени подземни далекосъобщителни кабели и да са налице условия, при който той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. Така, нито на досъдебното производство, нито при повдигане на обвинението по чл. 347, ал.2 от НК с обвинителния акт, не е извършено разследване, вкл. не се съдържа твърдение, че изграждането на далекосъобщителни мрежи и съоръжения към тях /каквото е прекъснатият магистрален телефонен кабел/, представлява правно регламентирана дейност, съдържаща конкретни правила и създаваща определени задължения, в конкретния случай- при преминаването на верижната машина да не се загребва почвата, с цел да не се прекъсне телефонният кабел. В тази връзка следва да бъде посочено, че с Наредба № 17/2005 година, издадена от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството,се определят правилата за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи кабелни далекосъобщителни мрежи (мрежи) и съоръженията към тях, включително изискванията за безопасност. Така, съгласно разпоредбите на цитираната наредба, кабелите на подземните мрежи се означават с трайна маркировка с табелки, репери и сигнална лента; с реперни стълбчета се означава трасето на подземни съобщителни кабели извън границите на урбанизираните територии. Доколкото самото обвинение сочи, че такива обозначения в горския участък нÕ са били поставени, което обстоятелство безспорно се установява и от останалите доказателства по делото- показанията на свидетелите Мардов, Младенов, обясненията на подсъдимия, протокол за оглед на местопроизшествие, следва да се приеме от обективна страна, че в този район правилата за безопасност, съдържащи се в цитираната по-горе Наредба 17/2005 година не обвързват и не създават задължения за подсъдимия като водач на верижна машина. С други думи, не е допустимо да му бъде вменено спазването на правила, които в този район не са били материализирани със съответните обозначения; или съзнаването на обстоятелства /преминаването на телефонен кабел в този район/, които се установява по делото, че не са били известни включително на св. Младенов- Директор на Държавно лесничейство- гр. Ардино, който е разрешил преминаването на булдозера по този горски път и разчистването му, като това незнание почива на обективни причини- обозначителни знаци за преминаването на телефонен кабел в този район съобразно изискванията на цитираната наредба, не са били поставени. С оглед на изложеното, неоснователно се твърди във въззивния протест от прокурора, че тъй като подсъдимият не знаел специалните правила за безопасно упражняване на дейност, бил осъществил деянието по непредпазливост. Това е така, тъй като задължение на прокурора и на органа на досъдебното производство е било да издирят какви са онези специални правила, които подсъдимият е бил длъжен да спази, но е нарушил, и да му ги предявят като част от обвинението, което представлява и негово основно процесуално право- да знае в какво е обвинен и въз основа на какви обстоятелства. Недопустимо е да се твърди, че подсъдимият е допуснал някакво абстрактно нарушение, /което прокурорът не посочва, включително и във въззивния протест/, на някакви специални правила при условие, че същите нито са били част от предмета на разследване, нито представляват част от обвинението. Във въззивния протест недопустимо се смесват престъпните състави на професионалната непредпазливост и небрежността като форма на вина на деянието по чл. 347, ал.2 от НК, като доводите за немарливо изпълнение на занятие или дейност са общи, теоритизирани и нямат никакво отношение към конкретния казус. С оглед на изложеното, необосновано е да се твърди, че подсъдимият е действал при форма на вината непредпазливост. Това е така, тъй като след като по пътя не са били поставени обозначения за преминаването на телефонен кабел; самият път е бил стар горски път, на места- непроходим, което обстоятелство само по себе си не би създало предположение, че под него е възможно да преминава телефонен кабел, и не на последно място- в самия обвинителен акт не се твърди, че подсъдимият е нарушил специалните правила за безопасно преминаване през места, в които е положен телефонен кабел, напротив- приема се, че нямало никакви обозначения за преминаването на такъв, то всички тези обстоятелства изключват вината на подсъдимия- същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че ще причини прекъсването му, т.е. настъпването на вредоносния резултат. Присъдата е правилна и в частта й, с която е отхвърлен предявеният от БТК АД гр. София иск с цена 1 644.84 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, с оглед на крайния извод, че деянието не съставлява престъпление по чл. 347, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и оправдаването на подсъдимия по така предявеното му обвинение. Обезщетение за вреди се дължи само, когато вредите, независимо от характера им, са пряка и непосредствена последица от престъплението, и са резултат от непозволено увреждане. Както бе обсъдено, деянието на подсъдимия е несъставомерно от субективна страна по чл. 347, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което липсва деликт, в резултат на който да са настъпили вредни последици. Обезщетение за вреди от друго престъпление, които не са в пряка причинна връзка с виновното и противоправно поведение на дееца, не се дължат. В настоящия случай се претендират причинени имуществени вреди от кражба, каквото престъпление не е предмет на обвинението и проведеното във връзка с това наказателно производство. Ето защо, като е отхвърлил приетият за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск за причинени вреди от кражба, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. В тази част на присъдата впрочем не е постъпила жалба от гражданския ищец, поради което искането на процесуалния му представител в съдебно заседание, да бъде уважен гражданският иск в предявения му размер, е неоснователно. С оглед на изложеното, правилен, почиващ изцяло на доказателствата по делото и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че деянието, осъществено от подсъдимия, не съставлява престъпление по чл. 347, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, изключващо вината, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение. Ето защо, Окръжния съд намира, че въззивният протест е неоснователен, а присъдата като законосъобразна, обоснована и правилна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 15/19.03.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 9/2008 година по описа на Ардинския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|