Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Алина Тодорова и в
присъствието на прокурора Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 1783
по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 10.02.2015
г., постановена по НОХД № 967/2013 г., Софийският районен съд, Наказателна
колегия, 102-ри състав е признал подсъдимия К.П.Б. за невиновен в това, на 04.02.2010 г. в гр. София, пред К.Е.– служител
в „ИТК – РУПС“ на КАТ – СДВР, съзнателно да е ползвал неистински частен
документ – договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка/модел „БМВ
320 и“ с ДК № ******, на който бил придаден вид, че е подписан от Д.Е.,
фигурираща като „продавач“ и К.П.Б., в качеството му на „купувач“, за да
докаже, че съществува правно отношение – договор за покупко
– продажба на МПС между Д.Е. и К.П.Б., когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304
от НПК, подс. Б. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 316,
пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Със
същата присъда подс. Б. е признат за невиновен в това, на 04.02.2010 г., в
гр. София, пред К.Е.– служител в „ИТК – РУПС“ на КАТ – СДВР, съзнателно да е
ползвал неистински официален документ – нотариална заверка от нотариус М., рег.
№ 361, от 21.01.2010 г. върху договор за покупко-продажба на МПС – лек
автомобил марка/модел „БМВ 320 и“ с ДК № ******, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 304 от НПК, подс. Б. е оправдан по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозиран протест от прокурор при СРП. С така
депозирания протест се твърди, че първоинстанционната
присъда е неправилна, поради превратно тълкуване на събраните по делото доказателствени средства. Излагат се доводи, че от
събраните доказателства е установена фактическата обстановка, визирана в
обвинителния акт, поради което се предлага присъдата да бъде отменена и вместо
нея да бъде постановена друга, с която подс. Б. да
бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.
В
срока по чл. 318 от НПК, защитата на подсъдимия Б. – адв.
С.Г. – САК, е депозирал отговор срещу протеста на прокурора при СРП, в който се
сочи, че присъдата на СРС, НО, 102-ри състав е справедлива, правилна и
законосъобразна. Релевират се доводи, че
разследването по досъдебното производство е проведено формално и едностранчиво,
като не са били приобщени важни доказателствени
източници, а в хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение
не е поддържал обвинението. Изтъква се, че по делото е установена безспорно
приетата от съда фактическа обстановка, въз основа на която първият съд
правилно е приел, че подсъдимият не е действал виновно. Твърди се, че
доказателства в подкрепа на този извод са: плащането на сумата от 2500 лева на
св. Й.М., посещаването на Софийския нотариат от
подсъдимия и неговата майка – св. С.И., и св. Е.Г., и изчакването на св. Р.,
който е обещал да завери нотариално документите за покупко-продажба на
автомобила; обстоятелството, че майката на св. Р. работела като деловодителка в
Нотариата; това, че св. Р. дължал на подсъдимия
сумата от 200 лева; обстоятелството, че св. М.и Б.системно се занимават с
покупко-продажби на автомобили и пълномощни. Моли се така постановената присъда
да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста, по съображенията,
изложени в него. Намира постановената присъда за неправилна и
незаконосъобразна, като изтъква, че при положение, че подсъдимият никога не е
виждал и не познава собственика на автомобила, и не е присъствал при
изповядване на сделката, не е възможно да представи документ, който носи подпис на лицето, посочено като продавач. Сочи
на съществени противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели.
Изтъква, че по делото са останали неизяснени обстоятелствата налице ли е
присъствие на някой от собствениците на автомобила, как е създаден договора и
кои лица са участвали при изготвянето му, въз основа на което пледира отмяна на
присъдата, поради неправилност и необоснованост. Алтернативно предлага
присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, осъдителна
присъда, като сочи, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин,
че подсъдимият Б. се е ползвал от инкриминираните документи, като ги е
депозирал пред КАТ за регистрация на автомобила.
Защитата
на подсъдимия Б. – адв. Г., посочва, че към датата на
изповядване на сделката подсъдимият е бил 21-годишен, като е бил в гр. Горна
Оряховица с баща си, а пред нотариуса – с майка си. Изтъква, че парите за
автомобила са заплатени от бащата на подсъдимия на свидетел, който е имал
пълномощно от жена – инвалид. Релевира доводи, че
подсъдимият не е действал виновно. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилно и
законосъобразна.
Подсъдимият
Б. моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като изтъква, че не е виновен.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал и обсъдил детайлно и задълбочено, в качеството им на
гласни и писмени доказателствени средства показанията
на св. С.И. И.и Е.Т.Г., снети в о.с.з. на 25.04.2013 г.; показанията на св. Й.Д.М.,
снети в о.с.з. на 05.09.2013 г.; показанията на св. Р.А.А.,
снети в о.с.з. на 14.11.2013 г. и тези, снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2
от НПК (л. 123 – 124 от досъдебното производство); показанията на св. К.С.Е.С.,
снети в о.с.з. на 14.11.2013 г. и тези, снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2
от НПК (л. 130 – 131 от досъдебното производство); показанията на св. М.В.В., снети в о.с.з. на 14.11.2013 г., показанията на св. К.С.Р.,
снети в о.с.з. на 14.11.2013 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК (л. 135 – 136 от досъдебното
производство); показанията на св. П.Г.Б., снети също в о.с.з. на 14.11.2013 г.;
показанията на св. Б.Р.Б., снети в о.с.з. на 06.03.2014 г.; показанията на св. В.М.М., снети в о.с.з. на 10.10.2014
г.; показанията на св. Г.Х.Н., снети в о.с.з. на 10.02.2015 г. и тези,
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (л. 128 – 129 от досъд.
п-во); протокол за доброволно предаване от 04.02.2010
г. (л. 120 от досъд. п-во);
договор за покупко-продажба на МПС от 21.01.2010 г. – оригинал (л. 22 от досъд. п-во); копие на договор за
покупко-продажба на МПС от 30.12.2009 г. (л. 23 от досъд.
п-во); копие на регистрационен талон – част І за лек
автомобил марка „БМВ 320 И“ с рег. № ВТ 3568 (л. 27 от досъд.
п-во); заверено копие на извлечение от общ регистър
на нот. М. (л. 29 – 36 от досъд.
п-во и л. 127 – 130 от съд. п-во);
заверено копие от документ за доставка на куриерска пратка от „Еконт“ (л. 21 от съд. п-во);
свидетелство за съдимост на подсъдимия (л. 12 от съд. п-во)
и характеристика на същия (л. 22 от съд. п-во), както
и заключението на назначената и приета като доказателство по делото комплексна
графическа и техническа експертиза протокол № 499/2012 (л. 139 – 141 от досъд. п-во) и разясненията на
изготвилото го вещо лице в съдебно заседание.
При
изграждане на свободното си вътрешносъдийско
убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване
по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели, а
тези на св. Р. – частично, като е преценил, че са логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателствени
средства. СРС не е дал вяра единствено на показанията на св. Р. в частта им, в
която същият е отрекъл да е имал задължения към подс.
Б., да е предлагал услугите си за извършване на нотариално удостоверяване на
подписите на страните под договора и да е ходил, заедно с подсъдимия, до
сградата на Нотариата, като е приел, че същите се
оборват от останалите, събрани по делото, гласни доказателствени
източници. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и
заключението на назначената и изготвена комплексна графическа и техническа
експертиза, както и останалите писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани по делото.
Пред
настоящата инстанция нови гласни или писмени доказателствени
средства не са ангажирани. Въззивният съд изгради
изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните пред първоинстанционния
съд доказателствени източници.
Въз
основа на така събрания доказателствен материал,
съдът е приел за установено, от фактическа страна, че в края на 2009 г. подс. К.Б. решил да си закупи лек автомобил. За целта
разгледал интернет сайта на „Мобиле.бг“, където се спрял на лек автомобил марка/модел „БМВ 320
и“. Майката на подс. Б. – св. С.И., в разговор с
бащата на подсъдимия – св. П.Б., взели решение да закупят въпросния автомобил,
като си разделят продажната цена на последния. Подробностите по сделката
уточнили по телефона и на 12.12.2009 г. подс. Б. заедно с баща си – св. Б., и двама приятели,
заминали за гр. Велико Търново, откъдето взели въпросния автомобил. На място
св. Б. договорил с продавача на лекия автомобил – св. Й.М., да изпрати
документите за автомобила чрез куриерска фирма „Еконт“,
за да се извърши пререгистрация на същия в КАТ – СДВР, в гр. София.
СРС
е приел за установено, че на 17.12.2009 г. куриерска фирма „Еконт“
доставила на адреса на подсъдимия документите на лекия автомобил, които
получила неговата майка – св. И., които съдържали един брой генерално
пълномощно и 3 броя декларации за недължими данъци от собственичката на
автомобила – Д.А..
След
известно време подс. Б. се срещнал в обща приятелска
компания със св. К. Р., на когото бил дал в заем 200 лева. Свидетелят Р.
предложил на подс. Б. вместо да му връща парите, да
му направи услуга, като завери нотариално необходимите за пререгистрацията на
автомобила документи, тъй като заявил на подс. Б., че
майка му работи в Нотариата и ще подготви документите
по-бързо.
На
30.12.2009 г. подс. Б. бил с майка си и с нейната
приятелка – св. Е.Г., когато им съобщил, че трябва да отидат до Нотариата, където щял да се срещне със св. Р., за да му
предаде пълномощното и декларациите, които да предаде на майка си. По пътя
оставили св. И.на БСФС – гр. София, защото имала работа и се отправили към Нотариата. Свидетелят Р. взел въпросните документи от
подсъдимото лице и влязъл в сградата на Нотариата.
След известно време излязъл оттам без документите, като съобщил на подс. Б. и на св. Г., че или нотариусът, или майка му щели
да му се обадят по телефона, когато са готови. Подсъдимият Б., заедно със ссв. Г. и И.чакали позвъняване по телефона, но никой не се
обадил.
На
следващия ден – 31.12.2009 г., св. Р. определил среща на подсъдимия на
бензиностанция „Еко“ на 4-ти км., като му казал, че майка му била претоварена и
затова не могла да свърши работа, и му предал изготвения договор за
покупко-продажба на МПС.
След
няколко дни подс. Б. отишъл в КАТ – СДВР, за да
извърши пререгистрация на автомобила. Представил договора за покупко-продажба
на МПС на служителката в КАТ – св. К.Е., която установила, че върху последният
липсвал печат и входящ номер на нотариуса, пред когото била изповядана покупко – продажбата, и върнала договора на подсъдимия.
Няколко дни подсъдимият Б. правил опити да се свърже и да издири св. Р., за да
си вземе оригиналните документи, но опитите му останали без резултат.
Междувременно св. Р. предал на св. Р.А.друг договор за покупко
– продажба на МПС, който същата да предаде на св. П.Б., като се извинил за
пропуска с печата на предишния.
С
новия договор за покупко – продажба на автомобила, подс. Б., заедно със св. П.Б., отишли в КАТ за
пререгистрация на автомобила. Предали необходимите за пререгистрацията
документи на служителката на гише „ИТК – РУПС“ на КАТ – СДВР – св. К.Е., която
предала документите на св. Г.Н. – инспектор ОПП – СДВР, като от направената
справка в Общия регистър на нотариус М., рег. № 361, било установено, че такъв
договор липсвал и подобна сделка не била изповядвана.
Въз
основа на заключението на изготвената и приета графическа експертиза е установено,
че подписът в графа „продавач“ в предадения за изследване договор за покупко – продажба на МПС, не е положен от Д.Е., а от други
хора; подписът в графа „нотариус“ не е положен от нотариус с рег. № 361 В.М., а
от други хора; отпечатъците от мокър кръгъл печат и правоъгълен щемпел на
нотариус № 361 В.М. в инкриминирания документ, не са положени от кръглия печат
и правоъгълния щемпел на нот. М..
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимият Б. не е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци
на престъпленията по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1 НК и по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, като е преценил, че подсъдимият
не е действал виновно по отношение настъпването на общественоопасните
последици. Ето защо е признал подсъдимия К.П.Б. за невиновен в осъществени
състави на престъпления с горепосочената правна квалификация, като на основание
чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Настоящата
инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС,
изложени в мотивната част на постановената първоинстанционна присъда, като намира, че същите почиват
на задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства.
Така,
изцяло следва да бъдат споделени изводите на СРС досежно
личността на подс. Б. – неговата възраст, семейно
положение, социален статус, личностова характеристика
и съдебно минало. Същите са формирани въз основа на правилен и задълбочен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства – и в частност на отразеното в свидетелството за съдимост на
подсъдимия и характеристиката за същия, поради което са безпротиворечиво
установени.
Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния
съд, относими към избора на автомобил и установяване
на фактическа власт от страна на подс. Б. по
отношение на процесния лек автомобил марка/модел „БМВ
320 и“ с ДК № ******, като прецени, че същите са изградени въз основа на
правилен и задълбочен анализ на показанията на св. С.И., Е.Г., П.Б., Й.М. и К. Р..
Измежду показанията на разпитаните свидетели, по отношение на обсъжданите факти
и обстоятелства, не са налице каквито и да било съществени противоречия, които
да налагат подробното им и задълбочено обсъждане. Действително, прави
впечатление, че някои от разпитаните по делото свидетели не са в състояние да
възпроизведат в точност и пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства,
интересуващи производството, но това добре се обяснява с изминалия период от
време между датата на възприемане на релевантните факти и тази на разпита им
пред съда, при което е съвсем естествено да не са в състояние да възпроизведат
в цялост и пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства. Иначе, за съда не
възникна съмнение относно обективността, безпристрастността и добросъвестността
на показанията на тези свидетели, в обсъжданата част.
СГС
в този си състав, няма основание да не сподели и изводите на първоинстанционния съд по фактите досежно
изпращането на пълномощно и декларации от името на собственика на автомобила – Д.Е.,
на подс. Б., като съобрази, че въпреки, че тези
документи не се намират по делото и не съставляват част от доказателствената
съвкупност по съображения, обяснени подробно от св. И., факта на получаването
им се доказва безспорно въз основа на други доказателствени
източници, а именно – показанията на св. И., Б. и Манолов, и отразеното в
приложеното и прието като доказателствено средство по
делото заверено копие от документ за доставка на куриерска пратка от „Еконт“ (л. 21 от съд. п-во).
В случая е налице система от
доказателства – посочените по-горе, които са единни, безпротиворечиви
и позволяват на съда да възприеме горепосочените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, по безпротиворечив и небудещ съмнение начин. Измежду така
събраните гласни и писмени доказателствени средства,
не се констатират каквито и да било противоречия и несъответствия, които да
налагат подробното им задълбочено обсъждане. Същите са в достатъчна
степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и безпристрастно, за
да представляват достатъчно стабилна доказателствена
опора, позволяваща формиране на еднозначни изводи по фактите.
Правилни
и обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен
съд досежно фактите и обстоятелствата, свързани със
снабдяване на подс. Б. с инкриминирания документ –
договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка/модел „БМВ 320 и“ с ДК
№ ******, на който бил придаден вид, че е подписан от Д.Е., фигурираща като
„продавач“ и К.П.Б., в качеството му на „купувач“, с нотариална заверка на
подписите на страните под договора, на която бил придаден вид, че изхожда от нот. М.. За да формира изводите си по фактите, СРС е дал
вяра на показанията на св. И., Г., Б., В.и А., като е преценил, че същите
следва да бъдат кредитирани изцяло като единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Тези изводи на
първата инстанция досежно пълната кредитируемост
на така събраните по делото гласни доказателствени
средства, настоящата инстанция споделя изцяло. Вярно е, че всеки от разпитаните
свидетели има своя гледна точка към интересуващите производството факти и
обстоятелства, и пресъздава, доколкото отдалечеността във времето на разпита им
от процесните събития позволява това, своите
собствени възприятия, но така събраните гласни доказателствени
средства, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, позволяват на инстанциите по
същество да формират еднозначни изводи по фактите досежно
начина, по който подс. Б. е получил инкриминирания
документ, за да го представи в КАТ – СДВР за пререгистрация на автомобила на
свое име. Верни са и изводите на първия съд, че единственото противоречие измежду
така събраните по делото гласни доказателствени
източници, се констатира между показанията на св. И., Г., А. (последните –
снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред) и Б., от една страна, и тези на св. Р.,
от друга, който в показанията си отрича да е предлагал услугите си на
подсъдимия във връзка с нотариалното удостоверяване на подписите на страните
под договора, както и да е ходил с него в Нотариата.
При това правилно съдът не е дал вяра на показанията на този свидетел, в
обсъжданата част, като е преценил че същите се оборват от показанията на св. И.,
Г., А. и Б., които са напълно единни, взаимнодопълващи
се и непротиворечиви. Показанията на последната група свидетели в нито една
своя част не се оборват от останалите, събрани по делото, гласни или писмени доказателствени средства, поради което и и следва да се
приеме, че в своята цялост са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно. Като причина за констатираното противоречие, настоящата
инстанция прецени стремежа на св. Р. да не се самоинкриминира
във връзка с изготвянето на неистинските частен и официален документи.
Обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно
фактите и обстоятелствата, свързани с представяне на инкриминирания договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните под
същия, пред св. Е.-С.– служител в ИТК – РУПС – КАТ – СДВР и извършената
проверка за истинност на документа от св. Г.Н.. Същите са изградени въз основа
на по съществото си точен и прецизен анализ на показанията на св. И., Б., Е.-С.и
Н., който настоящата инстанция изцяло споделя. И тук следва да се отбележи, че
първият съд е констатирал невъзможност у св. Е.-С.и св. Н.да възпроизведат в
цялост и пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства, относими
към инкриминираната дата, поради което и в съответствие с процесуалния закон е
приобщил показанията на тези свидетели, депозирани в хода на досъдебното
производство, към доказателствената съвкупност, като
законосъобразно се е позовал на същите при формиране на изводите си по фактите.
Настоящата инстанция също преценява, че показанията на тези свидетели в
обсъжданата част, са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи
се и не се оборват от останалите, събрани по делото доказателства, поради което
и следва да се приеме, че са депозирани обективно и добросъвестно, а
невъзможността на св. Е.-С.и Н.да възпроизведат в цялост възприетата от тях
фактическа обстановка пред съда, добре се обяснява с изминалия продължителен
период от време между датата на възприемане на процесните
факти и обстоятелства – 04.02.2010 г., и тази на депозиране на показанията им
пред съда – 14.11.2013 г. (за св. Е.-С.) и 10.02.2015 г. (за св. Н.), както и
обстоятелството, че същите многократно, в изпълнение на служебните им задължения,
са извършвали една и съща, еднотипна дейност по приемане и проверка на
документи за пререгистрация на МПС, и е съвсем естествено няколко години
по-късно да не могат да възпроизведат възприятията си по отношение на конкретен
случай.
Предметът на посегателство инстанциите
по същество установяват по несъмнен и категоричен начин въз основа на
приложения по делото в оригинал договор за покупко-продажба на МПС – лек
автомобил марка/модел „БМВ 320 и“ с ДК № ******, със страни Д.Е., фигурираща
като „продавач“ и К.П.Б., в качеството му на „купувач“. Въз основа на
показанията на св. М. и заключението на назначената и изготвена комплексна
графическа и техническа експертиза, което следва да се кредитира изцяло като
обективно, пълно, ясно, изчерпателно и относимо към
предмета на доказване, се установява по безспорен начин, че подписът, положен
под договора, в графа „продавач“, не е положен от Д.Е., а подписът в графа
„нотариус“ под нотариалната заверка на подписите на страните по договора, не е
положен от нот. М.. Предвид изложеното безусловно
следва да бъдат споделени изводите на решаващия първоинстанционен
съд, че представения от подсъдимия пред св. Е.-С.– служител в ИТК – РУПС – КАТ
– СДВР, договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка/модел „БМВ 320
и“ с ДК № ******, на който бил придаден вид, че е подписан от Д.Е., фигурираща
като „продавач“ и К.П.Б., в качеството му на „купувач“, с нотариална заверка на
подписите на страните под договора, на която бил придаден вид, че изхожда от нот. М., инкорпорира в себе си два неистински документа –
неистински частен документ – подписът на Д.А. Е., и неистински официален
документ – подписът на нот. М.. В случая е налице
система от доказателства, които са единни, взаимно допълващи се и позволяват на
съда да възприеме горепосочените факти и обстоятелства, относими
към предмета на доказване по делото, по безпротиворечив
и небудещ съмнение начин. По делото не е установен механизмът на съставяне на
неистинските документи, нито кое лице се явява действителният автор на
документите.
Въз
основа на анализа на така събраните гласни и писмени доказателствени
средства, СРС е формирал обосновани изводи относно фактическата обстановка, при
която е осъществено деянието, надлежно обективирани в
мотивната част на атакувания съдебен акт, които
настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да
преповтаря и тук.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя крайния извод на СРС,
че от събраните по делото доказателствени източници
не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин подс.
Б. да е осъществил от обективна и субективна страна вменените му престъпни
посегателства по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК – предмет подписа в графа „продавач“ под договор от 21.01.2010 г. за
покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка/модел „БМВ 320 и“ с ДК № ******,
на който бил придаден вид, че изхожда от действителния собственик на автомобила
– Д.Е., и по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1 НК –
с предмет подписът в графа „нотариус“ под договор от 21.01.2010 г. за
покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка/модел „БМВ 320 и“ с ДК № ******,
на който бил придаден вид, че изхожда от нот. М.,
нотариус вписан под № 361 в регистъра на Нотариалната камара.
За
съставомерността на деянието от обективна страна по
този законов текст, е необходимо престъпният деец да се ползва, да си служи,
като представи пред друго лице, порочно съставен документ – неистински,
подправен документ, такъв с невярно съдържание или престъпен бланкет. Престъплението е формално, на просто извършване,
като за съставомерността му се изисква деецът да не е
съпричастен към съставянето на документа – предмет на престъпно посегателство.
Престъплението
е умишлено, като същото би могло да се осъществи само с форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът на дееца следва да
обхваща представите относно всички обективно съставомерни
признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Деецът
следва да съзнава обществено-опасния характер на деянието си, да предвижда
неговите обществено-опасни последици и пряко да цели настъпването им.
В
конкретния по делото случай безспорно се установява, че на инкриминираната по
делото дата – 04.02.2010 г., в гр. София, подс. Б. се
явил пред К.Е.– служител в „ИТК – РУПС“ на КАТ – СДВР, като пред същата
представил договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка/модел „БМВ
320 и“ с ДК № ******, датиран към 21.01.2010 г., на който бил придаден вид, че
е подписан от Д.Е., фигурираща като „продавач“ и К.П.Б., в качеството му на
„купувач“, с нотариална заверка на подписите под договора, на която бил
придаден вид, че изхожда от нотариус М., рег. № 361. Документът бил представен
от подс. Б. с цел пререгистрация на превозното
средство на негово име.
Установява
се – от заключението на назначената и изготвена комплексна графическа и
техническа експертиза, че подписът в графа „продавач“, не е положен от
посоченото като продавач лице – Д.Е., поради което и изявлението от страна на
продавача по договора представлява частен неистински документ, по смисъла на
чл. 309, ал. 1 от НК и годен предмет на посегателство по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК. Документът не е бил съставен от
подсъдимият; по делото не се установява авторът на документа, нито
съпричастността на подсъдимия към деянието на последния. Предвид изложеното
следва да се приеме, че от Б. не може да се търси наказателна отговорност за
съставянето на документа.
Установява
се и това – от заключението на назначената и изготвена комплексна графическа и
техническа експертиза, че подписът в графа „нотариус“ не е положен от нот. М., поради което и изявлението от страна на нотариуса,
в насока удостоверяване подписите под документа, представлява частен официален
документ, по смисъла на чл. 308, ал. 1 от НК (предвид длъжностното качество на
нотариуса, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК) и годен предмет на
посегателство по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК.
Документът не е бил съставен от подсъдимият; по делото не се установява авторът
на документа, нито съпричастността на подсъдимия към деянието на последния.
Предвид изложеното следва да се приеме, че от Б. не може да се търси
наказателна отговорност за съставянето на документа.
Предвид
изложеното правилно СРС е приел, че с деянието си, осъществено на инкриминираните
дата и място, подс. Б. е осъществил от обективна
страна съставите на вменените му престъпни посегателства.
Същевременно,
обосновани и законосъобразни са изводите на решаващия първоинстанционен
съд, че по делото не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на
възможен извод, че подсъдимият е действал виновно, с изискуемата от закона
форма на вина – пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. В
конкретния по делото случай безспорно се установява, че подсъдимият Б. е
смятал, че е действителен собственик на процесния лек
автомобил, тъй като при посещението му в гр. Велико Търново – на 12.12.2009 г., заедно с баща му – св. Б., същите са заплатили
стойността на автомобила, възлизаща на сумата от 2500 лева, а няколко дни
по-късно, подсъдимият е получил пълномощно и декларации, на които е бил
придаден вид, че изхождат от досегашния собственик на автомобила, необходими за
сключване на договора с нотариална заверка на подписите на страните под същия.
Подсъдимият, придружаван от неговата майка – св. И., и св. Г., е предприел
действия по нотариална заверка на подписите на страните под договора, като е
ангажирал св. Р., твърдо убеден, че същият е бил наясно с процедурата за това,
предвид служебното положение на неговата майка. Подсъдимият, придружаван от
баща му – св. Б., се е явил в КАТ – СДВР двукратно, с цел депозиране на
необходимите документи за пререгистрация на автомобила, като второто му
посещение е било след като е бил уведомен от служител на КАТ – СДВР за
нередности в нотариалното оформяне на договора за покупко-продажба на
автомобила; между посещенията си в КАТ – СДВР подсъдимият е направил всичко
възможно да се свърже със св. Р., за да бъде отстранена нередовността в
документа. Изложеното обуславя извод за добросъвестност на подсъдимия по
отношение на документацията по пререгистрация на автомобила, която сама по себе
си, изключва възможността да е действал умишлено, а именно – да е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието обществено-опасните му последици, и да
е целял настъпването им. Вярно е, че подсъдимият не се е срещал със собственика
на автомобила – Д.Е. и нито последната, нито подсъдимият, не са присъствали на
производство по нотариално удостоверяване на подписите на страните по договора
– което е било нужно да бъде сторено по закон, а и за да се увери купувача в
действителното намерение на продавача да продаде процесното
МПС, но това обстоятелство, наред с младата възраст и неопитност на подсъдимия,
би могло да обоснове извод за допускане на обществено-опасните последици от
деянието, но не и за това същите да са били целени от подсъдимото лице.
Предвид
горното съдът намери, че предвид липсата на който и да е признак от обективна или
субективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 316 НК, в случая – изискуемата
форма на вина, следва и несъставомерността на
деянието от субективна страна по този законов текст.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото
да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден
вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното,
неосъществяването на който и да е от признаците от състава, означава, че не е
извършено престъпление по този законов текст.
Ето
защо и като е оправдал подсъдимия Б. по обвиненията да е осъществил съставите
на престъпленията по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал.
1 НК и по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 1 от НК,
СРС, НО, 102-ти състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден. Съображенията на представителя на държавното
обвинение в противния смисъл се преценяват от настоящия съдебен състав като
неоснователни.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на
атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 10.02.2015 г., постановено от Софийския районен
съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, по НОХД № 967/2013 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/