Решение по дело №107/2017 на Районен съд - Котел

                                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 16., 12 март 2019 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански  състав, на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

Секретар Савка Панова, прокурор….., като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова гражданско дело № 107 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

                Производството е образувано по исковата молба, подадена от Х.Б. К.против Б.Х.К. и Д.И.К.. Ищецът твърди, че ответниците са негови родители, в полза на които през 2009 г. било учредено право на строеж върху общинска земя и което те следвало да реализират, но тъй като нямали достатъчно пари, се споразумели с ищеца той да финансира строежа срещу обещание да му прехвърлят един етаж от жилищната сграда, когато тя бъде завършена. През това време ищецът работел в Германия и разполагал с финансови възможности. Сградата била завършена, но ответниците не спазили договорката. Двамата ответници се развели и към момента имало висящо дело за делба на сградата, във втора фаза, поради което ищецът счита, че е отпаднала възможността да придобие собствеността върху един от етажите на сградата. Ответниците отказвали да му върнат дадените им пари.

Тъй като сумите бил дал на двамата ответници, които тогава били в брак, ги претендира по равно – по 12 400 лева от всеки от ответниците.  Твърди, че е дал на ответниците следните суми : на 09.04.2012 г. ответникът Б. К- изтеглил от сметката на ищеца 12400 лева в „Банка ДСК“ АД; на 01.04.2013 г. ответницата Д.К. изтеглила от сметката на ищеца 2000 лева в „Банка ДСК“ АД; на 03.04.2013 г. ответницата Д.К. изтеглила от сметката на ищеца 9700 лева в „Банка ДСК“ АД. На 25.06.2012 г. ответниците били получили 500 евро, на 09.07.2012 г. - 300 евро и на 17.06.2012 г. - 100 евро.

С определение от 15.12.2017 г. съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК увеличение на цената на предявените искове от 12 400 лева на 12 930 лева.

Въз основа на изложените фактически твърдения съдът приема, че ищецът е предявил срещу всеки ответниците искове по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД за връщане на даденото им на неосъществено основание.

При условия на евентуалност, ищецът моли съда, ако исковете по чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД бъдат отхвърлени, да бъдат разгледани и уважени на основание чл.59 от ЗЗД. Твърди, че всеки от ответниците неоснователно се бил обогатил, а ищецът бил обеднял с посочените суми.

Претендира присъждане на законната лихва от момента на подаване на исковата молба на 06.04.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.К., чрез пълномощник, е подал три отговора срещу исковата молба, в който предявените срещу него искове се оспорват и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва се твърдението за съществуване на описаното в исковата молба споразумение за прехвърляне на етаж от сградата. Оспорва се твърдението, че ищецът е давал парите за построяване на сградата. Твърди се, че на името на ищеца била открита сметка в „Банка ДСК“ АД, по която се превеждали субсидии от регистрирана на името на ищеца земеделска дейност, реално извършвана от двамата ответници – твърди се фигурата на подставено лице, необходимостта от което била продиктувана от задлъжнялостта на ответника и наложения запор върху сметката, водеща се на негово име. За да могат да се разпореждат с преведените субсидии, ищецът упълномощил ответниците да теглят от сметката.  Навежда и евентуално възражение – че посочените суми били дадени от ищеца на ответника по договор за заем.  Твърди се съмнение за симулативен процес между ищеца и отв. Д.К., като излага подробни съображения.  Прави правопогасяващо възражение за изтекла давност за всички суми, за които съдът приеме, че са дадени преди повече от пет години от завеждане на исковата молба, т.е. преди 06.04.2012 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. и в случай на прекратяване на делото.

В срока по чл.131 от ГПК отв. Д.К. е подала три отговора, в който се прави признание на всички факти, на които се основават предявените срещу нея искове, като счита исковете за основателни и моли да бъдат уважени.

            В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Д.О. ***, който поддържа предявените искове и претенцията си за разноски, съобразно представен списък.

Ответникът Б.К. се явява лично и се представлява от адв. С.Р. ***, който поддържа възраженията и оспорвания и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Поддържа претенцията си за разноски, съобразно представен списък.

Ответницата Д.К. се явява лично и поддържа становището за основателност на предявените срещу нея искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ответниците Б.К. и Д.К. са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод по взаимно съгласие. С решение № 76/16.11.2015г., постановено по гражданско дело № 77/2015г. на РС Котел, съдът е одобрил по реда на чл.50 от СК постигнатото между съпрузите споразумение.

Ищецът Х.К. и св. Ш. К. са деца на ответниците.

По време на брака, на 23.12.2009г. между Община Котел и отв. Б.К. бил сключен договор, по силата на който Община Котел учредила в полза на ответника право на строеж въху ПИ № 87031.502.2300, с площ 1013 кв.м., находящ се в урбанизираните територии на село Ябланово, за построяване на социално жилище, с разгърната застроена площ 607 кв.м., със срок на завършване на срок до пет години.

Основният доход в семейството бил от земеделска дейност, организацията на която се поемала от отв. Б.К., а съпругата му и децата се включвали активно в работата, съобразно възможностите си. Тъй като нямали собствени земеделски земи, отв. Б.К. сключвал договори за наем.

До 2009 г. отглеждали тютюн, а след това други земеделски култури – зеле, боб, бамя, царевица и пр. Отв. Б.К. имал репутация на много опитен тютюнопроизводител. 

През 2009г. отв. Б.К. бил осъден да заплати определена парична сума на трето неустановено по делото лице, поради което банковата му сметка била запорирана. С цел да затрудни събиране на задължението, отв. Б.К. престанал да прави парични преводи през банковата си сметка, вкл. и да получава субсидии за земеделска дейност. Тъй като субсидиите се превеждали винаги по банков път на посочена от земеделския стопанин сметка, в семейството се взело общо решение ищецът да подава заявленията за подпомагане на земеделската дейност.

На 10.01.2009г. между ищеца Х.К. и „Сокотаб България“ ЕООД бил сключен договор № 10231, по силата на който ищецът се задължил да произведе, а „Сокотаб България“ ЕООД – да изкупи изсушен, манипулиран и опакован 7000 кг очаквано количество ориенталски тютюн „Басми Е817“, отглеждан на площ от 50 дка край село Ябланово, при уговорена цена, съобразно класа на тютюна.

Предвид направеното от отв. Б.К. оспорване на подписа, положен под договора „за продавача“, съдът откри на основание чл.193, ал.1 от ГПК производство по оспорване автентичността на подписа на ищеца Х.К. под оспорения документ. В съдебнографическата експертиза се поддържа, че подписът под оспорения документ не е положен от ищеца, а от отв. Б.К..

 Въз основа на договора, на 28.10.2009г. била оформена приемателна бележка № 76/300, според която ищецът предал на представител на „Сокотаб България“ ЕООД 6088 кг тютюн. От съдебнографическата експертиза се установи, че подписът „за производител“, положен под бележката, не е положен от ищеца, а от отв. Б.К..

На 11.05.2009г. отв. Б.К. *** общо заявление за плащане на площ 2009, вх. № 16242533/11.05.2009г., в което заявил подпомагане по три мерки : схема за единно плащане на площ (СЕПП), национални доплащания за площ (НДП) и плащания на земеделските стопани в районите с ограничения, различни от планинските (НР2). Ответникът декларирал, че обработва седем парцела, четири от които ползвал по договор за наем, а  три – по договор за аренда. За шест от имотите е представил карти, които са генерирани от системата към момента на подаване на заявлението, подписани от него и от длъжностното лице, приело заявлението. Посочил, че е засял 5.49 хектара тютюн (54.900 дка), 4.90 хектара бамя (49 дка), 0.78 хектара картофи (7.800 дка) и 1.77 хектара градински фасул (17.700 дка).

Отв. Б.К. застраховал посетия върху 70 дка тютюн  в ЗАД „Армеец“, за което е съставена застрахователна полица № 09 320 0901Б 000564 от 29.05.2009г.

Същата година реколтата била поразена от градушка и от застрахователната компания правили оглед, за да оценят щетите. Няма доказателства за платено застрахователно обезщетение.

Като земеделски стопанин, ищецът подавал заявления за субсиране на земеделската му дейност, въз основа на които получил плащания въз основа на уведомителни писма на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция, както следва :

1/Писмо изх. № 02-200-6500/5816 от 02.10.2011г. – отказано му е финансово подпомагане по подаденото Общо заявление за плащане на площ по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010г.

2/Писмо изх. № 02-200-6500/8366 от 15.10.2011 г. - оторизираната субсидия, съгласно подаденото от него заявление за подпомагане по одобрената схема за национално доплащане за тютюн за 2010г, съгласно чл.1, ал.2, т.2 от Наредба № 2 от 11.02.2010г. за спефициалните изисквания за участие в одобрените схеми за националните доплащания и за специфичното подпомагане, е в размер на 14150.14 лева.  Посочено е, че през 2009г. ищецът е продал 6869 кг тютюн сорт Басми. Разпоредено е субсидията да се преведе по банковата сметка, посочена в заявлението BG37STSA93000017291032, открита в „Банка ДСК“ АД на името на ищеца.

3/Писмо изх. № 02-200-6500/186 от 07.06.2012г. – оторизираната субсия, съгласно подаденато от него заявление за подпомагане по одобрена схема за национално доплащане за тютюн за 2011г., съгласно чл.1, ал.2, т.2 от Наредба № 2 от 11.02.2010г., е в размер на 12471.36 лева. Полагаемата субсидия била 14012.76 лева, но били удържани 1541.40 лева за закъсняло подаване на заявлението. Посочено е същото количество тютюн, продадено през 2009г. Разпоредено е сумата да се преведе по същата банкова сметка.

***/Писмо изх. № 02-200-6500/1524 от 12.07.2013г. – оторизираната сума е в размер на 13738.00 лева – за кампания 2012г. Посочено е същото правно основание и същите фактически обстоятелстно. Разпоределено е сумата да се преведе по същата банкова сметка.

***асят за последващ период, извън този, очертан в исковата молба и следователно са неотносими за спора.

Ищецът Х.К. упълномощил отв. Б.К. да го представлява пред „Банка ДСК“ АД, като се разпорежда с банковите му сметки, да открива нови, да тегли, внася, закрива сметките, да подписва всички изисквани от банката документи. Пълномощното не е обвързано със срок. По делото е представен трудно четлив препис от пълномощото, от който се разбира, че подписът на упълномощителя е с нотариална заверка, извършена от завеждащия Консулска служба към Посолството на Р България в град Берлин, Р Германия. На щемпела са записани имената на упълномощителя и номера на личната му карта. Вижда се част от подписа на дължностното лице, извършило заверката, както и лявата част от печата. Вляво от щеплела се четат ръкописно изпитани думите „Берлин 04.10.2011“, под които се чете следния ръкописен текст : „На 11.10.2011г. е проведен телефонен разговор с титуляра на сметката, който потвърди пълномощното. Д.“.

Отв. Б.К. е оспорил и двата материализирани в текста документа – както истинността на нотариалната заверка, така и на автентичността на подписа на упълномощителя. По повод на двете открити по реда на чл.193, ал.3 от ГПК съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже автентичността на подписа си, поставен на пълномощното, а на отв. Б.К. е указал да докаже оспорването на нотариалната заверка.

Тъй като отв. Б.К. не ангажира доказателства, с които да обори материалната и формалната доказателствена сила на нотариалната заверка, имаща характер на официален свидетелстващ документ (чл.179 от ГПК), то съдът приема, че към датата на нотариалната заверка документът е съществувал (чл.181 от ГПК) и че подписът е положен от упълномощителя, поради което съдът приема, че оспорването е неуспешно.

На 06.03.2013г. ищецът упълномощил отв. Д.К. да да го представлява пред „Банка ДСК“ АД, като текстът на пълномощното е идентичен с този, описан по-горе. Подписът на упълномощителя е с нотариална заверка.

От извлечението от сметката на ищеца, издадено от „Банка ДСК“ АД, клон Котел, се установява следното :

На 28.05.2011г. е преведена сумата 7 075.07 лв – плащане на субсидии от ДФ „Земеделие“, от които ищецът е изтеглил на каса два пъти по 2000.00 лева, а останалата част от сумата е изтеглена от АТМ устройство по 200 и по 400 лева.

На 29.08.2011г. е преведена сумата 7075.07 лева – плащане на субсидии от ДФ „Земеделие“.

На 11.10.2011г. отв. Б.К. изтеглил касово 7000.00 лева с пълномощно.

На 27.03.2012г. е преведена сумата 12 471.36 лева – плащане на субсидии от ДФ „Земеделие“.

На 09.04.2012г. отв. Б.К. изтеглил с пълномощно сумата 12400.00 лева.

На 13.08.2012г. отв. Б.К. изтеглил 260.00 лева.

На 27.03.2013г. е преведена сумата 13 738.00 лева – субсидии от ДФ „Земеделие“. Същия ден отв. Д.К. изтеглила 2000.00 лева с пълномощно. На 01.04.2013г. изтеглила още 2000.00 лв, а на 03.04.2013г. – 9 700.00 лв.

На 31.10.2013г е преведена субсидия в размер на 274.76 лева.

Други субсидии не са били превеждани.

Извлечението от сметка е оспорено от отв. Б.К. и в откритото по реда на чл.193, ал.3 от ГПК производство съдът указа на този ответник, че носи тежестта да докаже неистинността му. Не се ангажираха доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че оспорването е неуспешно.

През 2010г. започнал строежът на къщата. При разговори в семейството отв. Б.К. казвал, че вторият етаж ще бъде за сина – за ищеца, а понякога казвал, че ще има етаж и за дъщерята.

Тъй тато през 2009г. св. Ш. К. заживяла на съпружески начала със св. К. М., и той се включил да помага, но само докато се копаели и зидали основите на сградата. И тогава, и сега свидетелите Ш. К. и К. М. живеят на квартира. Св. Ш. К. казва в показанията си за баща си, че един път говори едно, друг път друго и не било ясно дали и за нея и съжителя ù ще има място в новата къща.

През месец ноември 2010г. ищецът заминал да работи в Р Германия (според неговите обяснения, дадени по реда на чл.176 от ГПК). По делото липсват сигурни данни къде и какво е работил, като за установяване на тези факти съдът възприема показанията на св. Ш. К., според които ищецът е работил в строителството.

Според издадената от финансова къща „Кеш Експрес Сързис“ ЕООД справка, лице с имената Х.Б.К. е изпратило от Германия на лицето Б.Х.К., парични суми, изплатени в офис на ЕТ „Ретвел-Иванка Георгиева“  в град Котел, както следва : на 03.10.2011г., на 04.11.2011г., на 25.10.2011г. и на 25.06.2012 г. – по 500 евро, на 09.07.2012г. – 300 евро и на 17.06.2013г. – 100 евро.

Справката е оспорена от отв. Б.К. и в откритото по реда на чл.193, ал.3 от ГПК производство съдът указа на този ответник, че носи тежестта да докаже неистинността на оспорения документ. Не се ангажираха доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че оспорването е неуспешно.

В обясненията си ищецът заявява, че е работил в Германия до месец юли 2013г. и докато е бил в чужбина, не се е занимавал със земеделска дейност, но подавал заявления за субсидии, тъй като земеделската дейност била заявявана на негово име.

Малко след като ищецът се прибрал в България, къщата бил завършена в груб строеж. Той и родителите му се нанесли в една стая на първия етаж, която довършили, че да става за живеене.

Отношенията в семейството силно се влошили, затова ищецът и отв. Д.К. се изнесли и заживели на квартира. В къщата останал да живее само отв. Б.К..

На 21.06.2016г. е образувано гражданско дело № 173/2016г. по искова молба подадена от Д.К. срещу Б.К.. По делото е поставено решение № №65/02.12.2016г., с което жилищната сграда е допусната до делба при равни квоти от правото на собственост между съделителите. След влизане в сила на решението, делото е насрочена във втората фаза по извършване на делбата. 

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че главните искове са с правно основание чл.55, ал.1, изр.2 от ЗЗД – за връщане на даденото на неосъществено основание, в отклонение от дадената в доклада правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Прецизирането на правната клалификация не променя обхвата на доказване и не води до произнасяне по непредявен иск (решение № 1776 от 22.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 304/2002 г., V г. о.).

Ищецът твърди съществуваща между него, от една страна, и двамата ответници като титуляри на правото на строеж, от друга, уговорка да му бъде прехвърлен вторият етаж от бъдещата сграда. Именно това е твърдяното от него основание той да даде на ответниците посочените в исковата молба суми. Съдът приема, че искът е предявен за връщане на дадено на неосъществено основание, защото се твърди даване в изпълнение на очаквана от ищеца престация, която не  се е осъществила. За да е налице хипотезата на предл.1, даденото е изобщо без основание, а хипотезата на предл.3 – на отпаднало с обратна сила основание.

Неоснователни са възраженията на отв. Б.К. за доказване на тези уговорки със свидетелски показания, тъй като забраната на чл.164, ал.1, т.1 от ГПК не се прилага за установяване на преддоговорни отношения (решение № 115 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5922/2007 г., III г. о.).

Основанието представлява типичната правна цел на една сделка или правно действие и следва да бъде доказано по категоричен начин от претендиращото връщането на даденото лице, а целта на твърдяната паричната престация се основава на очакване за получаване на насрещна престация. В тежест на получилия облагата е да докаже, че има основание да я задържи.

Съществуването на уговорки може да се извлече от показанията на  свидетелите К. М., .Ш. К., обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК и признанието на факти, направено от отв. Д.К., от анализа на които съдът стигна до извода, че отв. Б.К. обещал на децата си, че в новата къща ще има място за всички. При започване на строежа обсъждали помежду си, че вторият етаж „ще е за Х.“, затова прозорците на този етаж били направени, съобразно неговите изисквания, което обаче съдът не разчита като обещание за прехвърляне на правото на собственост върху втория етаж от бъдещата жилищна сграда, а по-скоро като разпределение на ползването на стаите между членовете на семейството и стремеж от страна на родителите да осигурят жилище за сина си и бъдещото му семейство. По традиция, синът е този, който остава да живее в дома на родителите си заедно със семейството си, а дъщерята отива да живее при съпруга си, както е и в случая. Но дори и да не се установи, че ответниците са обещали да прехвърлял собствеността върху втория етаж в полза на ищеца, споразумението между тях вторият етаж да се ползва от ищеца е също правнорелевантно и е мотивирало ищеца да участва с пари при построявяването. Ищецът отишъл да работи в Германия, за да спечели повече пари, а със земеделската дейност в България се занимавали родителите му. Инвестирането на значителни суми в строежа не може да се тълкува като обикновена помощ, каквато, например, е оказал св. К. М., който помагал при изграждането на основите.

Ищецът установи, че на 09.04.2012г. отв. Б.К. изтеглил от личната на ищеца сметка сумата  12400.00 лева, а отв. Д.К. на 01.04.2013г. – 2000 лева и на 09.04.2013г. изтеглила 9700.00 лева. Установи се, че ищецът е изпратил, а отв. Б.К. е получил чрез системата за парични преводи Western Union следните парични суми : на 25.06.2012г. – 500 евро, на 09.07.2012г. – 600 евро и на 17.06.2013г. – 100 евро. Курсът на лева спрямо еврото е фиксиран на 1.95583 лева за едно евро, поради което левовата равностнойност на 900 лева е 1760.248 лева.

Общата сума възлиза в размер на 25860.25 лева. Ищецът я претендира по равно от двамата ответници – по 12930.00 лева, съобразно допуснатото увеличение на цената на предявените искове, изхождайки от виждането, че сумата е разходната по време на брака им, поради което след развода с прекратяване на съпружеската имуществена общност на равни части, получената сума се дължи на ищеца по равно от двамата бивши съпрузи. Съдът не споделя тези съображения, тъй като съгласно чл.121 от СК, солидарност в поетите задължения възниква само тогава, когато е уговорена, но доколкото не се установи да е такава договорка, се налага да се изследва дали солидарността произтича от закона. Съгласно чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, т.е. такива задължения, които са възникнали от договорно, но не и от извъндоговорно основание, поради което посочената разпоредба е неприложима към случая (така решение № 520 от 22.06.2010г. на ВКС по гражданско дело № 496/2010г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият съдебен състав изцяло споделя). Изложеното води до извод, че всеки от бившите съпрузи отговаря само до размера на получените от него суми. Отв. Д.К. е изтеглила от сметката на ищеца 11 700.00 лева, а отв. Б.К. е изтеглил от сметката на ищеца и получил чрез системата за парични преводи общо 14160.25 лева. Следователно, искът, предявен срещу отв. Д.К., само на това основание се явява неоснователен за разликата над 11700.00 до 12930 лева. Искът, предявен срещу отв. Б.К., е за сумата 12930 лева, поради което съдът не е допустимо да се произнесе за повече от това, с което е сезиран и дължи изследване на основателността на иска само до размера на заявената сума.

Ищецът, установявайки даването на посочените по-горе суми, е изпълнил доказателствената си тежест, тъй като други обстоятелства не е длъжен да доказва. В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането, както и че това основание се е осъществило, даващо му право да задържи получената сума. В решение № 9 от 3.02.2017 г. на ВКС по гр. дело № 2656/2016 г., IV г. о. се поддържа следното относно разпределението на доказателствената тежест : „Като е посочил основанието, с оглед осъществяването на което е платил, ищецът не поема задължението да го докаже. С посочването на основанието той само освобождава ответника от тежестта да го докаже той, като в негова (на ответника) тежест остава да докаже само осъществяването на посоченото основание. Ответникът не е обвързан от посоченото от ищеца основание, той може да докаже, че в действителност основанието за плащане е друго, както и че то се е осъществило.“

Тъй като отв. Д.К. не установи основание да задържи получената от нея сума от 11 700.00 лева, искът до този размер се явява основателен, а за разликата подлежи на отхвърляне, тъй като не се установи тя да е получила от ищеца цялата претендирана от него сума 12930 лева.

По отношение на иска, предявен срещу отв. Б.К. : Оспорва се твърдяното от ищеца основание за даване на сумата, като се въвеждат две други основания – че част от претендираната сума е получена от земеделска дейност, фактически извършвана от ответника, и при условията на евентуалност да се разгледа и другото възражение – че сумата е дадена по договор за заем, сключен между ищеца и отв. Б.К..

 Установи се, че сумата от 12400.00 лева, която ответникът е изтеглил с пълномощно от личната сметка на ищеца, е постъпила по сметката, наредена от ДФ „Земеделие“ , съгласно уведомително писмо изх. № 02-200-6500/186 от 07.06.2012г. Оторизираната сума е в размер на 12471.36 лева, съгласно чл.1, ал.2, т.2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 18 от 1.03.2011 г., в сила от 1.03.2011 г., според който се прилага схема за национално доплащане за тютюн, необвързана с производство. Според чл.3 от Наредбата, в актуалната му тогава редакция към ДВ, бр.21 от 2012г., право на подпомагане по схемата за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007 - 2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, и продължават да извършват земеделска дейност. Посочен е механизмът, по който се изчислява количеството тютюн, когато стопанинът не е отглеждал тютюн през целия референтен период. Стопанинът следва да декларира, че продължава да упражнява земеделска дейност по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, без да се посочват площи и животни.

По делото не е приложено заявлението, по повод на което е постановено цитираното уведомителното писмо, като съдът приема, че такова заявление е подадено от ищеца. В уведомителното писмо е посочено, че след справка във фонд „Тютюн“ се установило, че през 2009г. от ищеца бил изкупен и премиран 6869 кг тютюн. Количеството тютюн почти съвпада с количеството, предадено в изпълнение на договор от 10.01.2009г., сключен между ищеца и „Сокотаб България“ ЕООД, което, съгласно приемателната бележка, е 6088 кг. Възможно е ищецът да е сключил и друг договор, по който да е предал разликата от 781 кг.

Установи се посредством съдебнографическата експертиза, че договорът от 10.01.2009г. не е подписан от ищеца, а от отв. Б.К., откъдето този ответник извежда възражението си, че правните последици на договора, изразили се в оторизиране на националното доплащане от 12 400.00 лева, са възникнали не в правната сфера на ищеца, а в неговата (на отв. Б.К.) правна сфера. Другият довод е, че не ищецът, а отв. Б.К. извършвал фактическата цялата земеделска дейност. Установи се също така, че тютюнът е бил предаден на 28.10.2009 г. не от ищеца, а от отв. Б.К., който подписал приемателната бележка.

След като договорът не е подписан от лицето, посочено като един от съконтрагентите по него, той се явява нищожен поради липса на съгласие и всеки, който има правен интерес от това, може да се позове безсрочно на нищожността. Съгласно чл.34 от ЗЗД, всяка страна трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея, когато договорът бъде признат за нищожен. Националните доплащания, дори и да са последица от изпълнението на този договор, произтичат от индивидуален административен акт и държавата може да реализира правото си да иска връщане на тези доплащания, но по друг процесуален ред. Предаването на тютюн за референтния период е само една от предпоставките за субсидиране с национални доплащания, но не и единствената такава. От изложеното следва, че отв. Б.К., дори и подписал процесния договор и престирал изпълнение по него, не е станал страна по договора и не може да черпи благоприятни за себе си последици. Отношенията между ищеца и отв. Б.К. следва да се решат евентуално по реда на чл.73 и чл.74 от ЗЗД.

Тъй като се установи, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, за съда отпада задължението да изследва възражението за симулация и дали ищецът е изпълнявал ролата на „сламен човек“.

Не се установи и другото възражение на отв. Б.К. – че между него и ищеца е сключен договор за заем и посочената сума е дадена в изпълнение на договор за заем.

В обобщение, отв. Б.К. не установи, че има право да задържи както сумите, изтеглени от личната сметка на ищеца, така и сумите, получени чрез системата за парични преводи, което води да пълна основателност на предявения срещу него иск за сумата 12930.00 лева. Предвид основателността на главния иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, предявеният при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД следва да се остави без разглеждане.

Евентуалният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен срещу отв. Д.К., следва да се остави без разглеждане за сумата 11700.00 лева, тъй като за този размер беше уважен искът с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, а отхвърлянето му за сумата 1230.00 лева налага да се разгледа евентуалния. Евентуалният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 1230.00 лева също следва да се отхвърли, тъй като не се установи отв. Д.К. да е получила тази сума от ищеца. 

По претенциите за разноски :

Ищецът е направил следните разноски : 1039.40 лева, платени за държавна такса за образуване на делото и получаване на съдебно удостоверение; 150.00 лева за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебнографическата експертиза; 1000.00 лева платено адвокатско възнаграждение; останалите 700.00 лева са уговорено, но не и платено адвокатско възнаграждение, поради което не следва да се присъждат. Държавната такса и платеното адвокатско възнаграждение следва да се разпределят за присъждане по равно между двамата ответници – по 1019.70 лева. Отв. Б.К. следва да заплати цялата сума от 1019.70 лева, тъй като предявеният срещу него иск беше уважен изцяло. В тежест само на отв. Б.К. следва да се възложат и разноските за експертиза в размер на 150.00 лева. Така отв. Б.К. дължи на ищеца разноски в общ размер 1169.70 лева.

Отв. Д.К. следва бъде осъдена да заплати на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от предявения иск, възлизащи на 922.73 лева.

Претенцията на отв. Б.К. за присъждане на разноски подлежи на отхвърляне, предвид пълната основателност на предявения срещу него иск.

След справка по делото съдът установи, че на 10.07.2018г. отв. Б.К. е внесъл депозит в размер на 40.00 лева, определен от съда при допускане на свидетеля П.К.. Тъй като свидетелят не заяви искане за присъждане на разноски, отв. Б.К. може да поиска връщане на депозита.

 

 

 

Решение № 1397 от 5.11.2009 г. на САС по гр. д. № 2254/2009 г., ГК, 1-ви с-в, докладчик председателят Ирина Петрова

 

 

 

 

чл. 55, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 196 сл. ГПК, (отм.), във вр. с § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца А. Д. М., срещу решение № 1208/23.09.2009 г. по гр. д. № 1898/2005 г. на СГС, ГК, 9 състав, допълнено с решение № 2300/21.05.2009 г., с което е отхвърлен искът, предявен от А. М. срещу Е. Д. Я., с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД - за заплащането на сумата 25 515.39 евро.

В жалбата са изложени съображения за порочност на атакуваното решение и се иска отмяната му и постановяването на друго за уважаването на иска със законните последици. Твърди се, че изводът на съда за недоказаност на предявения иск е направен при неправилно приложение на правилата за доказателствената тежест, тъй като несключването на договора за управление на финансови средства, в изпълнението на който е преведена процесната сума, е отрицателен факт, за който ищецът не носи тежестта за доказване. Твърди се, че от представеното и неоспорено платежно нареждане от 20.06.2001 г. от "О. б." АД се установява, че основанието за извършения превод е управление на средства, и поради несключването на договор с такъв предмет, преведената сума подлежи на връщане, като дадена по повод неосъществено основание.

Въззиваемата страна Е. Я. оспорва жалбата и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено със законните последици.

При настоящото разглеждане на спора е представено от жалбоподателя ново писмено доказателство - Удостоверение от "ОББ" АД от 04.11.2009 г.

За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:

Въззивното производство е допустимо - жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 197 ГПК - (отм.) срещу първоинстанционно решение на СГС. Извършените от съда процесуални действия са допустими и е постановено валидно решение. С него искът, квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, е отхвърлен, по съображения, че ищецът не е установил правопораждащите факти, от които произтича претенцията му и за които носи доказателствена тежест-че страните са проектирали договор за управление на финансови средства, че именно с оглед на тези правоотношения е извършен банковият превод в полза на ответника, и че договор не е бил сключен.

Правното основание на иска е възприетата от СГС квалификация - ищецът твърди, че на 20.06.2001 г. превел от своята сметка в "О. б."АД по сметката на ответника в "ОББ" АД сумата 25 516.39 евро /без удържаните от банката такси/ - равностойност на 50 000 ДМ, като посочил основанието на банковия превод "Управление на средства", макар че към този момент такъв договор не бил сключен. Страните не постигнали съгласие за сключването му, поради което ищецът претендира връщането на дадената сума. В съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа, че с ответника били в преддоговорни правоотношения за управление на парични средства, като ответникът е следвало да вложи средства на ищеца, с оглед на бъдеща печалба. До такъв договор не се е стигнало, поради което сумата е платена неоснователно.

Фактическите твърдения в исковата молба, поддържани в хода на производството, обуславят извод, че исковата сума се претендира като дадена на неосъществено основание/ чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД/ - несключване на договор за управление на финанси на ищеца, за който страните са били преддоговорни отношения, но който не е бил сключен, а не като дадена без основание /чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД/, както сочи ищецът.

Безспорно е, че на 20.06.2001 г. от сметката на ищеца в "О. б." е преведена в полза на ответника по неговата сметка в "ОББ" АД сумата 25 516.39 евро, равностойност на 50 000ДМ, като в изготвения от ищеца документ-нареждане за валутен превод като основание е посочено "управление на средства".

Безспорно е, че сумата е постъпила по сметката на ответника, като в референцията за превода № 2942301062200069 на ОББ-ЦУ и известието за входящ валутен превод, не е посочено основанието за превода. В този смисъл оспорването от ответника на Удостоверението от "ОББ"АД, изх. № 42-ББ/09.02.2006 г., което удостоверява, че във валутния превод не е посочено основанието за плащане, е безпредметно, тъй като видно от първичните документи - референция и входящ валутен превод, същите не съдържат посочване на основанието за превода. От издаденото Удостоверение на "О. б." АД от 04.11.2009 г. се потвърждава фактът, който е виден и от нареждането за превод, че нареждането е попълнено на ръка от наредителя-ищеца и той е посочил основанието за превода.

Ответникът не оспорва получаването на исковата сума по неговата банкова сметка, но твърди, че тя е получена дължимо, на основание, различно от твърдяното от ответника, а именно, че сумата на превода е дължимата на ответника стойност на продадени дружествени дялове от капитала на "И." ООД, в което страните и свидетелят А. Б. са били съдружници и са продали дружествените си дялове на трето лице.

При преценката на тази фактическа обстановка, съставът на САС приема от правна страна следното:

Следва безусловно да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че ищецът носи доказателствена тежест - при условията на главно и пълно доказване да установи, релевираните в исковата молба факти, на които основава претенцията си: че между страните е имало преддоговорни отношения по сключването на договор, по силата на който ответникът да управлява с цел печалба, финансови средства на ищеца, че процесният превод е направен именно в изпълнение на тези преддоговорни отношения, и че окончателен договор не е сключен, и именно за това се дължи връщането на сумата, дадена на неосъщественото основание-несключения проектиран договор.

Неоснователно е становището на ищеца, че той твърди отрицателен факт, който не подлежи на доказване-че преводът е без основание. Ищецът твърди, че преводът има основание, което не се е осъществило, и носи доказателствена тежест да установи, че такова основание към датата на превода е имало, и че то е причината-мотивът на превода на паричната сума, и че впоследствие то е отпаднало.

Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за наличие на преддоговорни отношения между страните - намерение за сключване на договор за управление на финансови средства на ищеца, нито проектираните клаузи на такъв договор-размера на средствата, начинът на управление, размера на печалбата, възнаграждението на ответника и др.

Ищецът не установява, че основанието за превода е именно такъв бъдещ договор, за който страните са водили преговори - факт, който се оспорва от ответника. Нареждането за валутен превод е частен документ, изходящ от ищеца и той има доказателствена сила само относно авторството на изявлението, а не и относно верността му - чл. 144 ГПК, (отм.) Следователно, изявлението на ищеца относно основанието на превода няма доказателствена сила /поради което не е необходимо оспорването на частен документ относно верността на съдържанието му/, а същото не е подкрепено от никакви други доказателства.

Само по себе си, вписването на основанието на нареждането на превода и в последващите документи по банковия превод-референцията и входящия валутен превод на банката на ответника /каквото основание в тях не е посочено/ също не би могло да бъде доказателство за твърдяното от ищеца основание за превода, защото тези документи само биха възпроизвели едностранно изходящото от ищеца основание за превода на паричната сума, посочено в изготвеното от него "нареждане". Вписването на основанието в тези документи /ако беше налице/ би могло да има друго правно значение - ако ответникът беше приел, без да се противопостави, в своя патримониум сума, за която наредителят посочва, че му превежда за управление - т. е. би могло да бъде ценено като признание за основанието за получаването на сумата. При положение обаче, че в банковите документи, въз основа на които по сметката на ответника в неговата банка е осчетоводена сумата, няма вписване на основанието за превеждането й, и при липса на каквито и да било доказателства, че ответникът е знаел, че в нареждането за превод ищецът е посочил конкретното основание, приемането на превода от ответника, не доказва твърдяното от ищеца основание за извършването му.

При положение, че ищецът не установява твърдяното от него основание за даването на сумата, респ. отпадането му, не може да бъде вменено в доказателствена тежест на ответника, при условията на пълно доказване да установява получаването на сумата на годно правно основание. Ангажираните от ответника доказателства за наличието на финансови взаимоотношения между страните по повод продажба на дружествени дялове към дата близка до тази на превода /на 08.06.2001 г. са сключени договори за продажба на дружествени дялове на ищеца и ответника и на третия съдружник от "И." ООД на трето лице, а на 26.06.2001 г. това прехвърляне е вписано в Търговския регистър/ е индиция за наличието на друго правно основание-различно от твърдяното от ищеца, за получаването на исковата сума от ответника, независимо че няма идентичност между цената, на която са продадени дружествените дялове на ответника и сумата на превода. Следва да се посочи, че ищецът не е оспорил твърденията на ответника, че именно той е получил, и е превеждал на останалите двама съдружници, цената на продадените дружествени дялове по договорите от 08.06.2001 г.

Поради изложеното, атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Разноски за въззиваемия за тази инстанция не се присъждат, тъй като такива не са направени, и САС:

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1208/23.09.2009 г. по гр. д. № 1898/2005 г. на СГС, ГК 9 състав, допълнено с решение № 2300/21.05.2009 г.

 

 

 

 

Настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 сл. ГПК.

 

Забележка: Решението е допуснато до касационно обжалване с Определение № 524 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г. и е отменено с Решение № 739 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г.

 

 

 

 

 

Ръководен от гореизложените съображения, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

                ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 от ГПК по оспорването, заявено от Б.Х.К., ЕГН **********,***, че подписът „за продавач“, положен под договор за производство, окачествяване и изкупуване на тютют № 10231, сключен на 10.01.2009 г. в село Ябланово между Х.Б.К., ЕГН **********, и „Сокотаб България“ ЕООД, ЕИК *********, не е положен от Х.Б.К..

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД Б.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Б.К., ЕГН **********,***, сумата 12930.00 (дванадесет хиляди девестотин и тридесет) лева, получени от ответника на неосъществено основание заедно със законната лихва, считано от 06.04.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от Х.Б.К., с посочени данни, срещу Б.Х.К., с посочени данни, за сумата 12930.00 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД Д.И.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Б.К., ЕГН **********,***, сумата 11700.00 (единадесет хиляди и седемстотин) лева, получени от ответника на неосъществено основание заедно със законната лихва, считано от 06.04.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер 12930.00 лева ОТХВЪРЛЯ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от Х.Б.К., с посочени данни, срещу Д.И.К., с посочени данни, за суматта 11700.00 лева, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца.

ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от Х.Б.К., с посочени данни, срещу Д.И.К., с посочени данни, за сумата 1230.00 лева, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Б.К., ЕГН **********,***, сумата 1169.70 (хиляда сто шестдесет и девет лева и седемдесет стот), представляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.И.К., ЕГН **********,*** 9, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Б.К., ЕГН **********,***, сумата 922.73 (деветстотин двадесет и два лева и седемдесет и три стот), представляващи направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ искането на Б.Х.К., с посочени данни, ищецът Х.Б.К., с посочени данни, да бъде осъден да му заплати сумата 1190.00 лева, представляващи направени разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                             С Ъ Д И Я :