№ 1144
гр. Плевен, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЯНА Д. П.
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20254430102895 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по ИМ от М.И. Производството по делото е
образувано по ИМ от И. Ц. Д., ЕГН **********, от ***, против „***“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.М.. В молбата се
твърди, че за периода 11,05,2023 г. – 11,11,2024 г. ищецът работил на длъжност
„автомонтьор“ в ответното дружество, като за периода м.август 2024 г. – 11,11,2024 г. не е
получавал ТВ, поради което сезирал Инспекцията по труда, но бил насочен да си потърси
правата чрез съда. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 3065,57 лева неизплатено ТВ за периода 01,08,2024 г. –
11,11,2024 г., както и сумата от 1713,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода 2023 – 2024 г. Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски. В с.з. ищецът моли съда да уважи претенциите.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.М. П. от САК, в
който признава предявените искове, като моли съда да не присъжда разноски с оглед
признанието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното копие на трудова книжка Серия Л, бл.№***, стр.10-11 е видно, че за
периода 12,05,2023 г. – 11,11,2024 г. ищецът е работил в ответното дружество с уговорено ТВ
в размер на 933,00 лева, като автомонтьор.
Не е спорно между страните, доколкото се признава от ответника в отговора на ИМ, че след
прекратяване на ТПО са останали неизплатени суми на ищеца за трудово възнаграждение и
1
за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 4778,57 лева.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ
Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил изцяло полагащо му се трудово
възнаграждение за периода 01,08,2024 г. – 11,11,2024 г., в общ размер на 3065,57 лева. В
тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй като
твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на който се носи
от отсрещната страна. Ответникът не е ангажирал такива доказателства, нещо повече –
признава иска. Ето защо съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от
КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен до претендирания размер. Сумата се
дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 09,05,2025 г., до
окончателното й изплащане.
По предявения иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има
право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. За да възникне
правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е необходимо трудовото
правоотношение на работника/служителя да е прекратено, и работникът да не е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за
предходни години. Съгласно чл.155, ал.1 вр.ал.4 от КТ, всеки работник или служител има
право на платен годишен отпуск, като размерът на основния платен годишен отпуск не е по-
малко от 20 работни дни. Съгласно чл.173 от КТ платеният отпуск се ползва от работника с
писмено разрешение от работодателя. Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил при
прекратяване на ТПО обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
1713,00 лева. В тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото обезщетение,
тъй като твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване на който
се носи от отсрещната страна. Ответникът не е ангажирал такива доказателства, нещо повече
– признава иска. Ето защо съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.224, ал.1
от КТ е основателен и следва да се уважи в претендирания размер. Сумата се дължи ведно
със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 09,05,2025 г., до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса върху уважения размер на претенциите в размер на
191,14 лева /122,62 лева за иска по чл.128, т.2 от КТ и 68,52 лева за иска по чл.224, ал.1 от
КТ/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева, като следва да се отбележи,
че е неоснователно възражението на ответника разноските да останат за сметка на ищеца
доколкото ответникът е признал иска. За да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да не е
2
станал причина за завеждане на делото и да е признал иска. Действително ответникът
признава исковата претенция, но съдът счита, че не може да се приеме, че ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Съдът счита, че до предявяване на
иска ответникът е имал близо 6 месеца, в които да заплати на ищеца неизпрлатените суми за
ТВ и обезщетение по чл.224, ал.1 от ГПК. Сравнително дългият период, в който ответникът
не е заплатил дължимите суми, е станал причина ищеца да заведе настоящото дело. Ето
защо съдът приема, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените от него разноски, като не следва да намери приложение разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.М., ДА
ЗАПЛАТИ на И. Ц. Д., ЕГН **********, от ***, СУМАТА от 3065,57 лева,
представляваща лева неизплатено ТВ за периода 01,08,2024 г. – 11,11,2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на ИМ – 09,05,2025 г., до изплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ „***“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.М., ДА
ЗАПЛАТИ на И. Ц. Д., ЕГН **********, от ***, СУМАТА от 1713,00 лева,
представляваща представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 2023 – 2024 г., ведно със законната лихва от датата
на ИМ – 09,05,2025 г., до изплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.М.,
ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. Д., ЕГН **********, от ***, сторените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.М.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен държавна такса върху уважения
размер на претенциите в размер на 191,14 лева /122,62 лева за иска по чл.128,
т.2 от КТ и 68,52 лева за иска по чл.224, ал.1 от КТ/.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4