мотиви към решение № 260560/09.12.2020 г. по НАХД № 4785/2020г.
по описа на Районен съд - Бургас
Производството
по делото е образувано във връзка с постановление на прокурор от Бургаска
районна прокуратура, с което на основание чл. 375 от
НПК е направено мотивирано предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на Щ.Б.Х. - роден на ***г***,
българин, с българско гражданство, основно образование, женен, работещ на
частно в строителството, неосъждан, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК.
Прокурорът
счита, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и следва на обвиняемия да
бъде наложено наказание, в размер на 1000лв.
Защитникът
на обвиняемия счита също, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК. Не
оспорва изложената в постановлението фактическа обстановка и моли за минимално
наказание.
Обвиняемият
подкрепя становището на защитника си. Съжалява за извършеното.
Съдът,
след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
Щ.Х. бил правоспособен водач на МПС с различни категории и притежавал СУМПС №
*********, което било издадено от ОД на МВР - гр.Бургас на 03.07.2012г., с
валидност до 29.06.2022г.
На
20.11.2019г., обвиняемият пребивавал на територията на Румъния. На същата дата,
управлявайки МПС, обв. Х. извършил нарушение на правилата за движение -
неправилно изпреварване в зоната на действие на знак „Забранено
изпреварването“, за което румънските полицейски органи, отнели свидетелството
му за управление на МПС с № *********.
Обв.
Х. решил да се сдобие с ново СУМПС и на 27.12.2019г. посетил сградата на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас, за да подаде нужните документи. На
гишето, където се подавали заявления за издаване на СУМПС, в този момент била
на работа св. … на длъжност „системен оператор“ в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас.
Обвиняемият искал да подаде заявление за издаване на СУМПС - „бърза поръчка“.
Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била и
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи/ППЗБЛД/. Този вид декларация се изисквала и по чл.160, ал.1 от Закона
за движение по пътищата. Обв. Щ.Х. попълнил предоставения му набор от
документи. В обстоятелствената част на декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД,
обв. Х. вписал: декларирам: „изгубена“. На гърба на декларацията вписал:
„патувах от Германия за Бг..прибрах се въстанових че я няма..Декларирам че не
ми я отнет от чужди власти“. Обв. Х. подписал декларацията, като положил подписа
си след „декларатор“ на първата й страница, както и на гърба, след ръкописния
текст. След като попълнил всички изискуеми данни, обвиняемият депозирал
декларацията по чл.17, ал.1 от ПИБЛД пред служителката от Сектор „ПП“, заедно
със заявление вх.№19492/27.12.2019г. На база подадените документи, на 30.12.2019г.,
на обв. Щ.Х. било издадено ново СУМПС с № *********, което той получил на
03.01.2020г.
На
19.02.2020г., в Главна дирекция „Национална полиция“/ГДНП/ гр. София, било
получено писмо с вх.№ 328600-8995/19.02.2020г. от Посолството на Република България
в Букурещ, с което им били изпратени български СУМПС отнети от румънските
власти, в т.ч. СУМПС № *********, на името на обв. Щ.Х.. Последното било
препратено в ОДМВР гр.Бургас, с оглед местоживеенето на обвиняемия и
предприемане на необходимите законови действия. Св. …., на длъжност „полицейски
инспектор“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР –Бургас, извършил справка в АИС „БДС“ и
установил, че отнетото СУМПС № ********* било със статус „невалиден“, причина:
изгубен/откраднат, а на обв. Х., на 30.12.2019г., било издадено СУМПС №
*********, което получил на 03.01.2020г. След така извършената справка, св. Скопчанов
изпратил всички материали в отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Бургас, за
извършване на допълнителна проверка.
Видно
от заключението на назначената и изготвена графическа експертиза, „ръкописният
текст, написан на лицето и гърба в декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи от 27.12.2019г., обект № 1 на
експертизата, е написан от Щеръо Б.Х., ЕГН **********“; „подписите положени в
графа „Декларатор “ и на гърба под текста в декларация по чл. 17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи от 27.12.2019г. са
изпълнени от Щ.Б.Х., ЕГН **********.
С
оглед на горната фактическа обстановка и предвид събраните по делото
доказателства съдът счита, че извършеното от обвиняемия деяние, осъществява състава
на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, а именно на 27.12.2019г. в гр.
Бургас, пред служител на Сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас потвърдил неистина в писмена
декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи към заявление с вх.№ 19492/27.12.2019г., която по силата на закон -
чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по силата на чл. 17, ал. 1
от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на
властта - началника на сектор “Пътна полиция” към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - гр. Бургас, за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на МПС с №
********* издадено от МВР-Бургас, на името на Щ.Б.Х., ЕГН ********** е
изгубено, като в действителност, същото е било отнето от компетентните органи
на Румъния.
От
субективна страна, деянието е осъществено при пряк умисъл, като форма на вина.
За
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до три години или с глоба от сто до триста лева. Според приложеното
свидетелство за съдимост, Х. не е осъждан към момента на извършване на
деянието. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78
а от НК. От деянието няма съставомерни имуществени вреди. Налице са всички
предпоставки на нормата по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание „глоба”, която норма е с
императивен характер и е задължителна за съда.
Предвид
гореизложените съображения съдът, като прецени степента на обществена опасност
на деянието и на обвиняемия като личност и като взе предвид искреното му
съжаление за извършеното, изразено пред настоящия състав, намери за адекватно
като наказание глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 1 000
лева в полза на държавата.
По
този начин, с така определеното наложено наказание, съдът, намира, че в
максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието и обвиняемият ще се
поправи и превъзпита.
Съдът
възложи в тежест на обвиняемия, разноските по делото, в размер на 100.62лева
(сто лева и шестдесет и две стотинки), както и държавната такса за служебно
издаване на изпълнителни листи, като след постановяване на решението се занима
с МНО „Подписка“, взета по отношение обвиняемия на ДП, която предвид разпоредбата
на чл. 309, ал. 4 НПК и наложеното наказание, постанови да бъде отменена.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд постанови решението.
Председател: М. БУШАНДРОВА
В.О: К.СЛ.