РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Разлог , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
като разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Гражданско дело №
20201240100878 по описа за 2020 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПК, депозирана от
Е.К.Т., ЕГН*, от г.Р., у.„Ш.“№17А, чрез адв. С.А., вписана в АК-Б., против „Е.М.“ЕООД,
ЕИК*, с адрес: г.С., ж.„ М.Д.“№25, у.„Р.П.К.,№6, сграда „М.Т.“, представлявано от Р.И.М.-
Т..
Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, Е.К.Т., ЕГН*, не
дължи следните суми, обективирани в издадения изпълнителен лист по ч.гр. дело 618 по
описа на Рг.РС за 2010 г., а именно – 19`574.58 лв., от които 18`002.00 лева - неиздължени
суми по Договор за потребителски кредит от 18.01.2008 г., договорна лихва в размер на
1`513.51 лева, за периода от 25.05.2009 г. до 29.04.2010 г. и наказателна лихва в размер на
59.07 лева за периода от 25.05.2009 г. до 29.04.2010 г., ведно със законната лихва, считано от
30.04.2010 г. до изплащане на главницата, както и сумата от 391.49 лева, представляваща
платена от кредитора държавна такса, за които суми е образувано изп. дело 118 по описа на
ЧСИ В.Т. за 2010 г., като погасени по давност.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който възразява по
отношение основателността на исковата претенция, визирайки конкретни фактически и
правни твърдения в тази насока.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства по реда на чл.235
от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 18.01.2008 г. е сключен договор за банков кредит, между кредитора „О..“ЕАД,
кредитополучателят А.Г.Т. и ищцата Е.К.Т., в качеството му на солидарен длъжник.
Въз основа на подадено от банката заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК е
образувано ч.гр.дело №618/2010 г. по описа на РС-Рг.
1
На 03.05.2010 г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и
солидарния длъжник, за солидарното им осъждане да заплатят на банката следните суми:
18`002.00 лв. - главница; 1`513.51 лв. - договорна лихва за периода 25.05.2009 г. - 29.04.2010
г.; 59.07 лв. - наказателна лихва за периода 25.05.2009 г. - 29.04.2010 г., ведно със законната
лихва от 29.04.2010 г. до окончателното изплащане на задължението и 391.49 лв. - разноски
за държавна такса.
Съгласно писмо изх. №50086/22.01.2021 г., издадено от РС-Рг е видно, че към
настоящия момент ч.гр.дело №618/2010 г. по описа на съда е унищожено поради изтичане
срока за съхранението му, но въпреки това страните не спорят, че ищцата, в качеството й на
солидарен длъжник не е подала възражение срещу вземането по заповедта, поради което по
отношение на нея тя е влязла в сила.
Въз основа на издадения на 03.05.2010 г. изпълнителен лист по ч.гр.дело №618/2010 г.
на РС-Рг, на 27.05.2010 г. е образувано изп. дело №118/2010 г. по описа на ЧСИ В.Т. с рег.
№795 и район на действие Бл.ОС, с взискател: банката и длъжници: кредитополучателя и
солидарния длъжник/ ищцата/.
Ищцата е получила ПДИ на 22.07.2010 г.
На 22.07.2010 г. ЧСИ В.Т. е извършила запор на трудовото възнаграждение на ищцата,
но кредитополучателят А.Т. е погасявал задълженията по кредита.
На 13.12.2014 г. била наложена възбрана върху 1/2 ид. част от недвижим имот – УПИ –
IV, пл. №832 в кв.62 по плана на г.Р..
На 24.02.2015 г. от взискателя е входирана молба за извършване на нов запор върху
банковите сметки на ищцата, а на 05.10.2017 г. е депозирана молба за опис на движимото й
имущество.
На 14.12.2017 г. ЧСИ В.Т. е изпратила запорни съобщения за запориране на банкови
сметки и е насрочила опис на движимо имущество на ищцата за 22.02.2018 г.
Други изпълнителни действия по отношение на солидарния длъжник Е.Т. не са
извършвани по изпълнителното дело.
На 23.08.2019 г. по делото е постъпила молба от „Е.М.“ЕООД, с която уведомява ЧСИ,
че на 31.01.2018 г. е сключил договор за цесия с банката-кредитор, по силата на който,
банката му цедирала вземането си към длъжниците по изпълнителното дело.
На основание чл.429 ГПК, моли да бъде конституиран като взискател по делото въз
основа на сключения договор за цесия от 31.01.2018 г.
С разпореждане изх. №14967 от 18.06.2020 г. ЧСИ конституира като взискател по
делото „Е.М.“ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 31.01.2018 г.
Горната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупна
преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и
неоспорени.
При така приетата фактическа обстановка съдът от правна страна приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението
чрез иск, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
2
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да
бъде уважен отрицателно установителния иск е необходимо ищецът да докаже
възраженията си срещу вземането, с които отрича съществуването на спорното право, т.е.
фактите които го изключват, унищожават или погасяват, основаващи се на обстоятелства,
възникнали след приключване на съдебното дирене, по което е издадено изпълнителното
основание.
В настоящия случай, ищцата твърди именно наличието на такъв факт, позовавайки се
на изтекла погасителна давност за задължението по изпълнителното дело.
Изпълнителният лист е издаден на 03.05.2010 г. въз основа на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК за вземания по договор за банков кредит от 18.01.2008 г. сключен между
„О..“ЕАД, А.Т. и Е.Т..
Вземането по делото произтича от договор за потребителски кредит, ето защо
приложима е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за
главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. (В този смисъл Решение
№261/12.07.2011 г. по гр.д. №795/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012 г. по
гр.д. №523/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.).
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД и разясненията, дадени в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ.
В настоящия казус съдът приема, предвид разясненията, дадени в ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е
подадената молба от 27.05.2010 г. на „О..“ЕАД за образуване на 20107950400118 по описа
на ЧСИ В.Т. с район на действие при Бл.ОС срещу А.Т. и ищцата, доколкото в нея
кредиторът е възложил на ЧСИ извършване на всички изпълнителни действия.
Следващите изпълнителни действия, които съдът приема, че прекъсват давността е
налагането на запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищцата при работодателя
й „Т.”ЕАД, връчен на дружеството на 26.07.2010 г.
След 26.07.2010 г. спрямо ищцата-длъжник не е извършено нито едно принудително
действие, освен налагането на възбрана на 13.12.2014 г. на 1/2 ид. част от недвижими имот,
собственост на ищцата.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява ex lege /по силата на закона/, без да е необходим изричен акт на ЧСИ.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва
по силата на закона чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право.
3
При прекратено изпълнително производство по силата на закона, давността за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие /в случая на 26.07.2010 г./, което означава,че перемпцията
е настъпила на 26.07.2012 г.
Ето защо, всички извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало
биха могли да прекъснат давността, не са породили този ефект, тъй като са били извършени
след настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“ Поради изтичане на двегодишен срок от последните
действия на принудително изпълнение изпълнителният процес се е прекратил ex lege на
26.07.2012 г. От този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга са
лишени от правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е
прекратено. Съгласно горецитираното тълкувателно решение и съобразената с него съдебна
практика, която е безпротиворечива когато изпълнителното производство е прекратено,
предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по
смисъла на чл.116, б."В" ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на
принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито
материалноправни последици.
Другите изпълнителни действия по изп. дело, които да са могли да прекъснат
давността по смисъла на т.10 на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на
ОСГТК, са извършвани в срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а именно : вписване на възбраната
– 13.12.2014 г., запорни съобщения за запориране на банкови сметки на 14.12.2017 г.
По тези съображения извършените впоследствие изпълнителни действия по налагане
на възбрана на недвижимия имот и налагане на запори на вземания чрез изпращане на
запорни съобщения до трети задължени лица в случая са без правно значение.
Предприетите по изпълнителното дело действия след изтичане на срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК не са валидни и годни да прекъснат теченето на срока на погасителната
давност.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника посочените по
изп. дело №20107950400118 по описа на ЧСИ В.Т. с рег. №795 в КЧСИ с район на действие
Бл.ОС, суми, поради погасяване по давност, е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1`927.62 лева,
представляващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно
4
приложен списък по чл.80 от ГПК. По направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като същото е
съобразено с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С.,
ж.„ М.Д.“№25, у.„Р.П.К.,№6, сграда „М.Т.“, представлявано от Р.И.М.-Т., че Е.К.Т., ЕГН*,
от г.Р., у.„Ш.“№17А, не дължи следните суми по изпълнителен лист от 03.05.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. №618/2010 г. по описа на РС-Рг, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп. дело №20107950400118 по описа на ЧСИ В.Т. сс рег. №795 в КЧСИ с район
на действие Бл.ОС, а именно: 18`002.00 лева, представляваща главница – неиздължени суми
по Договор за потребителски кредит от 18.01.2008 г., договорна лихва в размер на 1`513.51
за периода от 25.05.2009 г. до 29.04.2010 г. и наказателна лихва от 59.07 лева за периода от
25.05.2009 г. до 29.04.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2010 г. до
изплащане на главницата, както и за сумата от 391.49 лева, представляваща платена от
кредитора държавна такса.
ОСЪЖДА „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж.„М.Д.“№25, у.„Р.П.К.,№6, сграда
„М.Т.“, представлявано от Р.И.М.-Т., да заплати на Е.К.Т., ЕГН*, от г.Р., у.„Ш.“№17А,
сумата от 1`927.62 лв. разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5