Присъда по дело №527/2023 на Районен съд - Сливен
| Номер на акта: | 100 |
| Дата: | 14 юни 2023 г. (в сила от 30 юни 2023 г.) |
| Съдия: | Никола Георгиев Маринов |
| Дело: | 20232230200527 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 19 април 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
23.06.2023г.
С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия А. Т. М. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК.
В разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована
изпраща свой представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК. По отношение на предявения граждански иск предлага да бъде приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес.
Пострадалата от престъплението редовно призована се явява лично в
съдебно заседание. Заявява, че не желае да се конституира в качеството на
частен обвинител. Поддържа предявения граждански иск, като моли за
присъждане и на законна лихва от датата на увреждането. В разпоредително
заседание се придържа към казаното от прокурора по въпросите на чл.248,
ал.1 от НПК.
Подсъдимият редовно призован за разпоредително заседание се явява
лично и със служебен защитник. Признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по
реда на съкратеното съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени, прие за съвместно разглеждане
предявения граждански иск и конституира пострадалата в качеството на
граждански ищец, след което приключи разпоредителното заседание и
премина към предварително изслушване на страните. При предварителното
изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от
НПК и с определение обяви, че ще ползва неговото самопризнание при
постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за
доказано по безспорен начин. Предлага на подс. М. да се наложи за
престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“
за срок от ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца, което да се редуцира с 1/3 и
намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години да се
изтърпи ефективно при първоначален СТРОГ режим. Предлага гражданският
иск да се уважи изцяло.
Гражданският ищец в съдебно заседание моли да се уважи претенцията
му в пълен размер ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В съдебно заседание подс. М. се признава за виновен. Разкайва се и
моли лично и чрез защитника си да му бъде определено наказание „Лишаване
от свобода“ в минимален размер. Признава гражданската претенция в пълен
размер.
1
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. М. бил безработен. Прехранвал се чрез просия и
извършване на кражби. Накуцвал с левия си крак и поради тази причина бил
известен сред познатите си с прякора „Сакат Али“. На 25.01.2023г. подс. М.
пристигнал в гр. С. с намерение да си набави парични средства по
неправомерен начин.
Пострадалата Р. К. Я. била управител на търговското дружество
„Мареа“ ЕООД с ЕИК ............. Това дружество стопанисвало търговски
обект- магазин за пердета, в гр. С., находящ се на ул. „Лъдженска“ №1А.
Магазинът бил на два етажа като от втория етаж имало пряка видимост към
входната врата на обекта.
На 25.01.2023г. в ранния следобед св. Я. била в магазина заедно със
съпруга си, св. М.А.Я и клиенти на втория етаж на търговския обект. На
първия етаж, на бюро до касата св. Я. била оставила портфейла си със сумата
от 2500 лева в банкноти с номинал от 100 лева и 50 лева. В същото време
близо до магазина минавал подс. М.. Той бил облечен с черен анцуг с качулка
и обут с бели маратонки. Подсъдимият М. забелязал, че в магазина за пердета
на св. Я. на първия етаж няма никого, а входната врата била отключена.
Възползвайки се от това обстоятелство той влязъл в магазина и видял
портфейла на св. Я.. Отворил го и взел от там сумата от 2500 лева. След това
напуснал търговския обект и побягнал. Междувременно св. Я. и съпругът й
установили липсата на парите и видели подс. М. да бяга. Свидетелят Я. го
последвал по ул. „Лъдженска“ в посока към бул. „Хаджи Димитър“. Гонил го
до паркинга зад сградата на Областна управа- гр. С., където го загубил от
поглед. Въпреки това, на няколко пъти по време на гонитбата, подсъдимият
се обръщал, поради което св. Я. успял добре да го огледа и да запомни
външния му вид. Забелязал също така, че подс. М. накуцва с левия крак. След
като успял да избяга, подсъдимият се придвижил до ЖП гарата в града и се
качил на влак за гр. Стара Загора.
Междувременно св. Я. подала сигнал за случилото се на тел. 112. На
място били изпратени полицейски служители при РУ на МВР- С. и било
образувано настоящото досъдебно производство. От проведените оперативно-
издирвателни мероприятия подс. А. М. бил установен като извършител на
кражбата от магазина на св. Я.. В хода на разследването било извършено
разпознаване на лица като подс. М. бил категорично разпознат от св. Я. като
лицето, влязло на 25.01.2023г. в търговския обект и отнело сумата от 2500
лева.
По делото е изготвена съдебно-видеотехническа експертиза от
заключението на която е видно, че представените 3 компактдиска съдържат
2
записи от видеокамери от които са извлечени снимкови кадри представени в
снимково приложение подредени в хронологичен ред.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на свидетелските показания на свидетелите Р. К. Я., М.А.Я и Й.К.Б.,
протокола за разпознаване на лица и приложен към него фотоалбум, както и
от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- видеотехническа
експертиза взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели,
тъй като същите са последователни, логични и се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като същите общо взето кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. Макар той да не признава, че е
взел точно сумата от 2500 лева, а твърди, че сумата е била в размер на 1900
лева със своите обяснения той признава, че ги е взел от портфейла на
пострадалата и описва какво е сторил с тях. Обясненията му кореспондират и
с показанията на св. Я. в частта, с която описва как е избягал от него.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- видеотехническа експертиза, тъй като същото не бе оспорено от
страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на приложените веществени доказателства 3 броя
компактдиска със записи от охранителни видеокамери, от които записи са
били извлечени от вещото лице снимкови кадри.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението „Кражба“ по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, затова че на 25.01.2023г. от търговски обект,
находящ се в гр. С., на ул. „Лъдженска“, №1А в условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 2500 лева от
владението на Р. К. Я., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Деянието е извършено от подс. М. с пряк умисъл, тъй като той е
3
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че като
взема посочената по- горе сума пари, собственост на св. Р. Я. извършва
деянието „Кражба“. Наясно е бил, че по този начин, извършвайки деянието
ще увреди собственика на тези пари, но въпреки това го е извършил и е
увредил пострадалата Я..
Съдът счита, че авторството на деянието се установи по несъмнен начин
от събраните по делото доказателства. Видно е, че подс. М. е извършил
деянието, за което е обвинен, тъй като това се установи от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са логични, относими към предмета
на делото и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно
протокола за разпознаване на лица и приложен към него фотоалбум.
Авторството на деянието се доказа по несъмнен начин и от приложената
по делото съдебно- видеотехническа експертиза. От заключението на вещото
лице по изготвената видеотехническа експертиза се установява, че във
въпросния магазин за пердета е влязъл именно подсъдимия М..
От справката за съдимост на подс. М. е видно, че той е извършил
деянието „Кражба“ в условията на опасен рецидив, тъй като с определение по
ЧНД №5322/2019г. влязло в сила на 28.12.2019г. Б.ят районен съд е
определил на подс. М. едно общо наказание по НОХД №614/2019г. на
Карловски районен съд и НОХД №3229/2019г. на Б. районен съд, а именно
най- тежкото от тях „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години и ЧЕТИРИ
месеца. Б.ят районен съд е увеличил това общо наказание с ШЕСТ месеца и е
постановил увеличеното общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ДВЕ години и ДЕСЕТ месеца да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Това общо и увеличено наказание подс. М. е изтърпял на 12.11.2021г. Видно
е, че една от присъдите, включени в съвкупността е тази по НОХД
№3229/2019г. на Б. районен съд. С тази присъда на подс. М. е било наложено
за извършено на 17.07.2019г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ДВЕ години и ЧЕТИРИ месеца, което да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим. Присъдата е влязла в сила на 19.10.2019г. Видно е, че с тази
присъда му е наложено наказание за тежко умишлено престъпление
„кражба“. Наложеното наказание е „Лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ
години и ЧЕТИРИ месеца и изтърпяването на същото не е било отложено на
основание чл.66 от НК. Както бе посочено по- горе това наказание е
включено в общото наказание по ЧНД №5322/2019г. на Б. районен съд. От
изтърпяването на това общо и увеличено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ДВЕ години и ДЕСЕТ месеца- 12.11.2021г. до извършването на
деянието по настоящото производство 25.01.2023г. не е изтекъл предвидения
в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита,
че подс. М. е извършил деянието „Кражба“ по настоящото производство в
условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.„а“ от
НК и правилно РП- С. му е повдигнала Т. обвинение.
4
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в стремежа му за
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие искреното
му разкаяние и съдействието му за разкриване на обективната истина по
време на досъдебното производство.
Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно
лошите характеристични данни на подсъдимия, както и предишните му
осъждания, освен обуславящото опасния рецидив.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подс. М., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. М. за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК при условията на чл.54, ал.1
от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
му обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Съдът не
споделя изложеното от прокурора за размера на наказанието. Счита същото за
макар и с малко, но занижено и не следва да бъде в размер на ЧЕТИРИ години
и ШЕСТ месеца „Лишаване от свобода“. Счита за несъстоятелни твърденията
и на защитника на подсъдимия относно размера на наказанието, което
предлага да му се наложи. Съдът счита, че предложеното наказание в
минимален размер е силно занижено и с него въобще не могат да се изпълнят
целите нито на генералната, нито на специалната превенция. Видно е, че се
касае за престъпление извършено в условията на опасен рецидив и
предвиденото за този вид престъпление наказание е от ДВЕ до ДЕСЕТ години
„Лишаване от свобода“. Както бе посочено по- горе не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито е
налице някое от изключително естество. Съдът не споделя изложеното от
защитника на подсъдимия, че като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да се отчете неговото самопризнание. Неговото самопризнание съдът е
отчел като условие за да се разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие. Намира, че е най- подходящо наказанието, което следва да се
определи на подсъдимия да бъде „Лишаване от свобода“ в размер на ПЕТ
години. Именно наказание в този размер съдът счита за справедливо и
отговарящо в максимална степен на обществената опасност, както на
деянието, така и на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция. Това наказание на основание чл.58а,
ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, тъй като делото се
разгледа по реда на т.2 на чл.371 от НПК. Подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Ето защо на основание
чл.58а, ал.1 от НК определеното по- горе наказание следва да се намали с 1/3,
а именно с ЕДНА година и ОСЕМ месеца. Намаленото наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ТРИ години и ЧЕТИРИ месеца подс. М. следва да
5
изтърпи при първоначален СТРОГ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, тъй като
както бе посочено по- горе предходното наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ДВЕ години и ДЕСЕТ месеца подс. М. е изтърпял на 12.11.2021г. и не
е изтекъл предвидения петгодишен срок от изтърпяване на това наказание.
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения от пострадалата Я.
граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен
своевременно. Доказа се, че на 25.01.2023г. св. Я. е претърпяла имуществени
вреди. Установи се, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното
поведение на подс. М.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената
връзка между деянието на подсъдимия и вредата, причинена на пострадалата.
Установи се, че той с действията си е причинил вреда на св. Я. на стойност
2500 лева. Видно е, че парите от портмонето оставени до касата, предмет на
инкриминираното деяние са в размер точно на тази сума. От доказателствата
по делото е видно, че на св. Я. не са възстановени парите, поради което подс.
М. я дължи на пострадалата. Предявеният граждански иск е в размер точно на
тази сума от 2500 лева. Ето защо съдът счете, че следва да осъди подс. М. да
заплати на гражданския ищец Я. сумата от 2500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от престъплението.
Върху главницата съдът присъди и претендираната от гражданския ищец
законна лихва, считано от датата на увреждането 25.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане
длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Съдът следва да се произнесе по приложените по делото веществени
доказателства като приложените три компактдиска следва да бъдат отнети в
полза на държавата и да се унищожат като вещи без стойност.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. М. да заплати в полза
на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 100 лева,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. М. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 75,70 лева,
представляваща направени разноски по време на досъдебното производство.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6