|
|
|
|
|
№ 370 27.11.2020
г. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева
и с
участието на прокурор Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 335 по описа за 2020 год,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Колибри“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Стара Загора, улххх, ет.4, ап.10, представлявано от
управителя В.С.Б., чрез адв.П.Х., срещу Решение № 412 от 11.08.2020 г.,
постановено по АНД № 1299/ 2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № F535726 от 19.03.2020 г.,
издадено от Директора на Офис /дирекция/ за обслужване - Стара Загора при ТД на
НАП – Пловдив.
В жалбата се съдържат оплаквания постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради неправилно посочена
правна квалификация на деянието, което е довело до нарушаване правото на защита
на санкционираното лице. На следващо място се поддържа, че липсва надлежна
обосновка, както от страна на АНО, така и от въззивния съд, защо конкретното
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно такова. Направено е
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови друго, с
което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
F535726 от 19.03.2020 г. на Директора на Офис /дирекция/ за обслужване - Стара
Загора при ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив,
чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
решението на Старозагорския районен съд, като обосновано, постановено в
съответствие и при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон,
следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата
на страните и като извърши на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „Колибри“
ООД гр. Стара Загора, против Наказателно постановление /НП/ F535726 от
19.03.2020 г., издадено от Директора на Офис /дирекция/ за обслужване - Стара
Загора при ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F535726 от 28.01.2020г., на „Колибри“ ООД е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева, на основание чл. 179, ал. 1, предл. последно от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл.
125, ал. 5 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че като регистрирано по ЗДДС лице „Колибри“ ООД не
е подало в предвидения срок – до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период за който се отнася, т.е. до 14.11.2019г. в Офис/ дирекция за
обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС /дневник за покупките и дневник за продажбите/ за данъчен период
01.10.2019г. – 31.10.2019г. Отчетните регистри е следвало да бъдат подадени
заедно със справката-декларация за посочения данъчен период до 14.11.2019г., а
са били подадени заедно със справката на 05.12.2019г. и приети с вх.№
24002222637/ 05.12.2019г., при което е установено нарушението. За дата на
извършване на нарушението се сочи 15.11.2019г.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление
по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност.
Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални
изисквания. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото и
обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и
несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка и извършеното съставомерно деяние, правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл. 179, ал. 1, предл. последно от ЗДДС. Съдът
е приел, че правилно и законосъобразно на санкционираното лице е наложена имуществена
санкция, определена в законово регламентирания минимален размер.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона.
Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно
производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални
правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на
издаденото въз основа на него НП. Обвинението за допуснато от „Колибри“ ООД
нарушение на чл.
125, ал. 5 от ЗДДС, като основание за налагане на административна санкция
по чл. 179, ал. 1, предл. последно от ЗДДС, е
фактически, правно и доказателствено обосновано. Съдържанието на наказателното
постановление съответства на императивните изисквания на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, вкл. на тези по т. 5 и т. 6,
за пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа и правна страна. Противно
на твърдяното в касационната жалба, в обжалваното наказателно постановление,
макар и твърде лаконично, наказващият орган е посочил, че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето
на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. А и
жалбоподателят нито твърди, нито сочи доказателства за съществуването на
конкретни обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да
изпълни вмененото му със закон задължение в нормативно регламентирания срок или
други, съставляващи основание нарушението да бъде определено като
"маловажен случай". Само по себе си обстоятелството, че от нарушението
/формално по своя характер/ не са произтекли вредни последици, не е достатъчно
същото да бъде определено като "маловажен случай" по см. на чл.
93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН. Това че през съответния отчетен период не са били извършвани сделки,
изискващи начисляване на ДДС, не може да се приеме за факт, обуславящ
по-ниската обществена опасност на деянието, защото първо нарушението засяга
защитения обект, а това са уредените от ЗДДС обществени отношения между
задължените лица и приходната администрация за отчетност на данъка, дори когато
няма данък за внасяне или възстановяване, и на второ място засягането се
извършва по очертания от административно наказателната разпоредба начин - чрез
простото фактическо въздържане от дължими действия. Дори когато няма данък за
внасяне или за възстановяване, регистрираното лице остава длъжно да подава СД
по чл.
125 от ЗДДС, така и отчетните регистри по чл. 124
от същия закон. Обстоятелствата, че
търговецът не е допускал нарушения на данъчно-осигурителното законодателство;
че няма публични задължения; че не е налице увреждане на фиска и щета на
бюджета, могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за
извършеното нарушение административна санкция и които в случая са били взети
предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по
чл.179, ал.1, предл.първо от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в
минимално установения от закона размер.
С
оглед гореизложените съображения касационният състав намира, че не са налице
наведените в касационната жалба основания за отмяна на решението на районния
съд, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ
бр.94/ 29.11.2019г./, „Колибри“ ООД
следва да бъде осъдено да заплати на ТД на НАП - Пловдив сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в
касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 412 от 11.08.2020 г., постановено по АНД
№ 1299/ 2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА „Колибри“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, улххх, ет.4, ап.10, да заплати на Териториална дирекция на
НАП Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.