Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 380 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу
разпореждане, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да
намали приетите разноски за адвокатски хонорар от 460 лева на 200 лева по
изпълнително дело № 20198510402371.
Жалбоподателят счита, че приетият хонорар от страна на
частния съдебен изпълнител е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава
сумата от 200 лева за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума,
съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата – за
водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. Поддържа, че не дължи възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя, тъй като такива действия
реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Посочва, че
адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява
под никаква форма действителна правна или фактическа сложност. Действието,
извършено от упълномощения представител на взискателя е единствено депозиране
на молба от страна на длъжника за образуване на изпълнителното дело, с което
вземането на кредитора е удовлетворено от страна на длъжника в срока за
доброволно изпълнение, без да са били необходими последващи действия от негова
страна. Същевременно макар всеки от взискателите по делото поотделно да е
упълномощил адвокат във връзка с поотделно сключени договори за правна защита и
съдействие, техният пълномощник е извършил едно общо процесуално действие,
изразило се в подаването на общо искане за образуване на изпълнително
производство. Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК иска да се
отмени като незаконосъобразно и прекомерно разпореждането по горепосоченото
изпълнително дело, с което е присъединено за събиране по делото адвокатско
възнаграждение в размер по-голям от предвиденото в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и да се реши
спора по същество.
С писмен отговор взискателите Е.Г.С.и Х.Д.С., чрез
процесуалния им представител адв. Н., считат жалбата за неоснователна. Твърдят,
че по делото са извършвани изпълнителни действия, както и че длъжникът не е
заплатил дължимата от него сума в срока за доброволно изпълнение. Предвид
горното посочват, че длъжникът дължи и сумата по чл. 10, т. 2 от Наредбата,
която е намалена до законоустановения минимум. Поддържат, че оплакването, че
адвокатският хонорар е прекомерен също е неоснователно. Предвид постъпилото от
длъжника възражение за прекомерност, ЧСИ М.П.е намалил адвокатското
възнаграждение до абсолютния минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отбелязват, че в
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело са включени и
двамата взискатели, което е и причина да бъда образувано едно изпълнително
дело, но всеки един от тях е направил разноски във връзка с реализиране на правата
м за събиране на дължимата сума, както би било, ако изпълнителните листове бяха
два. Предвид изложеното искат да се остави жалбата без уважение.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна. Посочва, че адвокатското
възнаграждение е прието за събиране по минималния размер на наредбата – по 200
лева за образуване и по 30 лева за процесуално представителство за всеки един
от взискателите. Длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, като
взискателят е посочил изпълнителен способ – запор върху банкови сметки. Счита,
че правилно е определен и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Ето защо иска да се остави жалбата без уважение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, писмения
отговор на взискателите и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно
за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по
искането на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение и такси на
взискателите, като длъжникът счита, че същите са незаконосъобразни над 200 лева
и прекомерни. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждането
от 14.11.2019 г., с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали
размера на приетите за събиране разноски в размер на 460 лева общо за двамата
взискатели и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20198510402371
по описа на ЧСИ М.П.е образувано по молба на взискателите Е.Г.С.и Х.Д.С. срещу
„Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.09.2019 г. по гр.д.
№ 16001/2016 г. по описа на Софийски районен съд.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело освен, че е поискано образуване на дело, въз основа на
приложения изпълнителен лист, е посочен изпълнителен способ – чрез налагане
запор върху банкови сметки на длъжника. Взискателите са поискали да им бъдат
присъдени направените по делото разноски – на всеки един от тях.
Видно е, че по изпълнителното дело
са 2 бр. договори за правна защита и съдействие, сключени поотделно с всеки
един от взискателите, като Е.Г.С.и Х.Д.С. са заплатили всеки един от тях в брой
по 260 лева.
Покана за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 08.11.2019 г., като в нея са определени за събиране 460
лева за разноски.
На 07.11.2019 г. е изпратено запорно
съобщение до „Юробанк България“ АД като
с отговор от 11.11.2019 г. банката е посочила, че има открита банкова сметка ***
„Т.С.“ ЕАД и към датата на налагане на запора 0711.2019 г. по откритата сметка
липсва авоар.
Не са представени доказателства, че
сумата по изпълнителния лист е заплатена от дължника.
На 14.11.2019 г. длъжникът „Т.С.“
ЕАД е подал по изпълнителното дело възражение срещу определения хонорар за
горницата над 200 лева и срещу начислената такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от
14.11.2019 г. е отказано да бъде намален размера на приетите за събиране
разноски в размер на 460 лева общо за двамата взискатели, тъй като същите са в
минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Съдът намира изложените от длъжника
съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане за
неоснователни. Съобразно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в изрично посочени случаи, в които процесният не
попада. Жалбоподателят не оспорва отговорността си за разноски за адвокатско
възнаграждение, но оспорва техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е 200 лева за образуване на изпълнително
дело, а по чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело за вземания до 500 лева 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В разглеждания случай е
взето предвид, че взискатели са две лица и всяко едно от тях е направило
самостоятелни разноски в изпълнителното производство. Неоснователно е
възражението на длъжника, че следва да се присъди една сума за образуване на
делото от 200 лева. Видно е, че всеки един от взискателите е упражнил
самостоятелно правото си на защита и е направил разноски за адвокатско
възнаграждение, независимо, че сумата е присъдена в един изпълнителен лист.
Същевременно са налице реални действия по искане и налагане на запор, като не
са ангажирани доказателства, че сумата е заплатена в срока за доброволно
изпълнение, доколкото отговорът от банката е, че по сметката няма авоар. Ето
защо в тежест на длъжника следва да се възложат разноските както за образуване
на делото, така и за извършване на другите действия с цел удовлетворяване на
вземанията. Определеното от частния съдебен изпълнител адвокатско
възнаграждение не е в претендирания от взискателите размер, а е намален до
минимално определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – по 200 лева за образуване за всеки един от
взискателите и по 30 лева за процесуално представителство. Ето защо размерът на
хонорара не може да бъде определен под минимума, независимо от фактическата и
правна сложност на делото и действията, които са извършени.
Предвид изложеното и доколкото
съдебният изпълнител е съобразил, че поетата защита е както за образуване, така
и за водене на делото, разноски е направил всеки един от взискателите, и
определеното за събиране възнаграждение не е над определения в Наредбата
минимум, то обжалваното разпореждане, с което е отказано да се намалят
разноските се явява правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да
се остави без уважение.
Настоящият въззивен състав намира за
неоснователни и доводите на жалбоподателя относно определената пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Тя е съобразена с извършените разноски и определения
хонорар за събиране.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 14.11.2019
г., с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали
приетите разноски за адвокатски хонорар от 460 лева на 200 лева по изпълнително
дело № 20198510402371, както и определения по изпълнителното дело размер на
таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.