№ 2487
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110216764 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на шести април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16764 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. ХР. ИВ. срещу Наказателно постановление /НП/ №
21-4332-013641 от 05.07.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на основание чл. 183, ал.4, т. 9 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.
98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, поради което иска наложеното му
1
административно наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 14.06.2021 г. В.З. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 98, ал.1, т.2 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без конкретни
възражения. Такива не били депозирани и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 05.07.2021 г. Гергана Борисова – началник сектор в
отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл.
189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на
АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна
на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 14.06.2021 г. в гр. София, около 10:40 ч. жалбоподателят управлявал товарен
автомобил марка "Рено Мастер", с рег. № ххх по бул. "Александър Стамболийски" с
посока на движение от бул. "Вардар" към бул. "К.Величков" като пред №237 извършил
неправилна маневра престой в активна лента до паркирани МПС, с което затруднил
движението.
Поведението му било забелязано от служители на ОПП СДВР, които извършили
проверка, при която било прието, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП, за което му бил
съставен и АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля В.З. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
2
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила, тъй като липсва изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче е приета впоследствие именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно гореизложената
фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо
по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи, че жалбоподателят твърди, че не е
извършвал маневра престой, а е бил възпрепятстван да продължи движението си
поради паркиращ в този момент пред него автомобил, но не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си, а св. З. е категоричен, че пред управляваното от
жалбоподателя МПС е нямало паркиращ лек автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
С въпросната разпоредба се забраняват престоят и паркирането до престояващо
или паркирано пътно превозно средство от страната на движението.
За нарушаването на това задължение от водача в чл. 183, ал. 4, т. 9, от ЗДвП е
предвидено административно наказание глоба в размер от 50 лева.
По смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или
за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача..
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят, като водач на
МПС, е спрял за ограничено време в активна лента за движение до паркирани пътни
превозни средства. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от
обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е
правилно квалифицирано.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал, че спира до паркирани пътни превозни средства в
активна лента за движение, без да има право да стори това, но въпреки това го е
сторил, като е искал и целял именно това.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е
определено при спазване на принципите на чл. 27 от ЗАНН, като същото е с фиксиран
в закона размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали размера на наложеното административно наказание.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Изложените от жалбоподателя твърдения за
препятствия, довели до необходимостта от спиране на управляваното от него МПС,
останаха недоказани по делото.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-013641 от
05.07.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на основание чл. 183, ал.4, т. 9 от ЗДвП на Н. ХР. ИВ. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4