РЕШЕНИЕ №44
гр.В.
04.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на тридесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Г. Й.
при секретаря И. К. и
в присъствието на прокурора ................................................ като разгледа докладваното от съдия Г. Й.
търговско дело № 29 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Делото е
образувано по исковата молба на „К. х.“А.
(K. H. I..),регистрирано в
търг.регистър стр….. (S) на 19.04.2010
г. в Република П. чрез
адвокат-пълномощник П. В. П. , личен №….,с адрес на кантората в гр. С.,бул…,
офис .. моб. тел… срещу „Л. П.“ ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление
в гр. В., ул… гръб представлявано от управителя А. С. А. .
Поддържа се ,че
молбата се депозира за констатиране на неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост
за търговското дружество „Л. П." ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на
управление гр. В. ул… гръб, представлявано от А. С. А. с начална дата
01.07.2017 г. и се иска да се открие производство по несъстоятелност, поради
осъществяване на хипотезите на чл. 607а и чл. 608 от Търговския закон.
Твърди се ,че на 01.07.2016
г. между „К. Х." А. и „Г. И." С. като заемополучател е сключен договор за
корпоративен заем, обективиран в писмено споразумение. В изпълнение на договора
за корпоративен заем и при подписването му от страните ищецът „К. Х. А.
предоставил на „Г. И. С. под формата на паричен заем сумата от 900 000
/деветстотин хиляди/ щатски долара, която сума заемополучателят се задължил да върне на заемодателя в срок до
30.06.2017 г. Съгласно договора заемаполучателят се бил задължил да заплати на
заемодателя в срок до 30.06.2017 г. и лихва
като възнаграждение за ползването на заема и лихва за забава върху размера на просроченото
задължение. Съгласно сключения на 01.07.2016 г. договор за поръчителство,
обективиран в чл. 7 от договора за корпоративен заем, търговско дружество „Л. .
ЕООД, с ЕИК. било поело солидарна
отговорност за изпълнение на всички задължения на заемополучателя „Г. И. С. за връщане
на заемната сума, както и на задълженията за заплащане на договорената
възнаградителна лихва и договорената лихва за забава.
Към настоящия
момент предоставената в заем парична сума в размер на 900 000 /деветстотин
хиляди/ щатски долара не била върната нито от заемополучателя „Г. И. С. ,нито
от солидарния длъжник „Л. П. ЕООД, с ЕИК.,
както и не било погасено и задължението за заплащане на договорената
възнаградителна лихва.
С покана до
заемополучателя от 02.07.2017 г. и покана до солидарния длъжник от 12.07.2017
г. ищецът „К. Х." АД уведомил страните за претенциите си по
договора за корпоративен заем. С отправените покани „К. Х." АД предоставило срок за изпълнение на
задълженията, който е до 12.00 часа на 02.07.2017 г. за заемополучателя,
съответно до 12.00 часа на 12.07.2017 г. за солидарния длъжник.
Задълженията по
договора за корпоративен заем за плащане на главница и възнаградителна лихва
били признати и потвърдени от солидарния длъжник „Л. П." ЕООД, ЕИК.. с
писмо с изх. № 17/ 30.06.2017 г. до „К. Х." АД.
Въпреки
отправените покани, както към 01.07.2017 г., така и към настоящия момент не
било налице дори частично изпълнение на задълженията на заемополучателя и на
солидарния длъжник по договора за корпоративен заем и респ. договора за
поръчителство.
С Решение №
12-02-18 от 12.02.2018 г. по м.а.д. № 011/ 2017 г. на Арбитражен съд при Съюза
на арбитрите в Б. търговско дружество „Л. П." ЕООД, с ЕИК. било осъдено да
заплати на „К. Х." АД следните
суми:
- на осн. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 138 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в
размер на 900 000/деветстотин хиляди/ щатски долара за дължима главница на основание
договор за корпоративен заем от 01.07.2016 г., сключен между „К. Х. АД като заемодател и „Г. И." СА в
качеството му на заемополучател и „Л. П." ЕООД като поръчител. Сумата от
900 000 щатски долара се присъжда ведно със законната лихва, считано от
19.10.2017 г. до окончателното й плащане;
-на осн. чл.
240, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 138 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в
размер на 45 000/ четиридесет и пет хиляди/ щатски долара за дължима
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016 г.до 30.06.2017
г. на основание
договор за корпоративен
заем от 01.07.2016 г.,
сключен между „К. Х. АД като заемодател и „Г. И." СА в качеството му на заемополучател и „Л. П."
ЕООД като поръчител. Сумата от 45 000 щатски долара се присъжда ведно със
законната лихва,считано от 19.10.2017 г. до окончателното й плащане;
- на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 138 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 28 350/ двадесет и осем
хиляди и триста и петдесет /щатски долара, представляваща неустойка за неизпълнение на поето задължение на основание договор за
корпоративен заем от 01.07.2016 г., сключен между „К. Х." АД като заемодател и „Г. И." СА в качеството му на заемополучател и „Л. П.
ЕООД като поръчител. Сумата от 28 350 щатски долара се присъжда ведно със
законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до окончателното й плащане;
- разноски в арбитражното производство в
размер на 12 096 /дванадесет хиляди и деветдесет и шест/ лева.
Поддържа се ,че
към датата на подаване на настоящата молба за откриване на производство по
несъстоятелност „К. Х." АД има
парично вземане от „Л. П." ЕООД, с ЕИК. в размер на:
- 900 000/деветстотин хиляди/ щатски
долара главно вземане за дължима главница,
ведно със законната
лихва, считано от
19.10.2017 г. до окончателното й плащане;
- 45 000 /четиридесет и
пет хиляди/ щатски
долара дължима възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от
19.10,2017 г. до
окончателното й плащане;
- 28 350 /двадесет и осем хиляди и триста
и петдесет/ щатски долара
неустойка за неизпълнение на поето
задължение, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до
окончателното й плащане;
-12 096
/дванадесет хиляди и деветдесет и шест/ лева разноски в арбитражно производство
по м.а.д. № 011/ 2017 г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в Б.
От поведението
на длъжника „Л. П." ЕООД, с ЕИК. можело да са направи извода, че той не е
в състояние да изпълни свое изискуемо
парично задължение към „К. Х." АД ,което задължение произтича от търговска
сделка и е свързано с търговската му дейност.
Следователно от
изложените факти и обстоятелства, подкрепени с описаните в изложението на
исковата молба писмени доказателства, се установява безспорно, че търговското
дружество „Л. П." ЕООД, с ЕИК.. е изпаднало в неплатежоспособност и са
осъществени предпоставките на чл. 607а и чл. 608 от ТЗ и следвало да настъпят
последиците, предвидени в чл. 630 от ТЗ.
Предвид
изложените факти и обстоятелства, можело да се направи извода, че паричните задължения
на длъжника „Л. П." ЕООД с ЕИК. не
са временни, поради дългия срок на неизпълнение повече от 6 месеца, считано от
настъплане падежа на вземането и поведението на длъжника, изразяващо се в
бездействие и неизпълние дължимите парични престации.
Поради размера
на дължимите суми и трайното неизпълнение на паричните задължения търговското
дружество Л. П." ЕООД, с ЕИК. било изпаднало в неплатежоспособност и
свръхзадлъжнялост.
Неплатежоспособността
на дружеството била настъпила на 01.07.2017 г. датата, следваща датата, на
която е следвало да се изпълни главното задължение по Договор за корпоративен
заем от 01.07.2016 г.
Иска се на основание чл. 625, във връзка с чл. 630 от ТЗ да се констатира неплатежоспособност
и свръхзадлъжнялост за търговското дружество „Л. П." ЕООД, с ЕИК., със
седалище и адрес на управление в гр. В. гръб, представлявано от А. С. А. с
начална дата 01.07.2017 г., и да се открие производство по несъстоятелност.
Към исковата
молба са приложени :
1. Договор за корпоративен заем от 01.07.2016
г.;
2. Писмо с изх. № 17/ 30.06.2017 г. относно
везмания/ задължения на
„Л. П." ЕООД към „К. Х. АД;
3. Покана
от 02.07.2017 г. от
„К. Х. АД до „Г. И." С.А.;
4. Покана от 12.07.2017 г. от „К. Х." АД
до Л.
П." ЕООД;
5. Решение №
12-02-18 от 12.02.2018 г. по
м.а.д. № 011/ 2017 г. на
Арбитражен съд
при Съюза на арбитрите в Б.
6. Удостоверение № 11-17-09/ 21.02.2018 г. от
Арбитражен съд при
Съюза на
арбитрите в Б. за влязло в сила Решение № 12-02-18
от 12.02.2018 г.
по м.а.д. № 011/ 2017 г.
7. Уведомление до ТД на НАП по чл. 78, ал. 1
от ДОПК;
8. Извлечение от Търговския регистър към АВп
за „Л. П." ЕООД,с ЕИК.
9. Удостоверение на юридическо лице „К. Х. АД
, регистрирано в (търговския регистър) стр.
№ 698037 (8) на 19.04.2010 г. в Република П.;
10. Адвокатско пълномощно.
Ответникът не е
взел становище по иска .
След като взе предвид събраните по делото
доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :
На 01.07.2016
г. между
„К. Х. АД и „Г. И." СА , вписано в търговския
регистър на Република Б. под рег. № 4974, с адрес:… М. С., П.К.., Белиз сити,
Белиз, Централна А. като заемополучател, е сключен договор за корпоративен
заем, обективиран в писмено споразумение. В изпълнение на договора за
корпоративен заем и при подписването му от страните ищецът „К. Х." АД
предоставил на „Г. И." СА
под формата на паричен заем сумата от 900 000 /деветстотин хиляди/
щатски долара, която сума заемополучателят се
задължил да върне на заемодателя в срок до 30.06.2017 г. Съгласно договора
заемаполучателят се задължил да заплати
на заемодателя в срок до 30.06.2017 г. и лихва в размер на 5% годишно,
начислена върху пълния размер на заемната сума, като възнаграждение за
ползването на заема. Също така заемополучателят се задължил да заплати на заемодателя лихва за
забава върху размера на просроченото задължение, в размер равен на договорената
възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка върху нея в размер на 10%
годишно, считано от датата на съответната забава до датата, на която заемополучателят
погаси задължението си. Съгласно сключения на 01.07.2016 г. договор за
поръчителство, обективиран в чл. 7 от договора за корпоративен заем, търговско
дружество „Л. П." ЕООД, с ЕИК.. поело солидарна отговорност за изпълнение на
всички задължения на заемополучателя „Г. И." СА за връщане на заемната
сума, както и на задълженията за заплащане на договорената възнаградителна
лихва и договорената лихва за забава.
Към настоящия
момент предоставената в заем парична сума в размер на 900 000 /деветстотин
хиляди/ щатски долара не е върната нито от заемополучателя „Г. И. СА ,нито
от солидарния длъжник „Л. П." ЕООД,
с ЕИК.. както и не било погасено и задължението за заплащане на договорената
възнаградителна лихва.
С покана до
заемополучателя от 02.07.2017 г. и покана до солидарния длъжник от 12.07.2017
г. ищецът „К. Х. АД уведомил страните за претенциите си по
договора за корпоративен заем. С отправените покани „К. Х." АД предоставило срок за изпълнение на
задълженията до 12.00 часа на 02.07.2017
г. за заемополучателя, съответно до 12.00 часа на 12.07.2017 г. за солидарния
длъжник.
Задълженията по
договора за корпоративен заем за плащане на главница и възнаградителна лихва са
признати и потвърдени от солидарния длъжник „Л. П." ЕООД, ЕИК., с писмо с
изх. № 17/ 30.06.2017 г. до „К. Х. АД.
Въпреки
отправените покани, както към 01.07.2017 г., така и към настоящия момент не се
установява да е налице дори частично
изпълнение на задълженията на заемополучателя и на солидарния длъжник по
договора за корпоративен заем и респ. договора за поръчителство.
С Решение №
12-02-18 от 12.02.2018 г. по м.а.д. № 011/ 2017 г. на Арбитражен съд при Съюза
на арбитрите в Б. търговско дружество „Л. П." ЕООД, с ЕИК., е осъдено да
заплати на „К. Х." АД следните
суми:
- на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 138 и сл.
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 900 000/деветстотин хиляди/ щатски
долара за дължима главница на основание договор за корпоративен заем от
01.07.2016 г., сключен между „К. Х. АД
като заемодател и „Г. И. СА в качеството му на заемополучател и „Л. П.
ЕООД като поръчител. Сумата от 900 000 щатски долара се присъжда ведно със
законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до окончателното й плащане;
-на осн. чл.
240, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 138 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в
размер на 45 000/ четиридесет и пет хиляди/ щатски долара за дължима
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2017
г. на основание
договор за корпоративен
заем от 01.07.2016 г.,
сключен между
„К. Х. АД като заемодател и „Г. И." СА в качеството му на заемополучател и „Л. П."
ЕООД като поръчител. Сумата от 45 000 щатски долара се присъжда ведно със
законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до окончателното й плащане;
- на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 138 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 28 350/ двадесет и осем
хиляди и триста и петдесет /щатски долара, представляваща неустойка за неизпълнение на поето задължение на основание договор за
корпоративен заем от 01.07.2016 г., сключен между „К. Х." АД като заемодател и „Г. И." СА в качеството му на заемополучател и „Л. П."
ЕООД като поръчител. Сумата от 28 350 щатски долара се присъжда ведно със
законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до окончателното й плащане;
- разноски в арбитражното производство в
размер на 12 096 /дванадесет хиляди и деветдесет и шест/ лева.
По този начин към
датата на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност -24.08.2018 г., „К. Х."
АД има парично вземане от „Л. П."
ЕООД, с ЕИК .., в размер на:
- 900 000/деветстотин хиляди/ щатски
долара главно вземане за дължима главница,
ведно със законната
лихва, считано от
19.10.2017 г. до окончателното й плащане;
- 45 000 /четиридесет и
пет хиляди/ щатски
долара дължима възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от
19.10,2017 г. до
окончателното й плащане;
- 28 350 /двадесет и осем хиляди и триста
и петдесет/ щатски долара
неустойка за неизпълнение на поето
задължение, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до
окончателното й плащане;
-12 096
/дванадесет хиляди и деветдесет и шест/ лева разноски в арбитражно производство
по м.а.д. № 011/ 2017 г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в Б. .
По делото е
депозирано заключение на вещото лице Р.К..
Вещото лице дава
заключение ,че към 24.08.2018 г. -датата на подаване в съда на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност „К. Х." АД има парично вземане от „Л. П."
ЕООД, в размер на:
-900 000.00 щатски долари - главно
вземане за дължима главница, ведно със законната лихва, считано-от 19.10.2017
г. до окончателното й плащане:
-45 000.00 щатски долари дължима
възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016 г .до 30.06.2017 г, ведно със
законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до окончателното ѝ плащане;
-28 350.00 щатски долари - неустойка за
неизпълнение на поето задължение, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017
г. до окончателното й плащане;
-12 096.00 лева разноски в арбитражно
производство по м.а.д. № 011/2017 г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в
България по силата на Решение № 12-02-18
от 12.02.2018 г. по м.а.д. № 011/2017 г. на Арбитражен съд при Съюза на
албитрите в Б. или общо 1 654 925,86 лв.
Вещото лице е
посочило в заключението си известните кредитори и размера на техните
задължения,като прави извод ,че по
балансови данни към 31.12.2018 г. общите задължения на „Л. П. ЕООД са 2 517
х.лв.
Тъй като ответното
дружество не е открито на посочения в делото адрес от свалените от Търговския
регистър годишни отчети на ответното дружество за 2013 г., 2015 г. и 2016 г. и
предоставените на експертизата отчети за 2017 г. и 2018 г. задълженията на
длъжника са установени подробно от вещото лице, но от наличните документи същото
не може да установи датите на последното извършено плащане от длъжника ,както и
кои задължения на дружеството са обезпечени и какво имущество и кои не са обезпечени.
Показателите за
финансово състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието на
длъжника за периода към 01.01.2013 г. и всяко последващо
тримесечие - до предявяването на исковата молба са посочени от вещото лице в таблица
, изготвена на база публикуваните годишни отчети на „Л. П." ЕООД към
31.12.2013 г, 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г. и от предоставените годишни отчети
към 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г ./л.88-89 от делото/. -
Показателите за
ликвидност към 31.12.2018 г., на база
последния предоставен годишен отчет на дружеството са както следва:
Към 31.12.2018
г.коефициентът на обща ликвидност на дружеството като отношение на краткотрайните
активи към краткотрайните задължения е 0,0226 и показва, че при реализация на краткотрайните
активи на дружеството ще може да покрие 2.26% от краткотрайните си задължения.
За норматив на общата ликвидност се приема коефициент 1.00.
Коефициентът на
бърза ликвидност на дружеството изразява отношението на краткосрочните вземания
+ краткосрочните инвестиции+ паричните средства
към краткотрайните задължения и е 0,0215 и показва, че краткосрочните вземания на
дружеството са недостатъчни и че от
събирането им не може да се покрият
краткотрайните задължения.
Коефициентът на
незабавна ликвидност на дружеството отразява отношението на сбора на краткосрочните
вземания и паричните средсва към краткотрайните задължения и е 0,0215 .Този
коефициент би трябвало да клони към 1. При условие, че той е 0, това е
доказателство, че дружеството изпитва големи затруднения на паричните средства.
Коефициентът на
абсолютна ликвидност на дружеството отразява отношението на паричните средства
към краткотрайните задължения и е
0,012 .Този коефициент би трябвало да клони към 1. При условие, че той е 0,
това е доказателство, че дружеството изпитва големи затруднения на паричните
средства.
Балансовата
стойност на ДМА към 31.12.2018 г. на „Л. П. ЕООД е 221 хил.лв. и включва предоставени
аванси и ДМА в процес на изграждане.
От публикуваните
в Търговския регистър и предоставените на експертизата годишни отчети на „Л. П.
ЕООД не са установени осчетоводени финансово обвързани договори извън процесния
договор, с който ответното дружество е поело солидарна отговорност за
изпълнение на всички задължения на заемополучателя „Г. И. СА.
По счетоводни
данни на ответното дружество „Л. П." ЕООД се установява, че задължението
на длъжника към молителя - кредитор е осчетоводено при длъжника по сметка № 445
„Други задължения" в размер на 1 569 110.01 лева.
Стойността на
наличното имущество на длъжника към датата на извършване на експертизата е предоставени
аванси и ДМА в процес на изтраждане в
размер на 221 000 лв.
Коефициентът на
финансова автономност на дружеството към 31.12.2018 г. е -0.8896 .Собственият капитал на дружеството би
следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се осигури
възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на финансова
автономност се приема коефициент 0.33. По счетоводни данни към 31.12.2018 г. с
включени задължения към ищеца води до отрицателна стойност на коефициента,
което говори за огромна зависимост на дружеството от външни капитали.
Коефициентът на
задлъжнялост на дружеството е минус 1,1242 .
Коефициентите на рентабилност на дружеството
са отрицателни и се дължат на реализираната загуба от дружеството през 2014 г.,
2015 г., 2017 г. и 2018 г.
По балансови
данни към 31.12.2018 г. сумата на активите на дружеството е 278 х.лв. , а
сумата на задълженията 2 517 х.лв., от което е видно, че имуществото на
дружеството не е достатъчно за покриване на задълженията без опасност за
интересите на кредиторите.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за установено
от правна страна следното :
За да бъде
открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на
кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742
от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от
лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.
742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е
налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ,
или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално
да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
Налице е
трайноустановена практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно
финансово състояние на длъжника и състоянието на неплатежоспособност следва да
се прецени от съда въз основа на цялостен анализ на доказателствата за
икономическото състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си
задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението.
От значение за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на длъжника да
изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за
определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е
бързоликвидно, като освен показателите за ликвидност, съдът може да обсъди и
други, обуславящи финансовото състояние на търговеца - коефициентите на
финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите следва да
се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството - за влошаване или
за подобряване, съобразно балансите за съответните години. Началната дата на
неплатежоспособността съдът следва да определи, като съобрази общото
икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на
спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-старото
непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и момента,
когато е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за
долустоящите съдебни инстанции: Р. № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на
I т. о.; Р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о.; Р. №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на I т. о.; Р. № 54/08.09.2014 г. по
т. д. № 3035/2013 г. на II т. о.; Р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г.
на I т. о.; Р. № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на II т. о.
В настоящия случай са налице предвидените
от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището
на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ писмена молба до съда за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция
за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано
с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В
конкретния случай, съдът е сезиран с молба от кредитор , който
се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за
откриване на производството - длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда
следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане.В конкретния случай паричното задължение на длъжника произтича от неизпълнение
на търговска сделка. Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е
обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява
своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника.
Търговски са сделките, сключени от
търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и
абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от
качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на
търговеца са установени в Д.. и са такива за данъци, мита, такси. Във всички
случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или
за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително
и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът
му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.
Съдът, като взе предвид изложеното по-горе
и го съобрази с обстоятелството, че страните по посочения по-горе договор са търговски дружества, намира, че е налице
субективният критерий за квалифициране на една сделка като търговска.
В разглеждания случай безспорно се
установява от събраните доказателства, че ответникът има изискуеми парични
задължения към кредитор , които не е
платил. В тежест на ответника е да докаже, че не е спрял плащанията към
кредитори, което не е сторено в производството. Ответникът, който носи
доказателствената тежест за това, не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за
извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по
аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По делото не се установява плащане на
изискуеми задължения на ответното дружество ,произтичащи от посочения по-горе
договор.
По изложените съображения, съдът намира за
доказано, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.
608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични
задължения по търговски сделки.Ответникът е и в състояние на свръхзадълженост
по смисъла на Чл.742 ал.1 ТЗ ,тъй като ,видно от зеключението на вещото лице,имуществото
му не е достатъчно да покрие паричните му задължения.
Следва да се приложи в случая презумпцията
на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, по силата на която неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията.
След съвкупен анализ на посочените по-горе
доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на
ответното дружество. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че ответното дружество е в нестабилно финансово
състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения, които не са
обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в
срок. Установените неплатени задължения на дружеството ,свързани с търговската
му дейност, съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното
дружество да не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим
характер.
До този извод
води анализът на заключенията на вещото лице.
Показателите за
ликвидност изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за
бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се определят като коефициенти, при
изчислението на които се съпоставят активи и задължения.Базовата величина,
ползвана за намиране на отделните коефициенти, е различна -краткосрочни задължения
и текущи задължения.
Вещото лице дава
заключение ,че коефициентът на обща ликвидност,коефициентът на бърза
ликвидност,коефициентът на незабавна ликвидност
и коефициентът на абсолютна ликвидност са
близо до нулата.Показателите за ликвидност отразяват възможностите на
предприятието да покрие задълженията си в даден момент, обикновено балансова
дата. Особено показателен от тази гледна точка е коефициентът за абсолютна
ликвидност, който характеризира платежоспособността на предприятието, при
положение че падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата.
Коефициентите на обща и бърза ликвидност за този момент дават твърде условна
оценка за платежоспособността на предприятието, защото в техните елементи има
вероятност да са включени много бавноликвидни или даже трудноликвидни активи .При
съпоставянето на определени активи с краткосрочните или текущите задължения е
нормално да се получи коефициент около единица. Ако коефициентът е под единица,както
е в случая, т.е. сумата на задълженията към датата на баланса е по-голяма от
средствата, с които следва да се покрие. Желателно е коефициентите за
ликвидност да превишават единица, което означава, че предприятието разполага с
повече краткотрайни активи от задълженията му към балансовата дата. При тези
условия, степента на риска предприятието да изпадне в състояние на невъзможност
за посрещане на задълженията си, е твърде малка. От данните ,посочени в заключението
на вещото лице, е видно, че предприятието няма краткосрочни вземания и налични
парични средства, с които да покрие задълженията си към кредиторите затова и
коефициентите за ликвидност са отрицателни, а същевременно има краткосрочни
задължения, което води и до отрицателните показатели.
Свързани с
показателите за ликвидност са и показателите за финансова автономност. Те
характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от
кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния
баланс задълженията към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни
пасиви, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към банките
кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към
персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци,
към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни
осигурителни вноски, приходите за бъдещи периоди и други. В случаите, когато
коефициентът на финансова автономност е под единица,както е в настоящия случай,
е налице превишение на задълженията
спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно
обезпечени с имуществото на предприятието и обратно.
Коефициентът на
задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от своите
кредитори за уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е под
единица и показва колко задължения са отчетени на един лев собствен капитал.
Колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова независимостта на
предприятието от външни източници на средства е по-голяма.В случая коефициентът
е минус 1,1242 .
Вещото лице е
категорично ,че длъжникът няма
възможност чрез собствения си капитал и печалбата да поеме текущите си
задължения,че дружеството е свръхзадлъжняло и декапитализирано, без възможност
да обслужва текущите си задължения, които са посочени в баланса на
предприятието.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
Несъстоятелността,
уредена по действащото законодателство като производство за универсално
принудително изпълнение е преди всичко граждански процес, в частност
-изпълнителен процес и по силата на изричната разпоредба на чл. 621 ТЗ
субсидиарно приложими в производството по несъстоятелност, при липса на
специални правила, са нормите на ГПК.Следователно, при отсъствието на специални
разпоредби в гл. IV "Несъстоятелност" относно необходимото
съдържанието на молбата по чл. 625 ТЗ, извън въведените с чл. 628, ал. 2 и ал.
3 ТЗ задължителни изисквания, вкл. с оглед предвидените в специалната норма на
чл. 621а ТЗ, за съответно приложими следва да се приемат процесуалните
разпоредби на общото исково производство, включващи и чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.
5 ГПК на р. I, гл. ХIII ГПК.Това означава, че преценката за редовността на
молбата по чл. 625 ТЗ, следва да се извърши с оглед на визираните реквизити по
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, но при отчитане на особения и предмет и на
обстоятелството, че начална дата на неплатежоспособността на длъжника е
задължителен елемент от решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Поради това, при констатирано наличие на състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост по см. на чл. 742, ал. 1 ТЗ, съдът
всякога е задължен да определи същата въз основа на анализ на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо от заявената или
твърдяната от страните в хода на производството дата. Съобразено
обстоятелството, че именно върху определената от съда начална датата на
неплатежоспособност, настъпват и правните последици на влязлото в сила решение,
с което искането е уважено и формираната от него сила на пресъдено нещо се разпростира
спрямо всички, вкл. неучаствалите в производството кредитори, дава основание да
се приеме, че непосочването на конкретна начална датата на
неплатежоспособността на търговеца - длъжник от страна на молителя не води до
неяснота на претендираното искане.
Съгласно задължителната
практика на ВКС, изразена в решения: №
64 от 23.03.2010 г., по т. д. № 959/2009 г. на II т. о., № 115/25. 06.2010 г.,
по т. д. № 169/2010 г. на II т. о., № 90/20.07.2012 г., по т. д. № 115/2011 г.
на I т. о. и др. началната дата на неплатежоспособност се определя с оглед на
цялото икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на
съдебното решение, а не само с оглед на последното извършено плащане от същия
към определен кредитор или кредитори.
След анализ на събраните
по делото доказателства на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца
съдът намира ,че следва да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността датата 01.07.2017 г.,посочена от ищеца в
исковата молба ,тъй като на тази дата възниква задължението на длъжника по
горепосочения по-горе договор.От материалите по делото не може да се направи
извод за наличието на друго изискуемо
вземане срещу длъжника ,сочещо на друга начална дата на неплатежоспособността.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ВРЕМЕННИЯ СИНДИК И ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи
временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите. За временен синдик на
дружеството следва да бъде назначен адв.Л. И. , вписан в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. На временния синдик следва
да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 700 лева, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на
кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от
длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на
временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради
това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 11.01.2019 г. от 11 часа в Съдебната палата на
Видинския окръжен съд , в залата за провеждане на съдебните заседания ,която ще
бъде указана в деня на събранието на кредиторите върху таблото за съобщения на
Видинския окръжен съд и върху вратите на съдебната зала с дневен ред по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на
комитет на кредиторите.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на кредитора „К. х.АД
направените по делото разноски в размер на 252
лв.за държавна такса и 650 лв.възнаграждение на вещо лице .
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон Видинският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на срещу „Л. П.“ ЕООД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление в гр. В., ул… с
начална дата на неплатежоспособността 01.07.2017 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на
срещу „Л.
П.“ ЕООД, ЕИК… със седалище и адрес на управление в гр. В.., ул…. поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост.
НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на длъжника срещу
„Л. П. ЕООД, ЕИК…., със седалище и адрес на управление в гр. В., ул… адв.Л. И. ,вписан в Списъка на лицата, които могат да
бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ,
утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде
уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик в
размер на 700 лева месечно, считано от
датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на
временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от
настоящето решение.
ОПРЕДЕЛЯ
ДАТА НА ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ което следва да се проведе на 11.01.2019
г.от 11 часа в Съдебната палата на Видинския окръжен съд , в залата за
провеждане на съдебните заседания ,която ще бъде указана в деня на събранието
на кредиторите върху таблото са съобщения на Видинския окръжен съд и върху
вратите на съдебната зала с дневен ред
по чл. 672, ал. 2 от ТЗ:
1. Изслушване
доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на
кредиторите.
Решението подлежи на вписване в търговския
регистър.
ОСЪЖДА „Л. П.“ ЕООД, ЕИК.., със седалище и адрес на
управление в гр. В., ул… ДА ЗАПЛАТИ на „К. х.“АД (K. H. I..),регистрирано в
търг.регистър стр…. (S) на 19.04.2010 г. в Република П. чрез адвокат-пълномощник П. В. П. , личен №….,с
адрес на кантората в гр. С.,бул.. офис ..моб. тел… направените по делото
разноски в размер на по 252 лв.за държавна такса и 650 лв.за възнаграждение на вещо лице .
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен
акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: