Решение по дело №380/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 692
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20201100500380
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.01.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в следния състав: 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                              РУМЯНА СПАСОВА

  

като разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д. № 380 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски за адвокатски хонорар от 460 лева на 200 лева по изпълнително дело № 20198510402371.

Жалбоподателят счита, че приетият хонорар от страна на частния съдебен изпълнител е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лева за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, съгласно чл. 10, ал. 2  от Наредбата – за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Поддържа, че не дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя, тъй като такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Посочва, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява под никаква форма действителна правна или фактическа сложност. Действието, извършено от упълномощения представител на взискателя е единствено депозиране на молба от страна на длъжника за образуване на изпълнителното дело, с което вземането на кредитора е удовлетворено от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение, без да са били необходими последващи действия от негова страна. Същевременно макар всеки от взискателите по делото поотделно да е упълномощил адвокат във връзка с поотделно сключени договори за правна защита и съдействие, техният пълномощник е извършил едно общо процесуално действие, изразило се в подаването на общо искане за образуване на изпълнително производство. Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК иска да се отмени като незаконосъобразно и прекомерно разпореждането по горепосоченото изпълнително дело, с което е присъединено за събиране по делото адвокатско възнаграждение в размер по-голям от предвиденото в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и да се реши спора по същество.

С писмен отговор взискателите Е.Г.С.и Х.Д.С., чрез процесуалния им представител адв. Н., считат жалбата за неоснователна. Твърдят, че по делото са извършвани изпълнителни действия, както и че длъжникът не е заплатил дължимата от него сума в срока за доброволно изпълнение. Предвид горното посочват, че длъжникът дължи и сумата по чл. 10, т. 2 от Наредбата, която е намалена до законоустановения минимум. Поддържат, че оплакването, че адвокатският хонорар е прекомерен също е неоснователно. Предвид постъпилото от длъжника възражение за прекомерност, ЧСИ М.П.е намалил адвокатското възнаграждение до абсолютния минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отбелязват, че в изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело са включени и двамата взискатели, което е и причина да бъда образувано едно изпълнително дело, но всеки един от тях е направил разноски във връзка с реализиране на правата м за събиране на дължимата сума, както би било, ако изпълнителните листове бяха два. Предвид изложеното искат да се остави жалбата без уважение.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че адвокатското възнаграждение е прието за събиране по минималния размер на наредбата – по 200 лева за образуване и по 30 лева за процесуално представителство за всеки един от взискателите. Длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, като взискателят е посочил изпълнителен способ – запор върху банкови сметки. Счита, че правилно е определен и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Ето защо иска да се остави жалбата без уважение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, писмения отговор на взискателите и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение и такси на взискателите, като длъжникът счита, че същите са незаконосъобразни над 200 лева и прекомерни. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждането от 14.11.2019 г., с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на приетите за събиране разноски в размер на 460 лева общо за двамата взискатели и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20198510402371 по описа на ЧСИ М.П.е образувано по молба на взискателите Е.Г.С.и Х.Д.С. срещу „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.09.2019 г. по гр.д. № 16001/2016 г. по описа на Софийски районен съд.

С молбата за образуване на изпълнителното дело освен, че е поискано образуване на дело, въз основа на приложения изпълнителен лист, е посочен изпълнителен способ – чрез налагане запор върху банкови сметки на длъжника. Взискателите са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски – на всеки един от тях.

Видно е, че по изпълнителното дело са 2 бр. договори за правна защита и съдействие, сключени поотделно с всеки един от взискателите, като Е.Г.С.и Х.Д.С. са заплатили всеки един от тях в брой по 260 лева.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 08.11.2019 г., като в нея са определени за събиране 460 лева за разноски.

На 07.11.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк  България“ АД като с отговор от 11.11.2019 г. банката е посочила, че има открита банкова сметка *** „Т.С.“ ЕАД и към датата на налагане на запора 0711.2019 г. по откритата сметка липсва авоар.

Не са представени доказателства, че сумата по изпълнителния лист е заплатена от дължника.

На 14.11.2019 г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е подал по изпълнителното дело възражение срещу определения хонорар за горницата над 200 лева и срещу начислената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане от 14.11.2019 г. е отказано да бъде намален размера на приетите за събиране разноски в размер на 460 лева общо за двамата взискатели, тъй като същите са в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Съдът намира изложените от длъжника съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане за неоснователни. Съобразно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочени случаи, в които процесният не попада. Жалбоподателят не оспорва отговорността си за разноски за адвокатско възнаграждение, но оспорва техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева за образуване на изпълнително дело, а по чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело за вземания до 500 лева 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В разглеждания случай е взето предвид, че взискатели са две лица и всяко едно от тях е направило самостоятелни разноски в изпълнителното производство. Неоснователно е възражението на длъжника, че следва да се присъди една сума за образуване на делото от 200 лева. Видно е, че всеки един от взискателите е упражнил самостоятелно правото си на защита и е направил разноски за адвокатско възнаграждение, независимо, че сумата е присъдена в един изпълнителен лист. Същевременно са налице реални действия по искане и налагане на запор, като не са ангажирани доказателства, че сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение, доколкото отговорът от банката е, че по сметката няма авоар. Ето защо в тежест на длъжника следва да се възложат разноските както за образуване на делото, така и за извършване на другите действия с цел удовлетворяване на вземанията. Определеното от частния съдебен изпълнител адвокатско възнаграждение не е в претендирания от взискателите размер, а е намален до минимално определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – по 200 лева за образуване за всеки един от взискателите и по 30 лева за процесуално представителство. Ето защо размерът на хонорара не може да бъде определен под минимума, независимо от фактическата и правна сложност на делото и действията, които са извършени.

Предвид изложеното и доколкото съдебният изпълнител е съобразил, че поетата защита е както за образуване, така и за водене на делото, разноски е направил всеки един от взискателите, и определеното за събиране възнаграждение не е над определения в Наредбата минимум, то обжалваното разпореждане, с което е отказано да се намалят разноските се явява правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователни и доводите на жалбоподателя относно определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Тя е съобразена с извършените разноски и определения хонорар за събиране.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 14.11.2019 г., с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски за адвокатски хонорар от 460 лева на 200 лева по изпълнително дело № 20198510402371, както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.