Решение по дело №3061/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 670
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 24 юли 2019 г.)
Съдия: Доротея Иванова Мишкова-Кехайова
Дело: 20191100603061
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ………………….2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ-ти въззивен състав на двадесет и четвърти  юли две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

ПАВЕЛ ПАНОВ

                                                                                 

при участието на секретаря Гергана Цветкова, в присъствието на прокурора Чавдар Пастованов, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 3061 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Л.С.С. в лицето на адв. Р.Т.срещу Присъда, постановена на 10.07.2019 г. по НОХД № 10108/2019 г., СРС, НО, 116 състав.

Със същата подсъдимият Л.С.С. е признат за виновен в това, че за времето от 20.00ч. на 28.11.2018 г. до 08.00ч. на 29.11.2018г., в гр.София, ул. „******“, № **, от междуетажното пространство между ет. 1 и ет. 2 е отнел чужда движима вещ - 1 бр. детска количка за близнаци марка „Багабу“, на стойност 1200 лева от владението на Д.И.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът е определил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК е намалил с една трета, като му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, които е постановил да бъдат изтърпени при първоначален строг режим. Постановил е прилагането на съответните медицински грижи по реда на чл. 40, ал. 4 от НК. Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал от определеното наказанието „лишаване от свобода“, времето, през което Л.С.С. е бил задържан по настоящото наказателно производство, считано от 01.12.2018г. Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Л.С.С., да заплати направените по делото разноски в размер на 188,21 лева, по сметка на СДВР, както и на основание чл. 190, ал.2 от НПК да заплати по 5.00 лв., държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

В жалбата е изразено становище за завишеност на наложеното наказание. Иска се постановяване на решение, с което размерът на наказанието да бъде намален.

В разпоредително заседание на 23.07.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата по делото не следва да бъдат събирани други доказателства.

В дадения ход по същество защитата пледира за уважаване на депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения. Критикуват се изводите на съда, че фактът, че подс. С. не е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, както и че не е било съобразено, че за предходното му осъждане е настъпила реабилитация по право, който институт заличава последиците от осъждането. Прави се искане за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, доколкото са налице всички изискуеми от закона предпоставки за това.

Представителят на прокуратурата пледира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, включително в частта досежно вида и размера на определеното наказание.

Подсъдимият прави искане за намаляване на наказанието, тъй като същото не отговаря на тежестта на извършеното престъпление.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба, и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.

Производството пред първоинстанционният съд е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти.

Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, при което районният съд правилно е приел, че през периода на 2018 г. св. Д.живеел в гр.София, ул. „******“, №*****, като на междуетажното пространство между ет. 1 и ет. 2 съхранявал детска количка за близнаци марка „Багабу“, която ежедневно използвал за децата си. На 28.11.2018г. около 20.00ч. св. Д.се прибрал с децата си и както обикновено оставил детската количка на междуетажната площадка между ет. 1 и ет.2 и се прибрал в дома си на третия етаж. За времето от 20.00 ч. на 28.11.2018г. до 08.00 ч. на 29.11.2018г., подс. С. влязъл през незаключената входна врата на кооперацията на горепосочения адрес, взел от междуетажното пространство между ет. 1 и ет. 2 намираща се там детска количка за близнаци марка „Багабу“ на стойност 1200 лева, собственост на св. Д.и излязъл от входа на кооперацията.

От заключението на изготвената по делото СППЕ се установява, че при подс. С. е налице параноидна шизофрения, понастоящем в ремисия. Налице са психични и поведенчески разстройства, вследствие употребата на хероин. При него е констатирана хероинова зависимост. Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира противоправния му характер и свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние му позволява правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да участва пълноценно в наказателното производство. Поради наличното психично заболяване /понастоящем в ремисия/ с възможност за възникване на декомпенсация и като се има предвид прекарани в миналото психотични епизоди, в случай на ефективна присъда се предлага приложението на чл. 40, ал. 4 от НК - медицински контрол и грижи.

От заключението на изготвената по делото СОцЕ се установява, че стойността на инкриминираната вещ е 1200 лв.

Настоящият въззивен състав не споделя фактическите изводи на първата инстанция единствено относно съдимостта на подс. С.. Видно от приложената по делото справка за съдимост се установява, че същият е осъждан еднократно с влязла в сила на 21.10.2013 г. присъда по НОХД № 20618/2011 г. по описа на СРС, НО 116 състав, с която за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК му е било определено наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Изпитателният срок е изтекъл на 21.10.2018 г., през който период по делото не са събрани доказателства подсъдимият да е извършил други престъпления, които да налагат изтърпяване на отложеното наказание, поради което се налага изводът, че по отношение на подс. С. е настъпила реабилитация на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Последното обстоятелство от своя страна, като заличаващо последиците от осъждането, мотивира съдът да третира С. като неосъждано лице.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепящо се от събраните в досъдебното производство доказателства.

Посочената фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на проведеното по реда на гл. 27 от НПК „съкратено следствие“- чл. 371, т. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: направеното от подсъдимия Л.С. самопризнание на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, показанията на свидетелите Е. Д., Д. Д., В. В. и П. Т.; от заключенията на съдебно-оценителната и психиатрично-психологична експертизи; протоколи за доброволно предаване, телеграма и бюлетин за ОДИ, заповед за задържане, протоколи от проведени открити съдебни заседания на СРС и СГС по реда на чл.64 и чл.65 от НПК, справка за съдимост на подсъдимия и приложеното в съдебната фаза такова. Така посочените доказателства изцяло и непротиворечиво подкрепят признанието на Л.С. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и с оглед спецификата на настоящото производство, както и на диференцираната процедура, по която е проведено съдебното следствие пред първоинстанцонния съд, същите не следва да бъдат детайлно обсъждани, с оглед и липсата на каквито и да било противоречия в събрания доказателствен материал. В тази насока, с оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи, че показанията на разпитаните свидетели са взаимно допълващи се и безпротиворечиво подкрепят описаната по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият Л.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият за времето от 20.00ч. на 28.11.2018 г. до 08.00ч. на 29.11.2018г., в гр.София, ул. „******“, № 2А, от междуетажното пространство между ет. 1 и ет. 2 е отнел чужда движима вещ - 1 бр. детска количка за близнаци марка „Багабу“ на стойност 1200 лева от владението на Д.И.Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец, без негово съгласие и установяване от дееца на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият Л.С. е успял да отнеме инкриминираната вещ и да установи трайно своя фактическа власт върху тях, с което е настъпил и визирания от закона общественоопасен резултат. Подсъдимият Л.С. е успял да отнеме инкриминираната вещ и да се отдалечи от местопрестъплението, предвид което съдът прие, че е налице довършено престъпление.

Съдът прие, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява авторството на деянието – в тази връзка съдът взе предвид, както самопризнанията на самия подсъдим, така също и показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели. Съдът счита, че обясненията, дадени от подсъдимия преценени в съвкупност с другите събрани по делото доказателства, сочат че именно подсъдимият Л.С. е автор на престъплението, предмет на настоящето дело. Както бе посочено вече обясненията на подсъдимият са житейски логични, като същите се подкрепят изцяло от останалите събрани по делото доказателства.

По изложените съображения съдът прие за безспорно установено авторството на престъплението, както и предмета на същото.

Споделя се и изводът на първата инстанция, че от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият Л.С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужда движима вещ, като по неправомерен начин прекъсвайки чужда фактическа власт върху тях, установява свое владение.

Съдът намира, че е било налице и специфичното за този вид престъпления намерение- да се присвоят противозаконно вещите предмет на престъплението.

Основният въпрос, който е очертан в жалбата, се свежда да размера на наказанието с уточнението, че то е завишено.

За извършеното от подс. Л.С. престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем години. Районният съд на основание чл. 58а, ал.1 е наложил наказание от една година и шест месеца, което е намалил с 1/3, като е постановил изтърпяването така намаленото наказание от една година лишаване от свобода да изтърпяно при първоначален строг режим.

Присъдата подлежи на изменение единствено в частта относно размера на наказанието „лишаване от свобода“, както и в частта относно определения първоначален режим на изтърпяването му и в този смисъл доводите в жалбата за намаляване на размера на наказанието „лишаване от свобода“ са основателни.

На първо място настоящият въззивен състав също като първия съд намира, че не са налице условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката на СРС обаче относно наличието и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и отмерването на размера на наказанието като неточна следва да бъде коригирана.

Действително са налице смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, към които обаче следва да бъде добавено и чистото съдебно минало на С.. Както беше отбелязано и по-горе неправилно контролираната инстанция е приела, че подс. С. е осъждан (по отношение на единственото му осъждане е настъпила реабилитация по право), ето защо настоящият въззивен състав прие, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени освен младата възраст на подсъдимия, факта на констатираното при него психично заболяване и наркотична зависимост, които безспорно са улесняващи извършването на деянието фактори, но и чистото му съдебно минало.

Първоинстанционният съд правилно е отчел наличието на отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, а именно високата стойност и вида на инкриминираната вещ, към които следва да се прибави и обстоятелството, че вредите от престъплението са останали невъзстановени и до приключване на производството пред въззивната инстанция.

Ето защо и като съобрази изложеното въззивният съд намира, че категорично не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, а наказанието на подсъдимия следва да бъде посоченото в санкционната част на чл. 194, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода. При определяне на справедливия размер на наказанието въззивният съд съобрази изложените по-горе обстоятелства, и намери, че същото следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства най-вече с оглед констатираното при подс. С. психично заболяване и да бъде в размер на 1 година „лишаване от свобода“. Като съобрази процесуалния ред, по който е протекло производството пред първата инстанция и задълженията на съда, визирани в чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с 1/3 и налага на подсъдимия Л.С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.

Независимо от чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на наложеното наказание съдът прие, че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото независимо, че към датата на деянието по настоящето дело подсъдимият С. е бил осъждан, по отношение на него са налице данни за множество криминални прояви, поради което не може да се приеме, че тази негова общественоопасна проява е изолирана и се явява инцидентна в живота му. С оглед изложетното съдът намира, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и за мотивирането на подсъдимия да спазва законите и да не извършва противоправни деяния е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.

Съдът счита, че неправилно е било прието от районния съд, че първоначалният режим при който следва да бъде изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“ е строг. В случая не са налице нито една от предпоставките на чл. 57,  ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът прие, че първоначалният режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Л.С. наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода”, следва да бъде „общ“.

Правилно контролираната инстанция е постановила в съответствие със заключението на изготвената по делото СППЕ прилагането спрямо подсъдимия на медицински грижи по реда на чл. 40, ал. 4 от НК, както и на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднала от така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, включително времето, през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР.

Първоинстанционният съд законосъобразно е осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски, предвид постановената осъдителна присъда и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание 334, т. 3 и т. 6, чл. 337, ал. 2, т. 1, чл. 338 от НПК, Софийският градски съд, НО, ХІІ въззивен състав

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда от 10.07.2019 г. по НОХД № 10108/2019 г., СРС, НО, 116 състав, като намалява размера на определеното на подс. Л.С.С. наказание от една година на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и изменя определения първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като определя на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

                               

 

 

                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                       2.