Р
Е Ш Е Н И Е
№І- 53 13.06.2017 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Тодор
Митев
Цин
Цинцарска
При
секретаря А.Ц.
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 659 по
описа за 2017 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод две въззивни жалби срещу Решение
№ 2099/23.12.2016г. по гр.д.№ 1841/2015г. по описа на БРС.
Едната въззивна жалба е предявена от Е. Г.П. чрез адвокат Емилия Сиракова от ВАК със
съдебен адрес: гпр.Варна,ул.“Христо Ботев“№10,ет.4,офис 7, срещу тази част на постановеното от БРС решение, с
която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за оставане без
работа по чл.225,ал.2 от КТ над уважения размер от 520 лева/ за един месец/
до претендираните 3120 лева за
целия период на претенцията, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание
чл.215 от КТ - за осъждане на „Котролтест” ООД да заплати
на ищеца П. сумата от 2760 лева,представляваща
командировъчни пари за 160 работни дни по 20 лева дневни пари.Във въззивната
жалба на П. са изложени подробни доводи
и съображения по всеки един от исковете, които БРС е отхвърлил и които са
предмет на въззивната жалба, анализирани са събраните по делото доказателства и
се навеждат изводи, които ищецът П. формира възоснова на тях ; сочи се съдебна
практика и се моли отмяна на решението в обжалваните му части; претендират се
съдебно-деловодни разноски.
По въззивната жалба
на П. е постъпил писмен отговор от
ответника „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД, предявен от адв. Красимир Милев –
гр.София,ул.“Кърниградска“№8.В него се сочи, че БРС неправилно е посочил, че
присъжда обезщетение по чл.225,ал.1 КТ, доколкото такъв иск не е бил предявен,
а бил предявен иск по чл.225,ал.1 КТ.На
следващо място се изтъква, че право на
обезщетение по чл.225,ал.1 КТ било
предвидено в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено при
незаконно уволнение, но не и при прекратяване на ГПО едностранно от
работодателя на някое от предвидените в КТ основания. В случая ТПО било прекратено по инициатива на
работника,поради което не можело да се
говори за „уволнение“,още по-малко- незаконно такова и да се дължи обезщетение
по чл.225,ал.1 КТ. Освен това се изтъква, че дори да се приемело извършване на
незаконно уволнение, то БРС неправилно изчислил периода, за който се дължи
обезщетение, както и неговия размер. В подкрепа на това твърдение „Контролтест“
ООД изтъква подробни доводи и съображения.На последно място се сочи, че ищецът П.
не представил никакви доказателства, от които да се установявало, че след
прекратяване на ТПО е останал без работа, за да се уважи иска по чл.225,ал.1 КТ. В отговора на въззивната жалба,
предявен от „Контролтест“ ООД са анализирани събраните по делото доказателства
във връзка с представено от ищеца
предизвестие за прекратяване на трудовия му договор с работодателя, като
обстоятелствено се анализира в заключението на вещото лице по
приетата от БРС съдебно-графологична експертиза и се навеждат изводи с оглед
оспорвания от въззиваемото дружество иск по чл.225,ал.1 КТ. Подробни и
обстоятелствени доводи и съображения са изложени от „КОНТРОЛТЕСТ„ ООД и по повод наведените от въззивника П.
оплаквания във връзка с отхвърления от
районния съд иск по чл.19,ал.1 от Наредбата за командировките в страната .Моли
се присъждане на съдебно-деловодните разноски на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД пред двете съдебни инстанции.
Въззивна жалба е предявена и от „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД срещу първоинстанционното решение в частта, с
която: 1/ е признато за незаконно и е отменено уволнение на П., извършено със
Заповед № 61/03.02.2015г.; 2/ в частта, с която е уважен иска по чл.225,ал.2 КТ
и дружеството-работодател е осъдено да заплати на ищеца П. сумата от 520 лева
обезщетение за оставане без работа,
3/ в частта, с която „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД е осъдено да заплати на П.
сума в размер на 414 лева, от която 276 лева
за храна и 138 лева за тонизиращи и ободрителни напитки, както и в
частта за разноските/ тези на ищеца и присъдената на БРС д.т./.По отношение
иска с правно основание чл.344,ал.1т.1 от КТ във въззивната жалба на
дружеството се сочи, че в процесния случай не било налице уволнение, а
предприето по инициатива на служителя П. право на прекратяване на ТПО преди да
изтече срока на предизвестието за това. Този довод на „Контролтест“ ООД се
аргументира с доказателства, събрани по делото и анализирани във въззивната
жалба.Сочи се, че в заповедта за прекратяване на ТПО на служителя П. била
допусната техническа грешка при изписване
номерацията на текста от КТ, който в случая бил относим- неправилно било
записано като основание „чл.325,ал.1 КТ“ вместо „чл.326,ал.1 от КТ“.
Въззивникът- работодател атакува първоинстанционното решение и в частта, с
която е уважен иска по чл.225,ал.1 КТ вр. чл. 344,ал.1,т.3 КТ като приповтаря съображенията и правните
доводи, изложени в писмения отговор по въззивната жалба на П.. „Контролтест“
ООД атакува решението на БРС и в частта, с която частично е уважен иска по
чл.2885,ал.1 КТ и Наредба №
11/2005г. до размера от 414 лева, като
сочи, че доказателство за изплащане на тази сума се съдържало в представено
пред БРС преводно нареждане от 31.03.2015г. за сума в общ размер от 510 лева с
посочено в него основание за изплащането й.Въззивникът излага съображения и досежно направеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане на суми, дължими от ищеца
на ответното дружество със сумите,
претендирани с исковата молба по делото, като твърди, че първоинстанционният
съд не е мотивирал извода си- защо възражението за прихващане е неоснователно и
моли въззивната инстанция да разгледа и се произнесе по същото възражение. Във
въззивната жалба на „Контролтест“ ООД са
изложени съображения и досежно разноските , присъдени с първоинстанционното
решение, като се твърди, че същите са неправилно изчислени и били значително
завишени. Моли се отмяна на обжалваното решение в атакуваните с въззивната
жалба части , отхвърляне на предявените от ищеца искове и присъждане на
разноските, извършени пред двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор
по въззивната жалба на „КОНТРОТЕСТ“ ООД, предявен от ищеца П. чрез процесуалния му представител адв. Емилия
Сиракова, в който са заявяват обстоятелствени
съображения по всеки един от пунктовете на въззивната жалба на
дружеството-работодател; моли се същата жалба да бъде оставена без
уважение.;претендират се разноски.
Предявени и
разгледани са обективно съединени искове
с правно основание чл.344,ал.1т.1; чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ; чл. 128 КТ; чл. 215 КТ и чл.285,ал.1 КТ.
Бургаският Окръжен
съд, като взе предвид становищата страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От трудов договор №
116/2014г., сключен между работника П. и работодателя „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД на
10.03.2014г. се установява възникването на трудово правоотношение между
страните, по силата на което П. е приел задължението да изпълнява длъжността “дефектоскопист“ ,считано от
13.03.2014г. при 7-часов работен ден, с основен платен годишен отпуск от 20 дни
и 5 дни за вредни условия на труд и при условието да му бъде предоставяна “
усилваща храна“.
Няма спор между
страните, че от сключването до прекратяване на трудовото правоотношение ищецът
е полагал труд на територията на „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ“ АД-комплекс в гр.Бургас.
Представено е
оригинал на предизвестие, отправено от ищеца П. до управителя на „КОНТРОЛТЕСТ“
ООД с вх.№ 007/30.01.2017г. , в което
заявява искане за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя с
1-месечно предизвестие. Върху предизвестието е
отбелязано приемането му от
работодателя на дата 31.01.2017г. /вж.
лист 190 от делото на БРС/.
По повод оспорване
подписа на П., поставен под оригинала на
предизвестие вх.№ 007/30.01.2017г., пред
БРС е извършена съдебно-графологическа
експертиза, от заключението по която категорично се установява, че ищецът П. е
автор на подписа, положен под същото
предизвестие.
Ищецът твърди в
исковата си молба и това обстоятелство не се оспорва от ответника-работодател,с
оглед на което съдът го намира за безспорен по делото факт: че последната нощна работна смяна на П. била на
28 срещу 29 януари 2015 година. След приключване нощната смяна и разговор с
прекия ръководител Ц. на 29.01.2015г. на П. му станало ясно, че най-вероятно това ще
бъде последната му смяна и заедно със свой колега отпътували за домовете си
във В.
На 23.02.2015г.
чрез куриерска пратка, изпратена по „Спиди“, ищецът П. получил Заповед № 61/2015г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД, на която заповед
собственоръчно П. отбелязъл
действителната дата на получаването й -23.02.2017г., тъй като на тази заповед
била отбелязана като дата на връчване 03.02.2017. В заповедта като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е записано- чл.325,ал.1 КТ; под „причини за прекратяване
на трудовия договор“ е отразено- взаимно
съгласие на двете страни.
При изложената фактическа обстановка,предвид
заявените от страните твърдения и искания,
се налагат следните правни изводи:
С нормата на чл. 325, т. 1 изр. първо КТ е предвидена
възможност за прекратяване на трудовият договор по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Това означава, че двете насрещни
волеизявления на страните-т.е. както
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на
същото, следва да са изразени писмено. Писмената форма е условие за
действителността им. Не е възможно формиране на взаимно
съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни волеизявления на двете
страни или на едната от тях, с оглед на което правно ирелевантни за спора са твърденията на
работодателя „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД- че било налице категорично заявление на работника
П., че след 29.01.2017г. повече няма да
се явява на работа. В случая,както се посочи и по-горе, не са налице две
съвпадащи писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор, чрез които
да се постигне изискуемото от закона взаимно
съгласие, с оглед на което уволнителната заповед на Управителя на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД е незаконосъобразна.До същият правен извод е
дтигнал и БРс, което прави обжалваното решение в тази му част правилно и
законосъобразно.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на работодателя
“КОНТРОЛТЕСТ“ ООД- че при наличие на отправено от работника едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, с издадената от Управителя на дружеството Заповед № 61/2017г. същото правоотношение
било прекратено, но без да се спази срокът на предизвестието,което
обстоятелство/ според твърденията на работодателя/ не се отразявало на
законосъобразността на уволнението.
Правото за едностранно
прекратяване на трудовия договор с писмено предизвестие до работодателя от работникът или служителят
е предвидено с нормата на чл. 326, ал. 1 КТ. Това е субективно
преобразуващо право за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива
на работника или служителя.В случай, че предизвестената страна /работодателя/
считаше, че прекратяването на трудовото правоотношение е по едностранната воля
на работника и желаеше трудовия договор да се прекрати преди
изтичане на 1-месечния срок на предизвестието, следваше в Заповед № 61/2017г.
на Управителя на дружеството-работодател да отрази, че на работникът следва да
се изплати обезщетение по чл.220,ал.2 от КТ.В случая такова отразяване
безспорно не е налице, поради което
съдът намира за неоснователна
тази теза на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД , развита във въззивната му жалба до БОС.
С оглед незаконосъобразността на уволнението и
наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа,
предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ също се явява основателен, като досежно размера и периода, за
който следва да се уважи, съдът взе
предвид следното:
Във въззивната жалба на П. са
изложени доводи срещу тази част на първоинстанционното решение,но същите касаят
предизвестие за прекратяване на ТПО от П.,отправено през месец август 2014г. и
недовело до прекратяване на трудовото правоотношение с „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД; по
тази причина твърденията на въззивника в изложената в жалбата насока са изцяло неоснователни и не подлежат на
обсъждане от БОС като правно ирелевантни за спора.
Съгласно чл.225,ал.1 КТ при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
От ищцовата страна са представени доказателства за установяване
на времето, през което, в резултат на незаконното уволнение е останал без
работа – това е регистрационна карта №
10068589/04.03.2015г. на Дирекция “Бюро по труда“-лист 79 от делото на БРС, от
която е видно, че първата регистрация
на ищеца е на 18.03., а
последната- на 15.10.При това положение съдът намира искът по чл.225,ал.1 КТ за
доказан изцяло по основание и по размер, поради което и отчитайки заключението
на вещото лице Карчева в частта, в която е изчислен размера на обезщетението по
чл.225,ал.1 КТ, съдът намира иска за основателен до размера от 3120 лева.В тази
част решението на БРС е частично неправилно и по тази причина следва да се
отмени и исковата претенция уважи.
От
въззивния ищец П. се обжалва първоинстанционното решение и в частта, с която е
отхвърлена претенцията с правно
основание чл.215 от КТ - за осъждане на „Контролтест”
ООД да заплати на ищеца П. сумата от 2760 лева,представляваща
командировъчни пари за 160 работни дни по 20 лева дневни пари.БОС намира за неоснователни съображенията в тази
насока, изложени във въззивната жалба на П. поради следното:
Съгласно
нормата на чл.121,ал.1 КТ, когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова
работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на
постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.Ал.2
на чл.121 КТ предвижда, че командироване
за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на
работника или служителя.Съгласно чл.8 от Наредба за командировките в
страната,командировките се извършват възоснова на писмено издадена заповед.
От цитираните правни разпоредби следва извода, че командироването
се извършва единствено и само в писмена
форма, като при командироване на работник за повече от 30 календарни дни е
необходимо и писменото съгласие на работника. В случая надлежни писмени доказателства, от които да
се изведе категоричен извод за командироване на П. в гр.Бургас /каквито са
твърденията му в исковата молба, както и във въззивната жалба/, по делото не са
ангажирани.По тази причина и с
оглед неустановяване на твърденията от
ищеца, от които същият би черпил благоприятни правни изводи за себе си/чл.154,ал.1 ГПК/, съдът намира за неоснователна тази
ищцова претенция. В тази връзка БОС намира за необходимо да
отбележи,че в своя правен смисъл
командироването предполага полагане на
работа по трудовото
правоотношение, която работникът
е изпратен да я върши в друго населено място, извън постоянната му месторабота/ вж.
Решение № 736 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 278/2010 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова/. В случая безспорно такива
обстоятелства не се установяват по делото, като в тази връзка съдът държи да
отбележи противоречивите и взаимно изключващи се твърдения, изложени от ищеца П. по претенцията за командировъчни дневни пари
в исковата молба/ от една страна/ и във въззивната жалба/ от друга страна/. В
исковата молба П. твърди, че пътни, дневни и квартирни пари му се полагали поради обстоятелството, че работи в гр.Б.- т.е. извън населеното място-гр.В., в което
живеел. Във въззивната жалба твърди, че командировъчните пари му се дължали
поради това, че мястото на полагане на труд следвало да е в гр.С./според
представения трудов договор/, а той
предоставял работната си сила в
гр.Б.,
на обект „Лукойл-Нефтохим“.Крайният извод на БОС е за неоснователност на
претенцията по чл.215 КТ вр. чл.19,ал.1 от НКС.
БОС намира за основателна претенцията на ищеца П. , основана на Наредба
№ 11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея. Според чл.1 от цитираната Наредба, с нея се определят условията
и редът за осигуряване на безплатна храна
и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия
със специфичен характер и организация на труда.Безспорно е, че ищецът е полагал
работа на длъжност “дефектоскопист“ и като
такъв е осъществявал дейността си в
среда с йонизиращи лъчения/ вж. образец УП-2, издаден от „КОНТРОЛТЕСТ“
ООД- гърба на лист 9 от делото на БРС/.При това положение и на осн.
чл.2,ал.1,т.5 от Наредба №11/2005г. ,поради специфичния характер на работа , му
се е полагала безплатна храна и/или добавки към нея.В този смисъл е отразеното в т.6 от трудовия договор-„усилваща
храна“. От твърденията на ответното дружество и
представено платежно нареждане от 31.03.2015г./вж. лист.42 от делото на
БРС/ е видно, че на ищеца П. е заплатена сумата от 510 лева,изчислена за нощен труд и за усилена храна, като не е
посочено колко от тази сума е за усилена храна и колко- за нощен труд.Ответното
дружество не ангажира твърдения и доказателства, установяващи твърдението му за
заплатени средства за усилена храна, с оглед на което и по аргумент от чл.
154,ал.1 ГПК, цитираната норма изискваща пълно и главно доказване на
обстоятелствата, от установяване на които страната би черпила благоприятни
правни изводи за себе си, съдът намира, че исковата претенция е основателна до
размера от 414 лева, основавайки се на заключението на вещото лице Карчева,
което намира за обективно и компетентно дадено. По изложените съображения и
като е достигнал до същия правен резултат, съдът намира решението на БРС в тази му част за правилно, което налага
потвърждаването му.
С частна жалба ,предявена от
„КОНТРОЛТЕСТ“ ООД , се обжалва определение № 1545/06.03.2017г., с което е
оставено без уважение искането на дружеството за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските. Съдът ,с оглед предявените и разгледаните в първоинстанционното
производство искове и доказателствата за
извършени от всяка от страните съдебно –деловодни разноски, намира
следното:БРС е разгледал иск за признаване и отмяна на извършено уволнение като
незаконно; за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ/ БРС е дал правна
квалификация чл.225,ал.2 КТ на заявената претенция, която квалификация не е
точна/; иск по чл.128 КТ; иск по чл. 215 КТ за сумата от 2 760 лева и иск по чл. 285,ал.1 КТ за 414 лева.
Ищецът П. е упълномощил процесуален
представител, на който е заплати адв. Възнаграждение от 400 лева/ лист 20 от
делото на БРС/.
Ответното дружество е упълномощило
процесуален представител за защита пред
БРс, на който е заплатил адв. Възнаграждение от 1200 лева/ лист 48 от делото на
БРС/.
При това положение и като взе
предвид резултата от спора по всеки един
от исковете пред БРС и съображенията на ответното дружество, изложени в
частната жалба,присъединена и висяща за разглеждане пред БОС по
негово в.гр.д.№ 659/2017г. , настоящата въззивна инстанция намира
следното:Ответното дружество е заявило искане за присъждане на
съдебно-деловодните разноски пред БРС, като
същият съд в постановеното по делото
решение не е разгледал това искане и
не е присъдил разноски в полза на
дружеството-работодател. В определението, постановено по реда на чл.248 ГПК,
първоинстанционният съд отново не е
разгледал същото това искане и го е оставил без уважение.
Определението, предмет на обжалване
с частната жалба на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД ,
е неправилно. С разпоредбата на
чл.78,ал.3 ГПК е предвидено, че ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска. При положение, че БРС е отхвърлил иска по
чл.225,ал.1 КТ над размера от 520 лева до претендираните 3120лева; иска по
чл.128 КТ на стойност 1 лев за снимани средно по 350 филма месечно за 11
месеца и иска по чл.215 КТ на стойност
2 760 лева , е следвало да присъди в тежест на ищеца П. съдебно-деловодни
разноски в полза на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД, което не е сторил. При това
положение и на основание чл.7,ал.1 и
ал.2,т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения частната жалба е основателна
и следва да се уважи до размера от 832,20 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстнация и заявените от всяка от страните искания за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, както и доказателства за извършването
им БОС намира, че в полза на въззивнния ищец П. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 225 лева
предвид частичното уважаване на въззивната жалба.В полза на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД
следва да се присъди адв. Възнаграждение от 200 лева за защита по въззивната жалба на П./частично уважена,
както се посочи по-горе/;над този размер разноски и до претендираните и
установени от „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД в разноски
за заплатено адв.възнаграждение във въззивното производство в размер на 500
лева , с оглед цялостно неуважаване на въззивната жалба на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2099/23.12.2016година, постановено по гр.д.№ 1841/2015г. по описа на БРС в частта, с която: е признато за незаконно и е отменено на осн. чл.344,ал.1,т.1 предл.първо и второ КТ извършеното със Заповед № 61/03.02.2015г. на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД с ЕИК: ********* уволнение на Е.Г.П. с ЕГН **********
от гр.В.,ж.к.“Ч.“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**; отхвърлен е иска с правно основание чл.215 КТ за осъждане на КОНТРОЛТЕСТ“
ООД с ЕИК: ********* да заплати на
Е.Г.П. с ЕГН ********** от гр.В.,ж.к.“Ч.“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**,сумата от 2760 лева
командировъчни пари за 160 дни по 20 лева дневни пари и за осъждане на КОНТРОЛТЕСТ“ ООД с ЕИК: ********* да заплати на
Е.Г.П. с ЕГН ********** от гр.В.,ж.к.“Ч.“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**, 414 лева за храна и тонизиращи и
ободрителни напитки за общо 138 дни; както и в частта, с която „КОНТРОЛТЕСТ“
ООД с ЕИК: ********* е осъден да заплати на Е.Г.П. с ЕГН ********** от гр.В.,ж.к.“Ч.“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**, 520
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за период от един
месец, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното
й заплащане,както и в частта за присъдените на Е.Г.П. с ЕГН ********** от гр.В.,ж.к.“Ч.“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.** разноски
и определената държавната такса и
разноски по делото за вещи лица..
ОТМЕНЯВА Решение № 2099/23.12.2016година,
постановено по гр.д.№ 1841/2015г. по описа на БРС в частта, с която е отхвърлен иска на Е.Г.П. с
ЕГН ********** от гр.В.,ж.к.“Ч.“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**, за
осъждане на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД с ЕИК:
********* да му заплати сумата над 520
лева до 3120 лева обезщетение за оставане без работа в период от още пет месеца след уволнението, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД с ЕИК: ********* да заплати на основание чл.225,ал.1 КТ на Е.Г.П. с ЕГН ********** от гр.В.,ж.к.“Ч.“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**, сумата
от 2600 лева/две хиляди и шестотин лева/, представляваща обезщетение за период
от пет месеца оставане без работа вследствие на уволнението.
ОТМЕНЯ определение № 1545/06.03
.2017г., постановено по гр.д.№ 1841/2015г. по описа на БРС, с което е оставена без уважение молбата на
„КОНТРОЛТЕСТ“ ООД за изменение на
Решение № 2099/23.12.2015г. по гр.д.№
1841/2015г. в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №
2099/23.12.2015г. по гр.д.№ 1841/2015г.
в частта за разноските ,като ОСЪЖДА Е.Г.П.
с ЕГН ********** от гр.В.,ж.к.“Ч.“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.** да
заплати на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД с ЕИК:
********* със седалище гр.София
съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер
на 832,20 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД с ЕИК: ********* със седалище гр.София,бул.“Асен
Йорданов“№12 да заплати на Е.Г.П. с ЕГН ********** от гр.В.,ж.к.“Ч.“,бл.**,вх.*,ет.*,ап.**,
съдебно-деловодни разноски ,извършени пред БОС в размер на 225 лева
адв.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му, а в частта, в която е отменено определение № 1545/06.03 .2017г., постановено
по гр.д.№ 1841/2015г. по описа на БРС
- с частна жалба в 1-седмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.