№ 6666
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря ИНА М. К.
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110109196 по описа за 2024 година
Ищецът М. Х. Т. с ЕГН ********** чрез майка си и законен
представител С. А. К. е предявил срещу ответника „
****************“ЕАД обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.432 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от
15 000лева главница , представляваща дължимото застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
причинени неимуществени вреди , заедно със законната лихва върху
претендираната сума за периода от 22.08.2023 г. до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 12.04.23г. около 21,56часа е пострадал в резултат
на ПТП , реализирано на изхода на гр. С.. Докато пресичал на кръстовище на
*************** на пешеходна пътека , на зелен сигнал на светофарната
уредба , бил ударен от л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № **********, управляван от
Ж. В. Г., извършващ маневра „ завой наляво“. Поддържа, че последният
участвал в ПТП с насрещно движещия се л.а. „БМВ“ с рег. № *********** ,
управляван от В. Г.. При удара между двата автомобила лекият автомобил
„Фиат Пунто“ отскочил и ударил пресичащите пешеходци, в т.ч. и ищеца и
неговата майка. Поддържа, че виновен за ПТП бил водачът Ж. Г., който с
действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел
маневра завой наляво и отнел предимството на другия лек автомобил. В
резултат на ПТП ищецът получил тежки травматични увреждания ,
изразяващи се в травма на окосмената част на главата, контузия на коляно,
травма на гръден кош, контузия на долна част на гърба и таза. Имал болки по
цялото тяло и се налагало да приема обезболяващи. След инцидента бил
1
изключително изплашен и се наложило да посещава психолог, за да
превъзмогне преживения стрес. Бил неспокоен и стресиран, сънувал кошмари,
чувствал живота си застрашен, като се наблюдавала и изявена симптоматика
като изпотяване на ръце, сърцебиене и ускорен пулс. С исковата молба се
поддържа, че все още психическата травма е налице при ищеца, който
продължава да изпитва ужас и стрес от автомобили , уплашен и напрегнат
бил, също така и тревожен. Поддържа, че виновният водач на л.а. „Фиат
Пунто“ е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с ответника с полица № Б************, валидна от 23.10.22г. до 22.10.23г.
въз основа на която ответникът- застраховател следва да покрие изцяло
деликтната отговорност на виновния застрахован водач. Претендира се
осъждане на ответника да заплати на ищеца чрез майката и законен
представител сумата от 15 000лева за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 22.08.23г., заедно със законната лихва от датата на
настъпване на вредите до окончателно изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
Ответникът *************ЕАД , в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез
процесуалния си представител с надлежно учредена представителна власт, е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № **********, както и не оспорва
настъпилото застрахователно събитие –ПТП, механизма на настъпването му и
причинно-следствената връзка за част от уврежданията, получени от ищеца-
контузия на главата, контузия на гръден кош, контузия на коляно и остра
стресова реакция с пристъпи на страх и тревога. Поддържа се, че ответникът
е определил застрахователно обезщетение в размер на 4000лева , което намира
за справедливо по размер на болките, страданията и тревогите, претърпени от
ищеца, като същото не било заплатено поради непредставяне на банкова
сметка от ищеца на негово име. Оспорва претенцията за горницата над
изрично признатия размер от 4000лева, включително и акцесорната претенция
за лихва за забава и началния момент, от който същата е претендирана.
Като трето лице –помагач на страната на ответника е конституиран Ж.
В. Г. , който в откритото съдебно заседание се представлява от упълномощен
процесуален представител- адвокат, който оспорва исковата молба и
механизма на процесното ПТП.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представения по делото Протокол за ПТП с пострадали лица № К
204/12.04.23Г. , съставен от И. И. – дежурен ПТП - О„ПП“ – СДВР,
се установява, че на посочените в исковата молба дата и място водачът на л.а.
«Фиат Пунто» Ж. Г. при завиване на ляво реализира ПТП с л.а. «БМВ», като
2
от ударът л.а. «Фиат « се измества и удря посочени в протокола пешеходци,
сред които и ищецът, който получава контузия на главата и е откаран в
«Пирогов».
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и
причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема
за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в
исковата молба обстоятелства.
С определение от 20.09.2024 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „ Фиат Пунто„ с рег. №
********** , е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”
с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на
настъпване на пътно – транспортното произшествие, реализирането на ПТП
по вина на лицето, сочено като делинквент, възникване на неимуществени
вреди за ищеца в причинна връзка с твърдяното ПТП . Спорен е останал
въпросът досежно размера, до който следва да се обезщетят неимуществените
вреди , доколкото ответникът е заявил с отговора, че счита за справедлив
размер сумата от 4000лева.
От представената и приета по делото медицинска документация и
изготвено заключение по изслушаната и приета съдебно-психологична
експертиза се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил
повърхнастна травма на окосмената част на главата, контузия на коляното и
други повърхнастни травми на задната стена на гръдния кош, изпитвал е
болки по тялото от нараняванията и е усещал гадене. Непосредствено след
катастрофата и към момента изпитвал страх и безпокойство. Имал и
продължава да има кошмари, както и страх от пресичане на улици. Според
заключението на вещото лице непосредствено след инцидента детето е
изпитвало болки в областта на главата, гърба и коляното , като си спомня
неприятното чувство на гадене след инцидента и към днешна дата. След
инцидента сънувал кошмари, като оттогава изпитва страх да пресича улици ,
особено по-оживени. Все още имал страх от коли, като винаги бил силно
напрегнат и тичал , когато пресича улици. Състоянието на стрес все още било
активно, като споменът за събитието не бил преодолян напълно. Болковата
симптоматика била преодоляна, като стресът и страхът от ПТП останали.
Според вещото лице на етапа към момента на изготвяне на експертизата не
може да се заключи как ще се развие страхът от коли и дали детето ще
преодолее страха си от силен шум на коли и от пресичане на улици.
От показанията на свидетеля Н. К. , които показания съдът намира за
3
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК, и кредитира с
доверие, се установява, че свидетелката е видяла ищеца седмица- две след
инцидента, като същият изглеждал притеснен, тревожен, затворен в себе си –
състояние, което продължавало и сега. Според свидетелката имало промяна в
поведението му на улицата, като ищецът видимо изпитвал стрес, имал тикове,
стресирал се, стискал майка си за ръката, като пресичат. Ако не държал майка
си за ръката, последните метри като пресичал, панически тичал да се качи на
другия тротоар. Според свидетелката такива проблеми не бил имал преди
инцидента. Майката на ищеца споделила пред свидетелката , че детето има
нарушения на съня, стряска се, докато спи. Доколкото знае от майката, ищецът
бил посещавал няколко пъти психолог след инцидента, като при последното
виждане на ищеца ,на свидетелката й направило впечатление, че същият не е
жизнен като преди и няма толкова голямо желание за разговори.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установяват предпоставките за реализиране отговорността на ответника ,
доколкото съдът намира за изпълнен горния фактически състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
4
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял травматични
увреждания. От приетата като компетентно изготвена Съдебно-психологична
експертиза се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на
получените от пострадалите увреди освен травматичен, така също е и
психологически , като в съвкупност са му причинени болки , страдания ,
психически травми и стрес, като психологическите последици не са
преодоляни напълно от ищеца и към момента.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние (виновно
осъщественото нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП), неудобствата в нормалната
деятелност на ищеца, двигателните затруднения, претърпяните болки ,
претърпения стрес , нарушения в общуването и в съня , отзвука върху
емоционалното му състояние, в резултат на изпитания страх , който не е
отшумял , както и нормативно определения лимит на обезщетението за
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените
му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в
справедлив размер на сумата от 8 000 лева.
По изложените съображения предявеният иск от М. Х. Т. е
основателен и доказан до размера от 8000 лв. Като законна последица от
уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата, считано от подаването на исковата молба – 19.02.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Мораторната лихва върху главницата е дължима с изтичане на 15-
дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна
претенция от страна на пострадалия - аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът
свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която
изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от
двете настъпи по-рано). Доколкото обаче застраховятелят се е произнесъл в
посочения срок ,както и видно от писмото на зсастрахователя до ищеца в
рамките на този срок, последният е определил обезщетение, като е поискал
ищецът да му представи банкова сметка на негово име, по която да бъде
извършено плащането. Предвид горното съдът намира , че ответникът не е
бил поставен в забава за заплащане на обезщетението от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда. Поради горното, съдът намира, че
лихвата за забава следва да бъде присъдена върху определения от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди от датата на завеждане на
исковата молба в съда до изплащане на вземането.
5
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по
делото съразмерно с уважената част на предявения иск, в размер на
933,33лева за адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза
на адвоката .
На ответника на осн. чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно на отхвърления иск в размер на 93,33лева за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджента на съдебната власт, по сметка на СРС, разноски в размер на 320лева
върху уважения размер на иска за държавна такса, както и сумата в размер на
240лева за разноски за експертиза, съразмерно на уважената искова
претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **************ЕАД , ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
НА М. Х. Т. с ЕГН ********** , ЧРЕЗ неговата майка и законен
представител С. А. К. с ЕГН ********** , на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8000 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания , дължимо по силата на
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност”
№ BG/06/122003096796 , във връзка с реализирано на 12.04.2023 г. пътно-
транспортно произшествие в гр. С. по вина на Ж. В. Г. , водач на лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № СА 5399 НН , ведно със законната лихва
върху сумата от 19.02.2024 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до до пълния му
предявен размер от 15 000лева.
ОСЪЖДА **************ЕАД , ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
НА адвокат С. К. Н. от САК, с адрес на кантората гр. ************ на
осн. чл. 38, ЗА , сумата от 933,33лева – дължимо адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца М. Т. за настоящото производство.
ОСЪЖДА **************ЕАД , ЕИК *********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС ,
на осн. чл. 78, ал.6 ГПК разноски в размер на 320лева върху уважения
размер на иска за държавна такса, както и сумата в размер на 240лева за
разноски за експертиза, съразмерно на уважената искова претенция.
6
ОСЪЖДА М. Х. Т. с ЕГН ********** , ЧРЕЗ неговата майка и
законен представител С. А. К. с ЕГН ********** , да заплати на
**************ЕАД , ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 93,33лева , представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената искова
претенция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Ж. В. Г. ,с ЕГН
********** , като трето лице-помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7