Р Е Ш
Е Н И Е
№ __157___
гр. Кубрат, 26.09.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана П. – Енева
при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора
. . . . , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 220 по описа на съда за
Предявени за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2 СК, с предмет, решаване спора между страните – родители на малолетни деца, по въпросите свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето им, личните отношения с тях и издръжката им, претендирани насрещно, подлежащ на решаване от районния съд по настоящ адрес на децата, като съдът служебно следва да определи мерки относно упражняването на родителските права, както и режима на лични отношения между детето и другия родител.
С искова молба ищцата – С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, като твърди, че: с ответника са родители на малолетните деца – Д.И. Д., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, и С.И. Д., род. на *** г. в гр. Тутракан, ЕГН **********, от прекратено между тях на 06.05.2016 г. фактическо съпружеско съжителство в гр. Кубрат в дома на родителите на ответника на ул. „**” № 10; детето Д. останало в дома на бащата, а тя с детето С. се установила да живее в дома на родителите си в гр. Кубрат на улица „**” № 11; по причина на влошени отношения между тях, родителите не можели да постигнат споразумение относно това кой за в бъдеще да упражнява родителски правата по отношение на родените от прекратеното извънбрачно съжителство деца, къде те да живеят и как да бъде осигурена издръжката им, моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеене на двете малолетни им деца при майката и възложи на нея упражняването на родителските права по отношение на двете деца, като заявява съгласие на бащата да бъде служебно от съда определен режим за поддържане на лични отношения с децата, вкл. и разширен; претендира ответника да заплаща за издръжката на децата си ежемесечно определена от съда сума пари, считано от датата на постановяване на съдебно решение. Правното основание на ищцовите претенции е в разпоредбите на чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2 СК. В съдебно заседание заявява искане за присъждане на направените от нея разноски по делото.
Ответникът - И.Д.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, в срока за писмен отговор, редовно предявява насрещни искови претенции: като признава, че от началото на м.05.2016 г. е преустановено фактическото съпружеско съжителство между него и ищцата, която напуснала съвместно обитаваното от тях и децата жилище, собствено на неговите родители, заедно с по – малкото им дете – С., отрича да е предизвикал раздялата между тях; твърди, че може и иска да се грижи и за двете си деца, тъй като всяко от тях от раждането си и до сега е отглеждано в дома му, с помощта на неговите родители, поради което моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеене на двете малолетни им деца при бащата и възложи на него упражняването на родителските права по отношение на децата, като заявява съгласие на майката да бъде служебно от съда определен режим за поддържане на лични отношения с децата; претендира ищцата да заплаща за издръжката на децата си ежемесечно определена от съда сума пари, считано от датата на постановяване на съдебно решение. Правното основание на насрещните претенции е също в разпоредбите на чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2 СК. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на децата Д.И. Д., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, и С.И. Д., род. на *** г. в гр. Тутракан, ЕГН **********, видно от съставените за ражданията им Акт № 183/ 30.09.2004 г. на Община – гр. Кубрат и му Акт № 0523/ 05.12.2012 год.на Община – гр. Тутракан, чието съдържание е възпроизведено в приетите като доказателства по делото удостоверения за раждане, приложени към исковата молба.
От събраните
по делото гласни доказателства и извършеното от социалните служители
анкетиране, изложено в Социален доклад изх. № ЗД 1702-11-00-0067/ 02.08.2016
год. на Д „СП” – гр. Кубрат, се установява по несъмнен начин, че: децата са родени
от фактическо за страните съжителство на семейни начала, продължило от 2000 до
06.05.2016 г.; от момента на раждането си и двете деца са отглеждани от двамата
родители, в дома на своите баба и дядо по бащина линия; за известен период от
време около година през
Между страните
не се спори, че от 06.05.2016 г., поради влошени лични отношения и скандал, при
който И.И. е упражнил акт на домашно – физическо, психическо, сексуално и
емоционално, насилие по отношение на С.А.,
видно от служебно известното на съда, влязло в законна сила Решение № 103/ 07.06.2016
г., постановено по гр. дело № 219/
Непосредствено след острия конфликт между родителите на 06.05.2016 г., ищцата напуснала жилището, в което живеели, отвеждайки по – малкото дете – С., със себе си и се установила да живее с него в дома на своите родители, находящ се в същия град на улица „ **” № 7. По – голямото дете – Д., отказало да я последва и останало да живее в дома на своя баща. Между страните не се спори, а и се потвърждава от показанията на разпитаните по делото като свидетели родители на ищцата и на ответника, че Д. е много привързана към дома на своя баща, към баба си и дядо си по бащина линия, която привързаност е обусловена от личните им грижи за отглеждането и възпитанието й от момента на раждане на детето и до сега, вкл. и за продължителен период от време в отсъствие и на двамата й родители. Видно от показанията на св. Г.Н., след раздялата на родители й Д. често ги посещава в дома им, но не се чувства спокойна там и бърза да се прибере в дома на другите си баба и дядо. Не се установява промяната в местоживеенето на детето С. да му е причинило неудобство или травма; то продължило да посещава същото детско заведение, водено и прибирано от своята майка, а понякога от своята по – голяма сестра; майката позволявала то да бъде водено и да преспива в дома на неговите баба и дядо по бащина линия, след което да бъде връщано в дома на нейните родители.
От събраните по делото писмени доказателства – трудови договори и удостоверения за реализирани доходи от заплата, се установява, че и двамата родители работят и реализират доходи в размер на 213.44 лева – ищцата, и 839.71 лева – ответника.
От събраните по делото гласни доказателства, в съответствие с извършеното анкетиране от социалните работници в Отдел „Закрила на детето” – гр. Кубрат, се установява, че и двамата родители се ползват от собствените на своите родители жилища, разполагат с достатъчна жилищна площ за себе си и децата, жилищата им са обзаведени с необходимите вещи за бита, домакински уреди, съдове и прибори; децата и в жилищата на двамата си родители не разполагат със самостоятелни детски стаи, а обитават и преспиват в общи спални, но всяко от тях разполага с възможности за учене, отдих и игра; между всеки един от родителите и децата има изградена и поддържана емоционална връзка на обич и привързаност; всеки от родителите живее в общо домакинство със собствените си родителите, които ги подпомагат при отглеждането и издръжката на децата.
В подкрепа на фактите, твърдяни с исковата молба, и потвърдени от разпитаните по делото свидетели, е и приложеното към представения по делото на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДетето социален доклад становище на Дирекция „СП”, Отдел “Закрила на детето” – гр. Кубрат. След извършено анкетиране, директора на цитираното социално учреждение в гр. Кубрат изразява мнение, че в жилището на родителите има създадени добри условия за живот и отглеждане на децата; емоционалната връзка между родителите и децата не е прекъсната; родителите притежават необходимия родителски капацитет да се грижат и отглеждат децата си и да задоволяват адекватно техните потребности; всеки от тях осъзнава, че не е в интерес на децата да живеят разделени.
Изслушани в съдебно заседание и майката и бащата заявяват обич и привързаност към децата си, като всеки от тях претендира, че е по – подходящ за отглеждането и възпитанието и на двете деца.
Изслушано в съдебно заседание, по искане и на двамата родители, малолетното, но навършило 10 годишна възраст дете - Д., на която след дни предстои да навърши 12 години, заявява желание да продължи да живее в дома на своя баща и да бъде оставена на неговите грижи, защото е свикнала там и защото е много привързана към неговите родители, нейни баба и дядо; споделя, че се притеснява да живее в дома на родителите на своята майка, защото не е свикнала там; подробно обяснява, че конфликтите между родителите й и се отразяват зле, защото те като се скарат между си, си „го изкарват” на нея. Детето видимо е притеснено и раздвоено между двамата си родители, при което дава да се разбере, че по – спокойно и сигурно се чувства в дома, в който е живяло до сега и присъствието на своите баба и дядо по бащина линия, от чийто грижи се е ползвало винаги и към които е много привързано.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените ищцова и насрещна ответникова искови претенции, квалифицирани с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2 СК, са частично основателни и доказани.
Д.И. Д., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, и С.И. Д., род. на *** г. в гр. Тутракан, ЕГН **********, са малолетни деца, родени от прекратено между родителите им – страни по делото, фактическо съпружеско съжителство. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието на едно от тях - лично и непосредствено, както и на родителя, който е лишен от възможността ежедневно да се грижи и общува със същото дете, както и обратно – по отношение на другото дете, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, тъй като те, поради влошените си лични отношения, не могат да постигнат съгласие. Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живеят децата; ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на всяко от тях; ще определи личните отношения на детето с родителя, при който те не живее постоянно, както й ще определи необходимата им парична издръжка.
Установи се по несъмнен начин, че ищцата и ответника, подпомагани от родителите на мъжа, са непосредствено ангажирани с отглеждането и възпитанието на децата от раждането на всяко от тях до 06.05.2016 г..
От 06.05.2016 г., поради влошени лични отношения, родителите са разделени – ищцата, заедно с детето С., се установила да живее в дома на родителите си в гр. Кубрат, а ответникът продължил да живее в дома на своите родители в с.гр., заедно с по – голямото дете – Д., т.е. родителите са трайно разделени.
Упражняването на родителските права по отношение на роденото от прекратено фактическо съжителство между родителите малолетно дете Д., съдът прецени, че следва да се предостави на бащата. Макар и двамата родители да заявяват претенции в този смисъл, водени от емоционалното си отношение на обич и привързаност към него, съдът, воден от интересът на детето, за който следи и служебно - ТР № 1/13 г., приема, че оставено в дома и на грижите на своя баща, който несъмнено се ползва от помощта и материалните условия на живот на своите родители, в дома, в който детето се отглежда от раждането си и до сега, тя ще бъде защитена адекватно, с оглед на нейната възраст и обусловените от нея нужди. От обективна страна и двамата са млади, със средно образование, трудово ангажирани. Със собствени жилища и двамата не разполагат. Семейната среда на бащата, видно от събраните по делото гласни доказателства, е добра: родителите му, съответно баба и дядо на Д., трайно са ангажирани с подпомагането на своя син, независимо от това, че е пълнолетен и с фактическо семейство; между тях е налице съгласие по този въпрос, поради което всички възможности, с които разполагат, предоставят в негова и на децата му помощ и полза; физически са ангажирани с отглеждането и възпитанието на детето Д. от раждането му, вкл. и в отсъствието на двамата родители за период около 1 година. Семейната среда на майката, видно от събраните по делото гласни доказателства, е също добра, но вкл. и разпитаната като свидетел по делото Г. Н. – негова баба по майчина линия, в съответствие с обясненията на самото дете, твърди, че след раздялата на родители й Д. често ги посещава в дома им, но не се чувства спокойна там, и бърза да се прибере в дома на другите си баба и дядо. Трайната установеност на детето в дома на бащата и привързаността му към неговата семейна среда следва да се отчетат; детето предстои да навърши 12 години, има изградени трайни навици и умения за самостоятелно справяне с лична хигиена, хранене и дневен, вкл. и училищен режим, които е осъществявало в дома на бащата, ползвайки се от непрекъснато предоставяно от неговите родители съдействие. След раздялата на родителите, независимо от оставането й да живее в същия ден, тя не е прекъснала контактите си с другия родител – майката, която живее и работи в същия град. Провеждат телефонни разговори, срещат се, посещава я в дома на нейните родители. Не е загубила и връзката си с по – малкото дете – периодично го взема от детската градина, престояват заедно в едно от жилищата на родителите. Съдът лично – от дадените от детето обяснения и изразено становище при изслушването му, възприе, че то е притеснено и объркано от промяната; травмирано е от скандалите между родителите, както и от това, че всеки един от тях в отношението си към него прехвърля неприязън, в следствие на негативното си отношение към другия му родител; подложено е на активен натиск както от единия, така и от другия родител, да направи избор в полза на единия от тях. Предвид изложеното, съдът счита, че всеки от родителите и най-вече бащата, несъмнено извършил акт на домашно насилие по отношение на майката в присъствието на малолетните деца, следва да положи усилия за овладяване на негативното отношение към другия, както и за преодоляване на противоречията по между си, за да осигурят на малолетното, но подрастващо, свое дете спокойствие, необходимо за възстановяване на доброто му психоемоционално състояние. В резултат на влошените отношения между родителите, детето намира сигурност в дома, в който е живяло до сега, и в присъствието най-вече на своите баба и дядо по бащина линия – свидетелите С. и Д. Д., поради което, при отчитането на всички интереси, приоритет сред които има интересът на Д., за който съдът следи и служебно, приема, че то има непосредствен интерес да остане да живее при баща си и на него да бъде възложено упражняването на родителските права, тъй като именно в неговата фамилна среда тя е свикнала и се чувства спокойна. Промяна на условията на живот на детето, каквато ще съставлява преместването му да живее в дома на неговите баба и дядо по майчина линия, където и ищцата живее, би била трудна и стъписваща за него, с оглед преходната му възраст – дете/девойка, и влошено психоемоционално състояние към момента, като последица от острите конфликти между майката и бащата.
Местоживеенето и упражняването на родителските права по отношение на роденото от прекратено фактическо съжителство между родителите малолетно дете С., съдът прецени, че следва да се предостави на майката. Детето е момиче, на което предстои да навърши 4 годишна възраст, и има нужда от непосредствени майчини грижи, каквито ищцата несъмнено основно е полагала за него от раждането му до сега. Майката разполага с добри материални условия за живот за себе си и за детето в дома на своите родители, ползва се от доброто им отношение и помощ, вкл. и за полагане на грижи за детето. Предвид възрастта му и видно от събраните по делото доказателства то до сега не се отделяло от ищцата и следва да продължи да се ползва от нейните грижи и възпитателско въздействие. Базисните му нужди от дом, спокойствие, храна и пр., ще бъдат задоволени по – добре и адекватно в дома и на грижите на неговата майка.
Разделянето на двете деца – Д. и С., няма да се отрази съществено и негативно на отношенията между тях, тъй като те са родени с голяма разлика във възрастта – 8 години, и имат съвсем различен ежедневен ритъм – голямото дете е в училищна възраст, а малкото посещава целодневна детска градина, поради което за поддържане на личните отношения между тях е достатъчно да разполагат с възможността във всички свободни /почивни/ от училищен престой дни да бъдат заедно в дома на единия или на другия родител.
На всеки от родителите, в съответствие с заявената позиция – обич и емоционална ангажираност към всяко от двете деца, отчитайки базисния интерес на същите да общуват и се ползват от грижите и на другия си родител, съдът следва да определи интензивен режим за поддържане на лични отношения с тях, като приема за подходящо да им се даде право да виждат и вземат децата, както следва: ищцата С.Г.А. да вижда и взема детето Д. всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 16.00 часа в петъчния ден, до 16.00 часа в неделния ден; един месец през лятото – м. 07/юли/; както и всеки първи ден от религиозните за семейството празници, Коледни и Новогодишните празници от 09.00 до 16.00 часа; ответникът И.Д.И. да вижда и взема детето С. всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, от 16.00 часа в петъчния ден, до 16.00 часа в неделния ден; един месец през лятото – м. 08/август/; както и всеки втори ден от религиозните за семейството празници, Коледни и Новогодишните празници от 09.00 до 16.00 часа.
Относно дължимата за малолетното дете издръжка: Родителите дължат такава на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Безспорно децата са малолетни – Д. предстои да навърши 12, а С. 4 години, и издръжка им се дължи.
Съобразявайки нуждите им от храна, адекватна за възрастта като вид и качество; облекло – дрехи, обувки и пр., лекарства и лечение, съдът приема, че необходима и достатъчна ежемесечно сума за издръжката на първото дете е в размер на 250.00 лева, а за второто - в размер на 200.00 лева. Безспорно установено по делото е, че и двамата родители работят, но майката реализира минимални доходи в размер на 213.44 лева, средномесечно, а бащата над средния за страната - 839.71 лева, средномесечно. С оглед разпределението на родителските права по отношение на двете деца, от необходимата за Д. ежемесечно издръжка майката следва да поеме сумата 100.00 лева, предвид обстоятелството, че реализира доход в размер по – нисък от минималния за страната, както и че има задължения за издръжка и към детето С., а разликата до необходимата на детето издръжка следва да се поеме от бащата. От необходимата за детето С. ежемесечна издръжка бащата следва да поеме сумата 150.00 лева, а разликата до необходимата на детето издръжка следва да се осигури от майката. Материалните възможности на бащата позволяват той да поеме по – голяма тежест от задълженията за издръжка и на двете деца. Така определените издръжки следва да се присъдят, считано от датата на влизане на решението в сила – както е поискано от родителите, и в този размер следва да се заплащат до изменение на обстоятелствата.
Относно разноските: Неоснователни са исканията и на двете страни за присъждане на разноски, с оглед частичното уважаване, респ. отхвърляне, и на първоначалните и на насрещните искови претенции с един и същи предмет, между същите страни. Разноските, направени от всяка от страните, следва да останат в тежест на всеки от тях, както са направени, а дължимите държавни такси за присъдените срещу тях издръжки следва да се заплатят от всеки от тях в размер на 4% върху цената на иска в полза на РС – Кубрат.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 СК, упражняването на родителските права и задължения по отношение на детето Д.И. Д., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, на неговия баща и законен представител И.Д.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***.
ПОСТАНОВЯВА, до изменение на обстоятелствата, малолетното дете Д.И. Д., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, да живее в дома на своя баща и законен представител И.Д.И., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, и детето Д.И. Д., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, както следва: да го вижда и взема в дома си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 16.00 часа в петъчния ден, до 16.00 часа в неделния ден; един месец през лятото – м. 07/юли/; както и всеки първи ден от религиозните за семейството празници, Коледни и Новогодишните празници от 09.00 до 16.00 часа.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 СК, С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, да заплаща на малолетното си дете Д.И. Д., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител И.Д.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, ежемесечна издръжка в размер от 100 /сто/ лева, ведно със законната лихва за всяко просрочена вноска, считано от датата на влизане на решението в законна сила, до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, срещу И.Д.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, искови претенции да определено местоживеене на малолетното дете Д.И. Д., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, при майката и за възлагане на родителските права по отношение на това дете на нея, като неоснователни и недоказани.
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 СК, упражняването на родителските права и задължения по отношение на детето С.И. Д., род. на *** г. в гр. Тутракан, ЕГН **********, на нейната майка и законен представител С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***.
ПОСТАНОВЯВА, до изменение на обстоятелствата, малолетното дете С.И. Д., род. на *** г. в гр. Тутракан, ЕГН **********, да живее в дома на своята майка и законен представител С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И.Д.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, и детето С.И. Д., род. на *** г. в гр. Тутракан, ЕГН **********, както следва: да го вижда и взема в дома си всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, от 16.00 часа в петъчния ден, до 16.00 часа в неделния ден; един месец през лятото – м. 08/август/; както и всеки втори ден от религиозните за семейството празници, Коледни и Новогодишните празници от 09.00 до 16.00 часа.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 СК, И.Д.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, да заплаща на малолетното си дете С.И. Д., род. на *** г. в гр. Тутракан, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер от 150.00 /сто и петдесет/ лева, ведно със законната лихва за всяко просрочена вноска, считано от датата на влизане на решението в законна сила, до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещно от И.Д.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, срещу С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, искови претенции да определено местоживеене на малолетното дете С.И. Д., род. на *** г. в гр. Тутракан, ЕГН **********, при бащата и за възлагане на родителските права по отношение на това дете на него, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с пост. адрес ***, да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса върху присъдената в негова тежест издръжка за малолетното му дете С.И. Д., в размер на 216.00 /двеста и шестнадесет/ лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса върху присъдената в нейна тежест издръжка за малолетното дете Д.И. Д., в размер на 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи, пред ОС – гр. Разград.
Районен съдия: /п/