Решение по дело №1908/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260092
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Красимира Иванова Колева
Дело: 20193530101908
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

№ 260092                                           23.09.2020 г.                          гр. Търговище

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

Районен съд - Търговище                                                                 Девети състав

На шестнадесети септември                                                                        2020 година

В открито  заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА  КОЛЕВА

 

Секретар: Валентина Войникова

като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело  1908   по описа за 2019 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът  - „Кредитреформ България" ЕООД  твърди в исковата си молба, че на 15.10.2016г.  между кредитора „4финанс“, опериращ на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус  и кредитополучател  М.И.С.  – ответник по делото, е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. В заявката си М.И.С.  е заявил  желание да му бъде отпусната сума в размер  980,00 лв., като е заявена и незадължителната услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 14.11.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната чрез Изипей на - 15.10.2016г. Към датата на падежа -14.11.2016г. ответникът е следвало да плати сума в общ размер 1 215,20  лв. , от които:   980,00 лв. , представляващи главница,  202,18 лв.  - такса за експресно разглеждане и  33,02 лв. - лихва за периода на отпускане на кредита. Кредитополучателят упражнил правото си по  т.11 от ОУ към договора за кредит и поискал удължаване на  срока за връщане на кредита и така срокът е удължен до нова падежна дата – 20.12.2016г. Падежът настъпил , кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, за което му е начислена по т. 13.2. /а/ от ОУ наказателна лихва, считано от 21.12.2016г. Кредиторът изпращал  напомнителни писма на кредитополучателя на адреса , посочен в договора. На 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF- 2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № **********, в общ размер   2 268,04 лв. , от които: главница - 980,00  лв. ,   33,02 лв.  - договорна лихва,   202,18 лв.  - такса експресно разглеждане, 1 002,84 лв.-  наказателна лихва и  50,00  лв.  - отписани такси за събиране. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Цедентът упълномощил цесионера , който изпратил уведомление на кредитополучателя за цесията. До момента  ответникът не е погасил задълженията си.

Ищецът моли  съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва:  - за  сумата от 980.00 лв., представляваща  главница по договор за кредит № **********; ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -06.11.2019г. до  окончателното изплащане на вземането.;  - за сумата от 202 18 лв. , представляваща такса експресно разглеждане; - за сумата от 1002.84 лв., представляваща наказателна лихва за период от  21.12.2016г. до 22.11.2018г. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание.  Подадено е писмено становище с  Вх.рег.№ 1335/07.02.2020 г.  от  упълномощения юрк. Т., съгласно което исковете се поддържат, моли да и се присъдят разноските по делото в т.ч. и юрисконсутско възнаграждение.

  Ответникът – М.И.С., редовно  уведомен за исковата молба, няма писмен отговор в  едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК. Няма изразено становище по исковете и няма  доказателствени искания. Редовно призован  ответникът  не се яви в открито заседание и няма упълномощен процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил по делото договор за  кредит № **********/15.10.2016г. със специални условия на договора за кредит,  сключен между страните „4финанс“ ЕООД-София, наричан кредитодател  и  М.И.С. с посочени лични данни, настоящ адрес в гр. Варна, постоянен адрес ***, съответно мобилен номер, имейл, начин за получаване на сумата - Изипей, наричан кредитополучател,  като страните заявяват, че специалните условия на договора за кредит и общите условия на договора за кредит, които са неразделна част от него, уреждат всички отношения между тях.  Специалните условия по кредита са следните: вид на кредита-потребителски; сума на кредита – 980 лв.; лихвен процент – 40.99 %; Годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.7 %; срок на кредита – 30 дни; дата на получаване – 15.10.2016г.; дата на връщане -14.11.2016г.;  такса за експресно разглеждане на документите за кредита – 202.18 лв.; общо дължима сума – 1215.20 лв.   В Общите условия /ОУ/ е уговорено, че Лихвата изчислена както е посочено в Специалните условия /СУ/ на договора за кредит, се заплаща от Кредитополучателя за предоставянето и ползването на кредита; Общата сума, дължима от Кредитополучателя  включва общия предоставен кредит и общите разходи, лихви и такси по кредита, дължими от кредитополучателя;  Такса за експресно разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит(и) при срокове и условия, посочени в ОУ. Съгласно чл.4.1. от ОУ 4.1.,     ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи за Кредита (настоящи и бъдещи), като например лихва, комисионни, преки и косвени разходи, известни на кредитора и дължими от кредитополучателя и той не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. В чл.13.2., б.“а“. от ОУ е договорено, че кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на сключване на Договора за кредит наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10.00 %. Наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от Българска народна банка. В чл.1 от ОУ  е подробно разписана процедурата и последователността на действията за подаване на искане за отпускане на кредит:  Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя. На посочената страница „Вивус" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „Вивус", договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод. В конкретния случай договорът за кредит е сключен на 15.10.2016г. за сумата от 980 лв. при визираните по-горе параметри. Безспорно се установи от представения  от „Изипей“ АД-София оригинал на разписка № 07000495762575 от 17.10.2016г., че на кредитополучателя е предадена сумата от 980 лв. и той я е получил, за което и  се е подписал лично и е изписал името си. След настъпване на падежа-14.11.2016г. ответникът упражнил правото си за удължаване на срока за връщане на кредита  до нов падеж-20.12.2016г. Към датата на падежа -20.12.2016г. кредитополучателят  не погасил задължението си, поради което  му е начислявана наказателна лихва.

Във  връзка с разпределената доказателства тежест на ищеца  с оглед разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР и по направено от него искане за техническа експертиза с молба Вх.№ 3733/15.05.2020г. , съдът назначи съдебна компютърна техническа експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси. Съгласно писменото заключение по СКТЕ на вещото лице доц.д-р Х.П., потвърдено и в откритото  заседание на 16.09.2020г. /л.133-136/ и прието  от съда като обосновано:     1. В информационната система на ,Вивус“ („4финанс“ ЕООД) съществува регистрация на потребителски профил с име М.И.С., ЕГН **********, мобилен телефон ххххххххх и и-мейл хххх,  създаден на 16.11.2015г., когато е изтеглен първия кредит.;           2. Заявката за сключване на Договор за кредит № ********** / 15.10.2016г.е извършена от същия потребителски профил.;    3. Преддоговорната информация съгласно чл. 8 Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) се предоставя като част от втора стъпка от кандидатстването за кредит и няма как да бъде технически успешно завършена заявката и целия процес по кандидатстване без да се премине през етапа по предоставяне на тази информация на потребителя.;     4. Процедурата по кандидатстване е разделена на стъпки, прехода между които е с последователно натискане на бутон „Продължи“. В последната стъпка се финализира процедурата за отпускане на кредит с бутон „Подпиши“. Такава процедура в днешно време не е уникална, а напротив- широко разпространена. Сключването на Договор по този начин се практикува от редица платформи за пазаруване през Интернет (онлайн пазаруване. Нещо повече все повече търговци преместват бизнеса си в Интернет (онлайн) и позволяват посредством техния сайт да се сключват Договори. Бутонът „Подпиши“ е бил натиснат, тъй като няма как да бъде приключена заявката за кредит, съответно няма как да бъде преведена на кредитополучателя заявената сума.;    5. При създаването на потребителския профил на всеки един кредитополучател е необходима информация за идентифицирането на кредитополучателя. Той предоставя трите си имена, ЕГН, номер лична карта, постоянен и настоящ адрес, телефон за контакт, е-mail адрес (електронна поща) за контакт, както и избира начин за получаване на заявената сума- по банков път или на касите на „Изипей“ АД с личната си карта.;

След като е попълнена заявка с тази информация и натиснат бутона „Подпиши“, тази заявка пристига за проверка от служител на компанията кредитор. Той се свързва с лицето кредитополучател на посочения от него телефонен номер за контакт и провежда телефонен разговор, в който се задават няколко въпроса. Първо се пита лицето дали то е подало заявлението за кредит и дали все още желае сумата, т.е. проверява се дали не се е променило положението при него и дали не са настъпили нови обстоятелства и му се дава възможност още в началото да откаже и сложи край на кандидатстването си. Ако лицето потвърди, че то е подало заявката за кредит и желае да изтегли кредита служител на „4финанс“ ЕООД го подканя да потвърди данните, които е въвело в заявката и започва да му задава свързани въпроси.;

Докато трае този телефонен разговор служителят извършва серия от проверки за идентифицирането на лицето и да провери дали дадената информация е истинска. Първата е по номер на личната карта в системата на МВР дали това е валидна лична карта- дали не е изтекла или пък обявена за открадната. След това в Сооgle Марs се проверява  дали посочения адрес е действителен и съответно се пита лицето какво има на адреса- например осеметажна жилищна кооперация и т.н. След това се пита лицето кой е актуалният му работодател и в системата на НОИ по ЕГН се проверява дали отговора съответства на записаното там. След това се проверява в Централния кредитен регистър какво е посочено като кредитна история и се задават въпроси за актуалните и на скоро погасени кредити. Лицето, което кандидатства трябва коректно да изброи всички актуални кредити като посочи Главниците. Ако има наскоро погасени трябва да изброи и тях. Следващата проверка е в система Iovation  дали устройството (компютър, лаптоп, таблет, телефон) е докладвано като устройство, от което се извършват опити за измами например в сайтове за онлайн покер, или пък сайтове за онлайн колективно пазаруване или сайтове за залагания и акциони и т.н. Последната проверка, която се извършва е дали лицето не е записано в базите данни като лице, което пере пари или е свързано с финансираното на тероризма, т.е. т.нар AML проверка. Всички тези проверки се извършват докато трае телефонния разговор, в който служителят задава въпроси, а кандидатстващия отговаря. Ако е посочена банкова сметка *** ли правото да я ползва.;

Всичката тази информация е необходима за първото кандидатстване на лицето. Това е и момента, когато се създава индивидуалния потребителски профил, т.е. неговото кредитно досие, в което ще бъдат отразени всичките му кредити към „4финанс“ ЕООД развиващо своята дейност под търговска марка „Вивус“. Вече веднъж създаден профила, т.е. преминал и проверките и успешни усвоил своя първи кредит, за всеки следващ кредит има улеснена процедура. Потребителят трябва да си влезе в потребителския профил. След това с помощта на плъзгачи да избере желаната сума и срока за погасяване и да натисне бутон „Продължи“. Зареждат му се на екрана Преддоговорната информация, както и Общите условия по Договора и отново натиска бутон „Продължи“, зарежда му се на екрана и самия Договор, в които е посочена неговата персонална лична информация и информация относно кредита- заявена сума, лихвени проценти, дължима сума, падежна дата и натиска бутон „Подпиши“. Всичко това става много бързо, много логично и интуитивно и отнема няколко кликвания с мишката.;

През потребителският профил на М.И.С. на 15.10.2016г. е кандидатствало за трети кредит в системата на „4финанс“ ЕООД, който е предмет на настоящето гражданско дело и назначената експертиза. За кандидатстването му потребителят е използвал вече съществуващият профил, след което е избрал сума и срок, натиснал е бутона „Подпиши“ и системата по ЕГН е проверила неговата кредитна история и дали не е свързан с пране на пари и финансиране на тероризма. За всеки следващ кредит не е необходимо служител на фирмата кредитор „4финанс“ ЕООД, да се свързва с лицето, защото системата е оптимизирана и сама извършва проверките. Ако всичко е наред се извършва паричния превод по избрания от кредитополучателя начин - по банков път или на касите на „Изипей“ АД.

Към писменото заключение  по СКТЕ вещото лице е представило две приложения – за извършена комуникация между Vivus.bg (“4финанс“ЕООД) и потребител М. И.С.  и за регистрирани събития между Vivus.bg (“4финанс“ЕООД) и потребител М. И.С..

От представения договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018, сключен между „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент и  „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството му на цесионер, се установи, че цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор за кредит № **********, в общ размер от 2268,04 лв., от които: главница - 980,00 лв. ; 33,02 лв. - договорна лихва,  202,18 лв.  - такса експресно разглеждане,  1 002,84 лв. - наказателна лихва и  50,00 лв.  - отписани такси за събиране. Посочените вземания са описани подробно в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия. Въз основа на пълномощно от цедента и и съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, цесионерът изпратил уведомление за цесията на длъжника с препоръчана пратка чрез „Български пощи“ ЕАД, върнато с отбелязване „Непотърсено“. С връчването на препис от исковата молба на ответника на  10.12.2019г. е връчено и уведомлението за цесия.

Не се спори, че към настъпване н падежа по договора  на 20.12.2016г., кредитополучателят не е погасил дължимите суми  и е изпаднал в забава.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:    

Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно  с обезщетение  за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.  Страните по делото са обвързани от договор за кредит № **********/15.10.2016г. в размер на 980 лв. , с цел потребителски  и като такъв попада под уредбата на ЗПК. 

В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай е посочен  общият размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В случая са налице изрично уговорени  условия за издължаване на кредита от потребителя и договорни разпоредби, като е посочено, че кредитът е за 30-дни и има фиксиран падеж -14.11.2016г., продължен с още един месец и падеж 20.12.2016г.  Спазени са разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР, както се изясни от СКТЕ, досежно сключването на договора. Сумата реално е получена от кредитополучателя чрез „Изипей“ на 17.10.2016г., но кредитът не е погасяван. Към датата на падежа задължението на кредитополучателя включвало главницата от 980 лв., договорната лихва за периода на отпускане на кредита 33.02 лв. при  40.99% лихвен процент и 202.18 лв. такса експресно разглеждане. След като не е изпълнил задължението си да върне получения кредит по размер на падежа, по силата на чл.240 ал.1 ЗЗД и и чл.86 от ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за забава. Искът  е доказан за главницата в размер на 980 лв. и за обезщетение за забава  в размер на 1002.84 лв. за период от 21.12.2016г. до 22.11.2018г. Ищецът не претендира договорна възнаградителна лихва.

Досежно претендираната сума от 202.18 лв. – такса за експресно разглеждане, съдът счита следното: В ОУ на договора е записано, че Такса за експресно разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит(и) при срокове и условия, посочени в ОУ. В чл.2 от ОУ са регламентирани подробно условията и срока – в срок от 15 минути от  получаване на искането за отпускане на кредит се гарантира отговор по искането /т.2.2./; сумата за таксата експресно разглеждане се изчислява спрямо сумата по кредита и периода на договора за кредит, като конкретния размер е посочен в Специалните условия/т.2.4/. Въпросната такса е  уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата експресно разглеждане е 202.18 лв., което почти 1/5 от размера на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. На първо място определеното като  "допълнителна услуга" експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем  по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност  по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. На второ място, посочената допълнителна услуга всъщност изобщо не е  "допълнителна". Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – напр.   издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугата, описана в чл. 2 от ОУ на договора за кредит, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Освен това съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза в чл.2 от  ОУ   и  в размера  от 202.18 лв. – в Специалните условия от договора има неравноправен характер и по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея  се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По отношение на уведомяването на кредитополучателя за извършената цесия, съдът следва да отбележи, че от  представените доказателства се установи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника. Дори и да не е установено, че преди завеждане на иска,  длъжникът е получил уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД, то това е сторено с връчване на препис от исковата молба ведно с приложените към нея договор за  цесия, уведомително писмо по чл.99 ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за цесионера. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника   и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно  чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание  чл. 99, ал. 4 ЗЗД.   В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК напр.  решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК;  решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК ; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.  Освен това дали  цесията е съобщена на длъжника или не би имало значение в случай, че  длъжникът е изпълнил към цедента и се търси изпълнение от цесионера, но в конкретния случай изобщо няма данни за изпълнение  от страна на  длъжника по договора.

Съобразявайки установеното по-горе и доколкото не се оспорва размера на исковете претенции,  съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати сумите, както следва:  сумата от 980.00 лв., представляваща  главница по договор за кредит № **********; ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 06.11.2019г. до  окончателното изплащане на вземането.;  за сумата от 1002.84 лв., представляваща наказателна лихва за период от  21.12.2016г. до 22.11.2018г., като  следва да се отхвърли иска за сумата от 202.18 лв., представляваща такса за експресно разглеждане, като неоснователен..

Разноските на ищеца са 150 лв. – за държавна такса по три обективно съединени иска; 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 311.10 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице по СКТЕ. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 554.55 лв., представляваща  основателни разноски по делото, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА  М.  И.  С., ЕГН **********,***     ДА  ЗАПЛАТИ   на  „КРЕДИТРЕФОРМ  БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“ , ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606,  представлявано от Р.Х.В. – управител,  чрез  пълномощник – юрк. И.Т., сумите, както следва: сумата от 980.00 лв., представляваща  главница по договор за кредит № **********, на осн. чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.240 ал.1 ЗЗД; ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 06.11.2019г. до  окончателното изплащане на вземането.;  за сумата от 1002.84 лв., представляваща наказателна лихва за период от  21.12.2016г. до 22.11.2018г., на осн. чл.86 ЗЗД,   КАТО

 

ОТХВЪРЛЯ иска  за сумата от 202.18 лв., представляваща такса за експресно разглеждане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА  М.  И.  С., ЕГН **********,***     ДА  ЗАПЛАТИ   на  „КРЕДИТРЕФОРМ  БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“ , ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606,  представлявано от Р.Х.В. – управител,  чрез  пълномощник – юрк. И.Т. сумата от 554.55 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО   подлежи на   въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните ,  пред Окръжен съд -  Търговище.

 

 

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: