РЕШЕНИЕ
№ 1623
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300502790 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.439 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Л. П., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адв. Д., против Решение № 2055 от 06.06.2022 г.
постановено по гр.д.№ 18218 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, IX
гр.с., с което се отхвърлят предявените от М. Л. П. срещу “ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът
не дължи сумата от 12 132, 58 лв. – главница дължима по Договор за
потребителски кредит от 05.01.2010 г., сключен с „Обединена българска
банка“ АД, ведно със законна лихва считано от 23.08.2012 г., до
окончателното й изплащане, сумата от 836, 08 лв. – договорна лихва за
периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г., сумата от 11 130, 46 лв. –
наказателна лихва за периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г. и сумата от 920,
36 лв. – разноски, по изпълнителен лист от 27.08.2012 г., издаден в полза на
„Обединена българска банка“ АД по ч.гр.д. № 13180/2010 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, вземането по което е прехвърлено в полза на
ответника, и за принудителното събиране на което е образувано изп.д. №
20128210401700 по описа на частен съдебен изпълнител П.И. с рег. № *** и
район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането
по давност.
1
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания, че атакуваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен
изводът на районния съд, че не е настъпила 5 - годишна погасителна давност
за главното вземане и 3 - годишна давност за акцесорните вземания.
Поддържа се, че е изтекла 5 -годишната погасителна давност на вземането с
довода, че не са били извършвани никакви изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността. Посочва се, че по изп.дело са били извършвани
единствено справки и проучване на имущественото състояние на длъжника,
както и са били насрочвани описи, които действия не са годни да прекъснат
давността. Оспорва се извършването на изпълнителни действия от взискателя
в хода на изп.производство. Излагат се съображения, че молбата, с която
ответникът е бил конституиран като взискател, поради извършената цесия, не
води до прекъсване на давността, а е налице заместване на първоначалния
кредитор по смисъла на чл.429, ал.1 ГПК. Искането към въззивния съд е да
отмени обжалваното решение. С молба в откритото съдебно заседание
жалбоподателката, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба и
моли съда да отмени решението. Претендира разноските по делото и
представя списък на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***. Въззиваемата страна не се представлява в откритото съдебно
заседание.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК за установяване на
недължимостта на вземания на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД спрямо ищцата М. Л. П. за следните суми: 12 132, 58 лв. – главница
дължима по Договор за потребителски кредит от 05.01.2010 г., сключен с
„Обединена българска банка“ АД, ведно със законна лихва считано от
23.08.2012 г., до окончателното й изплащане; 836, 08 лв. – договорна лихва за
периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г.; 1 130, 46 лв. – наказателна лихва за
периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г. и 920, 36 лв., или общо за сумата в
размер на 15 019, 48 лева – разноски, за които е издаден по изпълнителен лист
от 27.08.2012 г., издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД по
ч.гр.д. № 13180/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, вземането по
което е прехвърлено в полза на ответника, и за принудителното събиране на
2
което е образувано изп.д. № 20128210401700 по описа на частен съдебен
изпълнител П.И. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Ищцата основава иска си на твърденията, че по молба от 31.08.2012 г.
на „Обединена българска банка“ АД е образувано изп.д.№ 20128210401700
по описа на ЧСИ П.И. с рег. № ***, въз основа на изпълнителен лист от
27.08.2012 г. и Заповед № 8174/27.08.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадени по ч.гр.д. №
13180/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с които е осъдена да
заплати горепосочените суми. С молба по изп.дело от 31.07.2018 г. „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД представил договор за цесия от 31.01.2018 г., с който
„Обединена българска банка“ АД му е цедирала вземанията си по изп.дело.
На основание чл. 429, ал. 1 ГПК ответното дружество било конституирано
като взискател по изп.дело. Ищцата посочва, че заповедта за изпълнение по
чл.417 ГПК й е била връчена на 03.07.2014 г. и не е подала възражение в срока
по чл.414 ГПК, поради което същата е влязла в сила на 18.07.2014 г. Твърди,
че през периода от 18.07.2014 г. до 18.07.2016 г. не са били извършвани
изпълнителни действия, които да прекъснат или спрат давността за
вземането, поради което изп.производство е било прекратено на осн.чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, а вземането погасено по давност на 18.07.2019 г. В предвид на
изложеното ищцата твърди, че вземането е погасено по давност през период,
считан от 18.07.2014 г. до 18.07.2019 г., като извършените действия след
18.07.2016 г. не са породили действие. Въз основа на тези твърдения се иска
от съда да установи в отношенията между, страните, че ищцата не дължи на
ответника исковите суми.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД с писмения си отговор по чл.131 от
ГПК излага съображения за неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че след образуване на изпълнителното дело са искани и са
извършвани изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, както и погасителната давност за вземането. Обосновава съображения,
че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са
погасени. В условията на евентуалност счита, че изтичането на давностния
срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение, но не и на
вземането. Моли за отхвърляне на иска.
От фактическа страна по делото се установява и не е налице спор, че
по ч.гр.д. № 13180/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив са били
издадени изпълнителен лист от 27.08.2012 г. и Заповед № 8174/27.08.2012 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, с които е разпоредено ищцата да заплати на „Обединена българска
банка“ АД следните суми 12 132, 58 лв. – главница дължима по Договор за
потребителски кредит от 05.01.2010 г., сключен с „Обединена българска
банка“ АД, ведно със законна лихва считано от 23.08.2012 г., до
окончателното й изплащане; 836, 08 лв. – договорна лихва за периода от
29.09.2011 г. до 22.08.2012 г.; 1 130, 46 лв. – наказателна лихва за периода от
29.09.2011 г. до 22.08.2012 г. и 920, 36 лв. - разноски, или общо за сумата в
3
размер на 15 019, 48 лева – разноски.
За събиране на процесните вземания по изпълнителния лист и
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е било образувано изп.дело. №
20128210401700 по описа на ЧСИ П.И., което е приложено в
първоинстанционното производство.
От материалите по цитираното изп.дело е видно, че същото е
образувано с разпореждане на частния съдебен изпълнител по молба на
„Обединена българска банка“ АД от 31.08.2012г., с която взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да осъществи проверка за имущественото
състояние на длъжника и при наличие на недвижими имоти и движими вещи
да наложи възбрани/запори и насрочване на опис при установяване
наличието.
С разпореждане на частния съдебен изпълнител, обективирано в
съобщение изх.№ 58149/21.12.2012 г., е насрочил опис на движими вещи на
длъжника на адрес ***, на дата 14.02.2013 г.
С молба от 16.06.2014 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител
да проучи имущественото състояние на длъжника, да насрочи опис на
движими вещи и в случай, че длъжникът работи - да бъде наложен запор
върху трудовото му възнаграждение.
На 03.07.2014 г. на М. Л. П. е била връчена, чрез пощенската служба,
поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК. Ищцата не оспорва последното и не е
налице спор, че не е подала възражение в срока по чл.414 ГПК против
заповедта за изпълнение, както и че същата е влязла в сила на 18.07.2014 г.
По делото се установя, че на 16.03.2016 г. е постъпила молба от
взискател, с която както е поискал проучване на имуществото на длъжника,
така и насрочване на опис на движими вещи и налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Молба със същите искания е
подадена от взискателя и на 03.02.2017 г.
Въз основа на разпореждане на съдебния изпълнител, със запорни
съобщения от 21.09.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Обединена българска банка“ АД и в „Юробанк България“ АД,
получени от последните на 27.09.2017 г.
По молба от 31.07.2018 г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД и на осн.чл.429
ГПК съдебният изпълнител е конституирал ответното дружество като
взискател и частен правоприемник на „Обединена българска банка“ АД за
процесните вземания, прехвърлени с договор за цесия от 31.01.2018 г., за
която длъжникът е бил уведомен.
С молба от 13.05.2019 г. “ЕОС Матрикс” ЕООД е поискало налагането
на запор върху банковите сметки на длъжника в Т.-Д.З.Б. - С., за което на
последното връчено запорно съобщение на 21.05.2019 г.
С разпореждане, обективирано в призовка за принудително изпълнение
4
от 27.05.2019 г., съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на
длъжника на дата 02.08.2019 г.
С молба от 19.04.2021 г. “ЕОС Матрикс” ЕООД е поискало от съдебния
изпълнител да извърши справка за банкови сметки на длъжника и при
наличието на такива да наложи запор върху същите.
При така установеното от фактическа страна с обжалваното решение
районният съд е приел, че изпълнителното дело не се е прекратило по силата
на закона, давността за вземането е била многократно прекъсвана в хода на
изпълнителното производство и процесните вземания не са били погасени по
давност, поради което е отхвърлил предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата, като съгласно задължителните
указания, дадени в ТР № 1/2013 на ОСГТК въззивният съд следва да
приложи императивни материалноправни норми и без да има изрично
направено оплакване в тази насока.
Обжалваното решение е валидно, но в частта му, с която искът е
отхвърлен за размера над 1 130, 46 лв. до 11 130, 46 лв. - наказателна лихва за
периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г., решението е процесуално
недопустимо. По отношение на казаното вземане за наказателна лихва,
районният съд е бил сезиран с отрицателния установителен иск да установи
недължимостта на сумата в размера на 1 130, 46 лв. С първоинстанционното
решение районният съд е разгледал иска за установяване недължимостта на
коментираното вземане за наказателна лихва в размера на 11 130, 46 лв.,
както и с диспозитива на решението е отхвърлил иска за същия размер, с
което се е произнесъл по непредявен иск за разликата над 1 130, 46 лева до
11 130, 46 лв. ПРС е нарушил разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК, съгласно
която предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие
се определят от страните, което обосновава процесуалната недопустимост на
решението в посочената част.
С оглед на изложеното, в частта, с която районният съд се е произнесъл
по отрицателния установителен иск за вземането за наказателна лихва за
периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г. над размера от 1 130, 46 лв. до 11
130, 46 лв., обжалваното решение следва да се обезсили, а
производството по делото в посочената част да се прекрати на основание
чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК.
ОС - Пловдив намира, че решението на районния съд в останалата
обжалвана част е допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да провери неговата правилност.
В предвид установената фактическа обстановка, по отношение на която
не са налице оплаквания във въззивната жалба и няма спор във въззивната
инстанция, поставеният пред съда въпрос е относно погасяването по давност
на вземанията по изпълнителния лист от 27.08.2012 г. и Заповед №
5
8174/27.08.2012 г. за изпълнение по ч.гр.д. № 13180/2010 г. на ПРС с
изтичането на възведения от ищцата период от 18.07.2014 г. до 18.07.2019 г.
Искът с правна квалификация чл. 439 ГПК е предоставен на длъжника
за защита срещу изпълнението при наличие на обстоятелства, които имат
значение за съществуване на вземането и които са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В разглеждания случай основното твърдение на
ищецът е за погасяване на вземането по давност като юридически факт,
настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК на 18.07.2014г., поради което е приложима общата
петгодишната погасителна давност за вземанието по заповедта за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителния лист.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
По делото се установява от неоспорените от страните писмени
доказателства, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417
от ГПК на 18.07.2014 г. взискателят „Обединена българска банка“ АД
многократно е сезирал съдебния изпълнител с искания за предприемане на
изпълнителни действия, изграждащи изпълнителен способ за събиране на
вземането, с които действия е поддържал висящността на изпълнителното
производство.В предвид активното процесуално поведение на взискателя не
се установява наличието на период от две години, през които взискателят да е
бездействал, за да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено
по право, респективно и за погасяването на вземането по давност, както
6
неоснователно се твърди във въззивната жалба. Първото действие на
взискателя, което е прекъснало давностният срок, започнал да тече от влизане
в сила на заповедта за изпълнение - 18.07.2014 г., е молбата на „Обединена
българска банка“ АД от 16.03.2016 г., с която е поискано извършването на
изпълнителни действия, изграждащи изпълнителните способи - опис на
движими вещи и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Следващото действие, което е прекъснало течащият давностен срок е молбата
на същия взискател от 03.02.2017 г., с която отново е поискал извършване на
изпълнителни действия за прилагане на посочените изпълнителни способи.
Давностният срок е бил прекъснат и с налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника, за което са били изпратени запорни съобщения от
21.09.2017 г. до „Обединена българска банка“ АД и в „Юробанк България“
АД, връчени на 27.09.2017 г. Процесуалното активното поведение на
взискател “ЕОС Матрикс” ЕООД също е довело до прекъсване на течащият
давностен срок с подадените от него молби от 13.05.2019 г. и 19.04.2021 г. за
налагането на запор на банковите сметки на длъжника.
Изложеното налага извод, че вследствие на активното процесуално
поведение на взискателя, който многократно е сезирал съдебният изпълнител
с искания за извършване на изпълнителни действия и с осъществените такива,
не е налице твърдяното от ищцата прекратяване на производството по реда на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК , както и не е изтекла погасителната давност за
вземането на взискателя и правото му да иска принудително изпълнение.
Следва и да се има предвид, че не е необходимо предприемането на действие
от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от
самата разпоредба на чл. 116 б "в" от ЗЗД, в която законодателят използва
думата предприемане на изпълнителните действия, а не извършване. В
цитираното Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. В предвид изложеното неоснователни са доводите в
жалбата, че не са били извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността с позоваване на действията по насрочване на описи. В
аспекта на изложеното е без правно значение дали конституирането на
взискателя в хипотезата на чл.429, ал.1 ГПК е прекъснало срокът на
погасителната давност след като се установява, че не е налице период от две
години от налагането на запорите върху банковите сметки на длъжника със
запорните съобщения от 21.09.2017 г., получени на 27.09.2017 г., и
сезиращата молба от 13.05.2019 г. на “ЕОС Матрикс” ЕООД за налагането на
запор върху банкови сметки, доколкото и няма спор относно материално -
правната легитимация на “ЕОС Матрикс” ЕООД като кредитор на вземанията
по силата на договора за цесия от 31.01.2018 г. и уведомяването на длъжника
за същия.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
7
предявеният иск за установяване погасяването по давност на вземанията на
въззиваемото дружество за 12 132, 58 лв. – главница, ведно със законната
лихва считано от 23.08.2012 г., до окончателното й изплащане, 836, 08 лв. –
договорна лихва за периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г., 1 130, 46 лв. –
наказателна лихва за периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г. и 920, 36 лв. –
разноски, по изпълнителен лист от 27.08.2012 г., издаден в полза на
„Обединена българска банка“ АД по ч.гр.д. № 13180/2010 г. на ПРС, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до същите
изводи районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение в
посочената част, което следва да бъда потвърдено в същата, а въззивната
жалба да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските: При този изход на правния спор на въззиваемото
дружество се следват разноски, но доколкото такива не се претендират, с
решението няма да бъдат присъдени разноски.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2055 от 06.06.2022 г. постановено по гр.д.№
18218 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с., в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от М. Л. П., ЕГН **********, срещу “ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи
сумата за разликата над 1 130, 46 лв. до 11 130, 46 лв. - наказателна лихва за
периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г. по изпълнителен лист от 27.08.2012
г., издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД по ч.гр.д. №
13180/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, вземането по което е
прехвърлено в полза на ответника, и за принудителното събиране на което е
образувано изп.д. № 20128210401700 по описа на частен съдебен изпълнител
П.И. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради
погасяване на вземането по давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2055 от 06.06.2022 г. постановено по
гр.д.№ 18218 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, IX гр.с. в
останалата му част, с която са отхвърлени предявените от М. Л. П., ЕГН
**********срещу “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 12 132, 58 лв. –
главница дължима по Договор за потребителски кредит от 05.01.2010 г.,
сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно със законна лихва считано
от 23.08.2012 г., до окончателното й изплащане, сумата от 836, 08 лв. –
договорна лихва за периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г., сумата от 1 130,
46 лв. – наказателна лихва за периода от 29.09.2011 г. до 22.08.2012 г. и
сумата от 920, 36 лв. – разноски, по изпълнителен лист от 27.08.2012 г.,
8
издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД по ч.гр.д. № 13180/2010
г. по описа на Районен съд – Пловдив, вземането по което е прехвърлено в
полза на ответника, и за принудителното събиране на което е образувано
изп.д. № 20128210401700 по описа на частен съдебен изпълнител П.И. с рег.
№ *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на
вземането по давност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9