РЕШЕНИЕ
№
.................
гр. София,
25.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-A въззивен състав, в
публично заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д. № 1967/2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л.М.С.
против решението от 23.11.2015 г. по гр. дело № 46568/2015г. на Софийския
районен съд, 81 ви състав, с което са
отхвърлени предявените от него срещу „Н.Д.К. –К.Ц.С.” ЕАД искове чл. 344 т. 1
и 2
КТ.
В жалбата се твърди, че в нарушение на
закона и съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд е намерил
уволнението за законосъобразно, приемайки, че ищецът е заемал ръководна
длъжност при ответника. В длъжността му не влизали функции по вземане на
решения по управление на стопанската дейност на ответника и свързания с нея
трудов процес. Ръководните му решения били единствено в рамките на компетенциите
му, очертани от конкретните задължения за обзавеждане на залите. Не бил и на
пряко подчинение на изпълнителния директор. С тези доводи се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново, с което
исковете бъдат уважени.
Въззиваемият „Н.Д.К. –К.Ц.С.” ЕАД
оспорва жалбата.
Софийският градски съд, в изпълнение на
правомощията си по чл.269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо
и правилно. Въззивният съд споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях
В
отговор на оплакването по жалбата,
излага следното:
Оценката
за характера на изпълняваната от уволнения служител длъжност се основава на
задълженията му по длъжностна характеристика. Без значение е дали длъжността е
определена по Националния класификатор на професиите като ръководна, без
значение е как е наименувана и без значение е на чие пряко подчинение е.
По
смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ ръководна е длъжността, на която са присъщи
трудови функции по ръководство и контрол на работата в самостоятелно звено при
ответника, чиято дейност зависи пряко от заемащия я служител. Няма изискване
дейността на съответното звено да е стопанска т.е. насочена към реализиране на
печалба, както се твърди в жалбата.
Установената
от длъжностната характеристика трудова функция на ищеца ( лист 9 от делото на
СРС) съдържа пряко, зависещо от него ръководство и контрол на дейността на
отдел „Обзавеждане на зали”. Във връзка с планирането и организирането на
работата в отдела ищецът е следвало да ръководи дейността му в съответствие с
основните функции и задачи на дружеството - така точка „описание на
длъжността”. Това „ръководство” изисква самостоятелни управленски решения за подготовка на сцената и интериора на залите;
за обезпечаване дейностите по подготовка на залите за репетиции и за
построяване и укрепване реквизитите, съобразно организационния план на
проявата; за предложения за реконструкция
и модернизация на сценичното обзавеждане; за осигуряване на необходимия човешки
и технически ресурс за реализация на събитията в НДК; за организиране на
работния график на екипа на отдела.
Така
очертана, присъщата на длъжността на ищеца функция е ръководна за съответен
сектор от трудовия процес, а съпътстващи
- тези по контрол и координация. Ето защо, ищецът е сред лицата по т.3
на §1 от ДР на КТ, които могат да бъдат уволнени на основание чл. 328, ал.2 КТ,
при наличието на другите предпоставки, за наличието на които няма спор пред
въззивния съд. Уволнението е законосъобразно и исковете по чл.344 т.1 и 2 КТ са
неоснователни.
На
въззиваемия се следват сторените пред настоящата инстанция разноски, които са за
адвокатски хонорар в размер на 1080 лева. Своевременно направеното възражение
за прекомерността им е основателно. И двата иска са неоценяеми и са предявени
самостоятелно по смисъла на Наредба № 1/2004г. (т.е. без да са съединени с
оценяем иск), поради което на основание чл.7, ал.1 от Наредбата минималният
размер на възнаграждението в случая е 380 лева. Делото във въззивната му фаза е
лишено е практическа и правна сложност, приключило е в едно заседание и не
налага определяне на по –висок от минималния размер, поради което на въззиваемия следва да се присъдят 380
лева.
Въззивната
жалба съдържа оплакване срещу присъдените от СРС разноски на ответника. Това
възражение следва да бъде разгледано по реда на чл. 248 ГПК от
първоинстанционния съд и едва постановения от него по този ред акт може да бъде
проверен по реда на прекия инстанционен контрол. В тази връзка въззивната
инстанция не обсъжда възражението за прекомерност срещу разноските пред първата
инстанция.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.11.2015 г. по гр. дело № 46568/2015г. на
Софийския районен съд, 81 ви състав.
ОСЪЖДА Л.М.С. да плати
на „Н.Д.К. –К.Ц.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 380 лева –
разноски за адвокатски хонорар пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
1-месечен срок от 25.04.2016г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.