РЕШЕНИЕ
№..........................
гр.София,
04.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 с-в в публично съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Д.Борисова, разгледа търговско дело № 929 по описа за 2014
г. и взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Е.Й. Г.-Х.,
ЕГН: ********** против Б. ЕООД, ЕИК: *******, Х.Б. ЕООД, ЕИК: *******, Х.Р.
ЕООД, ЕИК: *******, Х.П. ЕООД, ЕИК: *******, М.Г.Х. ЕООД, ЕИК: *******обективно
и субективно кумулативно съединени искове, както следва:
-
Установителни искове по чл. 29, ал. 1, предл. трето
от ЗТРРЮЛНЦ срещу Б. ЕООД, ЕИК: *******, Х.Б. ЕООД, ЕИК: *******, Х.Р. ЕООД, ЕИК: *******,
Х.П. ЕООД, ЕИК: *******, М.Г.Х. ЕООД, ЕИК: *******– за установяване вписване
с Решение № 7/18.02.2004 година на несъществуващи обстоятелства в търговския
регистър по партидата на Б.ООД, както следва: Увеличение на капитала на ООД,
Отделяне на основание чл. 261 ТЗ на новообразувани дружества Б. ЕООД, Х.Б.
ЕООД, Х.Р. ЕООД, Х. П.ЕООД, М.Г.Х. ЕООД; Поемане от тези дружества на част от
активите и пасивите на Б.ООД по разделителен протокол от 14.10.2003 година;
Намаление на капитала на Б.ООД, както и с Решение № 1/18.02.2004 година –
вписване на несъществуващи обстоятелства – регистриране като самостоятелни
юридически лица на Б. ЕООД, Х.Б. ЕООД, Х.Р. ЕООД, Х. П.ЕООД, М.Г.Х. ЕООД,
съответно по партидата на всяко от тях.
-
Осъдителен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ срещу Б.ООД – за осъждане на ответника Б.ООД за сумата от 5 000 000 лева /след допуснато изменение на иска/ -
равностойността на дружествения дял на ищцата към 30.04.2012 година.
Претендира законна
лихва и разноски.
Ищецът твърди, че считано до 05.04.2012 година е била
съдружник в Б.ООД, когато е изключена с решение от ОС и имуществените отношения
е следвало да се уредят по счетоводен баланс към 30.04.2012 година. Твърди, че
относими към определяне имуществото на дружеството към датата на прекратяване
на членството е вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на Б.ООД,
въз основа на взети решение на ОС на ООД от 14.10.2003 година, на което ищцата
не е присъствала. Част от тези обстоятелства се отнасят до поемане на част от
активите на Б.ООД от новообразувани по реда на чл. 261 ТЗ дружества. Ищцата
твърди, че вписаните обстоятелства са несъществуващи, тъй като не е присъствала
на събранието от 14.10.2003 година, не е била и поканена, както и оспорва да е
подписала документите, свързани с това събрание. С решения от 18.02.2004
година, са регистрирани и новоучредените дружества, за което ищцата също твърди
да е налице вписване на несъществуващи обстоятелства, доколкото регистрирането
е въз основа на решение по чл. 261 ТЗ на ОС на ООД, каквото не е било взето.
Ищецът намира и че при определяне на неговия дял, в стойността следва да се
включат и печалбите, реализирани от продажбата на недвижими имоти от Б.ООД през
2002 г. - 2005 година, описани в исковата молба, както и дяловите участия на Б.ООД
в други дружества /Е.****ООД и поетите дялове при вливането на Сила София ООД/.
Претендира равностойността на своя дял, опредЕ. по
реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Ответниците
оспорват исковете. Излагат подробни съображения. Сочат, че поради факта, че
ищцата е била изключена като съдружник в Б.ООД, както и предвид разпоредбата на
чл.133 ТЗ, тя няма право на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, както и няма право да
получи своя дял, тъй като дружеството съществува. възразяват, че към 30.04.2012
година капиталът на дружеството е с отрицателна величина, поради което и
стойността на дружествения дял на ищцата също е отрицателна, тоест, няма нищо
за получаване. Считат, че няма основание при определяне стойността на дела на
ищцата, да се вземат предвид отделни сделки, част от търговската дейност на
ответника Б. ЕООД, ЕИК: *******, нито
пък в нея да се включат балансите на отделените преди 30.04.2012 година
дружества, в които Х.не е съдружник /като за пълнота сочат, че и собственият
капитал на всяко от тях към 30.04.2012 година е отрицателна величина/.
По отношение на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ ответниците
изразяват становище за недопустимост, но също така и за неонователност поради
наличие на законосъобразни решения на ОС на съдружниците, взети при свикано и
проведено съобразно устава и закона общо събрание от дата 14.10.2003 година.
По исковете
по чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТР ищецът носи тежест да докаже /предвид
разясненията в ТР№ 1/06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС/ вписани
обстоятелства, които по закон възникват с решение на орган на търговско
дружество, без изобщо да е налице подобно волеизявление от страна на органа,
т.е. налице е неистинско удостоверяване или че са вписани обстоятелства, които
са възникнали с решение на волеобразуващия орган, но по-късно по исков ред е
установена нищожността им. В случая се твърди липсващо обстоятелство (невзето
решение), което не е съществувало към датата на удостоверяването, поради което
и ищецът носи тежест да докаже фактите/обстоятелствата, обуславящи нищожност на
взетите решения. По иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ ищецът носи тежест да докаже
участие в ответното дружество като съдружник, прекратяването му поради
изключване, размера на своя дружествун дял от имуществото на дружеството,
математическите величини на счетоводния баланс към 30.04.2012 година.
Ответниците
носят тежест да докажат възраженията си.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното
от фактическа и правна страна:
Видно от представените
доказателства, Б.СД е учредено през 1990 година, като от 1992 година е под
формата на ООД и съдружници в него са ищцата с 10 дяла от капитала на стойност
от 10 хил.неденом. лева и К.А.с 40 дяла на стойност 40 хил. неденом. лева, като
през 1998 година е вписана промяна – увеличение на капитала на
5 000 000 неденом. лева. Видно от Протокол на л. 49 от делото, на
09.02.2004 година е взето решение капиталът на дружеството да бъде разпределен,
както следва: за А.– 40 дяла по 100 лева и за Х.– 10 дяла по 100 лева.
Установява
се от Протокол на л. 16, че на 05.04.2012 година е проведено общо събрание на Б.ООД,
на което са взети решения за изключване на съдружника Е.Х., на основание чл.
126, ал. 3 ТЗ и уреждане на отношенията с нея въз основа на счетоводния баланс
към 30.04.2012 година, както и поемане на дяловете от другия съдружник в ООД и
решение за промяна на правната форма в ЕООД.
Видно
от Протокол на л. 45 от делото, на 14.10.2003 година е проведено общо събрание на
Б.ООД, като е отразено присъствието на двамата съдружници, на което са взети
решения за увеличаване на капитала на 5000 лева /300 дяла по сто лева/
/разпределени, както следва: за А.– 240 дяла и за Х.– 60 дяла/; за
преобразуване на Б.ООД, чрез отделяне и учредяване на пет нови дружества, като
неразделна част от протокола от ОС е и отделителният протокол, отразяващ
преминаване на част от имуществото на Б.ООД към всяко от новообразуваните
дружества. От заключението по съдебно- графологичната експертиза, което съдът
кредитира като мотивирано, обосновано и ясно се установява, че подписите,
положени от името на Х.в протокола от общото събрание от отделителния протокол,
неразделна част от него, не са на ищцата и в този смисъл по делото е проведено
успешно производство по оспорване истинността на тези два документа по реда на
чл. 193 ГПК.
Новоучредените
дружествата са вписани в регистъра на 18.02.2004 година с решения на СГС, ФО
/л. 50 и сл. от делото/. Видно от доказателствата на л. 57 и сл., Б.ООД се е
разпоредил със притежаваните от дружеството недвижими имоти – ПИ № 316 в гр.
София, м. Л.– център на 24.09.2004 година за сумата от 136 908,10 лева;
двуетажна монолитна сграда – супермаркет в гр. София, ж.к. *******, ведно със
съответното право на строеж върху УПИ на 04.08.2005 година за сумата от 795 000 евро. От представените от ищеца
доказателства се установява и придобиване на активите – недвижими имоти от
ответното дружество Б.ООД през 1993 година – 2002 година /освен посочените по-
горе, също така и описаните в исковата молба недвижими имоти – Х.Бор в к.к. Пампорово – сграда, ведно със съответното право на
строежи описаното оБ.удване;
м.Г.х. - сграда, ведно с прилежащия терен и описаното оБ.удване; Х.Л.В К.К. Слънчев бряг –
изток - сграда, ведно с прилежащото му УПИ /нотариален акт на л. 96/ и
описаното оБ.удване /с акт
за узаконяване от 16.09.2002 година и от 17.04.2003 година – за пристройка и
надстройка.
Видно
от представените писмени доказателства и вписванията по партидата на Е.****ООД,
Б.ООД е вписано като съдружник в посоченото дружество от 30.03.2009година, с
непарична вноска в капитала от 1 260 000 лева /на стойност
630 000 лева. Видно от представените по делото доказателства, на
28.11.2003 година е вписано вливане на Сила София ООД /същото с капитал от
50 000 лева/ в Б.ООД при условията на универсално правоприемство. С
договор за продажба на дружествени дялове от 30.10.2012 година, Б.ООД се е
разпоредил с притежаваните от него дялове в Е.****ООД.
По исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Исковете са
неоснователни.
Доколкото
допустимостта на производството е било предмет на инстанционен контрол и са
налице задължителни указания на въззивната инстанция в този смисъл, исковете
подлежат на разглеждане по същество.
В Тълкувателно
решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС
е посочено кога едно решение на върховния орган на търговско дружество следва
да се квалифицира като нищожно и кога като незаконосъобразно, както и по
отношение на това какъв е пътят на защита срещу нищожните решения на ОС.
Съгласно чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ,
всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск
за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за
несъществуване на вписано обстоятелство. В Тълкувателно решение е посочено, че
нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който
може да бъде предявен от всяко едно лице,
което притежава правен интерес, като ако решението не подлежи на
вписване в търговския регистър, нищожността му може да бъде установена чрез иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, т.е., по общия исков ред. А ако взетото решение, което се
твърди, че е нищожно, подлежи на вписване и действието на това вписване е
конститутивно, то тогава защитата на лицето, имащо правен интерес, не е чрез
предявяване на установителен иск по общия ред, а е чрез предявяване на
специалния иск по чл. 29 ЗТР, който има за предмет установяване
несъществуването на вписано обстоятелство.
Съдебната практика категорично е възприела и становището, че решението, с което
се уважава иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ има
действие занапред. В случая, обаче, изложените от ищцата твърдения не обуславят
приложимостта на чл. 29, доколкото възраженията във връзка с незаконосъобразността
на решенията на ОС от 14.10.2003 година, поради нарушения на устав и закон за
свикване и провеждане са относими единствено в производство по чл. 74 ТЗ и не
следва да бъдат обсъждани /иск по чл. 74 ТЗ не е и предявен в преклузивните
срокове/, а възраженията за липсата на взети решения /поради неучастие на
ищцата в ОС/ са неоснователни. Макар да се установи в производството по делото,
че ищцата не е подписала протокола и отделителния протокол, този факт не сочи
на липса на взети решения от общото събрание /още повече предвид дяловото
участие на двамата съдружници в този времеви период/, доколкото безспорно
такова е било проведено. Същевременно, в нормата на чл. 70, ал. 5 ТЗ /в действащата и приложима
редакция – ДВ, бр.84 от 13 Октомври 2000г./, съгласно която член 498 от
Гражданския процесуален кодекс /отм. – сега чл. 604 ГПК/ - когато по исков ред
се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване
на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство
служебно, по искане на прокурора или на заинтересуваното лице - не се прилага
относно учредяването на търговско
дружество. В конкретния случай, именно учредяването на отделените дружества се
оспорва да е настъпило законосъобразно. Тоест, пред ищцата е бил на
разположение единствено специалният иск по чл. 70 ТЗ, също свързан с
преклузивен срок за предяване и по реда на чл. 29, вр. чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ чрез
установяване вписване на несъществуващо обстоятелство не може да бъде постигнат
същия правен резултат – прекратяване на отделените и учредени чрез
преобразуване по чл. 261 ТЗ дружества – ответници. Още веднъж следва да се
посочи и че допустимостта на производството по настоящите искове е установено
след проведен инстанционен контрол, поради което горните обстоятелства следва
да се вземат предвид при извод за неоснователност на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ /свързан последиците на чл. 498 ГПК /отм.//, сега чл. 604 ГПК/. Следователно,
по делото не се установи вписване на несъществуващи обстоятелства – налице са
взети решения от общо събрание, подлежащи на вписване и съответно – вписани по
партидата на преобразуващото
се и новоучредените дружества.
По изложените съображения, исковете по чл. 29, ал. 1,
предл. трето, вр. чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, следва да бъдата отхвърлени изцяло и срещу
всички ответници по тях.
По иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Искът е неоснователен.
Прекратяването на членственото правоотношение поражда
вземане на съдружника срещу дружеството в размер на стойността на дружествения
му дял, опредЕ.съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ въз основа
на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Паричната равностойност на дружествения дял се
определя съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ въз основа на данните в баланса, съобразно
т. нар. чист актив на дружеството, който се изчислява като разлика между
активите и пасивите по баланса без отчитане на собствения капитал, резервите и
финансовия резултат (изрично в този смисъл виж решение №100 от 07.02.2013г. по
т.д. №665/2011г. на ВКС, І ТО и цитираната в него съдебна практика).
Няма
спор по делото, че с решение на общо събрание на Б.ООД от 05.04.2012 година,
членственото правоотношение на ищцата е прекратено поради изключване – на
основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ и чл. 17, ал. 1, т. 2 от дружествения договор.
Установява се и че към тази дата капиталът на дружеството е бил в размер на
5000 лева /разпределен в 50 дяла по 100 лева, от които ищцата е притежавала 20%
или 10 дяла/.
Следователно,
за Х.е възникнало правото да получи равностойността на своето дялово участие
към края на месеца, в който е прекратено участието й в дружеството – по
счетоводен баланс към 30.04.2012 година.
Ответникът
е представил междинен счетоводен баланс към релевантната за спора дата, видно
от който, изчислен по посочения начин чистият актив на
дружеството е отрицателна величина. Това е видно и от анализите и констативната
част на приетите по делото експертизи, както на вещото лице А., така и на
вещите лица от
разширения състав на ССЕ. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че съдът
не взима предвид вариантите на заключенията, в които са оценявани материални
активи и е изготвен
коригиран вариант на счетоводен баланс с включване в същия на активи,
притежавани от отделените дружества – ответници. Предвид вече възприетото от
съда по исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и безспорното обстоятелство, че ищцата не е
била съдружник в отделените дружества, няма основание за коригиране на
счетоводния баланс към 30.04.2012 година. Отделните сделки, вкл. продажба,
покупка на недвижим имот, дружествени дялове и други, осъществявани във времето
от учредяване на дружеството и до 30.04.2012 година, сами по себе си няма как
да имат отделно, самостоятелно значение в счетоводния баланс. Последният
всъщност представлява средство за балансовото
обобщаване на счетоводна информация към
определен времеви момент - статична информация за състоянието на активите,
пасивите и собствения капитал на предприятието към определен момент. А
последният изрично е индивидуализиран в нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. В този
смисъл състоянието на активите и пасивите в предходни времеви моменти е
неотносима към спора, както и кривата на финансовото състояние/показатели на
дружеството, неотносими са и счетоводните баланси на отделените
дружества и същите нямат отношение към определяне на дела по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ. А предвид
възприетото по отношение на извършеното през 2003 година преобразуване,
преминалото в отделените дружества имущество на Б.ООД също няма причина да бъде
включено в релевантния баланс. Не се установи и счетоводният
баланс, представен от ответника и послужил за основа на заключенията на вещите
лица да е неверен и в този смисъл няма основание за коригиране на същия в
частта по отношение на активите и по-специално – допълнително остойностяване на
дяловите участия на Б.ООД в други дружества. Следва изрично да се посочи, че
дяловото участие в друго дружество не е включено в активите на баланса, тъй
като не е отразено като инвестиция в дъщерно и/или асоциирано предприятие, а и
от събраните доказателства това обстоятелство не се доказва по категоричен
начин.
Предвид изложеното, съдът
приема, че при отрицателен счетоводен баланс към 30.04.2012 година, не е налице
сума, която ответникът дължи на ищцата по чл. 125, ал. 3 ТЗ и искът е
неоснователен.
Предвид изводите за неоснователност на предявените
искове, право на разноски имат само ответниците,
които са сторили и претендират разноски в размер на 150 лева за вещо лице.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Е. Й. Г.-Х., ЕГН: ********** искове, както следва:
·
по чл. 29, ал. 1, предл.
трето, вр. чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ срещу:
- 1.Б. ЕООД, ЕИК: ******* – за признаване за
установено по отношение на ответника, че вписаните в ТР с решение №
7/18.02.2004 г. по ф.д. 1989/1990 г. по описа на СГС, ФО, по партида на
дружеството обстоятелства, съобразно решения на ОСС, проведено на 14.10.2003 г.,
а именно: увеличение на капитала на ООД, отделяне
на основание чл. 261 ТЗ на новообразувани дружества Б. ЕООД, Х. Б. ЕООД, Х.Р.
ЕООД, Х.П.ЕООД, М.Г.Х. ЕООД; поемане от тези дружества на част от активите и пасивите
на Б.ООД по отделителен протокол от 14.10.2003 година; намаление на капитала на Б.ООД, са несъществуващи и да бъде постановено заличаване на
тяхното вписване; 2. Б. ЕООД, ЕИК: ******* и Х.Б.
ЕООД, ЕИК: ******* - за признаване за установено по отношение на ответниците, че вписаните в ТР с решение № 1/18.02.2004 г.
по ф.д. 768/2004 г. по описа на СГС, ФО, по партида на дружеството Х.БОР ЕООД
обстоятелства, а именно учредяване
като самостоятелно юридическо лице на Х.БОР ЕООД, са несъществуващи и да бъде постановено заличаване на тяхното
вписване; 3. Б. ЕООД,
ЕИК: ******* и Х.Р. ЕООД, ЕИК: *******- за признаване за установено по отношение на ответниците, че вписаните в ТР с решение № 1/18.02.2004 г.
по ф.д. 769/2004 г. по описа на СГС, ФО, по партида на дружеството Х.Р. ЕООД
обстоятелства, а именно учредяване
като самостоятелно юридическо лице на Х.Р. ЕООД, са
несъществуващи и да бъде постановено заличаване на тяхното вписване; 4. Б. ЕООД, ЕИК: ******* и Х.П. ЕООД, ЕИК: ******* - за признаване за установено по отношение на ответниците, че вписаните в ТР с решение № 1/18.02.2004 г.
по ф.д. 770/2004 г. по описа на СГС, ФО, по партида на дружеството Х.П. ЕООД
обстоятелства, а именно учредяване
като самостоятелно юридическо лице на Х.П. ЕООД, са
несъществуващи и да бъде постановено заличаване на тяхното вписване; 5. Б. ЕООД, ЕИК: ******* и М.Г.Х. ЕООД, ЕИК: *******- - за признаване за установено по отношение на ответниците, че вписаните в ТР с решение № 1/18.02.2004 г.
по ф.д. 771/2004 г. по описа на СГС, ФО, по партида на дружеството М.Г.Х. ЕООД обстоятелства, а именно учредяване като самостоятелно юридическо лице на М.Г.Х. ЕООД, са несъществуващи и да бъде постановено заличаване на
тяхното вписване
·
по чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен срещу Б. ЕООД, ЕИК: *******, за осъждане на ответника за сумата от 5 000 000 лева, представляващи равностойността на дружествения дял на ищцата, като прекратил участието си в
дружеството съдружник, по счетоводен баланс към 30.04.2012 година.
ОСЪЖДА Е. Й. Г.-Х., ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Б. ЕООД, ЕИК: *******, Х.Б.ЕООД, ЕИК: *******, Х.Р. ЕООД, ЕИК: *******, ХОТЕЛ П. ЕООД, ЕИК: *******, М.Г.Х.
ЕООД, ЕИК: *******сумата от
150 лева – сторени разноски в производството.
Решението може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: