Р Е
Ш Е Н
И Е
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.04.2021 година
град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 110 по
описа за 2021 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на П.Х.Ж. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч. ***, срещу Решение № 260085 от 11.02.2021г.,
постановено по АНД № 3007/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 20-1228-002748
от 14.08.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени в нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на решението
не са обсъдени и преценени направените от него възражения, съотв. не са
изложени мотиви за релевантни обстоятелства, касаещи приложението на конкретни
правни норми досежно административнонаказателната отговорност. Оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му
административно нарушение е установено по безспорен и несъмнен начин, като
поддържа, че не е доказана съставомерността на деянието от субективна страна.
Твърди, че субективната страна на санкционираното деяние не е доказана, а тя не
може да се предполага въз основа на презумирано знание и съотв. умисълът на
дееца за извършване на деянието да се обосновава само на базата на закона. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 20-1228-002748 от 14.08.2020г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния
си представител, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка обосновано, в съответствие и
при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил
наказателното постановление.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че
касационната жалба е основателна.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред Старозагорския
районен съд се е развило по жалба на П.Х.Ж. ***, против Наказателно
постановление № 20-1228-002748 от 14.08.2020г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на П.Ж.
са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.3,
предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Административно наказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.06.2020г. в 14: 55ч по ГП I-5 в село Средец, община
Опан, П.Ж. е управлявал собствения си лек автомобил – "ОПЕЛ КОРСА" с
peг. № *****, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба І-45/
2000г. на МВР. При извършена проверка е установено, че МПС е със служебно
прекратена регистрация на 08.03.2020г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
със служебно отбелязване в АИС КАТ-Регистрация, тъй като МПС е закупено на
06.01.2020г. от П.Х.Ж., като сделката е изповядана от нотариус с рег. № 96 и
информацията е подадена по електронен път в Сектор "Пътна полиция"
при ОД на МВР - Хасково. До 06.03.2020г. собственикът на МПС - П.Х.Ж., не е
изпълнил задължението си като приобретател на регистрирано ППС в двумесечен
срок от 06.01.2020г. до 06.03.2020г. да регистрира придобитото ППС в службата
за регистрация по постоянен адрес. По случая е била образувана преписка вх. №
4052/ 2020г. по описа на РП – Стара Загора, като с Постановление № 4052 от
28.07.2020г. на прокурор в РП – Стара Загора, на основание чл.24, ал.1, т.1 от ННК
във вр. с чл.9, ал.2 от НК, е отказано да бъде образувано наказателно
производство, като материалите са изпратени на Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Стара Загора за преценка за реализиране на
административнонаказателна отговорност
спрямо виновния водач.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното
наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и
формални изисквания. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото
доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка, като и извършването от санкционираното
лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно
квалифицирано като административно нарушение по чл. 175, ал.3, предл. първо във
вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП, са доказани по безспорен и
несъмнен начин, за което нарушение на П.Х.Ж. са наложени предвидените в закона
административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС,
определени в нормативно регламентирания минимален размер.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически, правно и доказателствено
обоснован е направеният от съда извод, че извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин, като изложените в
тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната
инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК.
Неоснователно е възражението на
касатора, че не е доказана субективната страна на деянието. Непознаването на
закона не извинява никого, поради което незнанието на закона не е
обстоятелство, изключващо административно наказателната отговорност. П.Ж. е бил
длъжен да знае, че след закупуване на автомобила, има задължение да го
регистрира. Съгласно легална дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, „регистрация" е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение
към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок от един месец
да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба,
като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал.4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в
двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда
прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което
прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията,
предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., при
служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, администрацията
не дължи уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на
виновно неизпълненото задължение. Действително по делото не е доказано, че
санкционираното лице е знаело, че управляваното от него МПС е било със служебно
прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, но това изключва
единствено и само доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието. По
изложените по горе съображения /че лицето е било длъжно да знае както за
законово вмененото му задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, така и за законово
регламентираните последици при неизпълнението на това задължение по чл.143,
ал.15 от ЗДвП/, съдът приема за доказано, че деянието е извършено при форма на
вината „непредпазливост”. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното
от него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед, че
за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
и т. н. В този смисъл дори и санкционираният водач да не е съзнавал и да не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, е бил длъжен и е могъл да
го предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, каквото предвиждане
не е налице по отношение на нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. В този смисъл
дори и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост,
не се променя крайния извод за неговата съставомерност от субективна страна и
съотв. за виновно извършено от П.Ж. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Да се
приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на
лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.
Неоснователно
е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК
възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните
правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички
възражения на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл.
339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви
защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Не е налице
твърдяната от касатора липса на мотиви относно
приложимите правни норми за ангажирането на административнонаказателната
отговорност. При формирането на вътрешното убеждение, на фактическите и на правните изводи,
не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение, като направените в тази връзка
възражения на касационния жалбоподател са абсолютно бланкетни и
необосновани.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице
твърдените касационни основания, поради обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода
на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, П.Ж. следва да
бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80
лева, представляваща възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ. Претенцията на
ответника за възлагане в тежест на жалбоподателя заплащането на
юрисконсултско възнаграждение и за производството пред РС – Стара Загора не е
била своевременно заявена, поради което и правото по чл.63, ал.5 от ЗАНН за
тази съдебна инстанция, се явява преклудирано
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260085 от 11.02.2021г., постановено по АНД № 3007/ 2020г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1228-002748 от 14.08.2020г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА П.Х.Ж., ЕГН **********,*** 8, да заплати на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.