Решение по дело №2282/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2135
Дата: 11 юни 2025 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20251110202282
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2135
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110202282 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на „П.“ ООД с ЕИК**************със
седалище и адрес на управление в гр. С. на бул. „Л. М.“ №**********, представлявано от
управителката Т.П. С. и от управителя М. Х. С., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представлявано от адвокат Б. П. П. от
Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №*************година
от С. К. Д. - началник на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК*********** със седалище и адрес на управление в гр.
С. на бул. „К. А. М. Д.-К.“ №***********, представлявана от директора Р. П. С..
Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва процесното постановление. Навежда
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Били издадени отделни актове за установяване
на административно нарушение за всяка от касите в магазина и така бил нарушен
принципът non bis in idem, уреден в чл. чл. 17 и 18 от Закона за административните
нарушения и наказания. Не били представени доказателства, че вече издадените срещу
същия жалбоподател наказателни постановления са влезли в сила, оттам и че е налице
повторност на нарушението. Нарушението не било точно описано – не ставало ясно дали
1
установената разлика между получените и отчетените в касата пари е положителна или
отрицателна.
Пълномощникът на жалбоподателя не се явява в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание се явява процесуална представителка на въззиваемата
страна – юрисконсулт М.И. Г., която оспорва жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Свидетелят Р. Р. Т. с ЕГН********** работи в централното управление на
Националната агенция за приходите. В същата агенция е получен сигнал срещу дейността на
дружеството-жалбоподател. Във връзка със сигнала на 15. VII. 2024 година свидетелят и
негова колежка – В. А. П., извършват проверка в магазин, находящ се в с. Бистрица на ул.
„Стефан Стамболов“ №60, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Проверяващите
заварват магазинът отворен с две работещи каси. Свидетелят изчаква останалите клиенти да
бъдат обслужени и си купува стока. Издаден му е фискален бон от касов апарат.
След това свидетелят и колежката му се представят като проверяващи и проверяват
наличността на двете работещи каси – преброяват парите, след това сравняват сумите с
отчетеното от касовите апарати. И в двата случая откриват разлика между наличната в
касата сума и сумата, отчетена от касовия апарат.
За проверката е изготвен протокол серия АА №0160565 от 15. VII. 2024 година,
представен по делото.
Свидетелят извършва и проверка в служебен регистър и от нея установява, че
жалбоподателят е вече санкциониран за същото по вид нарушение с:
Наказателно постановление №706301-F698267 от 08. VI. 2023 година, влязло в сила на
10. II. 2024 година;
Наказателно постановление №706319-F698268 от 08. VI. 2023 година, влязло в сила на
18. IХ. 2023 година;
Наказателно постановление №706320-F698269 от 08. VI. 2023 година, влязло в сила на
18. IХ. 2023 година;
Наказателно постановление №706321-F698270 от 08. VI. 2023 година, влязло в сила на
18. IХ. 2023 година.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
протокол за извършена проверка в обект,
фискални бонове,
2
описи на касова наличност,
договор за наем и анекс към него,
приемно-предавателни протоколи,
месечен график,
свидетелства за регистрация на фискално устройство,
справка за лицата, работещи по трудови (граждански) договори,
Заповед №ЗЦУ-384, издадена на 27. II. 2024 година от Изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите,
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
показанията на разпитания свидетел.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение под №F780881 на 01.
VIII. 2024 година от компетентно длъжностно лице – свидетелят Р. Р. Т. с ЕГН**********,
заемащ длъжността старши инспектор по приходите в Националната агенция за приходите, в
присъствието на свидетелката В. А. П., присъствала и на проверката.
Актът е надлежно предявен и връчен на представител на жалбоподателя в деня на
съставянето. При връчването на акта са направени възражения, но по делото няма данни
жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган.
Въз основа на установеното в акта, Началникът на Софийския отдел „Оперативни
дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, компетентно длъжностно лице по силата
на представената от наказващия орган Заповед №ЗЦУ-384, издадена на 27. II. 2024 година от
Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издава процесното
наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на
основание чл. 185, ал. 5 във връзка с ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност за
нарушение на чл. 118, ал. 4, т. 1 от същия закон и чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18, издадена
13. XII. 2006 година от Министерството на финансите на Република България.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
3
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 21. I. 2025 година, а жалбата е подадена по пощата на 04. II.
2025 година – в срок.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представената заповед на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите,
и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма.
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са извършени на 15. VII. 2024
година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 01. VIII. 2024
година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 10. ХII.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-
месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
В наказателното постановление е посочена разпоредбата, която жалбоподателят не
изпълнил: чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, като и чл. 33, ал.
1 от Наредба №Н-18 от 13. XII. 2006 година за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите
на Република България. Според посочената разпоредба, извън случаите на продажби всяка
промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Съгласно ал. 2 за фискалните устройства,
които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се
отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) в момента на извършването с точност до минута.
В случая е безспорно установено, че съгласно паметта на фискалното устройство
касовата наличност, представляваща отчетените продажби, е била в размер на 05.33 лева, а
наличната сума – в размер на 105.92 лева. Разликата от 100.59 лева е сума, която не е
отчетена като промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) на фискалното устройство.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и е пречка за съпоставимост на
касовата наличност от една страна и от друга – с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършените операции по служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от
4
търговеца, поради което с деянието си е осъществил състава на административно нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII. 2006 година, довело до корелативното
задължение от страна на административнонаказващия орган за налагане на
административно наказание.
Съдът намира, че в случая не следва да се прилага хипотезата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания и да приема, че установеното нарушение
представлява „маловажен случай“. Съставът на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII.
2006 година е такъв на формално административно нарушение, т. е. интензитетът на
засягане на обществените отношения е достатъчно висок към момента на довършване на
деянието без да е необходимо за инкриминирането му да е настъпил общественоопасният
резултат. Процесното деяние не се отличава от останалите случаи на нарушение от същия
вид по начин, който според критериите на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс да редуцира
обществената опасност и да квалифицира случая като маловажен с последиците на забрана
по чл. 53, ал. 1, предложение II от Закона за административните нарушения и наказания – в
случая разчетената наличност е по-малка от фактическата, което обстоятелство води до
положителна разлика в полза на търговеца и неблагоприятни последици (публични
задължения) за фиска.
Видно от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 5 във връзка с ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност в редакцията към момента на извършване на нарушението
– 15. VII. 2024 година, юридическо лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от същия
закон се наказва с имуществена санкция в размер от 2 000.00 лева до 8 000.00 лева, ако
нарушението е извършено повторно, но не води до неотразяване на приходи. В случая
наложеното административно наказание е в минимален размер, затова съдът приема, че
напълно съответства на извършеното административно нарушение. Повторността на
извършеното нарушение се установява от събраните гласни доказателства – разпитаният
свидетел депозира показания, че извършил служебна проверка, от която установил четири
предходни влезли в сила наказателни постановления за сходни нарушения. Оттук съдът
стига до извод за наличие и на системност на нарушението.
Съдът не приема довода на жалбоподателя, че е санкциониран два пъти за едно и
също нарушение, защото за нарушенията в отчитането на двете отделни каси са наложени
различни санкции. Двете каси имат отделни касови наличности, макар и да се намират в
един магазин. Оттук настоящият съдебен състав стига до извод, че неизпълнението на
задълженията за правилното отчитане на всяка от касите води до извършване на отделно
административно нарушение.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
5
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на наказващия орган – 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 9 и с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №********************************** година от С. К. Д. - началник
на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Финансов Контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ с ЕИК*********** със седалище и адрес на управление в гр. С. на бул.
„К. А. М. Д.-К.“ №***********, представлявана от директора Р. П. С., с което на
основание чл. 185, ал. 5 във връзка с ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност на „ПРОМАРКЕТ“ ООД с ЕИК1************* със седалище и адрес на
управление в гр. С. на бул. „Л. М.“ №************, представлявано от управителката
Т. П. С. и от управителя М. Х. С., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представлявано от адвокат Б. П. П. от
Софийската адвокатска колегия, е наложено имуществена санкция в размер на 2 000.00
(две хиляди) лева за нарушение на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност и чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18, издадена 13. XII. 2006 година от
Министерството на финансите на Република България.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА „П.“ ООД с ЕИК*************** със седалище и адрес на управление в
гр. С.на бул. „Л. М.“ №**********, представлявано от управителката Т. П. С. и от
управителя М. Х. С., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представлявано от адвокат Б. П. П. от Софийската адвокатска
колегия, да заплати на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с
ЕИК************със седалище и адрес на управление в гр. С. на бул. „К. А. М. Д.-К.“
№********** представлявана от директора Р. П. С., сумата от 100.00 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

7

Съдържание на мотивите


Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на „П.“ ООД с ЕИК********** със седалище и
адрес на управление в гр. С. на бул. „Л. М.“ №********* представлявано от управителката
Т. П. С. и от управителя М. Х. С., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представлявано от адвокат Благовест Петров
Петров от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление
№************1, издадено на *****************година от С. К. Д. - началник на
Софийския отдел „Оперативни дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Финансов Контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с
ЕИК************* със седалище и адрес на управление в гр. С. на бул. „К. А. М. Д.-К.“
№********, представлявана от директора Р. П. С..
Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва процесното постановление. Навежда
доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Били издадени отделни актове за установяване
на административно нарушение за всяка от касите в магазина и така бил нарушен
принципът non bis in idem, уреден в чл. чл. 17 и 18 от Закона за административните
нарушения и наказания. Не били представени доказателства, че вече издадените срещу
същия жалбоподател наказателни постановления са влезли в сила, оттам и че е налице
повторност на нарушението. Нарушението не било точно описано – не ставало ясно дали
установената разлика между получените и отчетените в касата пари е положителна или
отрицателна.
Пълномощникът на жалбоподателя не се явява в открито съдебно заседание.
В открито съдебно заседание се явява процесуална представителка на въззиваемата
страна – юрисконсулт М.И. Г., която оспорва жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Свидетелят Р. Р. Т. с ЕГН********** работи в централното управление на
Националната агенция за приходите. В същата агенция е получен сигнал срещу дейността на
дружеството-жалбоподател. Във връзка със сигнала на 15. VII. 2024 година свидетелят и
негова колежка – В. А. П., извършват проверка в магазин, находящ се в с. Б. на ул. „С. С.“
№*********, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Проверяващите заварват
магазинът отворен с две работещи каси. Свидетелят изчаква останалите клиенти да бъдат
обслужени и си купува стока. Издаден му е фискален бон от касов апарат.
След това свидетелят и колежката му се представят като проверяващи и проверяват
наличността на двете работещи каси – преброяват парите, след това сравняват сумите с
отчетеното от касовите апарати. И в двата случая откриват разлика между наличната в
касата сума и сумата, отчетена от касовия апарат.
За проверката е изготвен протокол серия АА №0160565 от 15. VII. 2024 година,
представен по делото.
Свидетелят извършва и проверка в служебен регистър и от нея установява, че
жалбоподателят е вече санкциониран за същото по вид нарушение с:
1
Наказателно постановление №706301-F698267 от 08. VI. 2023 година, влязло в сила на
10. II. 2024 година;
Наказателно постановление №706319-F698268 от 08. VI. 2023 година, влязло в сила на
18. IХ. 2023 година;
Наказателно постановление №706320-F698269 от 08. VI. 2023 година, влязло в сила на
18. IХ. 2023 година;
Наказателно постановление №706321-F698270 от 08. VI. 2023 година, влязло в сила на
18. IХ. 2023 година.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
протокол за извършена проверка в обект,
фискални бонове,
описи на касова наличност,
договор за наем и анекс към него,
приемно-предавателни протоколи,
месечен график,
свидетелства за регистрация на фискално устройство,
справка за лицата, работещи по трудови (граждански) договори,
Заповед №ЗЦУ-384, издадена на 27. II. 2024 година от Изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите,
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
показанията на разпитания свидетел.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение под №F780881 на 01.
VIII. 2024 година от компетентно длъжностно лице – свидетелят Р. Р. Т. с ЕГН**********,
заемащ длъжността старши инспектор по приходите в Националната агенция за приходите, в
присъствието на свидетелката В. А. П., присъствала и на проверката.
Актът е надлежно предявен и връчен на представител на жалбоподателя в деня на
съставянето. При връчването на акта са направени възражения, но по делото няма данни
жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган.
Въз основа на установеното в акта, Началникът на Софийския отдел „Оперативни
дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, компетентно длъжностно лице по силата
на представената от наказващия орган Заповед №ЗЦУ-384, издадена на 27. II. 2024 година от
Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издава процесното
наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева на
основание чл. 185, ал. 5 във връзка с ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност за
нарушение на чл. 118, ал. 4, т. 1 от същия закон и чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18, издадена
13. XII. 2006 година от Министерството на финансите на Република България.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
2
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 21. I. 2025 година, а жалбата е подадена по пощата на 04. II.
2025 година – в срок.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представената заповед на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите,
и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма.
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са извършени на 15. VII. 2024
година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 01. VIII. 2024
година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 10. ХII.
2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона
за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-
месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
В наказателното постановление е посочена разпоредбата, която жалбоподателят не
изпълнил: чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, като и чл. 33, ал.
1 от Наредба №Н-18 от 13. XII. 2006 година за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите
на Република България. Според посочената разпоредба, извън случаите на продажби всяка
промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Съгласно ал. 2 за фискалните устройства,
които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се
отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) в момента на извършването с точност до минута.
В случая е безспорно установено, че съгласно паметта на фискалното устройство
касовата наличност, представляваща отчетените продажби, е била в размер на 05.33 лева, а
наличната сума – в размер на 105.92 лева. Разликата от 100.59 лева е сума, която не е
отчетена като промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата) на фискалното устройство.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и е пречка за съпоставимост на
касовата наличност от една страна и от друга – с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършените операции по служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от
търговеца, поради което с деянието си е осъществил състава на административно нарушение
по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII. 2006 година, довело до корелативното
задължение от страна на административнонаказващия орган за налагане на
административно наказание.
Съдът намира, че в случая не следва да се прилага хипотезата на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания и да приема, че установеното нарушение
представлява „маловажен случай“. Съставът на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII.
2006 година е такъв на формално административно нарушение, т. е. интензитетът на
3
засягане на обществените отношения е достатъчно висок към момента на довършване на
деянието без да е необходимо за инкриминирането му да е настъпил общественоопасният
резултат. Процесното деяние не се отличава от останалите случаи на нарушение от същия
вид по начин, който според критериите на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс да редуцира
обществената опасност и да квалифицира случая като маловажен с последиците на забрана
по чл. 53, ал. 1, предложение II от Закона за административните нарушения и наказания – в
случая разчетената наличност е по-малка от фактическата, което обстоятелство води до
положителна разлика в полза на търговеца и неблагоприятни последици (публични
задължения) за фиска.
Видно от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 5 във връзка с ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност в редакцията към момента на извършване на нарушението
– 15. VII. 2024 година, юридическо лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от същия
закон се наказва с имуществена санкция в размер от 2 000.00 лева до 8 000.00 лева, ако
нарушението е извършено повторно, но не води до неотразяване на приходи. В случая
наложеното административно наказание е в минимален размер, затова съдът приема, че
напълно съответства на извършеното административно нарушение. Повторността на
извършеното нарушение се установява от събраните гласни доказателства – разпитаният
свидетел депозира показания, че извършил служебна проверка, от която установил четири
предходни влезли в сила наказателни постановления за сходни нарушения. Оттук съдът
стига до извод за наличие и на системност на нарушението.
Съдът не приема довода на жалбоподателя, че е санкциониран два пъти за едно и
също нарушение, защото за нарушенията в отчитането на двете отделни каси са наложени
различни санкции. Двете каси имат отделни касови наличности, макар и да се намират в
един магазин. Оттук настоящият съдебен състав стига до извод, че неизпълнението на
задълженията за правилното отчитане на всяка от касите води до извършване на отделно
административно нарушение.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на наказващия орган – 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
4