Мотиви на присъда по НОХД № 3396/2014г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 31- ви състав

 

Обвинението е повдигнато от Софийската градска прокуратура против В.Н.К. и същата е предадена на съд за това, че на 26.11.2013г. около 11,10 часа в гр.С., по бул.”П.М.С.”, с посока на движение от бул.”Й.” към бул.”К.О.”, в района на блок № ***, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Поло“ с регистрационен № ****, нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч: пътно превозно средство от категория „В” в населено място- 50 км/ч”, движела се със скорост 55 км/ч и по непредпазливост причинила смъртта на С. Л. С., като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.”б”, пр.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

На основание чл.76 от НПК в качеството на частни обвинители са конституирани наследниците на пострадалата С. Л. С.- М.Е.П. и Л.Е.П..

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото спрямо В.К. обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.”б”, пр.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като пледира, че от събраните по делото доказателства същото е доказано по безспорен и несъмнен начин. Прокурорът пледира, че субективните действия на подсъдимата са довели до настъпилото пътно- транспортно произшествие и причиняване смъртта на пострадалата, както и че подсъдимата се е движела със скорост от 55 км/ч. Представителят на държавното обвинение пледира, че подсъдимата не се съобразила с пътните условия и разрешената скорост. Прокурорът предлага подсъдимата да бъде призната за виновна и предлага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

Повереникът на частните обвинители адв.П.З. пледира, че обвинението било доказано по безспорен начин. Поддържа, че ако подсъдимата е управлявала автомобила със съобразена скорост, произшествието нямало да настъпи, или ако настъпи- нямало да има летален изход. Счита, че дори да се приеме, че е налице съпричиняване, законът въвеждал в задължение на водачите на МПС особено внимание към пешеходците. Предлага подсъдимата да бъде призната за виновна, като по отношение на наказанието- предоставя на съда.

Подсъдимата В.К. дава обяснения по повдигнатото й обвинение. Твърди, че се движела от ж.к.“М.“ посока бул.“Г.М.Д.“. Движението било еднопосочно, с две ленти за движение, наближила светофара на онкологията, който светел зелено. Поддържа, че след светофара внезапно видяла жена на платното, опитала да избегне удара, но с лявата част на автомобила ударила жената. Слязла от колата, обадила се на тел.112 и отишла до жената, която лежала на лявата лента. Дошли лекари от онкологията, линейка на Бърза помощ и откарали жената в Окръжна болница.

Защитата на подсъдимата, адв.Н. К., пледира, че в хода на

                                     Мотиви по НОХД № 3396/2014г., СГС, НО, 31-ви състав, 2 стр.

 

съдебното следствие се събрали доказателства, които установявали липсата на осъществен състав на престъплението, вменено на подзащитната й. Поддържа, че подзащитната й управлявала лек автомобил, съобразно правилата за движение по пътищата, движела се в колона и преминала на зелен светофар. Счита, че са налице субективни действия от страна на пешеходката, която навлязла в пътната лента на процесния автомобил и по този начин навлязла и в опасната му зона, поради което ударът е бил непредотвратим. Счита, че макар автомобилът, станал участник в пътно- транспортно произшествие, да се е движел със скорост от 55 км/ч, е налице административно нарушение. Защитата моли съдът да постанови присъда, с която да признае подзащитната й за невиновна по повдигнатото обвинение.

Защитата на подсъдимата адв.П.И., моли съдът да постанови акт, с който да приеме, че подсъдимата не е виновна по повдигнатото й обвинение. Поддържа, че подзащитната й се е движела със скорост допустима от закона, тъй като се е движела в колона и ако е била със скорост, различна от тази в колоната, тя е била опасна за всички останали участници в движението.

В последна дума подсъдимата В.К. моли да бъде оправдана.

Съдът, като прецени събраните по делото, съобразно изискванията на чл.13 и чл.18 от НПК доказателства, взе предвид доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

Подсъдимата В.Н.К. е родена на ***г. в гр.Ч. б., българка, български гражданин. Със средно образование е, не е омъжена, неосъждана, работеща, с ЕГН **********. Подсъдимата е правоспособен водач на моторно превозно средство.

На 26.11.2013г. подсъдимата управлявала лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Поло“ с ДК № ****, по бул.“П.М.С.“, с посока на движение от бул.“Й.“ към бул.“К.О.“. Пътното платно било с две ленти по посока на движение на автомобила, управляваният от подсъдимита автомобил се движел в лявата лента, като в района на бл.*** имало пешеходна пътека. Пътната настилка била мокра, с асфалтово покритие, без неравности, а скоростта й на движение била около 55 км/ч.

В това време на пешеходната пътека, зад движещ се в дясната пътна лента, неустановен автомобил, пешеходката С. С. предпиела пресичане на пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимата автомобил. Последвал удар между предната лява зона на предната броня на автомобила, управляван от подсъдимата В.К. и ляво- страничната част и леко назад на тялото на С. С., която била отхвърлена и възкачена на предния капак на автомобила, главата й достигнала челното стъкло, като го счупила, след което тялото на пешеходката изпаднало в ляво от автомобила и се установило в непосредствена близост до левия бордюр на платното за движение.

Подсъдимата В.К. слязла от колата, обадила се на телефон

                                     Мотиви по НОХД № 3396/2014г., СГС, НО, 31-ви състав, 3 стр.

 

112 и отишла при жената, която лежала на лявата лента на платното за движение.

В същото време свидетелят А.М. управлявал лек автомобил с посока на движение от ракова болница към центъра и видял жена, паднала на пътя, но не спрял, тъй като имало много коли.

На инкриминираната дата свидетелят Р.К. ***, когато видял една жена да излиза от храсти, минала през тротоара и през улицата. Свидетелят К. чул сблъсък, видял коли и жена, която лежи на земята, но не видял как колата удря жената.

По това време свидетелят М.П. *** лявата лента за движение. Скоростта му на движение била около 40 км/ч, тъй като пътната настилка била мокра. Минал през кръстовището на ракова болница на зелен сигнал на свотофарната уредба и малко след това забелязъл, че две коли внезапно спират пред него. Първо спряла колата в дясната лента, пред нея пресякла жена, отишла пред колата в лявата лента и настъпил удар след втората пешеходна пътека в посока на неговото движение. Свидетелят П. слязъл от автомобила си и като пешеходъц отишъл на пътно- транспортното произшествие. Видял, че автомобилът, управляван от подсъдимата, бил с вдлъбнат преден капак, предното стъкло било спукано и по решетката имало увреждания.

В същото това време свидетелят Б.Р. бил на работа в Специализираната болница за лечение на онкологични заболявания, когато охраната го извикала по спешност във връзка с пътно- транспортно произшествие. Свидетелят Р. отишъл и видял, че жената била неподвижна, обърнали я по гръб, дишала спонтанно, имала сърдечна дейност и реагирала на болка. Тялото на жената било в ляво, считано в посока от ж.к.“М.“ към метростанция бул.“Г.М.Д.“. Дошъл екип на „Бърза помощ“, свидетелят Б.Р. помогнал да качат жената в линейката, след което се върнал на работното си място.

Пешеходката С. С. посещавала Националния онкологичен център, Клиника по химеотерапия във връзка със заболяване на млечната жлеза. Същата била изключително емоционално устойчива, отзовавала се на посочените дни и часове за терапия и адекватно отговаряла на всякакви уговорки за терапия.

Пострадалата С. Л. С. починала на 26.11.2013г.

Свидетелят и частен обвинител М.П. разбрал за станалото пътно- транспортно произшествие от телефонно обаждане от болницата, но тъй като бил в чужбина, се обадил на брат си Л.П.. Свидетелят и частен обвинител Л.П. с приятелката си отишли в Окръжна болница, където разбрали, че майка му е в интензивното отделение. Двамата отишли в интензивното отделение, изчакали, излязъл лекар, който им казал, че майка му е пристигнала в кома, опитали да я съживят, но не е имало ефект.

По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза на труп № 893/2013г., съгласно чието заключение при огледа и аутопсията на трупа на С. С. експретите са установили тежка съчетана травма, изразяваща се в: закрита черепно- мозъчна и лицева травма- охлузвания по

 

                                     Мотиви по НОХД № 3396/2014г., СГС, НО, 31-ви състав, 4 стр.

 

лицето, кръвонасядания на меката черепна покривка в лявата челна, лявата слепоочна, лявата теменна и предна част на лявата тилна област, кръвонасядане на левия слепоочен мускул, ограничени субарахноидни кръвоизливи по конвекситета теменно-тилно двустранно, тежка закрита гръдна и гръбначно- мозъчна травма- дълбоки кръвонасядания на гърба отляво, излив на кръв в двете гръдни половини, контузии на двата бели дроба, по- силно изразени в ляво, счупване на гръбначния стълб на ниво пети и шести гръдни прешлени, счупвания на ребра по една линия в ляво, с тъмночервеникави кръвонасядания на меките тъкани около счупванията, закрита коремна травма- кръвонасядане на левия диафрагмален купол, масивни кръвонасядания на мастната капсула на левия бъбрек, на меките тъкани в ретроперитонеалното пространство предимно в ляво и тези в малкия таз, кръвонасядане на опорака на червата, травма на опорно- двигателния апарат- кръвонасядане на лява мишница по предно- външната повърхност, кръвонасядане на дясната мишница по предната и предно- външната повърхности, кръвонасядания по външната повърхност на лявото бедро, по задната повърхност на лявото бедро, по външната повърхност на дясната подбедрица, по задно- вътрешната повърхност на дясното бедро, по предната повърхност на дясната подбедрица, по задната повърхност на същата подбедрица, по предно- вътрешната повърхност на лявата подбедрица, по задната повърхност на лявата подбедрица, охлузвания по предно- външната повърхност на лявата подбедрица, по гръбната повърхност на лявото стъпало, пресен иглен бод в областта на лявата лакътна ямка от проведена медицинска манипулация, дълбоки кръвонасядания в горната трета на гръдния кош в дясно, на лявото бедра по задната повърхност, на лявото бедро по предната му повърхност, на дясната подбедрица, по задно- вътрешната повърхност, двустранни хемартрози на коленните стави, по- силно изразено в областта на лявата колянна става, състояние след оперативно отстраняване на млечната жлеза, туморно образувания на левия дроб апикално, холелитиаза, остра кръвозагуба, липса на етилов алкохол и упойващи вещества в кръвта. Причината за смъртта на С. С. е тежката съчетана травма, която в своя морфологичен комплекс и тежест се явява несъвместима с живота. Установените травматични увреждания са в резултат от въздействието на твръди тъпи предмети със значителна кинетична енергия, като по своята морфология, локализация и тежест, отговарят да са получени при пътно- транспортно произшествие.

Съгласно заключението на съдебно- химическа експертиза № 709/2013г. в изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от трупа на С. Л. С. с техниката на тънкослойната хроматография, УВ спектрофотометрия не се доказва наличие на алкалоиди, синтетични и эпиеви наркотични вещества, барбитурати, в- блокери, салицилати, фенотиазинови, бензодиазепинови, имипраминови лекарствени средства.

По делото е изготвена съдебно химическа експертиза № А-750/2013г. съгласно чието заключение в изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от трупа на С. Л. С. с метода на газовата хроматография не се доказва наличие на етилов алкохол и на други летливи редуциращи вещества.

 

Мотиви по НОХД № 3396/2014г., СГС, НО, 31-ви състав, 5 стр.

 

Съгласно заключението на комплексната медико- автотехническа експертиза мястото на удара между лек автомобил „Фолксваген Поло“ и посрадалата пешеходка по широчина на платното за движение, е на около 4,50- 5,0 метра в ляво от десния край на пътното платно на бул.“П.М.С.“, считано в посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение- в зоната на пешеходната пътека, т.е. около 40- 44 метра преди линията на ориентира, считано в същата посока. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Поло“ в района на произшествието преди и към момента на удара с пешеходката е била от порядъка и не по- малко от 55 км/ч. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген Поло“ за конкретните пътни условия и скорост 55 км/ч е 41 метра, а опасната зона за спиране при скорост от 50 км/ч е от порядъка на 35 метра. Отстоянието, на което се е намирал лек автомобил „Фолксваген Поло“ от момента, в който пешеходката е стъпила на платното за движение за пресичане с бърз ход, е от порядъка на 45- 50 метра. За възприемането на пешеходката от водача след отминаващия в дясно автомобил разстоянието е от порядъка на 36- 40 метра. Водачът на процесния автомобил е имала техническа възможност да предотврати удара чрез спиране за разрешената скорост от 50 км/ч както от стъпването на пешеходката на пътното платно, придвижваща се с бърз ход, така и като я възприеме след отминаващия в дясно неизвестен автомобил. Ударът е бил непредотвратим само при скоростта й на движение 55 км/ч и за пресичане по същия начин зад преминаващия от дясно неизвестен автомобил. От техническа и професионална гледна точка причина за произшествието е, че водачът, приближавайки пешеходната пътека, не е предприела необходимите действия- да намали скоростта си и своевременно да реагира на пресичащата от дясно на ляво пешеходка. В съдебно заседание експертите разясняват, че при отсъстви на автомобил от дясна ударът е бил предотвратим при скорост от 55,0 км/ч, а при наличето на такъв- ударът е бил непредотвратим.

По делото е изготвена автотехническа експертиза, съгласно чието заключение от инжерено- техническа гледна точка показанията на свидетеля Р.К. са неточни и противоречиви, при което не водят до промени в комплексната медико- автотехническа експертиза. Това се потвърждава от: пешеходката не е пресичала по единствената утъпкана пътека в тревата, тъй като това противоречи на обективните находки в района на местопроизшествието, твърдението му, че пешеходката е пресичала в пространството между двете пешеходни пътеки е в противоречие със скоростта, при която е настъпил ударът /наличните деформации по автомобила, травматичните увреждания и мястото, където се е установило тялото/.

В хода на съдебното следствие е допусната допълнителна комплексна медико автотехническа експертиза, съгласно чието заключение инициалният удар е нанесен в ляво страничната част на тялото, леко завъртяно със задната си част към удрящия автомобил. В подкрепа на този извод говорят кръвонасяданията по външната и задната повърхности на лявото бедро, по задната повърхност на лявата подбедрица, по задно- вътрешната повърхност на дясното бедра, както и по задната повърхност на дясната подбедрица. Не може да се изключи при съприкосновението с автомобила и двата крака на пешеходката да са били в контакт с терена в крачка. Последвало е възкачване

 

Мотиви по НОХД № 3396/2014г., СГС, НО, 31-ви състав, 6 стр.

 

на тялото и падане върху капака и при този удар се е получила гръдната травма. Главата е достигнала челното стъкло, при което е реализирана черепно- мозъчната травма. Последвало е изпадане на тялото върху терена и неговото приплъзване, при което са се получили охлузванията по лицето и долните крайници. Мястото на удара между лек автомобил „Фолксваген“ и пострадалата пешеходка се намира по широчина на платното за движение на бул.“П.М.С.“ на около 4,5 метра вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила, а по дължина на платното за движение на около 41 метра преди линията на ориентира по посока на движението на автомобила, върху пешеходната пътека. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген“ в момента на удара с пешеходката и непосредствено преди настъпване на пътно- транспортното произшествие е била около 55,0 км/ч. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген“ за определената му скорост на движение 55,0 км/ч е около 39 метра. Скоростта на движение на пострадалата пешеходка непосредствено преди настъпването на пътно- транспортното произшествие и в момента на удара е била за бърз ход 5,6 км/ч. От техническа гледна точка причината за настъпилото пътно- транспортно произшествие е субективните действия на пешеходката, която е навлязла в пътната лента на процесния автомобил, в момент когато той е приближавал към нея и е навлязла в опасната му зона. От техническа и професионална гледна точка, водачът на процесния автомобил не е могъл да предотврати удара с пешеходката за всеки момент до спирането му, след като е имал техническа възможност да вижда пострадалата пешеходка, която е била закривана от неизвестния автомобил, движещ се в дясната пътна лента. Причините за настъпването на вредоносния резултат са реализиране на удар между процесния автомобил и пострадалата пешеходка, вследствие на който са се получили травмите й, довели до смъртта й.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

 

Изложената и приета от съда като безспорна фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства: обясненията на подсъдимата В.К., показанията на свидетелите М.П., Л.П., А.П., М.Т., М.П., А.М. /частично приобщени по раде на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Р.К. /частично приобщени по раде на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Л. С., Б.Р., констативен протокол /л.4 от досъдебното производство/, протокол за оглед на местопроизшествие с приложени към него скица и фотоалбум /л.5- 10 от досъдебното производство./ удостоверение за наследници /л.62 от досъдебното производство/, медицинска документация на С. С. /л.83- 272 от съдебното производство/, заключение на съдебномедицинска експертиза на труп /л.25- 31 от досъдебното производство/, заключения на съдебно химически експертизи /л.32, л.33 от досъдебното производство/, заключение на комплексна медико- автотехническа експертиза /л.37- 48 от досъдебното производство/, на автотехническа експертиза /л.50- 60 от досъдебното производство/, заключение по допълнителна комплексна медико автотехническа експертиза, допусната в хода на съдебното следствие /л.316- 323 от съдебното производство/, справка за

Мотиви по НОХД № 3396/2014г., СГС, НО, 31-ви състав, 7 стр.

 

допуснати нарушения и наложени наказания по ЗДвП на В.К. /л.69- 71 от съдебното производство/, справка за съдимост на В.Н. Н. /л.16 от досъдебното производство/, удостоверение за идентичност на лице с различни имена /л.75 от досъдебното производство/

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата В.К. като прецени, че същите се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства. Така в показанията си свидетелят М.П. е категоричен, че подсъдимиата е управлявала лекия автомобил, ударил пресичащата пешеходка, дошъл екип на Бърза помощ, който констатирал, че пешеходката е жива, качили й в линейката и казали, че отиват в Окръжна болница. От показанията на свидетеля А.М. се установява, че е видял жена, паднала на пътя, поради което се обадил на телефон 112.

Съдът не възприе и не кредитира показанията на свидетелите М.П. и Р.К. в частта, че ударът е настъпил след втората пешеходна пътека, като прецени, че се оборват от заключението на автотехническа експертиза, съгласно което от инжерено- техническа гледна точка показанията на свидетеля Р.К. са неточни и противоречиви, при което не водят до промени в комплексната медико- автотехническа експертиза. Това се потвърждава от: пешеходката не е пресичала по единствената утъпкана пътека в тревата, тъй като това противоречи на обективните находки в района на местопроизшествието, твърдението му, че пешеходката е пресичала в пространството между двете пешеходни пътеки е в противоречие със скоростта, при която е настъпил ударът /наличните деформации по автомобила, травматичните увреждания и мястото, където се е установило тялото/.

Показанията на останалите, разпитани свидетели, съдът възприе и даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото писмени доказателства, включително обясненията на подсъдимата, и са относими към предмета на доказване в настоящото производство. Между същите не се откриват съществени противоречия по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, което да налага отделното им обсъждане по отделно.

Съдът изцяло кредитира заключенията на съдебномедицинска експертиза на труп, съдебно- химически, комплексна медико- автотехническа, допълнителна комплексна медико- автотехническа и автотехническа експертизи като обективни и пълни, отговарящи на поставените им задачи.

Събраните по досъдебно производство № ЗМ 11590/2013г. по описа на СРТП- ОДП- СДВР, пр.пр. № 11104/2013г. по описа на СГП писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата В.Н.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, предл.последно,

Мотиви по НОХД № 3396/2014г., СГС, НО, 31-ви състав, 8 стр.

 

б.”б”, вр.ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

От обективна страна на 26.11.2013г. около 11,10 часа подсъдимата В.К. е управлявала лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Поло“, в нарушение на правилата за движение и по- конкретно на чл.11, ал.1 от ЗДвП, забраняваща на водачите на пътно превозно средство от категория В да превишава скорост от 50 км/ч и се движела със скорост от 55 км/ч. При това нарушаване на правилата за движение настъпил удар между управлявания от подсъдимата лек автомобил и пресичаща пешеходка С. С.. В резултат на нарушението и като пряка последица от него е настъпил визираният в чл.343, ал.3, предл.последно, б.”б”, вр.ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК обществено опасен резултат- настъпила е смъртта на С. С. в резултат на съчетана черепно- мозъчна и лицева, гръдна и гръбначно- мозъчна, коремна и на опорно- двигателния апарат травма. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено при форма на вината- непредпазливост. Подсъдимата В.К. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да знае и да не нарушава правилата на ЗДвП, като е трябвало да не превишава разрешената за населон място скорост. За подсъдимата е съществувало и задължение, а и същата е могла да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от неизпълнението на правилата за движение по пътищата- причиняване на смърт на друго лице и е могла да съобрази поведението си по начин, че да не допуска настъпването им. Вината на подсъдимата е свързана с обстоятелството, че поради недостатъчно осмисляне и внимание, същата причинява съставомерния нежелан от нея общественоопасен резултат, който би могъл да избегне.

Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на защитата адв.К., че подзащитната й се е движела съобразно правилата за движение по пътищата. От заключението на основната о допълнителна комплексни медико- автотехнически експертизи се установява, че сроростта на движение в момента на удара е непосредствено преди настъпването на пътно- транспортното произшествие е била около 55 км/ч и ударът е настъпил на пешеходната пътека. От показанията на свидетелите М.П. и Р.К. сеустановява, че пътната настилка била била мокра, а движението натоварено, поради което и при избиране на скоростта си подсъдимата е следвало да се съобрази и тези обстоятелства.

Съдебниат състав намери за неоснователно възражението на защитата адв.И., че ако подзащитната й се е движела със скорост, различна от останалите водачи на превозни средства, тя би била опасна за всички останали участници в движението. Всеки водач на пътно превозно средство следва да се съобразява с максимално разрешената скорост на движение за населено място. От показанията на свидетеля Р. К. се установява, че е имало кола, която е успяла да заобиколи пешеходката и веднага след това е настъпил удар.

Предвид изложеното, настоящият състав прецени, че с действията си, подсъдимата В.Н.К. е осъществила от обективна и

 

Мотиви по НОХД № 3396/2014г., СГС, НО, 31-ви състав, 9 стр.

 

субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.343, ал.3, предл.последно, б.”б”, вр.ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и я призна за виновна по това обвинение.

Причина за извършване на престъплението е незачитане на правовия ред в Република България и пренебрежителното отношение към спазванета на правилата за движение по пътищата.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

При определяне на наказанието на подсъдимата В.Н.К., съдът като отегчаващо вината обстоятелство прие факта, че е извършено престъпление придобило широко разпространение в обществото ни и причинените телесни увреждания. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало на подсъдата, младата възраст, обстоятелството, че ударът е бил непредотвратим и изразеното съжаление за стореното, които съдът намери за многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Предвид санкцията предвидена в разпоредбата на чл.343, ал.3, предл.последно, б.”б”, вр.ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът наложи на подсъдимата В.Н.К. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като намира, че така определения размер съответства на личността на подсъдимия и тежестта на извършеното. Наказанието би допринесло, със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдата към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. Наказването на подсъдимата ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. Наказването в този размер на лишаване от свобода е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимата и нейното предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.

При така определеното наказание и като взе предвид това, че подсъдимата В. Н. К. е с чисто съдебно минало, съдът намери, че целите на генералната и специалната превенция ще се постигнат и ако към настоящия момент подсъдимата не изтърпи ефективно така наложеното й наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години. Така определения изпитателен срок, както общо приложението на чл.66 НК, съдът намира че ще имат своето превъзпитателно и поправително- възпиращо въздействие по отношение на подсъдимата и обществото.

Съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и по- конкретно на специалната превенция, следва да наложи наказание “лишаване от право да се управлява МПС” за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. Основният мотив за това решение произтича от настъпилия резултат и от необходимостта да се отстрани за определен срок, всеки, който е извършил нарушение на правилата за движение. При определяне на изпитателния срок съдът се ръководи от приетите смекчаващи отговорността обстоятелства.

 

Мотиви по НОХД № 3396/2014г., СГС, НО, 31-ви състав, 10 стр.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимата В.Н.К. направените по делото разноски в размер на 1 910,00 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на два изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: