МОТИВИ
към присъда по НОХД № 459 по
описа за 2010г. на ШОС
Подсъдимият Е.Д.А. с ЕГН ********** е предаден на съд по
следното обвинение:
За това, че на 27/28.10.1995г. в гр.Шумен,
в съучастие като помагач с извършителя Д.
С. Н. от гр.Шумен, умишлено го улеснил, чрез
отстраняване на спънки, да отнеме чужди движими вещи: парична сума от 7000
/седем хиляди/ неденоминирани лева, мъжко кожено яке,
интеграл за телевизор “Електрон” 282 ДБ за цветност,
2 броя транзистори 208А, 5 броя транзистори КТ – 426, 5 бр. транзистори КТ –
838, 5бр. транзистори КТ -117, бушон за ГА напрежение за телевизор “Електрон”,
всичко на обща стойност 11 932,00 неденоминирани
лева /11,90 деноминирани лева/ от владението на М.Р.К. ***, без негово съгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и
деянието представлява опасен рецидив – престъпление по чл.199 ал.1 т. 4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20
ал.4 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да
определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на 10 години.
Подсъдимият
Е.А. е нередовно призован. Видно от материалите по делото същият от 1999г. се
намира извън пределите на Република България, живее в Република Турция на
неизвестен адрес. Подсъдимият е обявен за общодържавно издирване с телеграма №
6627/ 02.12.1999г. на ГД “КП” на МВР, като издирвателните мероприятия не са
довели до резултат. Поради тези обстоятелства и с оглед приключване на
наказателното производство в разумни срокове съдът даде ход на делото в
отсъствието на подсъдимия.
Процесуалният
представител на подсъдимият в съдебно заседание моли съда да признае подсъдимия
за виновен в извършване на престъпление по чл.200 от НК- приготовление към
грабеж и предвид изтеклата давност за това деяние да не му налага наказание.
Подсъдимият
Е.А. е давал обяснения по същото дело пред друг състав на съда по НОХД № 79/98г.
по описа на ШРС. Тези обяснения по съответния процесуален ред са прочетени и
приобщени като доказателствен материал по делото.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Е.Д.А. през есента на 1995г. работел като таксиметров шофьор и управлявал лек автомобил “Опел Кадет” с ДК №
****АА. Той се познавал с обвиняемия Д. С. Н. /Д. С. Н./. На 27.10.1995г.
двамата решили да отидат до с.Риш община Велики Преслав. Пристигнали там преди обяд и
се срещнали със свид. Ф.Ю., позната на подсъдимия А..
Поканали я да тръгне с тях. Последната се съгласила и
пристигнали заедно в гр.Шумен. Оставили обв. Д. Н.на площад “Оборище”,
където последния отседнал в едно
заведение.
Подсъдимият
А. и свид.Ю. посетили няколко заведения в гр.Шумен. В заведение, в близост до областната управа, случайно
срещнали пострадалия М.Р.К.- познат на подсъдимия. Свидетелят живеел в с.Божурово община Върбица и имал телевизионен сервиз.
Същият ден той дошъл в гр.Шумен, за да закупи
резервни телевизионни части. Двамата мъже поговорили. Уговорили се по-късно да
се видят и да посетят заедно заведение в кв.Дивдявово.
Подсъдимият предложил на свид.К., че ако желае може да осъществи полов акт срещу заплащане със
свидетелката. Последната била съгласна, тъй като имала нужда от средства.
Същата
вечер около 19,00 часа тримата – подсъдимият, свид.Ю.
и свид.К. отишли с лекия автомобил “Опел Кадет” до
заведението “Фенерите” в кв.Дивдядово. Докато
вечеряли подсъдимият предложил на свид.К. да
осъществи полов акт със Ю. срещу заплащане. Свидетелят отказал. Малко по-късно свид.Ю. пожелала да посети тоалетната. Придружавайки я подс.А. й споделил, че свидетелят отказва да бъде с нея.
Казал й, че след като не иска да плаща, ще потърси обв.Н,
/Н,/и двамата ще вземат всичките му пари.
Когато се
върнали до масата, подсъдимият съобщил на свид.Ю. и свид.К., че ще си отиде за малко до тях, за да занесе пари
от оборота на жена си. Подс.А. намерил обв.Н, /Н,/в
заведението на пл. “Оборище”, където го оставил по обяд. Споделил с него, че
има идея да вземат парите на К.. Обв.Н, /Н,/се
съгласил да участва и двамата се уговорили какво ще правят. Потеглили заедно с
автомобила до кв.Дивдядово, където обв.Н,слязъл на първата спирка, за да го изчака. Уговорката
им била след като подсъдимият А. вземе
свидетелите от ресторанта, когато минат покрай спирката да качат обв.Н,като случаен пътник в таксито, като в подходящ момент
последният да заплаши пострадалия и да му вземе парите. За да не се усъмни пострадалия се уговорили обв.Н,да заплаши и подсъдимият и също да му вземе пари.
Съгласно
предварителния план обв.Н,изчакал на първата
автобусна спирка в кв.Дивдядово, а подс.А. се върнал в заведението. Предложил на свид.К. да отидат в друго заведение да си довършат
почерпката. Преди да си тръгнат поканил на танц свид.Ю.
и й казал какво са решили да правят с обв.Н..
Малко преди
полунощ тримата се качили в автомобила, като свид.Ю.
седнала на предната дясна седалка, а пострадалия на задната седалка. При
преминаването им покрай спирката, обв.Н,вдигнал ръка.
Подсъдимият спрял таксито и обяснил, че ще вземе клиента, за да изкара малко
пари. Обв.Н,седнал до пострадалия и казал заведение,
до което иска да го закарат. Когато влезли в гр.Шумен
поискал първо да го закарат до студентските общежития, за да вземе пари от дома си. През това време под
влияние на алкохола и късния час , постр. К. бил
задрямал на задната седалка. Стигайки до района на студентските общежития,
подсъдимият спрял автомобила на безлюден и тъмен участък. Тогава обв. Н,хванал с лявата си ръка
пострадалия за якето и поискал да си даде парите като насочил към него палка,
която държал в дясната си ръка. Първоначално пострадалия отговорил, че няма
пари. Очаквал, че подс.А. ще му помогне. Съгласно
предварителния план подсъдимия дал след “заплашване” на обв.Н,малка
сума пари. Обв.Н,поискал от свид.
К. да си съблече коженото яке. Изненадан от ситуацията и изплашен от насочения
към него предмет, който възприел като пушка, пострадалия се подчинил и съблякъл
якето, в джобовете на което били парите му – 7000,00 неденоминирани
лв. и телевизионни части: интеграл за телевизор “Електрон” 282 ДБ за цветност, 2 броя транзистори 208А, 5 броя транзистори КТ –
426, 5 бр. транзистори КТ – 838, 5бр. транзистори КТ -117, бушон за ГА
напрежение за телевизор “Електрон”. След като взел якето, обв.Н,слязъл
от автомобила като предупредил “да
внимават, защото запомнил регистрационния номер” и се отдалечил.
Пострадалия
К. поискал веднага да се оплачат в полицията, на което подсъдимият А. се
противопоставил тъй като бил пил и ще му вземат книжката. Завел пострадалия да
нощува при негов близък, а подсъдимият отишъл със свидетелката на друго място.
На сутринта отишли “заедно” в РПУ гр.Шумен, където подали
сигнал за случилото се.
По-късно подс.А. и обв.Н,разделили парите,
а якето останало у последния. На
09.03.2003г. обв.Н,починал.
От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза е видно, че общата стойност
на всички вещи и пари, отнети от пострадалия е 11 932,00 неденоминирани лева.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните гласни доказателствени средства – показанията на свид.М.К., дадени в хода на съдебното следствие и
показанията му, дадени на досъдебното производство и
пред друг състав на съда по същото дело по НОХД № 79/98г. по описа на ШРС,
прочетени и приобщени по съответния процесуален ред; от свидетелските показания
на свид.Ф.Ю. – дадени на досъдебното
производство и пред друг състав на съда по същото дело по НОХД № 79/98г. по
описа на ШРС и по НОХД № 397/99г. по
описа на ШРС, прочетени и приобщени по съответния процесуален ред в хода на
съдебното следствие; от обясненията на подсъдимия А., дадени по същото
дело пред друг състав на съда по НОХД № 79/98г. по описа на ШРС; от обясненията
на подсъдимия Д. С. Н., дадени по същото
дело пред друг състав на съда но НОХД №79/98г. по описа на ШРС и по НОХД №
397/99г. по описа на ШРС, прочетени и приобщени по съответния процесуален ред в
хода на съдебното следствие; както и от
заключенията на съдебно- оценителните експертизи, приети в хода на съдебното
следствие и от приложените писмени
доказателства, присъединени по реда на чл.283 от НПК към материалите по делото.
Предвид
така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Е.Д.А. е
извършил деянието, за което е обвинен. При така установеното съдът приема, че
подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.199 ал.1 т. 4 във вр. с чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 във вр. с чл.29
ал.1 б.”А” от НК , защото:
* обект на престъплението по чл. 199 ал.1 от НК са обществените отношения свързани с
нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, като се
засягат и обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля у
всеки гражданин, както и личния му избор на поведение.
* от
обективна страна – изпълнителното деяние при грабежа се състои от два акта-
употреба на някаква форма на принуда и отнемане на вещите от владението на
пострадалия с намерение за противозаконно присвояване
- безспорно по делото се
установи, че спрямо пострадалия М.К. е употребена сила и заплашване, за да се
отнемат вещите, предмет на престъпното посегателство. Обв.Н,е
хванал с едната си ръка пострадалия, а с другата си ръка е държал към него
насочена палка. С тези си действия той е предизвикал уплаха у пострадалия, която го мотивира да предаде на нападателя
якето си с намиращите се в него пари и вещи.
- подсъдимият А. чрез своите
действия е оказал помощ на обв.Н,да отнеме вещите от
пострадалия. Подсъдимият е предложил пръв на обв.Н,да
вземат парите на пострадалия. Предварително двамата са се уговорили кой от тях
какво ще прави, като се уточнили, че подсъдимият ще вземе пострадалия в колата
си, след което ще качи обв.Н,и ще ги откара на
безлюдно място, където обв.Н,да успее да вземе парите
на пострадалия. С автомобила, който кара като такси подс.А.
откарва пострадалия от заведението “Фенерите”, след което качва съучастника си
под предлог, че е клиент от когото може да изкара малко пари. След това откарва
пострадалия и обв.Н,в района на студентски общежития,
където симулира, че също е пострадал от грабеж- като след отправена му от
страна на нападателя “заплаха” предава част от своите пари. С тези си действия подс.А.
умишлено е улеснил обв.Н,да извърши грабежа на вещи,
като е отстранил възникналите спънки за това.
Осъщественото от подс.А. деяние следва да се квалифицира като съучастие в
извършването на грабеж, като същият се явява помагач на физическия извършител
на грабежа. Деянието на А., предвид негово предходно осъждане на “Лишаване от
свобода” за срок от 3 години по НОХД № 139/1990г. по описа на РС гр.Търговище, следва да се квалифицира като извършено при
условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”А” от НК.
* субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице.
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. При грабежа
предназначението на упражнената принуда под формата на сила или заплашване е да
сломи съпротивата -реална или възможна на пострадалото лице, от което се отнема
вещта. В конкретния казус деецът е съзнавал, че улеснява обв.Н,и
му създава условия да упражни сила и заплаха, за да отнеме пари и вещи от
пострадалия.
Като причина за извършване на деянието
следва да се отчете незачитането на правото на собственост на гражданите
и стремежа на подсъдимия да си набави противозаконна облага.
По отношение защитната теза на
процесуалният представител на подсъдимият:
Излага се становище, че
извършеното от подсъдимия А. следва да се приеме като приготовление към грабеж
– престъпление по чл.200 от НК. Защитника моли съда да не налага наказание на
подсъдимия поради изтекла абсолютна давност по този текст. Таза изложените
доводи не се споделят от съда, тъй като от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че извършеното от подс.А.
деяние е в съучастие с обв. Н,, като подс.А. е помагач, а обв.Н,-
извършител на грабежа. Действията извършени от подсъдимия А. не могат да се
приемат като приготовление. Подсъдимото лице
участва в задружната престъпна
дейност – като осигурява качването на пострадалия в лекия автомобил, качва след
това в превозното средство и съучастника
си и създава условия, при които обв.Н,да успее да
упражни принуда спрямо свид.К. и да отнеме от негова
власт яке с намиращи се в него пари и други вещи. Подс.А.
е получил впоследствие и част от отнетата парична сума. Ето защо съдът намира
за неоснователни доводите на защитата
относно приготовление към грабеж.
По отношение на изложените
доводи, че извършеното от подсъдимия не е подбудителство ,съдът намира, че не
следва да взема отношение доколкото такова обвинение на подсъдимия не е било
повдигано.
Съдът при определяне вида на
наказанието отчете обстоятелството, че за престъплението по чл. 199 ал.1 т.4
във вр. с чл.198 ал.1 от НК във вр.
с чл.20 ал.4 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” от НК към
датата на извършване на деянието се предвижда наказание “лишаване от свобода”
от пет до петнадесет години, като
по преценка на съда може да се наложи и конфискация до една втора от
имуществото на дееца.
При
определяне на наказанието на подсъдимия А. за извършеното от него престъпление
съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид че
се касае за тежко умишлено престъпление.
- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за
личността му се установява, че същият е осъждан и за друго умишлено престъпление
против собствеността на гражданите, поради което съдът намира, че неговата
обществена опасност също е висока.
Предвид гореизложеното, съдът
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
·
смекчаващите вината
обстоятелства: дадени
самопризнания по същото дело пред друг състав
на съда, които кореспондират с останалия доказателствен материал. Вещите и
парите, предмет на престъпно
посегателство в по-голямата си част са били върнати на пострадалия, както сам
той заявява в хода на съдебното следствие. Съдът отчете и наличието на друго
смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно че наказателното производство
за същото деяние продължава вече 15 години. Неприключването
на производството през този дълъг период от време не е изцяло по вина на
подсъдимия, тъй като видно от материалите по делото – за същото деяние два пъти
е бил внасян обвинителен акт в Районен съд гр.Шумен,
налице са няколко пъти частично прекратяване на наказателното производство от
Окръжна прокуратура гр.Шумен, както и връщане на
делото от съда на прокурора за доразследване през 2001г., като досъдебното производство е финализирано едва през 2010г.
Това обстоятелство съобразно практиката на ВКС следва да се отчете като
смекчаващо отговорността.
·
отегчаващи вината обстоятелства: укриването на дееца от органите
на разследването и съда, с което също е допринесъл за забавяне на приключването
на наказателното производство.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати като наказанието бъде определено при превес на
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, като наказанието
бъде определено в минималния размер предвиден в закона за това деяние, а именно
“Лишаване от свобода” за срок от 5/пет/
години.
Определеният размер на наложеното
наказание “Лишаване от свобода” съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъпленията и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него, както и ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИН съдът
определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на така определеното наказание, което следва да се излежи в “закрит”
тип затворническо общежитие.
На основание чл.59 от НК е
приспаднато времето, през което Е.Д.А. е бил с мярка за неотклонение “Задържане
под стража”, считано от 10.11.1995г. до
15.12.1997г. и от 11.02.1999г. до 09.03.1999г.
По отношение на второто
предвидено в закона наказание, което може да се наложи – конфискация до една
втора от имуществото на виновния, съдът намира че същото не следва да се налага
на подсъдимото лице по следните съображения: по делото липсват данни за
имуществото на подсъдимия, а и с оглед отдалечеността на времето на извършване
на деянието към момента на постановяване на присъдата съдът намира, че
налагането на такъв вид наказание би се оказало прекалено тежко и няма да
изиграе своята роля за превъзпитанието на осъдения.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски в размер на 96,08 лв. /деветдесет и шест лева и
осем стотинки/ и 5,00 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза
на държавата разноски.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен
съдия: