Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.
Русе, 10.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
Членове:
РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря Светла Пеева като разгледа
докладваното от съдия Радославова ВНЧХ дело №878 по описа за 2020г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно,
по реда на глава ХXI от НПК.
Повереникът на частния тъжител
Н.Й.С. *** – адв.А.С. *** е обжалвал Присъда №60/13.07.2020г.на
Русенския районен съд, постановена по НЧХД №90/20г., с която подсъдимият Д.Н. *** е
признат за невинен в това, на 06.07.2018г. в гр.Русе публично
приписала престъпление на Н.Й.С., че застраховал новата кола на А.А., след което са я запалили„ за да вземат парите от
застраховката, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението
за престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1,т.1, вр.чл.147, ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен и
предявеният граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2 000лв.,
като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят
поддържа жалбата си, в която сочи основания за
незаконосъобразност на присъдата, изразяващи се в нейната необоснованост,
поради превратно тълкуване на доказателствения материал от страна на съда, довел до
неправилно приложение на материалния закон. Иска отмЯ.та
й с постановяване на осъдителна такава и налагане на съответно наказание на
подсъдимия, ведно с уважавен в пълен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди – резултат
на престъплението.
Подсъдимият, редовно призован не се явява. Упълномощеният
му защитник – адв.В.В. – АК
– Русе ввзема становище за неоснователност на жалбата
и моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционният
съд.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и след извършване на цялостна служебна проверка, досежно
правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови своя съдебен акт, районният съд е направил
задълбочен анализ на събраните в хода на процеса обилни писмени доказателства,
въз основа на което е установил следното от фактическа страна:
Подсъдимият и тъжителят били страни в трудовоправно
правоотношение, по повод на което подсъдимият подал жалба в прокуратурата. В
хода на образуваната прокурорска преписка същият дал обяснения пред полицейски
служител на 06.07.2018г., където в отговор на поставенните
му въпроси заявил, че частният тъжител „застраховал новата кола на Я. и после я
запалили за да получат пари от застраховката“, уточнявайки, че тези
обстоятелства са му станали известни от колеги.
Изложената
по-горе фактическа обстановка е безспорна и съответства напълно на събрания доказателствен
материал, като въз основа на
него първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни
изводи, които въззивната
инстанция напълно споделя.
Подсъдимият действително не е
осъществил с инкриминираните от тъжителя действия нито основния състав на
престъплението по чл.147, пр.1 от НК, нито квалифицирания такъв по чл.148,
ал.2,вр.ал.1,т.1 от НК тъй като не го е наклеветил –
т.е. умишлено да му е приписал престъпление или да е разгласил позорно
обстоятелство за него, съзнавайки, че те са неистински – несъответстващи на
обективната действителност, така както изисква хипотезата на тази правна норма.
За да е осъществено престъплението „клевета” в разглежданите две форми на
изпълнително деяние е необходимо от обективна страна деецът да е разгласил –
довел до знанието на поне едно трето лице определено несъществуващо позорно
обстоятелство, което да свързва с личността на пострадалия и то да се отнася
било за поведението му, било да отразява отрицателни качества на жертвата или
пък да е приписал престъпление на пострадалия. Начинът на довеждане до знанието може да е
чрез категорично устно или писмено твърдение за съществуване на това позорно
обстоятелство, разпространение на слух, изказване на съмнение и др., като при
всички случаи обстоятелството трябва да е от естество да накърни доброто име на
пострадалия, с което той се ползва в обществото.
В случая за такова позорящо тъжителя
обстоятелство, се сочи излагането на твърдения от страна на подсъдимия в обяснения,
дадени пред полицейски орган в хода на образувана проверка, които са преразказ
на чужди становища и няма как за това да се ангажира неговата наказателна
отговорност.
Твърдението, че някой е извършил
застрахователна измама безспорно спада към кръга позорящи личността обстоятелства,
които по негативен начин засягат обществената оценка и свързаното с нея добро
име на дадено физическо лице, отразявайки негово поведение и наклонности, които
са укорими от гледна точка на господстващия морал. Вписването на подобно позорящо обстоятелство в
документ, изходящ от подсъдимия несъмнено е квалифицирана форма на
разпространение, доколкото този документ е публичен, тъй като е сведен до
по-широк кръг от хора чрез прилагането му като доказателство в един открит наказателен
процес. Единственият факт, който прави процесното деяние на подсъдимия несъставомерно
от обективна страна, с оглед нормата на чл.147, респ.чл.148, ал.2,вр.ал.1,т.1 от НК, както е квалифицирано в тъжбата на
жалбоподателя до районния съд, е това, че с оглед приложените материали от
визираните производства, въпросните обстоятелства не са неверни, доколкото са
протоколирани по официален начин в хода на процеса. Това обстоятелство само по
себе си прави несъстоятелни и твърденията на частния тъжител, че деянието е
извършено от подсъдимия умишлено, с цел да го наклевети. Видно от доказателствата
по делото, липсва необходимия за осъществяване на това престъпление пряк или
евентуален умисъл в съзнанието на дееца, доколкото той няма и не може да има
предвид, че с процесуалните си действия, изразявайки правото си на мнение и
обяснение той е създал този частен документ с цел единствено и само да оклевети
тъжителя. Следователно, с изготвяне на процесния документ, целящ да отрази единствено мнението и
становището на подсъдимия за основателността на неговите възражения по
подадената жалба до полицията, с оглед процесуалната му функция в процеса, подсъдимияа не е осъществил състава на престъплението
клевета в нито една от формите на изпълнителното деяние, визирани в чл.147,
ал.1 от НК.
С оглед изложеното, районният съд
правилно и законосъобразно е постановил оправдателна присъда по делото, която
следва да се потвърди.
При извършената служебна проверка
на присъдата съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на съдебното следствие, налагащи отмЯ. на
съдебния акт.
Мотивиран така и на осн.чл.334,
т.6 във вр. с чл.338 НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №60/13.07.2020г.на Русенския районен съд, постановена
по НЧХД №90/20г. по описа на РРС.
Решението не подлежи на
касационен контрол.
Председател:
Членове: 1.
2.