№ 8221
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110148080 по описа за 2021 година
Ищецът „фирма“ ЕАД е предявил срещу ответниците С. Г. С. и Н. Н. С. по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на
ищеца сумата от по 727,67 лева за главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в гр. София, ж.к. „З.“, бл. 10, вх. Б, ет. 3, ап. 89, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК –25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, по 131,27 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 29.04.2021 г., по 23,39 лева
- стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.04.2018 г. до 30.08.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, и по 4,43 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.06.2021 г. по ч.гр. дело № 29031/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са
собственици – всеки по ½ ид. част на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
1
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г.,
които са приложими към процесния период, изпада в забава само за задълженията, за които е
изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане,
поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответниците чрез адв. И.Н. и адв. С.К., в който оспорват предявените искове, като оспорват
изложените от ищеца факти и твърдят, че нямат качеството на потребители на топлинна
енергия за спорния период. Възразяват за изтекла погасителна давност. Твърдят, че са
извършили плащане на част от сумите за периода от м. 01.2020 г. до м. 02.2020 г. и м.
03.2020 г. и м. 4.2020 г. Оспорват поставянето на длъжника в забава. Оспорват дължимостта
на цената на дяловото разпределение и поставянето на длъжника в забава за нейното
плащане. Правят искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендират разноски в
исковото и заповедното производство по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД взема становище, като
счита исковете за основателни.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „фирма“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 25.05.2021 г. г. срещу С. Г. С. и Н. Н. С., за
сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр.
дело № 29031/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 03.06.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца
основания.
Срещу заповедта за изпълнение са постъпили мотивирани възражения в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, ведно със заявено искане за присъждане на разноски, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни
искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
2
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения,
спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за
главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на
ответниците и погасени ли са чрез плащане и по давност исковите суми.
Между страните не спорно, поради което и отделено като такова по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК с доклада по делото, е обстоятелството, че собственият на ответниците
имот е топлофициран и за спорния период е извършвана услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Между страните не е спорно, поради което и отделено като такова по реда на чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК с доклада по делото, а и се установява от нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчуждаване на недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № 176, том VII, рег. № 1376, дело № 178 от 04.10.1988 г., чието
легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не
е оборено в процеса с допустими доказателствени средства, че ответниците са придобили
правото на собственост върху апартамент № 89. По делото не се установява имотът
впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността или друго вещни
право върху него. Не се установява и трето лице да е подало молба-декларация за откриване
на партида за имота, както се твърди в отговорите н исковата молба, поради което и тези
възражения на ответниците са неоснователни. Ето защо в качеството си на собственици на
процесния имот, ответниците имат качеството и на потребители на топлинна енергия за
исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да
отговарят по предявените искове – всеки за половината от задължението.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „фирма“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което
в случая няма данни да е упражнено.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
3
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с
останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число и от представените от
третото лице помагач на страната на ищеца отчети, се установява, че в топоснабдения имот
не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот през целия период и такава не е била
начислявана. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за
доставка на битова гореща вода. От заключението се установява, че в имота е имало
монтирани 3 броя водомери за битова гореща вода и за целия период е извършано дялово
разпределение. Стойността на сумата след изравняване за сградна инсталация и БГВ за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е в размер на 592,77 лева, за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. е в размер на 592,68 лева, а за периода от 01.05.2019 г. до 30.4.2020 г. е
565,12 лева, или общо за исковия период 1750,57 лева. Стойността на фактурираната
енергия е в размер на 1811,96 лева, или общо за периода дължимата сума е в размер на
1750,57 лева. В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция
количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е
преминал две метрологична проверка. Ето защо, съдът приема, че вземане за заплащане на
топлинна енергия за сочения период е възникнало за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020
г. С оглед установеното от заключението на счетоводната експертиза, задължението на
ответниците за главницата за топлинна енергия е в общ размер на 1688,79 лева (лист 140).
След извършени плащания в общ размер на 307,43 лева, които са отнесени към дължимата
сума за дялово разпределение и част от главницата съгласно таблица 1 от заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза, се установява, че задължението за главница за
периода е в размер на 1427,99 лева общо за двамата ответници или по 713,99 лева за всеки,
като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 727,67 лева искът за
главница е неоснователен.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „фирма” ЕАД на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да
получи цената на услугата „дялово разпределение“, което според заключението на СТЕ е
извършвано за процесния период. Сумата, дължима за дяловото разпределение за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., е в размер на 46,63 лева, както се установява от представените
писмени доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на което
съдът дава вяра като обективно и кореспондиращо с останалите събрани по делото
доказателства (Справка Приложение № 1), от които всеки ответник дължи половината – по
23,32 лева за всеки, като за разликата над този размер до пълния претендиран размер от
23,39 лева искът за главница за дялово разпределение е неоснователен.
С оглед възникване на главни вземания, съдът дължи произнасяне по своевременно
въведеното възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията на топлоснабдителните
4
дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към
относимия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия
на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичване на периода за който се отнасят. На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2
от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни
считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл.
84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, това е моментът, от който на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за главница за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда на 25.05.2021 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в
периода преди 25.05.2018 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД . В
настоящия случай това са вземанията за главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018
г., тъй като вземането за април 2018 г. е станало изискуемо на 15.06.2018 г. След изваждане
на погасената по давност сума от общото задължение, размерът на дължимата главница
възлиза на 818,67 лева общо, съгласно вариант 5, буква „б“ на лист 143 от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът два вяра като компетентно
изготвено и безпристрастно, поради което искът за главница срещу всеки ответник следва да
се уважи до размер от 409,34 лева за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. , а за периода
от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. и за сумата над 409,34 лева до 713,96 лева следва да се
отхвърли като погасен по давност.
Вземанията за дялово разпределение не са погасени по давност, тъй като са станали
изискуеми преди по-малко от три години преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение с оглед периода, за който се претендират.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, както на основание чл. 33, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с чл. 32, ал. 3 от ОУ
обезщетение за забава се дължи върху реалната стойност на потребената топлинна енергия
след отчитане на средствата за търговско измерване, така както е заявено от ищеца – от
15.09.2018 г., който период отново е по-малко от три години преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането за лихва върху главницата е
дължимо и не е погасено по давност. Дължимото обезщетение върху главници за топлинната
енергия съгласно заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, е в
общ размер на 275,25 лева за периода от 15.09.2018 г. до 29.04.2021 г., който размер в по-
5
висок от претендирания след неговото разделяне на две, поради което искът срещу всеки
ответник следва да се уважи до пълния размер от 131,27 лева.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца, само за
задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. По
делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по
отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по
реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в
какъвто смисъл са и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
посочения период от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г. върху главницата за дяловото
разпределение в размер на 4,43 лева срещу всеки ответник е неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 35,47 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 85,47 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 54,36 лева, от които всеки ответник дължи половината – 27,18 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 35,47 лева за държавна такса (лист 54),
200 лева за депозит за СТЕ, 200 лева за ССчЕ и 14,50 лева за тази експертиза (л. 162).
Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази
инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 349,75 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства –
404,11 лева, от които всеки ответник дължи половината – 202,06 лева.
6
В полза на процесуалния представител на всеки ответника, предвид представените
договори за правна защита и съдействие от 24.06.2021 г. в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА се дължи адвокатско възнаграждение
в размер на 50 лева. Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414
от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
хипотези, поради което и на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата,
възнаграждението подлежи на определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми
от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се базира на вида на процесуалното действие. Относно възражението срещу
издадена заповед за изпълнение с Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на
правосъдието е утвърден образец. Към заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка
за възражение, която се връчва на длъжника, съдържаща указания за нейното попълване,
включително при признаване на част от вземането това обстоятелство да се посочи изрично.
Ето защо по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба №
1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лева.
За исковото производство възнаграждението по чл. 38 , ал. 1, т. 2 от ЗАдв., изчислено
върху заявената претенция въз основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (редакция от ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010 г.), действаща към момента на
заявяване на претенцията, което с оглед цената на иска, е в размер на 354,15 лева.
Ето защо на всеки от двамата адвокати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. във
вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди сумата в общ размер на 147,13 лева –
адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
Възражението на ищеца, че двете лица, в полза на които адвокатите са осъществили
безплатна правна помощ не са имали качеството на материално затруднени лица по смисъла
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. не подлежи на проверка от съда (така Определение № 258 от
08.07.2020 г. по ч. г.р дело № 1275/2020 ІV ГО на ВКС, Определение № 163 от 13.06.2016 г.
по ч.гр. д. № 2266/2016 г. на І ГО на ВКС и Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр. д.
№ 2186/2019 г. на ІV ГО на ВКС), а и не се доказва в производството.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът
С. Г. С., ЕГН ********** , с адрес в гр. София, ж.к. З., бл. 10, вх. Б, ет. 3, ап. 89, дължи на
„фирма“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Я“
7
№ 23 Б, сумите от 409,34 лева - главница за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в гр. София, ж.к. „З.“, бл. 10, вх. Б, ет. 3, ап. 89, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 131,27 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 29.04.2021 г. и 23,32 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.04.2018 г. до 30.08.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –25.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.06.2021 г. по ч. гр. дело №
29031/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница
сумата над уважения размер от 409,34 лева до 713,99 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
31.03.2018 г. като погасен по давност, а за сумата над 713,99 лева до пълния претендиран
размер от 727,67 лева като неоснователен, иска за главницата за дялово разпределение за
сумата над 23,32 лева до пълния претендиран размер от 23,39 лева като неоснователен,
както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4,43 лева, представляващи обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до
29.04.2021 г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът
Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. З., бл. 10, вх. Б, ет. 3, ап. 89, дължи на
„фирма“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Я“
№ 23 Б, сумите от 409,34 лева - главница за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в гр. София, ж.к. „З.“, бл. 10, вх. Б, ет. 3, ап. 89, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 131,27 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 29.04.2021 г. и 23,32 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.04.2018 г. до 30.08.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК –25.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.06.2021 г. по ч. гр. дело №
29031/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница
сумата над уважения размер от 409,34 лева до 713,99 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
31.03.2018 г. като погасен по давност, а за сумата над 713,99 лева до пълния претендиран
размер от 727,67 лева като неоснователен, иска за главницата за дялово разпределение за
сумата над 23,32 лева до пълния претендиран размер от 23,39 лева като неоснователен,
както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4,43 лева, представляващи обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2018 г. до
29.04.2021 г., като неоснователен.
8
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** , с адрес в гр. София, ж.к. З., бл. 10, вх. Б, ет. 3,
ап. 89, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 202,06
лева – разноски, от които 174,88 лева в исковото и 27,18 лева в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. З., бл. 10, вх. Б, ет. 3,
ап. 89, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 202,06
лева – разноски, от които 174,88 лева в исковото и 27,18 лева в заповедното производство.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, да заплати на адвокат С.К. К., Софийска адвокатска колегия, с
адрес на кантората в град: София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 147,13 лева - адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Я“ № 23 Б, да заплати на адвокат И.А. Н., Софийска адвокатска колегия, с
адрес на кантората в гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 147,13 лева - адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **********, като
трето лице помагач на страната на „фирма” ЕАД, ЕИК **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9