№ 433
гр. Сливен, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500130 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл. 248 от ГПК.
На 16.06.2022г. е депозирана молба от адв. Г. пълномощник на ЗАД
„Алианц България“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ***
против решение № 125/19.05.2022 г. по възз.гр.д.№ 130/2022г. по описа на
СлОС в частта за разноските. Посочва се, че съдът не е присъдил на молителя
разноски за въззивната фаза на делото в претендирания размер на 540.00 лв.
адвокатско възнаграждение. Съдът бил присъдил само 300.00 лв., но не бил
взел предвид, че съгласно § 2А от Допълнителните разпоредби на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
присъдения хонорар следва да се начисли ДДС. Моли да се присъдят
разноски в претендирания размер.
По делото не е депозиран отговор от насрещната страна.
Пред настоящата инстанция не са събрани допълнителни доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
Молителят е въззиваема страна по възз.гр.д.№ 130/2022г. по описа на
СлОС. Страната е претендирала деловодни разноски за адвокатско
1
възнаграждение в размер на 540.00 лв., като е била представила списък по чл.
80 от ГПК и е бил приложил фактура № **********/17.03.2022 г. , от която е
видно, че адвокатският хонорар е с данъчна основа 450.00 лв. и начислено
ДДС 90.00 лв. Така общо платената сума е била в размер на 540.00 лв. С
решението по делото съдът е приел, че следва да се уважи искането на
въззивната страна за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение и
е намалил същото в размер на 300.00 лв. Съдът обаче не е съобразил, че
следва да бъде начислено ДДС върху така определения размер.
Молбата за изменение на решението в частта на разноските е
депозирана на 16.06.2022г., в рамките на законоопределения срок по 248 ал.1
от ГПК.
При анализ на събраните доказателства съдът направи следните правни
изводи:
Депозираната молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК е процесуално допустима,
като депозирана от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт в
законния срок. Разгледана по същество, същата е основателна.
От данните по делото е видно, че при постановяване на съдебния си акт
и при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за
страната съдът не е съобразил разпоредбата на § 2а от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда , че за регистрираните по ДДС адвокати
допълнително се начислява данък добавена стойност върху определените им
възнаграждения и ДДС се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. В случая ДДС, което е следвало да бъде добавен
към присъденото възнаграждение от 300.00 лв. е в размер на 60.00 лв., която
сума следва да бъде присъдена допълнително на страната. Мотивите на съда
за намаляне на първоначално търсеното адвокатско възнаграждение са
изложени в решение № 125/19.05.2022 г.
Ръководен от гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските решение № 125/19.05.2022 г. . по
възз.гр.д.№ 130/2022г. по описа на СлОС, като
ОСЪЖДА Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 да заплати на ЗАД „Алианц България“
ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, *** деловодни разноски
за въззивната фаза в размер на още 60.00 ( шестдесет) лева адвокатско
възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3