РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Бургас, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120106514 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на И. К. К., за осъждане на М. Т. А. да му заплати
сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК - средна телесна повреда,
извършено спрямо него от ответника на 07.11.2021 год., около 20.30 часа, в гр.Бургас, на
бул.****, на паркинга на „Кауфланд“, както и сумата от 600 лв. - обезщетение за
имуществени вреди от посоченото престъпление, ведно със законата лихва върху двете
обезщетения, начиная от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Така предявени, исковете черпят правното си основание в чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД и се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира
писмени и гласни доказателства, претендира деловодните разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковете по размер; релевира възражение за съпричиняващо поведение на ищеца.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства води до
установеност на следната фактическа съвокупност:
На 26.07.2022 год., по нохд № 2582/2022 год. на БРС, приложено в цялост
към настоящто дело, е одобрено споразумението между Районна прокуратура - гр.Бургас и
ответника А., съгласно което последният е признат за виновен в това, че на 07.11.2021 год.
около 20.30 часа, в гр.Бургас, ул. ****, на паркинга пред магазин „Кауфланд“, чрез нанасяне
на удар с юмрук в областта на лицето - челюстта вляво, е причинил умишлено на ищеца
1
средна телесна повреда - счупване на долната челюст в ляв ъгъл, от която е последвало
трайно затруднение (за повече от 30 дни) на дъвченето и говоренето - престъпление по
чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Във връзка с претърпяната телесна увреда, на 11.11.2021 год. е проведена
оперативна интервенция на К., като за нея, за болничния си престой, за стоматологични
услуги и рентген, в т.ч преглед при специалист „Лицево-челюстна хирургия“, снабдяване
със съдебно-медицинско удостоверение, както и за хранителни добавки, е заплатил общо
475.90 лв., според наличните писмени доказателства.
На 17.11.2021 год. К. се е снабдил със съдебно-медицинско удостоверение,
според което, при прегледа, съдебният лекар е констатирал оток в областта на долната
челюст и счупване на същата в левия ъгъл, водещо до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за срок повече от 30 дни.
Св. ** разказва, че на 07.11.2021 год. вечерта, майката на ищеца му се
обадила, за да му каже, че са счупили челюстта на сина й. Посетил И. и видял, че дясната му
буза е подута. Ищецът му разказал, че стояли на един паркинг и М. го ударил. След
случката И. дъвчел трудно, хранел се мъчно; около месец и половина носел шини, през
което време се хранел с течни храни; учел във ВУЗ, но заради инцидента се наложило
извършване на операция във Варна, след което прекъснал образованието си. Споделял му, че
все още изпитва затруднения и болки при дъвченето, а като се разваляло времето челюстта
му „прещраквала“. Започнал да се среща с приятели по-рядко, изпитвал негативни емоции
от състоянието си по време на дистанционно провежданите изпити.
По думите на св.*** - майка на ищеца, синът й претърпял инцидент на
07.11.2021 год., при който му била счупена челюстта. Тя разбрала едва след като се подуло
лицето му. Извършен му бил преглед, след което му било назначено оперативно лечение,
лежал три дни в клиника, където му монтирали метални шини, а след няколко дни ги
обездвижили с тел. И. изпитвал силни болки, понеже шините били монтирани във венците;
не можел да се храни и по препоръка на личния лекар закупили протеинови хранителни
добавки, разтворими във вода. Не било възможно да приема дори и пасирани супи, като в
това състояние бил около 40 дни. След това трябвало да се храни още около месец и
половина с каши и трябвало да минат общо около пет месеца, за да започне да се храни що-
годе нормално. Въпреки това и сега изпитвал болки и изтръпване на челюстта при
храненето, а поради изживения стрес прекъснал следването си.
При така установените факти, съдът намира исковете за частично
основателни.
Основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД предполага наличието на
виновно противоправно деяние от страна на ответника-деликвент, в резултат на което да са
причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия от деликта ищец, както и
установен, респ. установим размер на вредите.
Тъй като според чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
2
съд е задължителна за гражданския, занимаващ се с гражданските последици от
престъплението, относно извършването на деянието, противоправността му и вината на
дееца, настоящият състав намира за категорично установени предпоставките за дължимост
на обезщетение за вреди.
По отношение на имуществените вреди съдът определи техния размер въз
основа на наличните по делото писмени доказателства за разходи, сторени във връзка с
лечението на травмата и в хода на оздравителния процес, чийто размер възлиза на 475.90 лв.
и до който искът за репарирането им следва да се уважи.
Що се отнася до размера на неимуществените вреди, при определяне на
размера им по реда на чл.162 от ГПК, съдът изходи от редица обективни кретерии –
възрастта на ищеца, текущото му обучение, характера на деянието и начина на
извършването, естеството на увредата, доказаната продължителност и интензитета на
претърпените болки, съпътствани с негативни психически преживявания (поне 5-6 месеца),
вкл. невъзможността да води пълноценен живот да общува и да се храни нормално, заради
първоначално невъзможните, а впоследствие - затруднените дъвчене и говорене. Затова,
спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите,
настоящият състав намира, че справедливо е обезщетение в размер на 10 000 лв., до който и
този иск е основателен.
В отговор на наведеното с отговора възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД е
нужно да се каже, че поведението на пострадалия, предвид начина на приключване на
наказателното производство, не е било предмет на споразумението и не е изследвано от
наказателния съд. Следователно, в последващия граждански процес на самостоятелно
доказване подлежат обстоятелствата, имащи отношение за изхода на спора, вкл. и приноса
на пострадалия. Но това възражение е недоказано, а оттам - неоснователно.
Основателни се явяват, съгласно чл.84, ал.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и
акцесорните искове – за заплащане на законна лихва върху така определените обезщетения,
за периода от датата на деликта до окончателното плащане.
На ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни разноски,
възлизащи на 671.53 лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът следва, съгл. чл.78, ал.6
от ГПК, да заплати държавна такса за настоящото производство, в размер на 450 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т. А. от гр.Бургас, *****, ЕГН - ***** , да заплати на И. К. К. от гр.Бургас,
*****, ЕГН - **********, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 10 000
лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК - средна телесна повреда,
3
извършено спрямо него от ответника на 07.11.2021 год., около 20.30 часа, в гр.Бургас, на
бул.****, на паркинга на „Кауфланд“, за което ответникът е признат за виновен по нохд №
2582/2022 год. на БРС, както и сумата от 475.90 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева и
деветдесет стотинки/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди от посоченото
престъпление, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, начиная от датата на
деянието/увреждането до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над уважения, до
пълния предявен размер от 15000 лв., както и иска за обезщетение за имуществени вреди, за
горницата над уважения, до пълния предявен размер от 600 лв.
ОСЪЖДА М. Т. А. да заплати на И. К. К. деловодни разноски в размер на
671.53 лв.
ОСЪЖДА М. Т. А. да заплати по сметка на Бургаския районен съд
държавна такса в размер на 450 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4