Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1334
гр.Русе, 26.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на трети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7669 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцовата страна ”КОЛЕКТИК” ООД-С.я
твърдят, че са се снабдили срещу
ответницата, в качеството й на съдлъжник на ”С.-М.С.” ЕООД-Русе, със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5075/2018 г. по описа на РРС
за сумата от 1 500 лв.-главница, 1 287,86 лв.-договорна лихва за
периода 24.06.2016 г.-12.05.2017 г. и 533,67 лв.-неустойка за времето
25.06.-04.08.2016 г., съставляващи вземания по Договор за инвестиционен заем ”Fintrade
Инвест” № 7002689 от 10.06.2016 г., цедирани им на 01.11.2017 г. от
“Финтрейд Файнанс” АД, със законната лихва върху първата стойност, считано
от 18.07.2018 г.Актът бил връчен на физическото лице в хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК.Впоследствие заповедта за изпълнение е обезсилена по отношение на
ответницата.
Твърдят, че на
10.06.2016 г. ”Финтрейд Файненс” АД предоставили солидарно на ”С.-М.С.” ЕООД и на
ответницата инвестиционен заем от 1 500
лв.Заемополучателите удостоверили с
подписите си получаването на сумата, като се задължили да ги върнат по начин и
в срок, указан в контракта. Кредотополучателите се съгласили да престират
главницата заедно с договорна лихва от 1 368,48 лв., от която били
погасени само 80,62 лв.Сочат, че към момента на подаване на заявлението
вземането по това перо за периода 24.06.2016 г.-12.05.2017 г. e в размер на 1 287,86 лв.
Според чл.7 от
договора, страните се съгласили, че при забава на плащане на погасителна вноска
на определения падеж, кредитополучателите ще дължат неустойка от 0,3 % от всички
уговорени суми по контракта, в това число неплатена главница, неплатена такса
ангажимент и неплатени неустойки за всеки ден забава до пълното погасяване на
забавената сума или до настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията.Съгласно чл.7 ал.5, при забава
на плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни,
заемополучателите дължат и еднократна неустойка от 20 % върху неплатена
главница, неплатена лихва и начислени, но неплатени неустойки.
Твърдят, че
поради изпадане в забава при погасяване на договорната лихва към 25.06.2016 г.,
на кредитополучателите била начислени неустойките по чл.7 от договора, като по
настоящото дело претенцията им се свежда до предвидения в чл.7 ал.6 максимално уговорен размер от 450 лв.
Срокът за
погасяване на кредита изтекъл на 19.06.2017 г. Твърдят, че нито от страна на
дружеството, нито от солидарният съдлъжник има последвали плащания до момента.
Сочат, че на
01.11.2017 г. дружеството им сключили с ”Финтрейд
Файненс” АД договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
спорните вземания им били прехвърлени.
Искат
ответницата, в качеството й на съдлъжник на ”С.-М.С.” ЕООД, да бъде осъдена да
им заплати сумата от 1 500 лв., представляваща главница по процесния
договор, ведно със законната лихва от 18.07.2018 г., 1 287,86 лв.-договорна
лихва за периода 24.06.2016 г.-12.05.2017 г. и 450 лв.-неустойка за забава по
чл.7 от контракта.Търсят се разноски по делото.
Ответницата М.Р.Р.-Ц.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният й процесуален представител оспорва
исковете.Твърди, че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника от новия
кредитор.Наведени са доводи за прекомерност на неустойката, както и че
последната не може да се търси заедно с договорната лихва, тъй като длъжникът
ще плати два пъти обезщетение за едно и също неизпълнение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 5075/2018 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК солидарно срещу “С.-М.С.” ЕООД-Русе, представлявано от М.Р.Р.-Ц.,
последната и в самостоятелно качество, за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за инвестиционен заем
”Fintrade
Инвест” № 7002689 от 10.06.2016 г., цедиран им на 01.11.2017 г. от “Финтрейд
Файненс” АД, със законната лихва върху първата стойност, считано от 18.07.2018
г.Заповедта
е връчена на втория длъжник в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си.
С влязло в сила определение от
07.12.2018 г., заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
обезсилена по отношение на М.Р.Р.-Ц..
В хода на настоящото производство
ищецът е преминал от установителни към осъдителни искове във връзка с
процесните вземания.
По делото няма
спор, че на 10.06.2016 г. между ”Финтрейд Файненс” АД, ”С.-М.С.” ЕООД,
представлявано от М.Р.Р.-Ц., и последната в самостоятелно качество на длъжник,
е бил подписан Договор за инвестиционен заем ”Fintrade
Инвест” № 7002689, по силата на който първото
дружество, като кредитодател, предало в собственост на кредитополучателите
сумата от 1 500 лв., която те се задължили да върнат за срок от 12 месеца
в периода 24.06.2016 г.-12.05.2017 г., разсрочено на 24 двуседмични погасителни
вноски от по 119,52 лв., при фиксиран лихвен процент от 12 %, като в полза на
кредитора била уговорена и договорна лихва от 1 368,48 лв.Заемополучателите
са удостоверили срещу подпис
получаването на парите (чл.3), задължавайки се да ги върнат по начин и в
срок, указан в контракта.
В чл.4 е
казано, че задълженията се погасят в ред
неустойка за забава, договорна лихва и главница.
Съгласно чл.7
ал.1, при забава за плащане на погасителна вноска на договорения падеж,
кредитополучателят ще престира неустойка
в размер на 0,3 % от общия размер на всичко дължимо по договора за кредит, в
това число неплатени главница и лихва, включени в погасителните вноски за всеки
ден забава до пълното плащане на забавената сума или до настъпване на
предсрочна изискуемост на задълженията по контракта.Страните са посочили
условията, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем (ал.2).
В чл.7 ал.5 е
казано, че при забава в плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни
дни, на 41 ден кредитополучателите дължат на кредитодателя еднократна неустойка
от 20 % върху всичко дължимо по договора за кредит, в това число неплатена
главница, неплатена лихва и начислена, но неплатени неустойки, представляващи
разходи за събиране на вземането, изразяващи се в изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на
адрес, както и евентуалното прехвърляне на вземането на колекторска фирма.
Според чл.7
ал.6, сборът на начислената неустойка по ал.1 и ал.2(в тази разпоредба липсва
уговорка за неустойка), независимо от периода на забавата в плащането, не може
да бъде повече от 30 % от отпуснатата заемна сума.
Според чл.9,
кредиторът е в правото по всяко време да прехвърли правата си на трето лице,
като уведоми длъжниците по електронен път.
Представен е
Договор за продажба на вземания от 01.11.2017 г., по силата на който ”Финтрейд
Файнанс” АД прехвърлили на ищеца
вземанията си по договори за кредит, в това число и по процесния (Приложение №
1), заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.Цедентът се
задължил да уведоми писмено длъжниците за прехвърленото вземане, за което
представи доказателства на цесионера.Приложено е потвърждение за сключената
цесия.
На 15.11.2017
г. от ”Финтрейд Файнанс” АД до
ответницата е изпратено писмо, връчено на майката на лицето.
Ищецът
признава, че до подаване на заявлението от страна на заемополучателите са били
заплатени общо 93 лв., отнесени към договорната лихва и неустойката за забава.В
този смисъл са и констатациите на назначената в производството икономическа
експертиза.Вещото лице, след запознаване с представените по делото
доказателства и извършена проверка при ищеца, се е произнесло относно начина на
определяне на размера на неустойките за забава, като е пояснило, че сумата,
присъдена по заповедното дело, надхвърля определения между страните максимум от
450 лв.Експертът е докладвал, че само неустойката по чл.7 ал.1 е съобразена с
ограниченията по ЗЗП.Това не важи за клаузата на чл.7 ал.5 от договора.Договорната
лихва съответства по размер на законовите изисквания.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото няма спор и са
ангажирани доказателства, че “Финтрейд Файненс” АД и ответницата, солидарно със ”С.-М.С” ЕООД, са били обвързани от
облигационни правоотношения във връзка със сключен между тях договор
за инвестиционен заем от 10.06.2016 г., със срок на действие от 12 месеца, при
условия и за суми, така, както е заявено по исковата молба.Към настоящия момент
срещу ЮЛ-длъжник има издаден изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК, като в
него производство присъдената неустойка за забава е в по-висок размер от
претендираното вземане по това перо в настоящото дело.
В процесния случай ищецът твърди,
че е кредитор
на ответницата, като правата му произтичат от договор за цесия от 01.11.2017 г.Няма спор, че договорът
от 10.06.2016 г. е измежду вземанията, включени в Приложение № 1, които ”Финтрейд
Файненст” АД са прехвърлили на ”Колектик” ООД.
Процесуалният представител на
ответницата е оспорил, че потвърждението за цесия няма достоверна дата.Наличието или липсата на
достоверна дата, не се отразява на автентичността на документа.Неавтентичен е
подправеният документ и той не се ползва с формална доказателствена сила.
Формалната доказателствена сила на документа се отнася единствено относно факта
на писменото изявление и неговото авторство.Тя не обхваща датата и мястото на
съставяне на документа, поради което чл.181 от ГПК постановява, че посочената в
частния документ дата е непротивопоставима на третите лица. Като достоверна
дата спрямо тези лица се счита денят, към който съставянето на документа е
доказано по несъмнен начин-деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или
от настъпването на физическа невъзможност за подписване на лицето, подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне.В процесния случай ответната страна е направила и
възражение, че ищецът не е бил надлежно упълномощен да я уведоми за
прехвърлянето на вземането.Съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от
фактическия състав на сделката, която поражда действия между страните.Правата
по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора, поради което
цедентът вече не е титуляр на вземането.Безспорно в процесния случай ищецът не е уведомявал
насрещната страна за цедирането на дълга.В договора обаче е казано, че
задължение в тази връзка е поел стария кредитор.По делото е представено
доказателство, неоспорено от ответницата, което съответства по време на датата
на сключване на договора за цесия-01.11.2017 г.На 15.11.2017 г. до ответницата
е достигнало изявление от стария кредитор и предвид липсата на оспорване на
този документ, съдът намира, за неоснователни възраженията за липса на
достоверна дата на потвърждението по чл.99 ал.3 от ЗЗД.Второто възражение се
явява неотносимо към спора, защото ищецът няма твърдения той да е бил
упълномощен да съобщава от името на стария кредитор, че вземанията по процесния
договор са му прехвърлени.Уведомлението е извършено от кредитодателя и този факт
не е оспорен по делото.В процесния договор има изрична клауза, даваща право на
кредитора да прехвърли вземанията си на трети лица.При съобразяване на
гореизложените обстоятелство, следва да се приеме, че ищецът е материалноправно
легитимиран да търси изпълнение на задълженията по договора за инвестиционен кредит.
По
делото няма спор относно размера на дължимата главница.Процесуалният
представител на ответницата е оспорил възможността да се претендират
едновременно договорна лихва и неустойка
на забава, по съображения, че така длъжникът ще плати два пъти обезщетение за
едно и също неизпълнение.Съдът намира доводът за неоснователен.Договорната
лихва не представлява санкция за заемополучателя при неточно изпълнение, е е печалбата
на кредитора, предоставил заема.В този смисъл няма съвпадане на обезщетения за
едно и също неизпълнение.
Ищцовата
странае навела доводи, че по отношение на ответницата не намира приложение
ЗЗП.Съдът споделя това виждане, като в този смисъл съобразява Решение № 38,
постановено по т.дело № 2754/2015 г., ВКС, ТК.В него е казано, че физическо лице–съдлъжник по
договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е
търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност.Съдът извършва
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с
оглед установяване на качеството „потребител”.Обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление
или мажоритарно участие в същото. От данните по
делото става ясно, че ответницата е собственик на капитала и управител на дружеството към
момента на подписване на договора за кредит.При това положение трябва да се приеме, че придобиването на
качеството на съдлъжник към кредитната институция е осъществено с оглед тесните професионални връзки между лицето и дружество-кредитополучател.В тази ответницата няма
качеството на потребител по смисъла на §13 от ЗЗП, поради което и за съда не възниква задължение да
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.
Последното възражение на
ответнита страна е, че търсената неустойка е прекомерна.Съдът намира, че с
оглед обстоятелството, че към настоящия момент от общия кредит от 2 868,48
лв. са погасени само 93 лв., отнесени към договорна лихва и неустойка по чл.7
ал.1 от контракта, претендираната сума
от 450 лв., съобразена с ограничението на чл.7 ал.6 от договора и с факта, че
единият съдлъжник е търговец, не се явява прекомерна.
Исковете следва да се уважат
така, както са предявени, като за процесните суми ответницата се явява
солидарно отговорна с длъжника по ч.гр.дело № 5075/2018 г. по описа на
РРС.Главницата се следва със законната лихва.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ответницата
трябва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски.Съдът
намира, че не следва да присъжда в полза на дружеството търсените разходи по
заповедното производство.За тях ищецът вече се е снабдил с изпълнителен лист
срещу “С.-М.С” ЕООД.По това дело няма искане за солидарна отговорност за
вземанията по това перо.При това положение кредиторът ще се снабди с два
изпълнителни титула за едни и същи суми.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Р.Р.-Ц., ЕГН **********,***, да заплати солидарно
със “С.-М.С.” ЕООД-Русе, представлявано от М.Р.Р.-Ц., на “КОЛЕКТИК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Никола Петков” № 52, ет.1, офис 1-03, офис
сграда Трейд Хаус Уест, представлявано от И.Л.Й., чрез адв.И.Т. от АК-Ямбол, по
банкова сметка ***: ***: BPBIBGSF в ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, сумата от 1 500 лв.,
представляваща главница по Договор за
инвестиционен заем ”Fintrade Инвест” № 7002689
от 10.06.2016 г., цедирани на 01.11.2017 г. от “Финтрейд
Файнанс” АД, ведно със законната лихва от 18.07.2018 г., договорна лихва за периода 24.06.2016
г.-12.05.2017 г. от 1 287,86 лв. и
450 лв.-неустойка за забава по чл.7
от договора, както и 1 057,59 лв.-разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/