№ 358
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000593 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №21027/14.04.2021г., постановено по търг. д. №97/2019г. по
описа на Окръжен съд С., са отхвърлени предявените от „В.“ ЕООД с.Г., ЕИК
*********, представляван от управителя П.А.Н., в качеството му на
застрахован и съищеца „Б.Д.“ АД, ЕИК *********, в качеството му на трето
ползващо се лице /бенефициер/ срещу „З.А.Д.А.“ АД гр.С., ЕИК********,
главен иск с правно основание чл.383 ал.4, т.1 от КЗ във връзка с чл.398 ал.4
от КЗ за сумата от 38 389,80лв., представляваща неизплатено и дължимо
застрахователно обезщетение по щета №*************/2016г., образувана по
застрахователна полица №******** от 25.10.2016г. за застраховка „Защитено
имущество“, за увреждания на подпорна стена, част от застрахования хотел
„Г.“, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на
09.11.2016г., която да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***********, като
бенефициер, както и акцесорен иск с правно основание чл.409 от КЗ за сумата
5 363,91лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на
главницата, дължима за периода 23.06.2018г. - деня, следващ крайния срок за
произнасяне по застрахователната претенция на ищеца, до 07.11.2019г. - деня,
1
предхождащ този на депозиране на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е предявеният от „В.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
„З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, при условие на евентуалност иск с правно
основание чл.405 ал.1 от КЗ - да се осъди „З.А.Д.А. АД да заплати на
„В.“ ЕООД общо сумата 43 753,71лв., от които: сумата 38 389,80лв.,
представляваща неизплатено и дължимо застрахователно обезщетение по
шета №*************/2016г., образувана по застрахователна полица
№********/25.10.2016г. за застраховка „Защитено имущество“, за
увреждания на подпорна стена, част от застрахования хотел „Г.“, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие на 09.11.2016г., както и
акцесорен иск с правно основание чл.409 от КЗ за сумата 5 363,91лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата,
дължима за периода 23.06.2018г. - деня, следващ крайния срок за произнасяне
по застрахователната претенция на ищеца, до 07.11.2019г. - деня, предхождащ
този на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. „В.“ ЕООД е осъдено да заплати на
„З.А.Д.А.“ АД разноски в размер на 450лв.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
– „В.“ ЕООД. Счита, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано. Твърди се,
че съдът е дал неправилна правна квалификация на предявените обективно
съединени искове. Неправилно е посочено кой е главният и кой е
евентуалният иск, както и че неправилно е посочен искът за мораторна лихва
като съединен при условието на евентуалност. Твърди се, че от мотивите на
решението не става ясно кой е активно легитимиран да предяви иска - кой е
надлежният ищец – „Б.Д.“ ЕАД или „В.“ ЕООД и кой е носител на
материалното право. Изразено е несъгласие с решаващите мотиви на
окръжния съд за неоснователност на иска, а именно, че разрушената
подпорна стена не е част от имуществото на ищеца, защото не се намира в
имота му. Твърди се, че този извод е направен в нарушение на процесуалните
правила – въз основа на частно заключение, изготвено по възлагане от
застрахователя по образуваната щета, както и на база свидетелски показания.
2
Извършен е подробен коментар и анализ на мотивната част на решението.
Изразено е несъгласие и с изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на евентуално предявения иск – че ищецът не е носител на
материалното право да получи застрахователно обезщетение. Наведени са
доводи, че обжалваното решение е постановено при нарушаване основните
начала, визирани в чл.9, чл.10 и чл.12 от ГПК, както и при нарушение на
чл.235 от ГПК, тъй като съдебният акт не се основава на всички събрани по
делото доказателства, на тяхна обективна и цялостна преценка; нарушение на
чл.236 ал.2 от ГПК, тъй като в мотивите си съдът не е обсъдил всички
доказателствени искания на ищеца, както и всички доказателства по делото.
Като процесуално нарушение се сочи неуважаване – непроизнасяне по
своевременно заявено доказателствено искане на ищеца за допускане на
съдебнотехническа експертиза с вещо лице – геодезист, което
доказателствено искане се поддържа с въззивната жалба и е уважено от
въззивния съд при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
уважени. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответник - жалбата „З.А.Д.А.“ АД, в представения отговор по чл.263
ал.1 от ГПК оспорва изцяло въззивната жалба. Не представя нови
доказателства. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.
Конституираният в първоинстанционното производство съищец –
„Б.Д.“ АД не е взел становище по подадената въззивна жалба.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.383 ал.4
от К3 и акцесорен иск с правно основание с чл.409 от КЗ и предявен при
условие на евентуалност иск с правно основание чл.405 ал.1 от К3 и
3
акцесорен иск по чл.405 от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – жалбоподател в
настоящето – „В.“ ЕООД, се позовава на договорни отношение с ответника
„ЗАД А.“ АД, произтичащи от договор за имуществено застраховане от
25.10.2016г., обективиран в застрахователна полица №********. Предмет на
застрахователния договор е хотел „Г.“, находящ се в имот с идентификатор
************, с. Г., община С.. Правото си на собственост върху този имот
ищецът черпи от нотариален акт за покупко-продажба №***, том *, рег.
№**** н.д.№***/2002г. и нотариален акт за признаване правото на
собственост върху недвижим имот №**, том **, рег. № **** н.д. №577/2004г.
Твърди се, че в срока на действие на застрахователния договор, на
09.11.2016г., в с.Г., е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в
силна гръмотевична буря, придружена с обилни валежи от дъжд, в резултат
на което на застрахования обект са причинени вреди, а именно: увреждане на
елементи на соларната инсталация на хотел „Г.“ и срутване на участък от
около 9м. от подпорна стена с излаз на главен общински път с.Ш.л.-с.Г..
Застрахованият „В.“ ЕООД е уведомил застрахователя „ЗАД А.“ АД за
настъпилото застрахователно събитие и за причинените в резултат на същото
увреждания на имуществото на застрахования. Образувана е преписка по
щета №*************/2016г. Извършен е оглед на увреденото имущество от
експерт на застрахователя, за който е съставен констативен протокол от
14.11.2016г. В него е констатирано, че в резултат на проливните дъждове са
били разрушени елементи от соларната инсталация на хотела, а бетонната
подпорна стена е силно увредена от събралата се водна маса, като е
разрушила част от стената, укрепваща главния общински път с.Ш.л.-с.Г.,
вследствие на което пътят е прекъснат. Констатирано е, че част от подпорната
стена, се е срутила в имота на ищеца, като е бил разрушен предпазният
метален парапет на пътя към имота на ищеца. От инженер - конструктор било
издадено предписание за ремонт и укрепване на подпорната стена. Ищецът
предприел действия по ремонтиране на срутената подпорна стена, като
общата стойност на извършения ремонт е 31 991.50лв. без ДДС и 38 389.80лв.
с ДДС. Изложени са данни за проведена кореспонденция между ищеца и
застрахователя, при което последният е определил обезщетение за ремонт на
соларната инсталация на хотела в размер на 1 237.50лв., като е отказал да
заплати застрахователно обезщетение за вредите на подпорната стена, с
4
аргумент, че същите не са следствие на заявеното събитие „Проливен дъжд“.
На тези факти ищецът основава правния си интерес от предявяване на иск с
правно основание чл.405 ал.1 от К3, за застрахователно обезщетение за
увреждането на подпорната стена - част от застрахованото имущество по
застраховка „Защитено имущество“. Поради неизпълнение на договорното
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение в
законоустановения срок, ответното застрахователно дружество дължи и
мораторни лихви за забавено плащане върху главницата от 38 389.80лв., за
периода от 23.06.2018г. - деня, следващ крайния срок за произнасяне по
застрахователната претенция до 07.11.2019г. - деня, предхождаш датата на
депозиране на исковата молба в съда, която е в размер на 5 363.91лв.
Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди
ответника „З.А.Д.А.“ АД да му заплати сумата 38 389.80лв., представляваща
неизплатено и дължимо застрахователно обезщетение по щета
№*************/2016г., образувана по застрахователна полица
№********/25.10.2016г. за застраховка „Защитено имущество“ за увреждания
на подпорна стена, част от застрахования хотел „Г.“, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 09.11.2016г. и сумата 5 363.91лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, считано
от 23.06.2018г. до 07.11.2019г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба и
отговор на допълнителната искова молба ответникът „ЗАД А.“ АД оспорва
така предявените искове. Не оспорва наличието на валидно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за имуществено
застраховане. Възразено е по материалноправна и процесуалноправна
легитимация на ищеца „В.” ЕООД да претендира обезщетение от
застрахователя по застраховка „Защитено имущество“. В тази насока се
позовава на добавък към договор за застраховка, съгласно който договорът е в
полза на трето лице - „Б.Д.” ЕАД. Позовава се на разпоредбата на чл.22 от
ЗЗД и специалната разпоредба на чл.398 ал.4 от КЗ, съгласно която, в
случаите на застрахователно събитие третото ползващо се лице по
застрахователния договор има право да получи застрахователното
обезщетение и всички права по договора. По тази причина определеното
застрахователно обезщетение, по преписка по щета №*************,
дължимо във връзка с настъпилото събитие на 09.11.2016г., в размер на 1
5
237.50лв., е изплатено на „Б.Д.“ ЕАД. На следващо място се възразява, че
подпорната стена, във връзка с която ищецът претендира изплащане на
застрахователно обезщетение, не е включена в предоставяното по полицата
застрахователно покритие и не е обект на застраховката. Оспорва се
твърдението на ищеца, че уврежданията по подпорната стена се дължи на
падналите в района проливни дъждове. Въведено е насрещно твърдение, че
причината за вредите е разрушаването на подпорната стена вследствие
неуплътнен насип на същата след извършване на СМР от страна на общ. С. по
прокарване на инсталации – електрически кабели. В условието на
евентуалност се твърди, че настъпилото събитие е изключен застрахователен
риск с позоваване на клаузата на т.10.9 от Общите условия за застраховка
„Защитено имущество“. Оспорва се и размерът на предявената претенция.
Предвид оспорването на главния иск се оспорва и акцесорната претенция.
Във връзка с възражението за липса на материалноправна и
процесуалноправна легитимация на ищеца „В.” ЕООД да претендира
обезщетение от застрахователя по застраховка „Защитено имущество“,
основано на добавък към договор за застраховка, в допълнителната искова
молба ищецът излага противоречиви доводи. От една страна се оспорва
възражението, че процесният застрахователен договор е сключен в полза на
трето лице. Независимо от така заявеното оспорване, допълнителната искова
молба съдържа искане – на основание чл.372 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.214
ал.1 от ГПК за изменение на предявения иск в следния смисъл: Да се счита,
че с исковата молба е предявен главен иск за упражняване имущественото
право на „Б.Д.“ ЕАД да получи застрахователно обезщетение по щета
№*************/2016г. за застраховка защитено имущество. Допълнителната
искова молба съдържа изрично позоваване на разпоредбата на чл.383 ал.4 от
КЗ. Наведени са доводи за качеството на „Б.Д.“ на бездействащ длъжник на
ищеца /тъй като с получаване на застрахователното обезщетение ще се
погасят евентуално съществуващите непогасени задължения на ищеца към
банката; ищецът има право да получи разликата от застрахователното
обезщетение, която се получава между сумата, която банката има право да
задържи и общия размер на полученото обезщетение/. В тази връзка се иска
да се допусне изменение и уточнение на предявения иск, като същият да се
счита предявен на основание чл.134 от ЗЗД. При така заявените искания,
предявеният петитум е: да се постанови решение, с което „ЗАД А.“АД да бъде
6
осъдено да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 43 753,71лв. ….;
ЕВЕНТУАЛНО, в случай че се отхвърли предявеният иск, да се постанови
решение, с което „ЗАД А.“ АД да бъде осъдено да заплати на ищеца исковите
суми. Предявено е и искане на основание чл.26 ал.4 от ГПК, във вр. с чл.134
ал.2 от ЗЗД, като съищец по делото да бъде конституирана „Б.Д.“ ЕАД. При
посоченото така заявено евентуално съединяване на исковете е определена
правната квалификация на исковете в проекто-доклада с определението по
чл.374 от ГПК - допуснато е изменение на иска и е канституирана „Б.Д.“ ЕАД
като съищец по делото. Страните, включително и ищецът, не са възразили по
проекто-доклада по делото и същият е обявен за окончателен в съдебно
заседание. По така заявеното евентуално съединяване на исковете – главен по
чл.383 ал.4 от КЗ, ведно с акцесорен иск и евентуален – по чл.405 от КЗ,
ведно с акцесорен, се е произнесъл съдът с обжалваното решение. При това
положение оплакването на жалбоподателя, че неправилно е посочено кой е
главният и кой е евентуалният иск е неоснователно, тъй като съдът се е
произнесъл по претенциите, съединени при условието на евентуалност по
реда на тяхното евентуално съединяване, посочен от ищеца. По отношение на
оплакването, че неправилно е посочен искът за мораторна лихва като
съединен при условието на евентуалност, то действително решението
съдържа непрецизна формулировка при определяне правната квалификация
на исковете /посочено, че се произнася по три съединени при условието на
евентуалност иска/, но това не опорочава самото решение, доколкото
мотивната част съдържа надлежно произнасяне по главния иск – по чл.483
ал.4 от КЗ, съединен с акцесорен и по евентуално предявения – по чл.405 от
КЗ, съединен с акцесорен. Непрепращането към института на процесуалната
субституция по чл.134 от ЗЗД, чл.26 ал.4 от ГПК при определяне правната
квалификация на исковете също не опорочава съдебния акт, като
субституциата в случая е с оглед разпоредбите на специалния закон – КЗ.
Въззивната инстанция, на основание чл.272 от ГПК, препраща към
подробоното изложение на фактите, съдържащо се в мотивите на
първоинстанционното решение – относно легитимацията на ищеца на
собственик на имот с идентификатор ************, с. Г.; установения факт
на силни валежи в района с. Г. през периода 05-09.11.2016г.; съставени
констативни протоколи относно пропадането на подпорна стена в УПИ VIII, с
идентификатор ************; разменената кореспонденция между страните
7
по повод събитието и развитото производство по образуваната пред
ответника застрахователна щета.
Безспорно е, че правоотношенията между страните се основават на
договор за застраховка „Защитено имущество“, обективиран в
застрахователна полица №********/25.10.2016г. и Общите условия по
застраховка „Защитено имущество”, които са неразделна част от същия.
Видно от застрахователната полица /представена от ответника/, групи
имущества – предмет на застраховане, са 1.Сгради, хотел Г.; 2.Машини
съоръжения и оборудване, с посочени покрити рискове, застрахователна сума
и премия. Срокът на застраховката е 1 година – считано от 27.10.2016г. до
26.10.2017г. С Добавък №1/01.11.2016г. към договор за застраховка
„Защитено имущество“, застрахователна полица №********/25.10.2016г.,
подписан от застрахован и застраховател, са договорени поромени в
застрахователната полица, а именно: В случай на настъпване на
застрахователно събитие със застрахованото по полицата имущество - хотел
„Г.“, обезщетението се изплаща на „Б.Д.“ ЕАД до размера на непогасената
част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на
настъпване на застрахователното събитие; Когато обезщетението или
застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора,
надхвърлят размера по предходното изречение, те се изплащат на длъжника,
на неговите наследници или на ползващите се лица. Отразено е, че Добавък
№1 влиза в сила от 00:00ч. на 2.11.2016г. до 24:00ч. на 26.10.2017г. и е
неразделна част от застрахователна полица №********/25.10.2016г.; Всички
останали условия на Застрахователната полица остават без промяна. Няма
спор и е установено по делото /удостоверение от „Б.Д.“ ЕАД и заключението
от допуснатата съдебносчетоводна ексхпертиза/, че със застрахователния
договор е обезпечено задължението на „В.“ ЕООД като кредитополучател по
договор за банков кредит №3501.268/31.10.2016г., сключен с „Б.Д.“ АД. Не се
спори по настъпилото събитие - на 09.11.2016г., вследствие от силни валежи,
в имота на ищеца се е срутил участък от подпорна стена с излаз на главен
общински път с.Ш.л. - с.Г.. Това е определеното от ищеца застрахователно
събитие, за което се претендира застрахователно обезщетение по застраховка
„Защитено имущество“.
8
Съвпадението на насрещните волеизявления на страните, обективирано
в Добавък №1/01.11.2016г. към договор за застраховка „Защитено
имущество“, ведно със застрахователна полица №********/25.10.2016г.,
ведно с договор за банков кредит №3501.268/31.10.2016г. придава на
правоотношението между страните правните характеристики на договор за
застраховка в полза на кредитор, сключен от длъжник – по смисъла на чл.383
от КЗ. Съгласно чл.383 ал.1 от КЗ, при такъв вид застраховка в полза на
кредитор между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред
кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от
задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор,
включващо главница, лихви и разноски към настъпване на застрахователното
събитие. В съответствие с разпоредбата на ал.1, ал.4 на чл.383 от КЗ
предвижда, че когато застраховащ е длъжникът, в случай на настъпване на
застрахователно събитие застрахователят извършва плащане към кредитора
до размера на непогасената част от задължението по ал.1, а остатъкът от
застрахователното обезщетение, в случай че такъв е налице, се заплаща на
длъжника или на неговите наследници или на третите ползващи се лица.
Според смисъла на цитираните разпоредби ищецът – в качеството му на
застраховано лице, не е носител на правото да получи застрахователно
обезщетение, но има право да претендира изпълнение от страна на
застрахователя на задължението му за плащане на застрахователно
обезщетение и да търси същото по съдебен ред в полза на банката -
бенефициер. На тази правна възможност съответства главният иск – косвен
иск на процесуална субституция по чл.134 от ЗЗД и чл.26 ал.4 от ГПК, във вр.
с специалните разпоредби на КЗ - в защита на имуществените права на
банката за осъждането на застрахователното дружество да заплати на
ползващото се лице по застрахователния договор - банката дължимата
застрахователна сума при настъпване на застрахователно събитие.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че от мотивите на
първоинстанционното решение не става ясно кой е активно легитимиран да
предяви иска - кой е надлежният ищец – „Б.Д.“ ЕАД или „В.“ ЕООД и кой е
носител на материалното право. Произнасяйки се, както по главния, така и по
евентуалния иск, първоинстанционният съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.383 от КЗ, като е признал активната процесуална
9
легитимация на ищеца – застрахован и правилно е определил като носител на
материалното право „Б.Д.“ ЕАД – трето ползващо се лице.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения главен иск с
водещите мотиви – че ищецът „В.“ ЕООД не е собственик на подпорната
стена, която е увредена на 09.11.2016г. в резултат на проливните дъждове,
както и че тази подпорна стена не е част от сградите на хотел „Г.“, които са
предмет на процесната застраховка „Защитено имущество“, по
застрахователна полица №********/26.10.2016г. Основателно е
оплакването на жалбоподателя, че този извод е изведен само от гласни
доказателства – показанията на свидетеля О.Д. /бивш служител във „В.“
ЕООД/ и от събрани не по надлежния ред доказателства – експертизи,
изготвени от инж. С.Ж. и инж. Е.Б., но изготвени не в исковото, а в друго
производство – по образуваната щета. В задачата към допуснатата в
първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице С., е включен релевантен за спора въпрос относно
местоположението на процесната подпорна стена, увредената част – в имота
на ищеца или по регулационната граница. На този въпрос вещото лице не е
дало отговор, тъй като не разполага със съответните специални познания по
геодезия. В тази връзка, с нарочна молба, ищецът е поискал да се допусне
съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещо лице специалист –
геодезист, по което доказателствено искане липсва произнасяне от
първоинстанционния съд. На основанието за допустимост по чл.266 ал.3 от
ГПК доказателственото искане е уважено от въззивната инстанция. На първо
място следва да се посочи, че не е спорно фактическото състояние на
процесната стена. В исковата молба е посочено, че се касае за подпорна стена
на главен общински път с.Ш.л.-с.Г.. В тази насока са и разясненията на
вещото лице С., дадени в съдебно заседание – подпорната стена е била
изградена във връзка с укрепване на пътя – общински път към с. Г.; без тази
подпорна стена не може да има общински път, защото същата крепи пътя,
поради голямата денивелация на терена, като вследствие проливни дъждове
се е срутила само една част от подпорната стена в имота на ищеца. Вещото
лице е категорично, че уврежданията не биха настъпили, без въздействието на
проливен дъжд. Вярно е, че „проливен дъжд“ е покрит застрахователен риск
според т.7.3 от Общите условия – клауза Б2, включено в застрахователните
покрити рискове според застрахователната полица.
10
За да възникне безвиновната отговорност на застрахователя по
имуществено застраховане по смисъла на гл.39-та от КЗ, следва, освен да е
настъпило събитие, представляващо застрахователен риск, преди всичко -
увреденото имущество да е включено в застрахователното покритие, в
предмета на договора. Съгласно чл.399 от КЗ предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари. Следователно застрахованото право следва
да принадлежи на застрахования.
Съгласно заключението от допуснатата при въззивното разглеждане на
делото съдебнотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Т., при
геодезическо заснемане на процесната подпорна стена и направен графичен
анализ, е установено: В регулационно отношение част от процесната
подпорна стена, заключена между т.1, т.1*, т.2, т.23, т.24, т.25 и т.1 /оцветена
в жълто на приложената комбинирана скица/ попада в имота на ищеца – УПИ
VIII-158 – За хотел за семеен туризъм, кв.27 по ПУП, одобрен със заповед от
25.05.2017г. на кмета на община С.. Останалата част попада в улична
регулация. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че стената „тангира
по пътя, тя подпира пътя“, линията между т.23 и т.22 на подпорната стена е
самата регулационна линия. Вещото лице разяснява, че се касае за
фактическото състояние на новоизградена стена, а за местоположението на
срутената част констатациите са по обяснения на жалбоподателя и „белези по
асфалта“. В този смисъл е и заключението от допуснатат комплексна
експертиза /изготвена от в.л. Т. и в.л. С./. На въпроса – колко метра от
разрушения участък от подпорната стена попада в имота на „В.“ ЕООД,
вещита лица от комплексната експертиза дават заключение, че към момента
това не може да се установи – вещите лица не разполагат с данни за
местоположението на старата разрушена стена. Вещите лица от комплексната
експертиза обаче са категорични в заключението си, че старата подпорна
стена не е била част от изградените в имота на „В.“ ЕООД сгради към датата
на събитието – 09.11.2016г. Следователно въпросната подпорна стена не е
била и част от сградите – собственост на „В.“ ЕООД към момента на
сключване на застрахователния договор – 25.10.2016г. А, както се посочи,
съгласно застрахователна полица №********/25.10.2016г. „Защитено
имущество”, групи имущества – предмет на застраховане, са 1.Сгради, хотел
Г.; 2.Машини съоръжения и оборудване. Следователно, независимо от
11
допуснатите процесуални нарушения, изводите на първоинстанционния съд
за неоснователност на главния иск - че ищецът „В.“ ЕООД не е собственик на
подпорната стена, която е увредена на 09.11.2016г. в резултат на проливните
дъждове, както и че тази подпорна стена не е част от сградите на хотел „Г.“,
не е включена в предмета на застрахователния договор „Защитено
имущество“, са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорната
претенция – за присъждане на мораторна лихва.
Споделят се изцяло и изводите на първостепенния съд за
неоснователност на евентуално предявения иск – по чл.405 от КЗ. Цитираната
разпоредба съдържа регламентация на прекия иск на застрахования, когато
той е носител на материалното право, спрямо застрахователя - при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Неоснователността на този
иск следва, както от гореизложените съображения – събитието не засяга обект
от застрахователното право, но и преди всичко от липсата на
материалноправна легитимация на ищеца да предяви пряк иск спрямо
застрахователя. С оглед естеството на възникналите между страните
правоотношения – между застраховател и застрахован, сключил застраховка в
полза на кредитор, то разпоредбата на чл.383 ал.4 от КЗ изключва правото на
застрахованото лице да получи застрахователно обезщетение.
Неоснователността на евентуално предявения главен иск води до
неоснователност на акцесорния му иск за мораторна лихва.
По излвожените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените
разноски пред въззивната инстанция, които, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК /л.116/, са в размер на 600лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА решение №21027/14.04.2021г., постановено по търг.
д. №97/2019г. по описа на Окръжен съд С..
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с.Г., ЕИК *********, „З.А.Д.А.“ АД гр.С.,
ЕИК******** направените разноски пред въззивната инстанция в размер на
600лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13