№ 3762
гр. София, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110201133 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.Л.А. – законен представител на „хххххх“ ЕООД, ЕИК
хххххххххх, против Наказателно постановление № 23-2200541/23.11.2022 г., издадено от
и. д. директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл.
416 ал. 5 КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ на „хххххх“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 63 ал. 2 вр. ал. 1 КТ.
В жалбата се излагат съображения за липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателя. Твърди се, че несъответствието в датата на подаване на уведомление в НАП
и датата на постъпване на работа на работника се дължи на технически проблем в интернет
страницата на НАП. По тези мотиви към съда се отправя искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от законния си представител Л.А., който поддържа жалбата и сочи, че на
11.05.2022 г. А.А. единствено е подписала протокола за постъпване на работа, а
действително е постъпила на работа на 14.05.2022 г., след получаване на копие от
уведомлението по чл. 62 ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите в жалбата.
Наказващият орган - Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
се представлява от Е.А. - служител с юридическо образование, която пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено. Излага съображения, че от събраните в съдебното
следствие доказателства е доказано по несъмнен начин извършването на нарушението.
Изтъква, че материалноправната и санкционната норма са правилно приложени от
наказващия орган, както и че нарушението не следва да се квалифицира като маловажно
предвид разпоредбата на чл. 415в ал. 2 КТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
1
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е допустима, тъй
като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт
по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН - наказателното постановление е
връчено на 29.12.2022 г., а жалбата е подадена на 12.01.2023 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател „хххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх, е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България със седалище гр. София, адрес на
управление ж.к. „Люлин“, бл. хххххххххххххх
Дружеството стопанисва търговски обект - салон за красота „хххххххх“, находящ се в
гр. София, ж.к. хххххххххххх
На 21.06.2022 г. на място в обекта била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от Т.К. - старши инспектор, Д.Й. - старши инспектор и
свидетелката А. К. - главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“. В периода от 18.07.2022 г. до 23.09.2022 г. била извършена и проверка по
документи в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, в хода на която
било представено трудовото досие на работника А.А.А.. Въз основа на представените
документи било установено, че между хххххх“ ЕООД, от една страна, в качеството му на
„работодател“, и А.А.А., от друга страна, в качеството й на „работник“ за заемане на
длъжността „фризьор“ бил сключен трудов договор № 40 от 06.05.2022 г. за заемане на
длъжността „фризьор“, видно от който лицето се задължава да постъпи на работа на
11.05.2022 г. Работникът А.А. постъпила на работа на 11.05.2022 г., за което бил съставен
протокол за постъпване на работа към трудов договор № 40 от 06.05.2022 г., съставен на
11.05.2022 г. На същата дата бил проведен и начален инструктаж на хххххххххх. Преди
постъпването на хххххххххх на работа работодателят „хххххх“ ЕООД не й връчил копие от
заверено от ТД на НАП – София уведомление по чл. 62 ал. 3 КТ за сключване на трудовия
договор. Вместо това работодателят уведомил ТД на НАП за сключения с хххххххххх
договор на 14.05.2022 г. в 12:37 часа.
За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка №
ПР2220563 от 23.09.2022 г., който бил подписан от управителя на „хххххх“ ЕООД на същата
дата.
На 23.09.2022 г. в присъствието на двама свидетели и на Л.А., управител на
дружеството - жалбоподател, свидетелката А. К. съставила Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 23-2200541/23.09.2022 г., с който повдигнала
против „хххххх“ ЕООД административнонаказателно обвинение за извършено нарушение
на чл. 63 ал. 2 вр. ал. 1 КТ - затова, че дружеството, в качеството на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснало до работа на 11.05.2022 г. в горепосочения обект
А.А.А., назначена на длъжност „фризьор“, преди да й е представи документите по чл. 63 ал.
1 КТ, а именно копие на хартиен носител от уведомлението по чл. 62 ал. 3 КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Актът бил подписан без
възражения от управителя на дружеството, на когото бил връчен препис.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН представляващият „хххххх“ ЕООД депозирал
възражения срещу АУАН, в които били изложени съображения, че несъответствието в
датата на подаване на уведомлението до ТД на НАП и датата на постъпване на работа на А.
се дължи на технически проблем в интернет страницата на НАП.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение на
23.11.2022 г. инж. К.Й.В., изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по
2
труда Софийска област“ издала обжалваното Наказателно постановление № 23-
2200541/23.11.2022 г., с което на основание чл. 416 ал. 5 КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ наложила на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 2 500, 00 /две хиляди и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 63 ал. 2 вр. ал. 1 КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелката А.
К., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - известие за
доставяне, идентификационна карта на „хххххх“ ЕООД, протокол за извършена проверка №
ПР2220563/23.09.2022 г., писмена кореспонденция между Д „ИТСО“ и Л.А., трудов договор
№ 40 от 06.05.2022 г., справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62
ал. 5 КТ с изх. № 22388223213433/14.05.2022 г., длъжностна характеристика за длъжността
„фризьор“, служебна бележка за проведен на 11.05.2022 г. начален инструктаж на
хххххххххх, протокол за постъпване на работа към трудов договор № 40 от 06.05.2022 г.,
разчетно-платежна ведомост за месец май 2022 г., длъжностна характеристика за
длъжността „директор“ на Д „ИТСО“, длъжностна характеристика за длъжността „главен
инспектор“ в отдел „АИПО“ в Д „ИТСО“, заповед № ЧР-1431/15.08.2022г., заповед № ЧР-
126/28.02.2022 г., заповед № З-0057/14.01.2022 г., заповед № З-0107/02.02.2022 г., заповед №
З-0683/11.08.2022 г. и заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелката А. К., които оцени като
последователни, логични, добросъвестни, безпротиворечиви и съответни на писмените
доказателства. Тази свидетелка е била част от екипа инспектори, извършили проверката на
място в обекта на контрол и впоследствие по документи, и в хода на съдебното следствие
пред настоящата инстанция излага своите преки и непосредствени възприятия относно
обстоятелствата по проведената проверка, включително периода на извършване на същата,
констатираното нарушение и съставянето на процесния АУАН.
Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени като еднопосочни,
последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства. От
доказателствената съвкупност съдът изключи приложените към
административнонаказателната преписка график за месец април 2017 г. и месец април 2018
г., разчетно-платежни ведомости за месеците януари, февруари, март, април, юни и юли
2022 г., трудов договор № 42/19.06.2022 г., протокол за постъпване на работа към трудов
договор № 42/19.06.2022 г., декларация от В.К.М., справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ с вх. № 22388223277532/19.06.2022 г., служебна бележка с №
18/19.06.2022 г., трудов договор № 39/21.04.2022 г., протокол за постъпване на работа към
трудов договор № 39/21.04.2022 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62
ал. 5 КТ с вх. № 22388223121463/20.03.2022 г., справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62 ал. 5 КТ с вх. № 22388203185036/24.04.2020 г., доколкото същите касаят други
работници и служители на дружеството - жалбоподател и времеви периоди извън посочения
в АУАН и НП, поради което са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е основателна и наказателното постановление следва да се отмени, макар и
не по аргументите в жалбата.
От събраните в производството гласни и писмени доказателства се установява по
категоричен начин извършеното от въззивника нарушение. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 63 ал. 1 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според ал. 2 на чл. 63 КТ,
3
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1.
В настоящия случай от приобщените в хода на производството доказателства -
трудов договор № 40 от 06.05.2022 г., протокол за постъпване на работа към трудов договор
№ 40 от 06.05.2022 г., служебна бележка за проведен на 11.05.2022 г. начален инструктаж на
хххххххххх и разчетно-платежна ведомост за месец май 2022 г., се установява, че А.А.А. е
постъпила на работа на 11.05.2022 г., като преди постъпването й на работа не й е било
връчено копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Изводът е
верен, доколкото от приложената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.
5 КТ с изх. № 22388223213433/14.05.2022 г. е видно, че уведомлението е с дата 14.05.2022 г.,
т.е. последваща датата на постъпване на работника на работа, поради което е невъзможно
към дата 11.05.2022 г. същото да му е било връчено. Неоснователни, недоказани,
непоследователни и нелогични са твърденията на законния представител на дружеството.
Така във въззивната жалба управителят на дружеството - въззивник излага аргументи, че не
несъответствието между датата на уведомлението до ТД на НАП за сключения трудов
договор и датата на постъпване на работника на работа се дължи на технически проблем в
сайта на НАП. В съдебно заседание управителят излага различни твърдения - че на
11.05.2022 г. поради техническия проблем с регистрирането на уведомлението,
служителката е била освободена от работа и се е върнала на 14.05.2022 г., когато й е било
връчено копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП. От показанията на свидетелката
А. К. се установява, че инспекторите в ДИТ получават информация в случаите на
технически проблеми със системата на НАП, а за дата 11.05.2022 г. не са били уведомявани
за такива. Твърдението на законния представител на въззивника, че за периода от 11 до
14.05.2023 г. хххххххххх не е полагала труд се оборва от представената разчетно - платежна
ведомост за месец май 2022 г., от която се установява, че А. хххххххххх е отработила 13 от
общо 19 работни дни. Като е допуснал до работа А.А.А. на 11.05.2022 г., без предварително
да й е връчено заверено копие от уведомлението по чл. 62 ал. 5 КТ, работодателят „хххххх“
ЕООД е извършил нарушение на чл. 63 ал. 2 вр. ал. 1 КТ. Нарушението е извършено на
11.05.2022 г., когато работникът е постъпил на работа, без предварително да му е
предоставено заверено копие от уведомлението по чл. 62 ал. 5 КТ, и е извършено в обекта на
контрол - в стопанисвания от работодателя салон за красота „хххххххх“, находящ се в гр.
София, ж.к. хххххххххххх, където хххххххххх е работила като фризьор.
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/,
субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана. В тази връзка
следва да се посочи, че възраженията, изложени в жалбата, за липса на виновно поведение
от страна на дружеството - жалбоподател са неоснователни.
В настоящата хипотеза не може да намери приложение разпоредбата на чл. 415в ал. 1
от КТ /специален състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“ административно
нарушение, който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС/, тъй като в ал. 2
от предметния й обхват изрично са изключени нарушенията на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Независимо от изводите за осъществен състав на административно нарушение,
наказателното постановление следва да се отмени, тъй като АУАН е съставен от
некомпетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано и срещу
дружеството - въззивник е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № 23-2200541/23.09.2022 г., който е съставен от орган, който не разполага с
териториална компетентност. Липсата на териториална компетентност на актосъставителя
обуславя отмяна на издаденото въз основа на АУАН № 23-2200541/23.09.2022 г. наказателно
постановление.
Отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 63
4
ал. 2 вр. ал. 1 КТ - затова, че в качеството му на работодател по см. на § 1 т. 1 ДР на КТ на
11.05.2022 г. е допуснал до работа А.А.А., назначена на длъжност "фризьор", в обект - салон
за красота "хххххххх", без преди това да й предостави копие от заверено от ТД на НАП
уведомление за регистриране на сключения трудов договор. Нарушението е извършено на
11.05.2022 г. - датата, на която работникът А. хххххххххх е била допусната до работа, а
мястото на извършване на нарушението е работното място на работника - салон за красота
"хххххххх" в гр. София, ж.к. "Люлин 3", бл. 329, вх. "Б". Мястото на нарушението определя
като местно компетентни да извършват проверки за спазване на трудовото законодателство
и да съставят актове в случаи на установени нарушения, служителите на Дирекция
"Инспекция по труда" София съгласно чл. 16 ал. 2 от Устройствен правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (в сила от 29.01.2014 г., приет с ПМС
№ 2 от 13.01.2014 г., отм. ДВ, бр.81 от 11 октомври 2022 г.). Като писмено доказателство по
делото е приета заповед № З - 0683/11.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГИТ, с
която на основание чл. 6 ал. 2 т. 14 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" /УПИАГИТ/ изпълнителният директор е възложил на
посочени в заповедта инспектори в ДИТ - Софийска област, сред които и на свидетелката А.
К., за срок от 11.08.2022 г. до 31.12.2022 г. разширена териториална компетентност, като
всеки от посочените служители извършва контрол по спазване на трудовото
законодателство на територията на Столична община, включително да съставя актове за
установяване на административни нарушения. Разпоредбата на чл. 6 ал. 2 т. 14 УПИАГИТ
/отм./ обаче не предоставя правомощия на изпълнителния директор на ИАГИТ да променя
материалната компетентност на инспекторите по труда към съответната териториална
дирекция, която е императивно уредена в чл. 16 ал. 2 УПИАГИТ /отм./, а единствено да
определя обхвата на материалната им компетентност. В УПИАГИТ липсва изрично
предвидена възможност изпълнителният директор на ИАГИТ да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда /в този смисъл вж. решение №
3624 от 15.04.2022 г. по адм. д. № 11698/2021 г. по описа на ВАС, както и практиката на
касационната инстанция - решение № 2146/31.03.2023 г. по КНАХД № 1220/2023 г. на
АССГ, XXI касационен състав, решение № 4869/17.07.2023 г. по КНАХД № 4323/2023 г. на
АССГ, XXV касационен състав, решение № 4257/27.06.2023 г. по КНАХД № 3157/2023 г. на
АССГ, XIII касационен състав, решение № 1256/27.02.2023 г. по КНАХД № 10816/2022 г. на
АССГ, XXVII касационен състав и др./ Предвид горното заповед № З - 0683/11.08.2022 г. на
изпълнителния директор на ИАГИТ, с която се определя териториална компетентност,
различна от посочената в чл. 16 ал. 2 УПИАГИТ (отм.), е незаконосъобразна. По горните
мотиви съдът намери, че АУАН, със съставянето на който е образувано
административнонаказателното производство, е издаден от некомпетентен орган, поради
което издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да се отмени поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Представената от
процесуалния представител на наказващия орган съдебна практика не е такава със
задължителен характер по отношение изводите на съда за липсата на териториална
компетентност на актосъставителя.
5
Ирелевантно е обстоятелството, че към датата на издаване на наказателното
постановление - 23.11.2022 г. е в сила УПИАГИТ, обн. ДВ, брой 81 от 11.10.2022 г., където
в чл. 21 ал. 4 изрично е предвидено, че служителите на дирекция
"Инспекция по труда Софийска област" имат компетентност на контролен орган и в
териториалния обхват на Столичната община, а в чл. 21 ал. 5 е уредено нарочно правомощие
на изпълнителния директор на ИАГИТ да определя и изменя териториалната компетентност
на контролните органи. Касае се за материалноправни разпоредби, които следва да се
преценяват към датата на извършване на съответното действие - в случая съставяне на
АУАН.
По изложените съображения съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени.
При този изход на производството наказващият орган няма право на разноски.
Разноски се дължат на въззивния жалбоподател, но такава претенция не е заявена, а и той не
е бил представляван от адвокат в производството пред съд, а от законния си представител.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2200541/23.11.2022 г., издадено от и. д.
Директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416
ал. 5 КТ вр. чл. 414 ал. 3 КТ на „хххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххх, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 63 ал. 2 вр.
ал. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6