Решение по дело №1023/2020 на Районен съд - Велико Търново

       Р Е Ш Е Н И Е

     №

                             гр. Велико Търново, 11.09.2020 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Иванка Трифонова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 1023 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че ответникът е цесионер на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3368/2010г. на ВТРС и че в това си качество на 01.04.2019г. го е поканил да ги заплати. Ищецът посочва, че с влязло в сила на 20.06.2019г. съдебно решение по гр.д. № 1086/2019г. на ВТРС е отрекъл дължимостта на сумите по изпълнителния титул, поради погасяването им по давност. Изтъква, че въпреки това въз основа на този изпълнителен лист ответникът е образувал срещу него изп. дело при ЧСИ ***с № 199/2020г., по което на 12.03.2020г. е наложен запор върху банковата му сметка в „ЦКБ” АД. Ищецът уточнява, че в изпълнение на запора по сметка на съдебния изпълнител е преведена сумата от 4251, 63 лв., а от неговата сметка банката е удържала сумата от 20 лв. – такса за обработка на запорно съобщение, както и сумата от 2 лв. – такса превод. Ищецът допълва, че на 06.04.2020г. с ново запорно съобщение ЧСИ е наложил запор на сумата от 196, 79 лв., за което отново банката е удържала от неговата банкова сметка ***. – такса за обработка на запорно съобщение и 2 лв. – такса превод. Ищецът твърди, че на 16.04.2020г. е представил по изпълнителното производство молба за прекратяването му, към която е приложил заверен препис от влязло в сила решение по гр.д. № 1086/2019г. на ВТРС, за издаването на който е заплатил държавна такса в размер на 3 лв. Изтъква, че молбата за прекратяването е депозирана от упълномощен адвокат, на когото е заплатил хонорар в размер на 250 лв. Ищецът посочва, че съдебният изпълнител е уведомил ответника за постъпилата от него молба, който веднага е поискал прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 ГПК. Ищецът твърди, че ЧСИ на 21.04.2020г. е прекратил образуваното при него изпълнително дело и е възложил в тежест на взискателя сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение, определено по чл. 10 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. Ищецът изтъква, че този размер е определен неправилно и на него му се дължи платеното възнаграждение в размер на 250 лв., като уточнява, че взискателят не е платил до момент дори определения от ЧСИ размер на адвокатския хонорар. По изложените обстоятелства ищецът смята, че са налице всички елементи от фактическия състав на общия деликт по чл. 45 ЗЗД, тъй като за него е налице имуществена вреда в общ размер на 297 лв., която е причинена от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в недобросъвестно упражняване на процесуални права, при съдебно отречено материално право. Ищецът твърди, че е налице причинна връзка между действията на ответника и настъпилата вреда, тъй като не би понесъл последната, ако същият не бе образувал горепосоченото изпълнително дело. По тези съображения ищецът отравя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 247 лв., представляваща частичен иск от целия размер на понесените от него имуществени вреди от 297 лв., представляващи сбор от удържаните банкови такси в размер на 44 лв., таксата за заверен препис от 3 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Претендира разноски за настоящото производство.

Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК. В указания му едномесечен срок същият не е депозирал отговор на исковата молба. В първото редовно по делото съдебно заседание, за което е надлежно призован отново по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК, не изпраща представител и не се представлява. Не е поискал и делото да се разглежда в негово отсъствие.

В съдебно заседание пълномощника на ищеца е отправил нарочно искане до съда за произнасяне с неприсъствено решение по делото. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с протоколно определение от 24.08.2020г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.

Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства. Представените от ищеца документи установяват наличието на противозаконно поведение у ответника, тъй като въпреки че по реда на чл. 439 ГПК е съдебно отречена дължимостта на сумите по издадения в негова полза изпълнителния лист по ч.гр.д. № 3368/2010г. на ВТРС, същият въз основа на него е образувал ново изпълнително производство пред ЧСИ ***. От това поведение на ответникът са последвали вреди за ищеца, изразяващи се в платените от него разноски за извършените изпълнителни действия и за адвокатски хонорар за защита в изпълнителния процес. Вредите са безспорно доказани от представени документи, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 247 лв., представляваща частичен иск от целия размер на понесените от него имуществени вреди от 297 лв., като тази частична претенция е формирана от удържаните банкови такси в размер на 44 лв., таксата за заверен препис на съдебно решение от 3 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., частично от 250 лв.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените в исковото производство разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 300 лв. или общо 350 лв.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България” № 81В, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, СУМАТА 247 лв. /двеста четиридесет и седем лева/ – главница, представляваща частичен иск от целия размер на обезщетението за имуществени вреди от 297 лв. по изпълнително дело № 199/2020г. на ЧСИ ***, като тази частична претенция е формирана от направените разноски в изпълнителния процес за банкови такси в размер на 44 лв., таксата за заверен препис на съдебно решение от 3 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., частично от 250 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 26.05.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „България” № 81В, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С., ЕГН: ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, СУМАТА от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: