П
Р О Т
О К О Л
гр. София 14.09.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-28
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
Секретар: ЕМИЛИЯ КРИВАЧКОВА
Прокурор: РАЛИЦА МРАВКОВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия ЙОРДАНОВА гр.д. № 664 по
описа за 2019 г.
На
именното повикване в 11.39 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Е.Д.М., редовно призован, се
явява лично, представлява се от адв. Р.Р., назначен за особен представител,
приет от съда от преди.
ОТВЕТНИКЪТ СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, редовно призован по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се
представлява в днешното открито съдебно заседание.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призована, представлява се от прокурор Ралица
Мравкова от СГП.
СЪДЪТ
ЗАПИТВА страните за становищата им по хода на делото.
СТРАНИТЕ/поотделно/:
Да се даде ход на делото.
С
оглед липсата на процесуални пречки
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА,
че в съдебно заседание, проведено на
26.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца е отправил искане съдът да
отправи до Съдът на ЕС преюдициално запитване относно следните въпроси:
1. Дали и доколко липсата на предвиден максимален срок в
българския съдопроизводствен ред по НПК и наличният някакъв ред предвиден в чл.
368а НПК за ускоряване на производството, дава достатъчни гаранции за
справедлив процес и разглеждане на делото в разумен срок? Горното е обосновано
от хипотетичната възможност едно лице да бъде задържано в условията на
предварително задържане, преди да има влязла в сила присъда, като делото
продължи до приключване на абсолютната давност, като само е достатъчно съдът,
който разглежда искането за изменение на мерките за неотклонение, да се
позовава на липсата на максимален срок за това, неотчитайки приматът на норма
от първичното право на ЕС, което е ноторно известно, че дерогира в случаите на
колизия на националните норми. Дали и доколко са достатъчни гаранциите,
очертани в българския НПК, въвеждащи задължението за съда за разглеждане на
делата в разумен срок, както и на нормите, предвиждащи възможност за т.нар.
„ускоряване“ на процеса – чл. 368а НПК, са в колизия с предвиденото в чл. 47
ХОПЕС и чл. 52 ХОПЕС?
2. Дотолкова, доколкото ответната
страна, видно от приложените протоколи, се е позовала на невъзможността да се
разглежда в производството по чл. 270 НПК на доказателства по делото, тъй като
това щяло да създаде условия за предубеденост на съда, дали такава забрана
всъщност съществува, отново в светлината на горепосочените норми, както и на
всички останали, описани в исковата молба, на общностното право.
С оглед поставените от страната въпроси,
СЪДЪТ НАМИРА следното:
С влизането в сила на Договора от
Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз придобива правосубектност и
получава компетентността, предоставена преди това на Европейската общност. Ето
защо общностното право става право на Съюза, което включва и всички разпоредби,
които вече са приети на основание на Договора за Европейския съюз в редакцията
му преди изменението с Договора от Лисабон.
Съгласно чл. 267 от ДФЕС Съдът на ЕС
работи в сътрудничество с всички юрисдикции на държавите - членки, които са
юрисдикциите, компетентни да прилагат правото на Съюза. За да се осигури
ефективно и еднакво прилагане на законодателството на Съюза, както и за да се
избегне всяко противоречиво тълкуване, националните съдилища могат, а понякога
са длъжни, да се обърнат към Съда за уточнение на въпрос по тълкуването на
правото на Съюза, например с цел да проверят дали националното им
законодателство е в съответствие с това право. Преюдициалното запитване може
също така да има за цел да се провери валидността на даден акт на правото на
Съюза.
Необходимостта от сезиране на СЕС от
юрисдикция в държава-членка възниква, когато пред нея бъде повдигнат въпрос, по
който тя би приела, че е необходимо решение, за да бъде постановено нейното
решение.
Съгласно Препоръките на СЕС към
националните съдилища относно използването на преюдициално запитване, които са
задължителни за националните юрисдикции, преюдициалното запитване трябва да се
отнася до тълкуването или валидността на правото на Съюза, а не до тълкуването
на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното
производство /л. 8/. Съгласно чл. 9, Съдът може да се произнесе по
преюдициалното запитване само ако правото на Съюза е приложимо по делото,
разглеждано в главното производство. В чл. 10 СЕС изрично посочва във връзка с преюдициалните запитвания
относно тълкуването на Хартата на основните права на Европейския съюз, по
силата на чл. 51, пар. 1 от нея, разпоредбите на Хартата се отнасят за
държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Въпреки че
хипотезите на такова прилагане могат да бъдат различни, от преюдициалното
запитване трябва все пак ясно и недвусмислено да личи, че по делото,
разглеждано в главното производство, е приложима норма от правото на Съюза,
различна от Хартата. Тъй като съдът няма компетентност да се произнесе по
преюдициално запитване, когато правното положение не попада в приложното поле
на правото на Съюза, разпоредбите на Хартата, на които евентуално се позовава
запитващата юрисдикция, сами по себе си не могат да обосноват тази
компетентност.
Видно от поставените от процесуалния
представител на ищеца въпроси, не се твърди приложимост на общностното право
вън от разпоредбите на ХОПЕС, поради което не е налице основание за отправяне
на преюдициално запитване. Предвид изложеното и на основание чл. 629 ал. 2 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
процесуалния представител на ищеца Е.Д.М. за отправяне на преюдициално
запитване по следните въпроси:
1. Дали и доколко липсата на предвид максимален срок в
българския съдопроизводствен ред по НПК и наличният някакъв ред предвиден в чл.
368а НПК за ускоряване на производството, дава достатъчни гаранции за
справедлив процес и разглеждане на делото в разумен срок? Горното е обосновано
от хипотетичната възможност едно лице да бъде задържано в условията на
предварително задържане, преди да има влязла в сила присъда, като делото
продължи до приключване на абсолютната давност, като само е достатъчно, съдът
който разглежда искането за изменение на мерките за неотклонение, да се
позовава на липсата на максимален срок за това, неотчитайки приматът на норма
от първичното право на ЕС, което е ноторно известно, че дерогира в случаите на
колизия на националните норми. Дали и доколко са достатъчни гаранциите,
очертани в българския НПК, въвеждащи задължение за съда за разглеждане на
делата в разумен срок, както и на нормите предвиждащи възможност за т.нар.
„ускоряване“ на процеса – чл. 368а НПК, са в колизия с предвиденото в чл. 47
ХОПЕС и чл. 52 ХОПЕС?
2. Дотолкова, доколкото ответната
страна, видно от приложените протоколи, се е позовала на невъзможността да се
разглежда в производството по чл. 270 НПК на доказателства по делото, тъй като
това щяло да създаде условия за предубеденост на съда, дали такава забрана
всъщност съществува, отново светлината на горепосочените норми, както и на
всички останали описани в исковата молба на общностното право.
Определението не подлежи на обжалване.
Предвид
обстоятелството, че настоящото заседание е първо по делото, на основание чл.
143 ал. 3 ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на спора.
Ищецът
М.: Желая да Ви поискам отвод със следните правни основания - Вие фактически, с
току - що изчетено от Вас, което смятаме, че е неправилно мотивирано, ми нарушавате
правото по чл. 47 от Хартата на ЕС и ми рушите всички права, гарантирани от
правото на ЕС по чл. 18,20,67,82 и чл. 267 от ДФЕС и извършвате едно умишлено закононарушение
на тези закони и на чл. 47,51,52,53,54 от Хартата на ЕС, като не желаете аз,
чрез моя адвокат, да получа така желаната правна защита, която произтича от
нормите на принципите на прилагане на правото на ЕС, които бяха изложени от г-н
адвоката в искането по чл. 267 от ДФЕС за изпращане на преюдициално запитване.
Вие искате да узурпирате възможността в България по чл. 270 НПК да се задържат
хора произволно дълго време при хипотетичната възможност докато делото не
изтече по давност, която е най лошата възможност, но е практически приложима и
това е абсолютно противозаконно и граничи с нарушение на чл. 6 от Хартата на ЕС.
Аз смятам, че Вие сте предубедена и заинтересована в България да няма
върховенство на правото и да не се прилагат принципите на прилагане в правото
на ЕС и за мен Вие подкрепяте именно това, което гражданите тук от два месеца
протестират за правова държава и аз осъзнавам, че Вие чрез злоупотреба с право,
сте тук не за да осигурите равни страни във въпросния процес, а както казваше
г-жа Ченалова „да ни опраскате“, което лишава процеса от смисъл и правото ми,
гарантирано от чл. 47 от Хартата на ЕС, Вие направо ми го унищожавате в степен
все едно не съществува по отношение на мен в Република България от вашия съд - СГС,
І-28 състав, заради което искам да се отведете, защото Вие ми пречите да получа
правосъдие.
Оттеглям
иска срещу Специализирания наказателен съд в днешното открито съдебно заседание.
Това е моето желание. Декларирам, че оттеглям иска. Това е моето желание.
Прокурор
МРАВКОВА: По първото искане на ищеца относно отвод на съдебния състав, считам
че изложените от него аргументи не обосновават никоя от хипотезите, визирани в
чл. 22, ал. 1 ГПК, поради което ще моля да го оставите без уважение. С оглед
направено второ искане за оттегляне на иска, моля същото да бъде уважено и
настоящото дело да бъде прекратено.
С
оглед становищата на страните СЪДЪТ ВЗЕ ПРЕДВИД следното:
Разпоредбата
на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК предвижда, че не може да участва като съдия по
делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно
съмнение в неговото безпристрастие, доколкото страната не твърди и не са налице
основания да се претендира отвеждане на съдебния състав съобразно чл. 22, ал.
1, т. 1- 5 ГПК.
СЪДЪТ
НАМИРА искането за неоснователно, доколкото твърденията за предубеденост на съдебния
състав се извличат от съдебен акт с резултата, по който страната изразява
несъгласие, тъй като не е удовлетворена от него. Настоящият съдебен състав
намира, че не съществува корелация между удовлетвореността на която и да е от
страните в процеса и безпристрастието на съда, тъй като съдебният състав,
спазвайки задълженията си, разглежда делата въз основа на закона и вътрешното
си убеждение.
Предвид
изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за отвод на съдебния състав.
С
оглед отправеното от страната изявление за оттегляне на иска, доколкото макар и
по делото да е било проведено едно открито съдебно заседание, в него не е бил
даден ход на съдебното дирене по чл. 146 ГПК, то СЪДЪТ СЧИТА, че настоящото открито
съдебно заседание е първо по ред съобразно чл. 232 ГПК, поради което не се
налага съгласие на ответника по оттеглянето на иска.
Направеното
оттегляне лично от страната десезира съда и влече необходимост от прекратяване на
производството по делото.
Предвид
изложеното и на основание чл. 232 ГПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 664/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-28 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес за
присъствалите страни и в едноседмичен срок от уведомяване на ответника пред Апелативен
съд - София.
ДА
СЕ ПРЕДСТАВЯТ на особения представител преписи от протоколите от проведените
съдебни заседания и всички подписани от него документи във връзка с изплащането
на възнаграждение за предоставената правна помощ.
Ищецът
М.: Моля да ми изпратите в затвора препис от протокола от днешното открито
съдебно заседание.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ лично на ищеца препис от протокола от днешното открито съдебно
заседание след изготвянето му.
Съдебното
заседание приключи в 11.58 часа
ПРОТОКОЛЪТ
е изготвен на 15.09.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: