Р Е Ш Е Н И Е
К.,12.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд гражданска колегия в открито съдебно
заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година в
състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Г.като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 2921/2020
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за парично вземане с
правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.224 КТ, чл.242 КТ, чл.245КТ, чл.270 КТ.
Ищецът П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
„НИРА - 76" ЕООД, ЕИК: ******, представлявано от П.Г. Ч., със седалище и
адрес управление:***, че ответникът дължи на П.Г.П., с ЕГН ********** сумата ***/***ст./,
от която: ***/***ст./ лева представляващи неизплатени трудови възнаграждения за
периода м.06.2019 г. - м.12.2019 г. вкл.;***лева /***./,
представляващи обезщетение по чл.224 от КТ
за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 18 дни, както
и ***лева представляващи лихва за забава за периода 01.01.2020 г. -10.09.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. – дата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
В проведеното на 21.12.2021 г. открито съдебно
заседание съдът е допуснал изменение на предявеният иск за трудово
възнаграждение от ***лв. на ***лв.
Ищецът П.Г.П. претендира съдът да признае за установено,
че ответникът му дължи ***лв., представляващи неизплатени трудови
възнаграждения за периода м.06.2019 г.
- м.12.2019 г. вкл.;***лева,
представляващи обезщетение по чл.224 от КТ
за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 18 дни, ***лева
представляващи лихва за забава за периода 01.01.2020 г. -10.09.2020 г.,
законната лихва върху главниците, считано от 10.09.2020 г. – дата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира да му бъдат присъдени направените от
разноски по ч.гр.д. № 2096/2020г. по описа на КРС в размер на *** /***/ лв. и
направените в настоящото производство разноски.
Работил в ответното дружество, като продавач
консултант, от 01.03.2019 г. до 31.12.2019 г., когато със Заповед №1/31.12.2019
г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовият му договор бил прекратен.
При прекратяване на трудовото му правоотношение останали незаплатени дължимите
за м.06.; м.07; м.08; м.09; м.10; м.11 и м.12 от 2019 г., трудови
възнаграждения на обща стойност ***лева, както и обезщетение, съгласно чл.224
от КТ, в размер на***лева за
неизползвани 18 дни платен годишен отпуск за 2019 г.
Ответникът „НИРА - 76"
ЕООД, ЕИК: ***, представляван от П.Г.Ч., със седалище и адрес управление:*** признава,
че П.Г.П., ЕГН ********** е работил по
трудов договор в дружеството за периода от 01.03.2019 г. до 31.12.2019 г. и със
Заповед № 1/31.12.2019 г. е прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие. Заявява, че не оспорва, че
размерът на неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за периода
м.6-м.12.2019 год. възлиза на ***лв. Не
оспорва, че дължи на ищеца***лв., представляващи обезщетение по чл. 224 от КТ,
за 18 дни неизползван платен годишен отпуск. Признава, че размерът на дължимата
лихва за забавено изплащане на задълженията възлиза на ***лв.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното :
Безспорно в отношенията между страните е, че ищецът е
работил при ответника на длъжност "продавач консултант", както и че
това трудово правоотношение е прекратено с представената по делото Заповед
№1/31.12.2019 г. на ответника, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Ответникът
„НИРА - 76" ЕООД след направеното изменение в размера на претендираните
суми не оспорва иска, нито по основание нито по размер.
Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да
съдейства за изясняване на делото, но не е основание за абсолютно дерогиране на
фактическите твърдения и правни доводи на страните, признаване или отричане на
права, които не са спорни. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа
неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание
и се явява доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на
фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната
истинност, още повече, че в конкретния случай признанието се подкрепя от
представените писмени документи - трудов договор № 1/26.02.2019 г., заповед №
1/31.12.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение; справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
24388193010252/26.02.2019 г.; извлечение от ведомости за заплати за периода от
м. юни 2019 г. до м. декември 2019 вкл.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи :
Искът е основателен и следва да бъде уважен в
претендираният размер от ***лева, от
които: ***лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода
м.06.2019 г. - м.12.2019 г. вкл.;***лева, представляващи
обезщетение по чл.224 от КТ за 18 дни неползван
платен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 18 дни, ***лева, представляващи обезщетение за
забавеното изплащане на трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224 КТ.
Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските на ищеца.
Ответникът с неизпълнението на задължението си по процесния трудов договора, е дал
повод за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в защита
на субективните права на ищеца, а с подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК - за образуване на настоящото производство.
Разноските на ищеца възлизат на *** лева – *** лв. адвокатски хонорар по
ч.гр.д. № 2096/2020 г. и *** лв. адв. хонорар по настоящото производство.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно с
уважената част от претенциите ответникът
дължи на ищеца разноски по ч.гр.д. № 2096/2020 г. в размер на *** лв. и *** лв. по настоящото
производство или общо *** лева.
В производството по ч.гр.д. № 2096/2020 г. ответникът не е осъден да заплати съответната
на уважената част от вземането държавна такса, а такава се дължи.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 69,
т. 6 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по реда на ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС-К. сумата от ***лв.,
представлява държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено, че „НИРА - 76" ЕООД, ЕИК: ******,
представлявано от П.Г.Ч., със седалище и адрес управление:*** дължи на П.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: *** по издадената по ч.гр.д. № 2096/2020 г. по описа на РС – К. Заповед №
1131/15.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК сумата ***лева,
от които: ***лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода
м.06.2019 г. - м.12.2019 г. вкл.,***лева, представляващи
обезщетение по чл.224 от КТ за 18 дни неползван
платен годишен отпуск за 2019 г., ***лева, представляващи обезщетение за
забавеното изплащане на двете главници за периода 01.01.2020 г. – 10.09.2020
год., законната лихва, върху главниците /сумите ***лева и***лева/ считано от
10.09.2020 г. – дата на депозиране на заявлението в съда до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „НИРА - 76" ЕООД, ЕИК: ******, представлявано от
П.Г.Ч., със седалище и адрес управление:*** да заплати на П.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата *** лева, от които от *** лв. разноски по настоящото
производство и *** лв. по ч.гр.д. № 2096/2020 г. на КРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК „НИРА - 76" ЕООД,
ЕИК: ******, представлявано от П.Г.Ч., със седалище и адрес управление:*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-К., сумата ***лв., /*****ст./,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД – С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
След
влизане на решението в сила препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 2096/2020 г. на КРС / т.13 от ТР 4/2013/18.06.2014
год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС издадената по ч.гр.д. №
3221/2018год. по описа на РС-К. заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване
от съда разглеждащ иска по чл.422/ за произнасяне по непредявената в исковото
производство част от вземанията по заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: