Решение по дело №132/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 75
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20204340200132
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

                        

 

гр. Троян, 30.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД № 132  по описа  на Троянски районен съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

                                                           Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

             С наказателно постановление № 11-0001378 от 21.10.2019 г., издадено от М.Л.М.– Директор на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, на  ***** със седалище и адрес на управление: с. **** представлявано от управителя М.А.Н., е наложена имуществена санкция в размер 1 500.00 лева  за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 61, ал. 1 от КТ.

            Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от управляващия и представляващ **** ООД, ****** чрез пълномощника - адвокат  С.Т. от САК, като с жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. 

            За санкционираното дружество **** редовно призовани, не се явява законен представител в съдебно заседание,  а се е представлява  от пълномощника адвокат С.Т. от САК, която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като обжалваното НП бъде отменено. Доводите, които адв.Т. изтъква в подкрепа на искането си, се отнасят до несъставомерност на деянието предвид липса на трудово правоотношение между лицето, установено да работи и санкционираното дружество, както и процесуални нарушения, допуснати във връзка с издаване на НП при неизяснена фактическа обстановка.

              Въззиваемата Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч  в съдебно заседание се представлява от директора М.М.който моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни аргументи по същество на делото. Ангажирани са доказателства.

  От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и  от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Н.И., К.И.П., Т.К.С.и Т.П.Г., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:  

           На 04.03.2020г. в 14.00 часа свидетелите Е.Н.И. и К.И.П., и двамата служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, извършили проверка в обект – цех за производство на пелети, находящ се в ****, местност „***** експлоатиран от „***** обл. Ловеч. За извършената проверка е съставен протокол за оглед изх. № 11-С-04-25 от 04.03.2020г., в който е отразено, че при проверката в цеха са били заварени да работят три лица, сред които и Т.П.Г., който работел като „оператор дробилка“. Същият попълнил собственоръчно декларация, приложена на л. 19 от делото, в която отразил, че работи към фирма „**** в проверявания обект – цех за производство на пелети, като оператор дробилка, по граждански договор за дата 04.03.2020г., с продължителност на работния ден 4 часа. Г****е отразил в декларацията, че е започнал работа на 04.03.2020г. в 13.00 часа, като работи със средства, предоставени от фирмата, има работно място, с удоговорено възнаграждение в размер на 30.00 лева. Отразил е също, че е подписал с „**** граждански договор. Декларацията е попълнена в присъствие на Е.Н.И. – главен инспектор при ДИТ гр. Ловеч, видно от отразеното на самата декларация. Съставеният при проверката в обекта протокол е подписан от съставителя Е.Н.И. и от присъстващите на огледа лица – К.П., Ц.Ц.и Т.С.в, последният работещ като организатор производство в „****

          След приключване на проверката в обекта, на Т.К.С.е било връчено уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производство за налагане на принудителни административни мерки,  в което е отразено, че крайният срок за издаване на акт е 04.04.2020 година.

          При извършена на 12.03.2020г. проверка на представени от свидетеля Т.К.С.– пълномощник на управителя на „****, документи е установено, че за Т.П.Г. не е представен писмен трудов договор. Представен е граждански договор за услуга с личен труд от 04.03.2020г. за раздробяване на дървесина. Установено е, че Т.Г.е имал сключен трудов договор с дружеството за длъжността „общ работник“, но същият е бил прекратен на 25.02.2020 година.

          С постановление изх. № 20015091 от 16.03.2020г., издадено от Е.Н.И. и К.И.П.– и двамата главни инспектори в ДИТ гр. Ловеч, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между „**** със седалище и адрес на управление: с. **** представлявано от управителя М.А.Н., ЕГН ********** и Т.П.Г., ЕГН **********, за извършване на работа като „общ работник” в експлоатирания от „****  обект „Цех за производсто на пелети“, намиращ се в с. **** местност „*** считано от 04.03.2020 година.  

          С предписание изх. № 20015128 от 16.03.2020г., издадено от Е.Н.И. и К.И.П.– и двамата главни инспектори в ДИТ гр. Ловеч, на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано на „**** ****, със седалище и адрес на управление: с. ***** представлявано от управителя М.А.Н., ЕГН **********, в качеството му на работодател, да предложи сключването на трудов договор на Т.П.Г. като „общ работник“ в експлоатирания от дружеството обект – цех за производство на пелети,  като трудовият договор следва да бъде сключен, считано от 04.03.2020г. – датата на възникване на трудовото правоотношение, съгласно постановление изх. № 20015091 от 16.03.2020 година.

          С покана за съставяне на актове за установяване на административни нарушения изх. № 20015229 от 17.03.2020г., връчена на адреса на управление на „***** на 17.03.2020г., дружеството е уведомено, че следва да се яви негов представител на 19.03.2020г. в 10.00 часа в ДИТ гр. Ловеч за съставяне на актове за констатирани административни нарушения. В поканата изрично е отразено, че при неявяване на представител на дружеството, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актовете ще бъдат съставени в отсъствие на представител на нарушителя.

          На 19.03.2020г. е съставен протокол за неявяване за съставяне на АУАН № 11-С-04-25/19.03.2020г. от свидетелите Е.Н.И. и К.И.П., в който е отразено, че във връзка с покана за актосъставяне изх. № 20015229 от 17.03.2020г., получена на 17.03.2020г. от „****, обл. Ловеч, не се е явил законен или упълномощен представител на дружеството в ДИТ гр. Ловеч до края на работното време – 17.30 часа на 19.03.2020 година, като не са посочени уважителни причини за това. 

          На 20.03.2020г. е съставен АУАН № 11-0001378 от свидетеля К.И.П. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, в присъствие на свидетеля Е.Н.И., срещу „*** ****, със седалище и адрес на управление: с. **** представлявано от управителя М.А.Н., ЕГН **********, за това, при извършена проверка на 04.03.2020г. в 14.00 часа, последният, в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е сключил писмен трудов договор с Т.П.Г., ЕГН **********, за предоставената от него работна сила като „общ работник“ в експлоатирания от дружеството обект „Цех за производство на пелети”, намиращ се в с. ***** с което е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. АУАН е съставен в отсъствие на представител на „***** ООД. Съставеният АУАН е предявен на Т.К.С.– пълномощник на „**** който го е подписал на 26.03.2020г. и е получил екземпляр от акта на същата дата. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е подадено писмено възражение срещу АУАН от „*****, чрез адвокат С.Т., с което е направено искане да не се издава наказателно постановление въз основа на съставения АУАН и да се прекрати административното производство, като са изложени подробни аргументи за това.  

          Въз основа на съставения АУАН № 11-0001378 от 20.03.2020г. е издадено наказателно постановление № 11-0001378 от 21.04.2020г. от инж. М.Л.М.– Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на „*****, със седалище и адрес на управление: с. ****, представлявано от управителя М.А.Н., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 61, ал. 1 от КТ.          

           При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

   По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

              Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

            Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,  дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

По приложението на процесуалния закон:  Обжалваното НП е издадено от  упълномощен за това орган, с оглед чл.416, ал.5 от КТ и чл.16, ал.3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя  и чл.21, ал.4, т.3 от посочения устройствен правилник, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно  връчени на дружеството жалбоподател на лице с представителна власт.

          Относно приложението на материалния административен закон:

            Настоящата инстанция счита, че от приложените към делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите не се установява по безспорен начин, че нарушението по чл.62, ал.1 във вр. чл.61, ал.1 от КТ е осъществено  от страна на дружеството-жалбоподател.

          Съгласно разпоредбата на чл.62,  ал.1 във вр. чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма  между работника и работодателя преди постъпване на работа на работника. Съдът приема за безспорно установено от събраните доказателства, че на 04.03.2020 г.  около 14.00 часа, когато инспекторите от ДИТ-Ловеч са установили на работа в проверявания обект в с.****а лицето Т.П.Г.,  между него и „****, за чиято сметка той е осъществявал трудова дейност, не е бил сключен трудов договор, но е имало сключен граждански договор за услуга с личен труд от 04.03.2020г. за раздробяване на дървесина срещу възнаграждение в размер 30 лева.

          Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приета фактическа обстановка от наказващия орган, предвид несъставомерност на деянието, за което е санкционирано „*** 

          Видно от попълнената от свид. **** декларация е, че той е започнал работа на 04.03.2020г. в 13.00 часа  с уговорено възнаграждение в размер на 30.00 лева, като е отразил, че е подписал с „**** граждански договор .

          Служителите на ДИТ гр. Ловеч извършили проверката в обекта, а в последствие и Директора на ДИТ гр. Ловеч, в качеството си на административнонаказващ орган, са приели, че „**** с. **** обл. Ловеч има качеството на работодател въз основа на попълнената от Т.Г.декларация, в която обаче съдът счита, че не се съдържат категорични данни за съществуващо трудово правоотношение между Георгиев и дружеството. В попълнената саморъчно декларация Т.Г.не  е посочил да има работно време, почивки и др., като е отразил, че няма определено работно място.

           В съдебно заседание свидетелят Т.Г.сочи в своите показания, че е работил на трудов договор в в цеха за производство на пелети, но трудовото му правоотношение е било прекратено и два месеца не е бил на работа. Същият излага, че на 04.03.2020г. бил извикан за раздробяване на дървесина по повод приета поръчка за около 4 часа, като за целта бил сключен граждански договор. Св, работещ на длъжност „организатор на производството“, посочи в своите показания, че във връзка с поръчка, на  04.03.2020г. извикал трима бивши работници на дружеството, като за работата, която следвало да извършат в рамките на деня, сключил с тях граждански договори.

          Съдът споделя аргументите на адвокат Т., че не са налице доказателства за наличие на визираните в чл. 66 от КТ елементи на трудово правоотношение между, като работодател, и Т.П.Г., като работник. От доказателствата по делото се налага извода за наличие на сключен граждански договор за извършване на определен обем работа по раздробяване на дървесина за целите на поетата от дружеството поръчка, като тази работа е следвало да бъде извършена в рамките на около 4 часа, за което е договорено възнаграждение в размер 30 лева. Не е било уговорено предоставянето на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и в рамките на период от време, с конкретно работно време и място и съответни почивки. Освен това в попълнената декларация не е отразено, че договореното възнаграждение в размер 30 лева е трудово възнаграждение. Напълно се възприема от съда изложеното от адвокат Т. в писменото становище, че липсват елементите на трудово правоотношение по чл. 66, ал. 1, т. 1 до т. 8 от КТ включително, а е налице договор за изработка или услуга по смисъла на чл. 9 от ЗЗД. Трудовото възнаграждение е с постоянен характер, като изплащането му е периодично, докато при възнаграждението по граждански договор се заплаща еднократно възнаграждение за свършената работа. Именно това е било договорено и в конкретният случай между „Макролайн“ ООД и свидетеля Георгиев.

          Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч също е отразил в представените от него писмени бележки, че трудовото правоотношение се характеризира с нееднократното и системна престиране на работна сила от работника или служителя на определена длъжност, с определено работно място и работно време, под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на работата и срещу уговорено трудово възнаграждение, изплащано периодично. В конкретният случай не са налице тези характеристики на трудово правоотношение между ООД и свидетеля Т.П.Г., поради което съдът счита, че както свидетелите Е.Н.И. и К.И.П., така и наказващият орган погрешно са приели, че е налице трудово правоотношение. Приложеното по делото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 16.03.2020г. също е издадено при неизяснена в пълна степен фактическа обстановка и при неправилни изводи. Освен това не е налице отбелязване на посоченото постановление, че същото е влязло в законна сила и не е обжалвано. Съдът счита, че преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да изпълни задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В конкретният случай наказващият орган не е съобразил нито дадените от Т.К.С.писмени възражения при подписване на акта, нито изложеното във възражението, подадено срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Поради изложеното наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление при неизяснена в пълна степен фактическа обстановка и при грешни изводи, като неправилно е приел, чесЛовеч има качеството на работодател на Т.П.Г..

           При тези съображения  жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,

            поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

                    ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-0001378 от 21.10.2019 г., издадено от М.Л.М.– Директор на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, с което насъс седалище и адрес на управление: представлявано от управителя М.А.Н., е наложена имуществена санкция в размер 1 500.00 лева  за нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 61, ал. 1 от КТ,  като неправилно и незаконосъобразно.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: