№ 161433
гр. София, 21.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110163753 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на ..., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя И.Х.К., чрез
пълномощника й юр. Л. Ч. Х.. Процесуалните представители на заявителя иска да бъде
издадена заповед за изпълнение против М. Ц. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в ..., за сумата от 1 799,08 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и осем
стотинки), от която а) 1 290,53 лв. (хиляда двеста и деветдесет лева и петдесет и три
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 23.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 22,93 лв.
(двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки) – изискуема възнаградителна лихва за
периода от 21.10.2021 г. до 08.02.2022 г., в) 72,35 лв. (седемдесет и два лева и тридесет и пет
стотинки) – изискуема лихва за забава за периода от 14.01.2022 г. до датата на подаване на
заявлението – 23.11.2022 г., г) 203,27 лв. (двеста и три лева и двадесет и седем стотинки) –
такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „... за предоставяне на паричните
потребителски кредити и д) 210 лв. (двеста и десет лева) – такса за разглеждане, както и за
направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на 35,98 лв.
(тридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. (сто лева).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за потребителски паричен кредит № 36279, сключен на
21.10.2021 г. между „... и М. Ц. И..
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощни и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и частично основателно, предвид следните съображения:
1
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „... – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от
ГПК. Заявлението е депозирано пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността по
чл. 411 ал. 1 от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на потребител,
според справката от НБД е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски
районен съд.
Заявлението е и основателно в частта му, досежно претендираните главница,
възнаградителна и мораторна лихви, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Х., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение за вземанията за главница,
възнаградителна и мораторна лихви не противоречи на закона и на добрите нрави и не се
основава на неравноправни клаузи.
Неоснователна е претенцията в частта й, с която се претендира заплащане на такса по
чл. 5.5. от Общите условия и такса за разглеждане. Видно е от съдържанието на приложения
договор, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на
ЗЗП. Следователно за съда е налице служебно задължение за преценка дали в договора за
потребителски кредит, е уговорена неравноправна клауза (чл. 7 ал. 3 от ГПК). Съдът, счита,
че уговорките в договора, общите условия към него и тарифа за таксите и комисионните,
регламентиращи заплащането на двете горепосочени такси съставляват неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Двете такси се претендират като възнаграждение за
разглеждане на документите за кандидатстване за кредит и за разноските, направени при
просрочие на задълженията. Размерът на първата такса е определен с договора и същият
възлиза на сумата от 252 лв. Размерът на таксата по чл. 5.5. от Общите условия не е
определен и съгласно тарифата, тази такса следва да се равнява на разходите направени от
заявителя с цел извънсъдебно събиране на вземането. Съдът счита, че клаузите от договора,
общите условия и тарифата, регламентиращи заплащането на двете такси водят до
значително неравновесие между правата и задължения на търговеца, от една страна, и
потребителя, от друга страна, тъй като цените на допълнителните услуги значително
надвишават тяхната стойност. Според съда в случая е налице съществена нееквивалентност
на престациите, което води до нарушаване на правилата за добросъвестност и до
противоречие на договора с добрите нрави. Същевременно заявителят не твърди, нито
представя доказателства, да е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането. По
2
тези съображения, съдът счита, че клаузите в договора за кредит, касаещи заплащане на
двете такси, съдържат неравноправни клаузи, поради което заявлението в тази му частта е
неоснователно.
С оглед така изложените доводи, че заявлението следва да бъде частично уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „... против М.
И. за претендираните главница, възнаградителна и мораторна лихви. Частичната
основателност на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на
направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението. Според съда, дължимите на
заявителя разноски при цялостно уважаване на претенцията, са за заплащане на държавна
такса в размер на 35,98 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Над
посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна,
предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017
г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния
размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на
възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 150 лв. Предвид размера на материален интерес
на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения от 50 лв.
Така определените разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената
част от заявлението.
На основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК следва да се укаже на заявителя, че в
едномесечен срок считано от датата на влизане в сила на настоящето разпореждане може да
предяви осъдителен иск за вземането, предмет на отхвърлената част от заявлението.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителя И.Х.К., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против М. Ц. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., за сумата
от 1 385,81 лв. (хиляда триста осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинка), дължима
по договор за потребителски паричен кредит № 36279, сключен на 21.10.2021 г. между „... и
М. Ц. И., от която а) 1 290,53 лв. (хиляда двеста и деветдесет лева и петдесет и три
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 23.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 22,93 лв.
(двадесет и два лева и деветдесет и три стотинки) – изискуема възнаградителна лихва за
периода от 21.10.2021 г. до 08.02.2022 г. и в) 72,35 лв. (седемдесет и два лева и тридесет и
пет стотинки) – изискуема лихва за забава за периода от 14.01.2022 г. до датата на подаване
3
на заявлението – 23.11.2022 г., както и за сумата от 66,23 лв. (шестдесет и шест лева и
двадесет и три стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането
на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
заявлението и след намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от управителя И.Х.К., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против М. Ц. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ... за сумата от
413,27 лв. (четиристотин и тринадесет лева и двадесет и седем стотинки), претендирана на
основание договор за потребителски паричен кредит № 36279, сключен на 21.10.2021 г.
между „... и М. Ц. И., от която а) 203,27 лв. (двеста и три лева и двадесет и седем стотинки)
– такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия на „... за предоставяне на паричните
потребителски кредити и б) 210 лв. (двеста и десет лева) – такса за разглеждане, както и за
сумата от 69,75 лв. (шестдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) – направени от
заявителя разноски, съразмерно на отхвърлената част от заявлението и след намаляване на
размера на юрисконсултското възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в
заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени
справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен
търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална
справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните
книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по
делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и
ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на
уведомление.
УКАЗВА на ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
управителя И.Х.К., че в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на
настоящето разпореждане може да предяви иск за осъждане на М. Ц. И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в ... да заплати на заявителя сумата от 413,27 лв. (четиристотин и
тринадесет лева и двадесет и седем стотинки), претендирана на основание договор за
потребителски паричен кредит № 36279, сключен на 21.10.2021 г. между „... и М. Ц. И., от
която а) 203,27 лв. (двеста и три лева и двадесет и седем стотинки) – такса съгласно чл. 5.5
от Общите условия на „... за предоставяне на паричните потребителски кредити и б) 201 лв.
(двеста и десет лева) – такса за разглеждане, като довнесе държавна такса в размер на 100
лв. (сто лева).
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
4
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5