Решение по дело №762/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 232
Дата: 13 юни 2023 г.
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20221230200762
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. П., 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200762 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Е. Ц., ЕГН ********** от /населено място/, против
Наказателно постановление № 22-0314-000489 от 15.09.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Б.,
РУ П..
В жалбата се сочи, НП е неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че изложената в
наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната такава,
както и че не е налице вмененото с обжалвания акт нарушение. Навежда се, че е нарушена
процедурата при съставянето на АУАН и издаването на НП, като и двата акта не съдържат
изискуемите от закона реквизити. Рлевира се, че не са посочени всички релевантни факти и
обстоятелства касателно вмененото нарушение, както и доказателствата, на които се
основава обвинителната теза, като по този начин е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката се явява с надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата, като доразвива съображенията си досежно
незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован
не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка
е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
1
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани са свидетелите - оперативният дежурен в РУ П. на
инкриминираната дата С. Х. Н., актосъставителят В. К. Т., свидетелят по акта А. Г. Н.,
съпругът на жалбоподателката К.Ц.Ц., изслушани бяха обясненията на жалбоподателката Д.
Е. Ц..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 29.08.2022 г. свид. Н., младши оперативен дежурен
към РУ - П., получил обаждане на личния си телефон от своя колега Б.И., за неправилно
паркиран лек автомобил пред гараж на кооперацията, в която живее И., на /населено място/
в гр. П.. Установи се, че т.к. обаждането било получено на личния телефон на оперативния
дежурен, а не на служебния такъв, където се приемат сигналите подадени от тел. 112 или
чрез централата, същото не било вписано като постъпил сигнал в съответния регистър.
Независимо от посоченото, свидетелят Н. изпратил на място автопатрул по КАТ –
свидетелите Т. и Н. за извършване на проверка. На място, гр. П., /населено място/,
полицейските служители установили автомобил без водач, който бил паркиран на място
обособено като вход за жилищната кооперация, а не на тротоар или на пътното платно за
движение.
За така установеното при проверката, съгласно Докладна записка с Рег. № 314р-
16418/30.08.2022 г., съставена от инсп. В. Г., е съставен фиш серия GT 1503705 за
неправилно паркиране от лицето Д. Ц..
Към административната преписка е приложена изрична молба с вх. № 314000-9505 от
30.08.2022 г. по описа на РУ – П., с която Д. Е. Ц. моли контролния орган, съставеният на
29.08.2022 г. фиш с № 1503705 серия GT да бъде анулиран, като за констатираното
нарушение да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, с оглед
обжалването му.
По повод така депозираната молба е извършена проверка, резултатите от която са
обективирани в цитираната Докладна записка с Рег. № 314р-16418/30.08.2022 г. – че фиш
серия GT 1503705 е съставен от мл. автоконтрольор В. Т. за неправилно паркиране на
29.08.2022 г., с предложение мл. автоконтрольор В. Т. да състави АУАН, а фиш GT 1503705
да бъде анулиран. Върху докладната записка е положена положителна резолюция.
На 30.08.2022 г. В. К. Т. – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., в присъствието на
свидетеля А. Г. Н., съставил АУАН Серия GA № 643989 против Д. Е. Ц. за това, че като
водач на лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № ***, на 29.08.2022 г. в 17.10 часа в гр. П.
на /населено място/ № 10 паркира собствения си лек автомобил Фолксваген Поло с рег. №
*** на тротоара пред жилищна сграда и гараж, с което затруднява достъпа до тях –
2
нарушение на чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП.
Актът е връчен на жалбоподателката непосредствено след съставянето му.
Въз основа на така съставения акт, на 15.09.2022 г. Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., издал
обжалваното НП № 22-0314-000489, в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка и за нарушение по чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП, на основание чл.178е ЗДвП, наложил на
жалбоподателката Глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Процесното наказателно постановление е връчено лично и срещу подпис на
жалбоподателката на 21.09.2022 г. В законоустановения срок – на 27.09.2022 г. е постъпила
и разглежданата в настоящото производство жалба.
В съдебно заседание са разпитани оперативният дежурен в РУ П. на инкриминираната дата
С. Х. Н., актосъставителят В. К. Т., свидетелят по акта А. Г. Н., съпругът на
жалбоподателката К.Ц.Ц., изслушани бяха обясненията на жалбоподателката Д. Е. Ц..
Полицейските служители свид. Н., свид. Т. и свид. Н. изнасят, че адреса е посетен по повод
подаден сигнал за неправилно паркиран автомобил, като свид. Н. уточнява, че сигналът е
подаден на личния му телефон от колегата им Б. И., който живее в кооперацията, пред която
е паркиран процесният автомобил. Установеният на място автомобил, според свид. Т. „не
трябва да е така паркиран“, а според свид. Н. „Автомобил свободно не може да влезе в
гаража, реално колата пречеше. Към входа на този гараж няма как да се разминат две коли“.
Свид. Ц., както и жалбоподателката Ц. в дадените обяснения изнасят, че по начина, по
който е паркиран автомобилът, не пречи нито на движението, нито на ползването на
процесния гараж. Излагат, че гаражът е на полицейския служител Б. И., с който семейство
Ц.и имат известни неразбирателства, и поведението от страна на полицейските служители,
изразяващо се в неколкократно съставяне на фишове за неправилно паркиране, е
тенденциозно и се дължи на влошените отношения между съседите в кооперацията – Б. И. и
семейството на жалбоподателката.
По административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – един брой
снимка на паркиран автомобил с рег. № ***.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН
3
съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, в рамките на правомощията си, съдът обсъди акта първо от
формална страна, при което констатира следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И.А.Т. – Началник РУ в
ОДМВР – Б., РУ П., който към дата 15.09.2022 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно лице – В. К. Т. на длъжност мл. автоконтрольор при
ОДМВР Б., РУ П., който е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по ЗДвП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
В настоящия казус, жалбоподателката е санкционирана за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП. Цитираната норма установява забрана за паркиране на платното за движение и на
тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях. Както в съставения АУАН, така и в атакуваното НП, при
описание на обстоятелствата на нарушението се посочва, че жалбоподателката паркира
собствения си лек автомобил на тротоара пред жилищната сграда и гараж, с което
затруднява достъпа до тях.
На първо място, съдът намира, че така описаното в АУАН и НП деяние, квалифицирано
като административно нарушение по чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП е лишено от всякаква конкретика
и посочване на релевантни за ангажиране на административнонаказателната отговорност
факти и обстоятелства. В случая, АНО е формулирал едно бланкетно изпълнителното
деянието, без да посочи всички индивидуализиращи белези на конкретното нарушение.
Съпоставяйки съставомерните елементи на вменената за нарушена норма на чл.98, ал.2, т.2
ЗДвП с установената по делото фактическа обстановка, съдът констатира, че липсва
изложение касателно всички кумулативни елементи на нарушението, като в казуса не е
доказан затрудненият достъп нито до жилищната сграда, нито до гаража. От изложената
както в акта, така и в наказателното постановление фактическа обстановка не става ясно от
кои обстоятелства се установява, че е налице обективно затруднение на достъпа до
жилищната сграда и гаража. Изявлението на наказващия орган, че жалбоподателката
паркира собствения си автомобил на тротоара пред жилищна сграда и гараж, с което
затруднява достъпа до тях, не е достатъчно, за да изпълни императивното изискване на
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за точно и ясно формулиране на административнонаказателното
обвинение, защото не всяко паркиране пред жилищна сграда и/или гараж е неправомерно, а
4
само онова, което затруднява достъпа до обектите. Допуснатата непрецизност от страна на
наказващия орган е от особено значение, тъй като е довела до накърняване на
процесуалните права на санкционираното лице. По този начин НП не е изпълнило
функцията си да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, което
обстоятелство представлява съществен пропуск от страна на наказващия орган, който не
може да се санира в настоящото производство по реда на доказването чрез допустимите по
закон доказателствени средства. Това е довело до нарушение при реализиране на
отговорността на жалбоподателката, като при издаването на НП не са спазени изискванията
относно задължителното му съдържание, регламентирани в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което
налага извода за незаконосъобразност на наказателното постановление.
На следващо място, съдът констатира, че в казуса не бе установено с необходимата степен
на категоричност мястото на описаното нарушение. Както бе посочено по – горе,
административното обвинение е повдигнато за това, че в гр. П. на /населено място/ № 10,
жалбоподателката паркира собствения си автомобил на тротоара пред жилищна сграда и
гараж. Обвинителната теза обаче не се доказа нито от показанията на разпитаните в с.з.
полицейски служители, посетили адреса по повод подадения сигнал за неправилно
паркиране, нито от приложения по делото снимков материал. Според показанията на свид.
Т. „Автомобила беше не на платното за движение, а вътре, където е като вход направено“.
Показанията на свидетеля се потвърждават и от приложената към преписката снимка на
процесния автомобил, от която по категоричен начин се установява, че автомобилът не е
паркиран на тротоар по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП. Доколкото, за да е налице състав
на административното нарушение, наказуемо по чл. 178е ЗДвП, е необходимо
санкционираното лице да е паркирало управляваното от него пътно превозно средство на
тротоар в населено място, извън разрешените за това места, съдът намира, че в настоящия
случай мястото на нарушение не бе доказано по безспорен и несъмнен начин.
Не на последно място следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да било
доказателства, че именно Д. Ц. е управлявал процесния лек автомобил на посочената дата,
че именно тя е паркирала същия на мястото, установено от полицейските служители, респ.
че именно тя е лицето, спрямо което следа да бъде реализирана административно
наказателна отговорност за твърдяното нарушение по чл. на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП . В
показанията си актосъставителят В. Т. е категоричен: „Отидохме на място, снимахме и
слагаме фиш с уведомление. Съпругът на жалбоподателката беше там. Установихме
автомобила. Нямаше водач в автомобила.“ Изложеното сочи, че свидетелите по акта не са
свидетели очевидци на твърдяното нарушение и без допълнителна проверка на фактите са
съставили АУАН срещу жалбоподателката Ц.. При това положение описаното нарушението
следва да се счете за недоказано, което обуславя отмяна на издаденото въз основа на този
акт наказателно постановление.
Предвид всичко изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

5
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П. районен съд


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0314-000489 от 15.09.2022 г. на Началник РУ в
ОДМВР Б., РУ П., с което на Д. Е. Ц., ЕГН ********** от /населено място/, за нарушение на
чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, на основание чл.178е от ЗДвП, й е наложена „Глоба” в размер на
50.00 /петдесет/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6