РЕШЕНИЕ
12.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, V-ти брачен състав, в публичното заседание на двадесет и първи декември две хиляди и дванадесета година в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Г.С., с присъствието на прокурора Виолета Тонева от Софийска Градска
Прокуратура, като разгледа докладваното
от съдията Мичева - Русева гр. д. № 3369 по описа за
Производството
е по реда на чл. 336 и сл. от
Предявен е иск
от Е.Т.Г. *** срещу Г.Б.Г. от с.гр. с правно основание чл. 5
Ищцата твърди, че е майка и попечител на ответницата, която е поставена под ограничено запрещение. Сочи, че дъщеря й е психически болна от 1990г., когато починал баща й. Започнала да скита из България, не желаела да се лекува, контактува с непознати хора. Страхува се, че дъщеря й може да бъде манипулирана и трети недобросъветни лица да се възползват от това й състояние. Ето защо моли съда да постави дъщеря й под пълно запрещение.
Ответницата, лично и чрез назначения си особен представител оспорва иска. Заявява, че няма промяна в поведението й и предявеният иск следва да се отхвърли.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на предявения иск, като счита, че ответницата следва да бъде поставена под пълно запрещение.
Съдът, като
съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235
ал. 2
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 5
Предмет на иска за поставяне на едно лице под запрещение е неговата материалноправна дееспособност, като уважаването на този иск се обуславя от наличието на следните материални предпоставки: ответницата да не е способна да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест, т.е. не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, вследствие на което не може да извършва разумни действия под контрола на съзнанието, или нейните интелектуални или волеви способности са силно ограничени.
Ищцата е майка
на ответницата и единствена нейна близка роднина. Бащата на ответницата е
починал, а последната няма свое семейство - съпруг и/или деца. За нея се грижи
единствено ищеца, която е назначена за нейна попечителка, тъй като ответницата
е поставена под ограничено запрещение. Съгласно изискванията на чл. 336 ал. 1
Представени са три епикризи по повод психично лечение на ответницата.
Съгласно епикриза от 21.03.1991г. ответницата, тогава на 19 години, е постъпила в клиника на втория ден след смъртта на баща й. След погребението му прекарала часове седнала върху стол, като стериотипно се поклащала. По данни от майката е установено, че ответницата от известно време си лягала точно в 1 часа през нощта, не се къпела, не си решела косата, след като си изперяла дрехите ги обличала мокри, носела дрехи малък размер, за да не порасне. При направеното психотично изследване е установено известно отклонение от нормалните личностови реакции. След изписването на ответницата от болницата , същата постъпила в манастир, но го напуснала. Следва период, в който ответницата не приемала лекарства. През м.март 2006г., след смъртта на вуйчо й, състоянието й се влошило, започнала да скита из страната, многократно била търсена от органите на МВР. По повод на това била настанена в ДПБ „Св.И. Р.” гр.Н.И. на 20.05.2006. След проведено лечение била стабилизирана и изписана на 26.06.2006г. (вж. епикриза от 26.06.2006 на ДПБ нови И.). Поставена й е диагноза Проста шизофрения. Личностова промяна.
С решение по гр.д.432/2006г. на СГС, влязло в сила на 24.03.2008г., ответницата е поставена под ограничено запрещение. Ищцата, нейна майка е назначена за попечител.
Следващата хоспитализация на ответницата е на 14.12.2011г. в ДПБ Ловеч, когато е доведена от органите на РПУ Ловеч в състояние на възбуда и в неадекватно поведение. Била намерена в околностите на града. Твърдяла, че иска да отиде в с.Ш. на санаториум понеже имала тумор на черния дроб. При прегледа на ответницата е установено, че същата е добре ориентирана, липсва съзнание за психично заболяване, абсолютна некритична към поведението си. Споделя множество хипохондрични лудости. Диагнозата праноидна шизофрения е потвърдена и при тази хоспитализация (вж. епикриза № 870/2011г. на ДПБ Ловеч). На 23.02.2012г. ответницата е изписана от болницата.
При изслушване
на ответницата по реда на чл. 337 ал. 1
Ищцата, като най-близка на ответницата беше изслушана от съда. Същата установява, че ответницата се страхува да влиза в дома им сама, не умее да си отвори вратата. Има приятели от пазара, за които не говори, както и доктор от кв.Ф., когото безусловно слуша какви лекарства да взема. Същият й забранява да взема лекарства, предписани й в болници. Не иска да вижда ищцата, тъй като я вкарвала в психиатрични болници. При смъртта на близък се почерняла, не позволявала телевизора на бъде включван, постоянно посещавала гробищата. Отказвала да се лекува, отказвала да подаде документи за получаване на пенсия.
Разпитаният по делото свидетел Х. С. П., братовчед на ответницата и племенник на ищцата, установява, че от 2006г. състоянието на ответницата се влошило. Миналата година при смъртта на нейна вуйна от Ш. ответницата напуснала дома и тръгнала за гр.Ш.. Била намерена от полицията и преведена за лечение в психиатрията на гр.Л.. След приема на лекарства, излязла от болницата в много добро състояние, но след това спряла да пие лекарства и състоянието й се влошило. Знае от Г., че по нейни думи се среща с цигани от пазара.
Съдът прие като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключението по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т.. След личен преглед на ответницата и след запознаване с представената по делото медицинска документация, вещото лице е установило, че ответницата, на 41 години, не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ София град, но с многократни хоспитализации в психиатрични болници. Според експерта същата страда от „параноидна шизофрения. Личностова промяна. Хроничен ход на протичане”. Вещото лице обяснява, че шизофренията е психично заболяване, което протича с разстройство в емоционално-волевата сфера и мисленето.заболяването при ответницата е с дългогодишна давност, с промяна на поведението, нарушени социални контакти, налудно възприемане и интерпретиране на обстоятелствата от действителността, деформирана логика с религиозна насоченост и некритичност към заболяването. При ответницата е невъзможна правилна оценка на обстановката или собствените действия, обусловено от настъпилата промяна на личността. Прогнозата на заболяването е неблагоприятна. Протича прогресиращо с напредващ упадък на личността. Психичната годност на ответницата за оценка на житейските ситуации и ръководене на поведението за защита на собствените интереси е болестно увредено. При описаното психично разстройство ответницата би могла да се поддаде на манипулации и внушения. Вещото лице заключава, че при тази степен на психично заболяване ответницата не е в състояние сама да се грижи за себе си и да защитава интересите си и не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Препоръчва на съда поставянето на ответницата под пълно запрещение.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, изслушаното и прието заключение на вещото лице и след изслушване на ответницата, майка й и свидетеля по делото, Съдът приема, че психическото състояние на ответницата е от такова естество, което не й позволява да се грижи сам за себе си, да ръководи постъпките си и да защитава интересите си. Ответницата е ориентирана за време и място, активна и контактна, но е безкритична към болестното си състояние. Не приема самостоятелно лекарства. При редовен прием на медикаменти състоянието й се подобрява, но поради липсата на критичност към психичното си заболяване, същата отказва да взема поддържащи медикаменти. Изпитва страх от хоспитализация в психиатрична клиника. В това си (нелекувано) състояние е податлива на чужди влияния и манипулации. Още повече, че не споделя на майка си случващото се в живота и не по никакъв начин не може да бъде предпазена от негативно чуждо влияние. Състоянието й след поставянето й под ограничено запрещение през 2006г. е влошено. Същата не е психически годна да оценява житейските ситуации и да защитава собствения си интерес. Налице е промяна на личността, морално-етична деформация, доверчивост към околните, възможност лесно да бъде манипулирана. Налице са законовите предпоставки за поставяне на ответницата под пълно запрещение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен. Въпреки ориентираността на ответницата за време и място непълното лишаване от дееспособност не е подходящо да остане, тъй като Съдът счита, че при липсата на критичност към заболяването и отказа на ответницата да приема поддържащи медикаменти не може да се очаква същата да се съгласи да постъпи доброволно на лечение или да започне сама със съгласието на своя попечител да взема медикаменти в домашна среда. В неин личен интерес е поставянето й под пълно запрещение.
По направеното от ищцата искане да бъде назначена за настойник на ответницата, Съдът следва да отбележи, че в настоящото производство съдът не е компетентен да определи настойник или попечител на поставеното под пълно или отграничено запрещение лице. Назначаването на настойник и попечител се извършва от органа по настойничество и попечителство в отделно, административно производство.
Воден от изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ ПОД
ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г.Б.Г., ЕГН **********,***,
по иска на нейната майка и попечител Е.Т.Г., ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба и протестирано пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен срок от получаване на препис от него от страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА РЕШЕНИЕТО В СИЛА препис същото да бъде изпратен на органа по настойничеството по постоянния адрес на ответницата за учредяване на настойничество.
СЪДИЯ: