№ 539 / 30.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесети
юли две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа административно дело № 647 по
описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на „Клуб Севън Таймс” ООД, ЕИК *********, с която е
предявен против Държавна комисия по хазарта следният иск: иск за обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер общо на 750 лв., ведно с обезщетение за
забава върху тази сума в размер на законната лихва, считано от 10.12.2019 г.,
като твърдението е, че вредите са му причинени от заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. по нахд № 598/2019 г. на Районен съд –
Пазарджик, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП № 103
от 04.10.2018 г., издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта,
както и от заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. по
кнахд № 1096/2019 г. на Административен съд – Пазарджик, с решението по което
дело е оставено в сила решението на Районен съд – Пазарджик.
Исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца в проведеното
открито съдебно заседание. Същият претендира и присъждане на направените
разноски в настоящото производство.
Ответникът – Държавна комисия
по хазарта – не изпраща
представител в проведеното съдебно заседание и не взема становище по правния
спор.
Прокурорът дава заключение за основателност на
предявените искове. Счита, исковата молба за доказана. Моли същата да бъде
уважена, като бъде извършена проверка за евентуална прекомерност на
претендираните адвокатски хонорари.
Исковата молба в частта ѝ относно заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по нахд № 598/2019 г. на Районен
съд – Пазарджик, приключило с решение, постановено на 09.07.2019 г. е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщение в размер на 400
лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно
постановление против ищеца от председателя на Държавната комисия по хазарта. Ищецът е обжалвал това
постановление пред Районен съд – Пазарджик, който с решението си от 09.07.2019 г., постановено нахд № 598 по описа на съда за 2019 година го е
отменил. Решението е влязло в сила тъй като е оставено в сила с решението на
касационната инстанция – Административен съд – Пазарджик. В съдебното
производство пред Районен съд – Пазарджик ищецът е бил представляван от адвокат
М.Т., на когото видно от приложеното пълномощно настоящият ищец е заплатил
възнаграждение в размер на 400 лв.
Тази сума представлява имуществена вреда за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Възнаграждението е в размер, който е близък до минимално
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал. 2 предвижда следното:
Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп.,
бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението.
По тези правила понастоящем минималното адвокатско възнаграждение
в случая е 320 лв., а по действалите по време на заплащането на
възнаграждението правила минималното възнаграждение е било 440 лв.
Съдът намира, че платеното възнаграждение от 400 лв. в
случая не следва да бъде намалявано. От една страна липсва възражение за
прекомерност от страна на ответника, а от друга делото се отличава с определена
фактическа и правна сложност, поради което платеното възнаграждение от 400 лв.
не е прекомерно.
Частично основателен е акцесорният иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъжданото обезщетение в размер на 400 лв. за разноските в производството
пред районния съд, считано от 10.12.2019 г., т.е. от датата на влизане
в сила на първоинстанционното решение (оставено в сила с касационното такова) до окончателното изплащане на сумата.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който е дължимо
обезщетението за забава не е приложимо Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005
г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за
обезщетението за вреди, причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо обезщетението
за забава е уреден в ЗЗД.
Съгласно член 69 от този закон ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление. В настоящия случай липсват твърдения и
доказателства от страна на ищеца, чиято е тежестта да докаже настъпването на
претендираните вреди, че той извънсъдебно е поканил ответника да му заплати
разноските за платено адвокатско възнаграждение. Затова следва да се приеме, че
поканата за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. е направена с исковата молба. Но, тъй като исковата молба е подадена до
съда то първия момент, в който ответникът е узнал за нея, следва да се приеме
за момент в който той е поканен да заплати обезщетението от 400 лв.,
представляващо разноски за платено адвокатско възнаграждение и съответно от
този момент нататък той изпада в забава и дължи съответното обезщетение. Тази
дата, видно от изпратената призовка е 23.06.2020 година.
Следователно именно от тази дата ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата, в съответствие с член 86 от ЗЗД.
Недопустима е исковата претенция за вреди, причинени
от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. пред касационната
инстанция. Нейното решение е постановено на 10.12.2019 г., към който момент в
ЗАНН вече беше включена възможността за претендиране на разноски в рамките на
самото административнонаказателно дело. Тази възможност безспорно изключва
претедирането на същите в отделно съдебно производство. Затова исковата молба в
тази ѝ част следва да бъде оставена без разглеждане, а делото в същата
част – да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото е частично основателно
искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство.
Платеното
адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано поради прекомерност, тъй
като липсва такова искане от ответника и съотвено съдът следва да извърши преценка само на
съразмерността на адвокатското възнаграждение съобразно уважената част от
иска.
Съотношението
на прекратена към уважена част от основния иск е 350/750. Съдът прекратява
делото и в частта му, с която се претендира законна лихва, считано от
10.12.2019 г. върху главницата от 350 лв., която лихва би била 22,75 лв. Освен
това съдът
частично отхвърля акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 400 лв., считано от 10.12.2019 г. до 22.06.2020 г.
(който
размер би бил 21,78 лв.) но присъжда съответно обезщетение за
периода 23.06.2019 г. до настоящия момент 30.07.2020 г. (който размер би бил 4,22 лв.). Следователно
прекратените и отхвърлени части от исковете са общо 394,53 лв., а уважените
части са общо 404,22 лв. Това означава, че адвокатското възнаграждение, което
следва да бъде присъдено по съразмерност е в размер на 202,52 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Държавна
комисия по хазарта да заплати на „Клуб Севън Таймс”
ООД, ЕИК *********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, причинени
на дружеството от заплащането на адвокатско възнаграждение в същия
размер по нахд № 598/2019 г. на Районен съд – Пазарджик, с решението по което
дело е отменено като незаконосъобразно НП № 103 от 04.10.2018 г., издадено от
председателя на Държавната комисия по хазарта.
Осъжда Държавната комисия по хазарта да
заплати на „Клуб
Севън Таймс” ООД, ЕИК *********, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 400 лв., считано от 23.06.2019 г. до окончателното изплащане на главницата от 400 лв.
Отхвърля иска на „Клуб Севън
Таймс” ООД, ЕИК *********, против Държавната комисия по хазарта за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
400 лв., считано от
10.12.2019 г. до 22.06.2019 г.
Оставя
без разглеждане
исковата молба на „Клуб Севън Таймс” ООД, ЕИК *********, против Държавната комисия по
хазарта, в частта ѝ, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 350 лв., причинени на дружеството от заплащането на адвокатско възнаграждение
в същия размер, по кнахд №
1096/2019 г. на Административен съд – Пазарджик, както и – в частта ѝ, с
която е предявен иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 350 лв.,
считано от 10.12.2019
г. до
окончателното изплащане на главницата от 350 лв. и прекратява делото в тези му части.
Осъжда Държавната комисия по хазарта да
заплати на „Клуб
Севън Таймс” ООД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 202,52 лв. /двеста и два лева и петдесет и две стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/