№ 976
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502863 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Б.И.“ АД, ответник пред СРС,
срещу решение № 4457 от 07.12.2021 г. по гр.д.№ 30813 по описа за 2021 г.
на СРС, Първо ГО, 167-ми състав.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Сочи се, че събраните по делото доказателства не обуславят правните изводи
на СРС за уважаване на предявения иск по чл.432,ал.1 КЗ. Получените от
ищцата травми действително били установени от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, но от същата не се установявало проведеното
лечение. Ищцата не била хоспитализирана. Според вещото лице
възстановителния период бил 15-20 дни. Не се установила психическа травма
на ищцата. Затова била необходима съдебно-психологична експертиза,
каквато не била поискана от ищцата. Сочи, че СРС не бил взел предвид
показанията на Г.С.. От тези показания се установявал и механизма на ПТП.
Установило се и, че удара бил непредотвратим.
1
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- О. Е. в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че от СРС не
били допуснати сочените от въззивника нарушения при обсъждане на
събраните по делото, доказателства. Въз основа на последните се
установявала основателността на ищцовата претенция. Сочи, че механизмът
на ПТП бил установен по безспорен начин- водачката на МПС – Г.С. отнела
предимството на пресичащата от дясно на ляво на пешеходна пътека О. Е. и я
блъска. Това се установявало от административно-наказателното
производство, така и от заключението на САТЕ. Търпените от пострадалата
неимуществени вреди били установени, както и била установена причинно-
следствената връзка с процесното ПТП. Счита, че определеният от СРС
размер на обезщетението е справедлив, вкл. и с обществено-икономическите
условия в страната. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 17.12.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 29.12.2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
2
представените по делото доказателства се установява, че предявения иск по
чл.432, ал.1 КЗ бил основателен. Това било така, защото бил установен
механизма на ПТП- водачката Г.С., разпитана като свидетел по делото,
управлявала лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ РК **** ВС, при което
непосредствено преди кръговото кръстовище на „Площад на авиацията“,
реализира ПТП, при което удря с предната част на автомобила, пресичащата
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила по обозначен с
пътен знак Д 17- „пешеходна пътека“ О. Е.. Ударът на пешеходката бил в
таза вследствие на което същата пада на земята. При така приетия от СРС,
механизъм на ПТП, е направен извод, че водачката на МПС е нарушила
чл.119, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП. От разпита на самата водачка се
установило, че същата е видяла пешеходката и се е опитала да спре, но не е
успяла навреме, тъй като от дясната й страна се движел бус, закриващ
видимостта. СРС е приел, че именно от този момент е възникнало
задължението водачката да намали скоростта. Скоростта следвало да се
намали в такива предели, че да гарантира при преминаването през
пешеходната пътека при всички случаи безопасност, вкл. и когато настъпи
рязко изменение на пътната обстановка, вкл. и поради предприето пресичане
на пътното платно по обозначеното за това място от пешеходец. При тези си
мотиви СРС е приел, че движението със скорост от 40 км/ч в случая е било
несъобразено с конкретните условия на видимост, при което водачката не е
могла да спре пред всяко видимо препятствие – в случая пресичане на
пешеходец по пешеходна пътека. В подкрепа на този извод било и
изявлението на вещото лице при изслушването му на 25.11.2021 г. При това
положение и по арг. от чл.119, ал.5 ЗДвП е прието, че възражението на
ответника за съпричиняване, е неоснователно. Наред с това СРС е посочил, че
за да е налице съпричиняване, поведението на пешеходеца следвало да е
противоправно и да води до вредоносния резултат, така било прието и в ТР №
1 от 23.12.2015 г. по т.д.№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Установено било
наличието на деликт поради противоправното поведение на водачката на
МПС, застраховано при ответника. Установена била и причинно-следствената
връзка между това противоправно поведение и търпените от ищцата вреди,
изразяващи се в контузия на гръдния кош, контузия на лява лакътна става и
контузия на таза. Последните се установявали от заключението на СМЕ, така
и от представените по делото медицински документи. Презумпцията за
3
вината на водачката не била оборена. Относно размера на обезщетението СРС
се е позовал на критериите по чл.52 ЗЗД и т.2 от ППВС № 4/23.12.1968 г.
Позовал се е на това, че възстановителният период на контузията на таза и
ставата бил около 25-28 дни. Посочил е, че ищцата е изпитвала трудности при
извършването на ежедневните си дейности за периода на възстановяването,
съгласно заявеното от вещото лице при изслушването на заключението на
СМЕ. Вследствие на уврежданията ищцата не можела да ходи на работа в
продължение на 1-2 седмици, тъй като изпитвала болки. Такива болки ищцата
усещала и до ден днешен, понякога. След инцидента ищцата при преминаване
през пешеходна пътека се страхувала, стояла на място и много трудно
тръгвала, което се установявало от показанията на свидетелката Е.П..
Житейски изводима била и силната уплаха и травматичен стрес от
изживяното в който смисъл били и показанията на свидетелката П.. Затова
СРС е приел, че обезщетение в размер на 3000 лв. е в съответствие с
критериите по чл.52 ЗЗД.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, напълно
споделя мотивите на първоинстанционния и поради което на основание
чл.272 ГПК препраща към същите.
Въззивният съд приема, че ищцата е пострадало лице по смисъла на
чл.498, ал.1 КЗ при ПТП, причинено от лице, застраховано при ответника по
иска със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение по силата
на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила
срещу риска от възникването на гражданска /деликтна/ отговорност в тежест
на застрахования, като при настъпването на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица.
Следователно, в резултат на възникналото застрахователна събитие при
тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на
гражданска отговорност в тежест на застрахования. Елементите от нейния
фактически състав са- противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка.
Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователното
правоотношение между него и застрахования, водач на автомобила. Налице е
право на увредения срещу застрахователя за изплащане на застрахователно
4
обезщетение. За упражняването на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена
със сила на пресъдено нещо.
Противно на соченото от въззивника, СРС е обсъдил събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства в тяхната
съвкупност и е достигнал до правилни и логични изводи.
Механизмът на ПТП е установен от писмените доказателства по
делото, вкл. административно-наказателната преписка, заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, както и от показанията на водачката,
застрахована при ответника и разпитана като свидетел по делото /пред СРС/-
Г.С., а именно: На 08.08.2019 г. около 15:30 ч. свидетелката С. при
управлението на МПС марка „Опел Астра“ реализира ПТП като удря с
предната част на автомобила пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката
на движение на автомобила по обозначение с пътен знак Д 17 – „пешеходна
пътека“ О. Е.; вследствие на удара пешеходката пада на земята.
Видно от съставеното НП № 19-4332-016965 от 04.09.2019 г./л.41 по
делото пред СРС/ на свидетелката С. е наложена глоба поради това, че като
управлява личния си автомобил в района на кръстовището на площад на
авиацията не пропуска и реализира ПТП с пресичащата на пешеходна пътека
тип зебра от дясно на ляво по посока на движението на автомобила, О. Е.;
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Видно от отбелязаното НП е влязло в
сила на 09.11.2019 г. В преписката се съдържа и е представена като част от
същата, схема на ПТП, виж л.43 по делото пред СРС, от която е видно, че
приетия от СРС механизъм на ПТП съответства на обективната истина. В
преписката се съдържат и обясненията на пострадалата, видно от която
автомобилът, който е бил от лявата й страна е спрял, за да я пропусне да
премине по пешеходната пътека, а водачката С. не я е пропуснала да пресече
вследствие на което е настъпило процесното ПТП, виж л.44 по делото пред
СРС.
Причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водачката Г.С., което се потвърждава и от заключението на вещото лице
инж.Й., виж отговора на задача 2 от САТЕ, л.54. Наред с това вещото лице в
отговора на задача 3 е посочил, че удара е бил предотвратим, ако С. е
управлявала превозното средство със скорост, която да й позволи да спре в
5
рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с пресичащата
пешеходка. Именно затова ударът е бил непредотвратим, защото водачката е
управлявала МПС с несъобразена скорост при положение, че е било налице
обозначение с пътен знак Д 17 – „пешеходна пътека“.
Следва да отбележим и факта, че водачката на МПС- Г.С. има
констатирани и други нарушения на ЗДвП, както и съставени актове и
съответно наложени санкции, обстоятелство, което се установява от
справката картон на водача, виж л.50 по делото пред СРС, вкл. и преди
процесното ПТП, всички влезли в сила. Самата водачка признава, че е
правоспособен шофьор от 2019 г., което само по себе си говори за
поведението на С. като участник в движението по пътищата.
Затова правилно СРС е приел наличие на противоправно поведение на
водача на МПС, застрахован при ответника , въззивник пред настоящата
инстанция.
От страна на ответника, въззивник пред настоящата инстанция, комуто е
доказателствената тежест, не се установи съпричиняване на ПТП от страна
на пешеходката /ищцата/. Правилно СРС е посочил, че за да е налице
съпричиняване, поведението на пешеходеца следва да е противоправно и да
води до вредоносния резултат като се е аргументирал с приетото в ТР № 1 от
23.12.2015 г. по т.д.№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. В конкретния случай
пешеходката е пресичала на обозначено за това място. Последното се
потвърждава от схемата на ПТП на л.43 по делото пред СРС, изготвена от
длъжностното лице, служител на органите по транспорта към МВР, на
08.08.2019 г. /датата на която се е състояло ПТП/, както и от скицата,
изготвена от вещото лице по САТЕ на л.56 по делото пред СРС.
Относно търпените вреди и размера на обезщетението:
Трайно прието е от съдебната практика, че обезщетението се определя
за всеки конкретен случай при съобразяване на критериите по горе-
цитираното ППВС №4/1968 г., именно: характер и тежест на увредите,
обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на
болките и страданията, получени физически и психически последици от
уврежданията, виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 171 ОТ 27.03.2020 Г.
ПО Т. Д. № 2161/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за
6
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характера и степента на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то.
Търпените вреди не се презюмират, а подлежат на доказване. На
обезщетение подлежат само доказаните вреди.
Де факто травмите, които е получила ищцата, не се оспорват от
въззивника. Същите са подкрепени от медицинските документи, представени
по делото, както и от заключението на допуснатата, изслушана и приета СМЕ,
а именно: контузия на гръдния кош, контузия на лява лакътна става и
контузия на таза. От заключението на СМЕ, както и от разпита на
свидетелите и на двете страни по спора, се установява наличието на
причинно-следствена връзка между травмите на ищцата и процесното ПТП,
реализирано по вина на водача на МПС, застраховано при ответника.
Действително, в заключението си вещото лице по СМЕ е посочило, че
„по принцип“ при такъв вид увреждания срока за възстановяване е 15-20 дни,
както и не би трябвало получените травми да окажат някакво влияние у върху
здравословното състояние на ищцата за в бъдеще.
При изслушването си в о.с.з. на 25.11.2021 г., обаче, вещото лице
Симеонов е посочил, че контузията на ставата и таза може да отиде до 25-28
дни или четири седмици. Евентуално може да има обективно усещане за
болка. Възможно е да има болки при тежки натоварвания. Вещото лице сочи,
че ищцата при тези травми е изпитвала трудности в извършване на
ежедневните си дейности в периода на възстановяване, тъй като има
увреждане на лакътната става, на таза, които части на тялото са свързани с
мускули и с оток на мускулатурата и този оток води до затруднение на
функцията в тези части на тялото, съответно до затруднения в ежедневните
дейности, виж л.78 по делото пред СРС. Вещото лице предполага, че към този
момент /25.11.2021 г./ ищцата се е възстановила напълно.
Видно от отразеното в съдебния протокол, заключението на вещото
лице Симеонов не е било оспорено от нито една от страните по спора.
Същевременно, съгласно чл.202 ГПК съдът следва да прецени
доказателствената сила на заключението на съдебната експертиза съобразно
7
обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени
средства правнорелевантни факти.
В конкретния случай, следва да отбележим, че противно на соченото от
въззивника, психологичното състояние на ищцата се установява дори от
разпита на свидетелката С., разпитана на страната на ответника, а именно: „тя
беше много уплашена“. Вследствие на удара свидетелката е паднала на земята
“Не се опита да се изправи момичето“, което противоречи на показанията на
свидетелката по-нататък : „Да, тя запазваше равновесие“. Фактът, че ищцата
си е търсила слушалките и се била паникьосала и „седнала на земята да се
тръшка“, както виновната водачка коментира поведението на пострадалата
след удара, не е показателно, че същата „не е била зле“, просто така е
реагирала след удара. Както самата свидетелка сочи: „аз няма как да знам на
нея какво й има, докато не дойде линейката“.
От показанията на свидетелката П., която е посетила ищцата в болница
„Света Ана“, където О. Е. е била настанена след ПТП, се установява, че в
началото ищцата не можела да говори, гледала в една посока, била много
стресирана и уплашена. Седмица-две след инцидента ищцата не е могла да
ходи на работа поради изпитваните от нея болки. Такива болки ищцата
изпитвала и досега, понякога в таза. Две седмици след ПТП ищцата отишла
на доктор, за да си направи рентгенови снимки, защото чувствала болки, но й
казали, че не е много добре пак да се правят такива, както и, че било
нормално да я боли. След удара свидетелката оставала да спи при ищцата
/четири нощувки/, защото последната не можела да седни, не можела да
излиза навън, защото била стресирана. Затова и свидетелката купувала храна.
През нощта ищцата не можела да се обръща, ставала, плачела. Ищцата не
можела да посещава фитнес и към настоящия момент, защото изпитвала
болка от лявата страна. Такава болка изпитвала и ако трябва да вдигне нещо
тежко. А когато минава на пешеходна пътека, много я е страх. „Аз виждам, че
тя се страхува, стои на място и много трудно тръгва“.
При това положение правилно СРС е приел, че са налице всички
предпоставки за уважаване на така предявения иск по чл.45 ЗЗД.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
8
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата претендира разноски, а и такива са направени за
процесуално представителство поради което съдът й ги присъжда.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно- адв. възнаграждение е в рамките на
минималния размер по иск с материален интерес от 3 000 лв., виж чл.7,
ал.2,т.2 от НМРАВ.
Затова и съдът присъжда на въззиваемата разноски в размер на 400
лв.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4457 от 07.12.2021 г. по гр.д.№ 30813 по описа
за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 167-ми състав, изцяло.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, съдебен адрес: гр.София,
бул.“****, да заплати на О. Е., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****,
съдебен адрес: гр.София, ул.“**** – адв. З., сумата в размер на 400 лв.,
представлява разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10