О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 28.05.2020 г.
.
Софийски градски съд, Наказателно отделение , VІІІ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1/ КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2/ ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от съдия М.Мумджиева ВНОХД 1650 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 и сл. НПК.
Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП, както и във връзка с постъпила въззивна жалба от защитника на осъдения Д.М.М. – адв. В. срещу протоколно определение от 27.02.2020г. на СРС, НО, 135 състав по НОХД 17919/2017г., с което на основание чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. с чл. 25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД 17919/2017г. на СРС, НО, 135 състав (три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим) и по НОХД 15313/2013г. по описа на СРС, НО, 112 състав (четири месеца и шест дни), а именно – лишаване от свобода за срок от четири месеца и шест дни.
В протеста се изтъкват доводи за нарушение на материалния закон. Излага се аргумент за изтекла давност по чл.82, ал.1, т.4 НК за изпълнение на по-тежкото наказание от четири месеца и шест дни и се твърди, че с факта на групирането му по реда на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК е допуснато неизпълнение на указанията, дадени в ТР № 38/1957г. В протеста се твърди, че по-тежкото наказание, включено в групата, нито е било изтърпяно, за да бъде зачетено, нито подлежи на изпълнение в бъдещ период от време. За да се приеме, че по-тежкото наказание не е било изтърпяно, се навеждат доводи, че по НОХД 15313/2013г. по описа на СРС, НО, 112 състав неправилно е приложена разпоредбата на чл. 59 НК, като е зачетено задържането на Д.М. по друго производство, като деянията и по двете производства са били в отношение на рецидив, а не в отношение на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 НК. В тази връзка се навежда довод, че неправилното зачитане на предварително задържане по наказателно производство, включено в групата, не се променя от отказа на ВКС да възобнови наказателното производство по НОХД 15313/2013г. по описа на СРС, НО, 112 състав. Във връзка с наведените доводи в протеста се предлага въззивният съд да събере доказателства, като изиска преписи от съдебните актове по НОХД № 1238/2006 г. по описа на СГС, НО, 9 състав; НД№ 827/2015 г. по описа на ВКС; НД№ 1039/2016 г. по описа на САС, НО, 2 състав; актуална справка от ГДИН и след като обсъди всички доказателства, да отмени определението на СРС по чл.25, ал.1 НК.
В жалбата срещу първоинстанционния съдебен акт се твърди, че е неправилен и незаконосъобразен, но с аргумента, че основание за възобновяване на производство, приключило по реда на Глава двадесет и девета от НПК не може да бъде последваща преценка на прокурор, тъй като това би означавало по реда на извънредния способ за контрол да се иска преразглеждане и подмяна на волята на едната страна по постигнатото и одобрено споразумение .
По арг. от чл.306, ал.3 НПК определението по ал. 1 на същия текст подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІ НПК.
Съдът намира, че процедурата по сезиране на въззивния съд не е била проведена законосъобразно. От приложените по делото съобщения, свързани с администриране на постъпилия протест е видно, че такъв е връчен на лишения от свобода М., но липсват каквито и да е доказателства за факта на постъпил протест да е бил уведомен и защитникът на осъдения М. – адв. М.В.като заинтересована страна по чл.322 от НПК. С оглед изложеното съдът приема, че при администрирането на протеста е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила.
Защитникът е самостоятелна страна в съдебното производство. Това е така, тъй като в чл. 253, т.2 НПК е налице изрично отбелязване на защитника при изброяването на страните в тази процесуална фаза. Per argumentum a fortiori, след като сред изброяването на страните липсва пълно съответствие с участниците в процеса, очерани в глава VІ, раздел І-ІІ от НПК (т. напр. в изброяването по чл. 253 НПК не са посочени повереника и особения представител), това означава, че изрично посочените страни в съдебното производство, в т.ч. и защитникът, могат самостоятелно да упражняват процесуалните си права. Нарушението, свързано с администрирането на протеста, е отстранимо чрез връчването на съобщение с приложен препис от него на защитника, както и с вписано в съобщението указание за възможност в определен от съда срок да внесе възражения, бележки, допълнения.
С оглед изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧД 1650/20г. по описа на VІІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.